Отиди на страница:
| Сравнението между православието и марксизма е също е крайно не коректно. Включително от гледна точка на марксизма. Със същия успех можем да аргументираме нуждата от реформа на дъновизма с това колко се е променила културата на хранене от началото на 20 в до сега. Просто са разнопорядкови явления. Християнството през дългата си история е било ползвано за всичко възможно: като политическа доктрина, източник на икономически норми, заместител на природните науки, кодекс за хигиенни и хранителни правила и какво ли още не. Различните християнски деноминации също имат различен обхват на темите, с които се занимават. В рамките на толкова обширни деноминации като православието и католицизма, представени в толкова различни страни и култури, също има големи различия в употребата на съответното учение. Но в сърцевината си православието е точно форма на индивидуален духовен живот, насочена към последици в отвъдното (не тук). Това често също е предмет на укори срещу православието - че било твърде спиритуално, самовглъбено, обръщало гръб на публичната сфера и прочее. - Винаги ме е поразялавала готовността на колегите във форума още преди да са вникнали какво казва православието по една или друга тема авторитетно да изложат своя списък от претенции как то да се промени, за да им уйдише на тях. Прозира отношение към него като към някаква обществена услуга. Все едно говорим за градския транспорт или ХЕИ. Има и такива, които явно много се вдъхновяват от идеята, че някой се бори за тяхната туша и почват да поставят условия. Православието конкретно винаги е било на позициите, че "мнозина са звани, малцина избрани". Никога масовостта и приемането от страна на "света" не са били особено ценени. Отново - винаги се намират хора, които да критикуват и тази характеристика на православието. Така или иначе, православната църква е длъжна да каже на обществото какво е нейното учение, но няма за цел да се хареса на всеки. |
| С риск отново да настъпя нечие истеричаво его ще отбележа, че макар православието да няма нужда всички българи да го познават и разбират, за българите (включително представените в този форум) е жалко да не познават полога, в който собствената им култура се е развивала хилядолетия. Масово се замества православието с култовите практики, в които то се проявява в ежедневието, а дори и те се познават през пръсти. Мнозинството мисли, че като се кръсти, боядисва яйца за Великден и си прави опелата и венчавката в църква, знае всичко за православието и може да пристъпи към даване на акъл как да се променя. Смешно е колеги. - Отбелязах, че е много важно да се разбере, че православието предсавлява в сърцевината си конкретно учение за индивидуална духовна практика, хигиена на мисълта, отличаване на добро от зло (по конкретни критерии, а не просто както му дойде на човек). Това са неща много малко известни на "широката публика", но развивани две хиляди години и с изключително сериозна теоретична а и практическа основа. Точно от гледна точка на това ядро, Православието е развило изключително внимателно отношение към всякакви чудесни, пара-нормални, необясними явления. Точно от тази гледна точка, не всичко, което ни кара да се чувстваме добре, хубаво е наглед, помага ни, ползва привлекателни понятия като "светлина", музика, танци по изгрев, е добро от православна гледна точка. И е работа на църквата да изложи тази своя много конкретна гледна точка, кое е добро от православна гледна точка. Иначе, разбира се, всеки е свободен да си преценява кое е добро за него лично. Въпросът е, че не вреди да се по образова човек като живее в православна страна, какво точно гласи православието. Редактирано от - абулафия на 03/4/2011 г/ 21:01:47 |
| С най-голямо уважение за отговорната позиция, Абулафия, но ... това, което казваш за православието е описание на някаква езотерична и окултна секта. То нямало отговорност за обществото, било форма на индивидуален духовен живот... Дай да се разберем, то религия ли е или духовно учение, САМО. Щото ТО има хиляди служители, платени !!!, а целокупния народ , който плаща !!!, няма хал хабер какво е туй сложното нящо, а (видите ли?) се захласва по приказките на някакъв еретик, че личната им съдба е в техните ръце, а не е функция от благоволението на кварталния поп ... |
| Некоректна е по-скоро употребата на термина марксизъм, освен ако не се обясни точно какво се има предвид. 20 години след 10 ноември това понятие би трябвало да е по-неясно, да включва много повече неща, понеже сега има достъп до всякаква литература. |
Ще е хубаво ако разкажеш малко повече за злините причинени от П.Дънов и учението което е разпространявал на българския народ, и ако може нека да е по конкретно. Под "зло" имах предвид Християнското определение за добро и зло. Но нека да се обоснова и със "светски аргументи". Християнството е доказало своята положителна роля за българската народност, мисля, безспорно. В постинга си бонго-бонго 03.4.2011 г. 16:06:31 мисля, че илюстрирах , че Дънов се стреми да изгради "нова секта", да постави "свежа вода в старата бутилка" като изхвърли старата. Де факто, използвайки елементи на традиционното за България християнство, той се опитва да наложи нова религиозна система. В социален план и чисто "светски" - лошо няма, предполагам, и тук се сещам за сравнението на Фичо с покръстването от Борис. Но пак в този ред на мисли, не би трябвало да има и нещо лошо, ако България приеме уния с папата, или (по-драстично) възприеме Исляма или Будизма. И тук иде слабостта на "светските аргументи", когато иде реч за добро и зло изградени върху философията на утилитаризма. Ислямът (например) би хомогенизирал българската нация, би спомогнал за интеграцията на помаци, турци и цигани, би отворил българската икономика към Близкия изток, несъмнено би спомогнал за превъзмогване на демографската криза и т.н. Разбира се, тук идват и минусите (Европейска интеграция, човешки права и прочее), но най-силният аргумент би бил емоционален - спомена за "робството", принаддлежността към една цивилизация с Турция и прочее. |
| Съгласен съм, че духовникът е фундаменталист, но нека бъде такъв само в стените на манастира си и в компанията на верущите. Когато излезе от тях и иска да бъде общественик, не може да бъде фундаменталист. Дисертацията ми от 1992 г. беше за един съвременен американски философ Ричард Рорти, които беше често етикетиран като antifoundationalist, което въпреки несъгласието на Д. Спасов превеждах като "антифундаменталист". Значи вкратце да няма "привилегировани" области на знанието, които да претендират за всеобща валидност - той има предвид най-вече естествознанието, в което са били увлечени неговите позитивисти, той сам е бил научен материалист на централното състояние на младини и искал да построи микроскоп, с който да вижда мислите в мозъка като специфични разпознаваеми биохимически реакции. За мене в 1989-89 г., когато почвах работата, това пък се отнасяше до марксизма. Просветеното общество да се отнася със скептицизъм към всички претенции за "универсален език", да строи общественото съгласие отдолу нагоре, почвайки от най-простите неща, за които всички здрави хора могат да се съгласят. А най-възвишените теории за смисъла и координатната система на живота (като религията, научния материализъм или марксизма) са и тия, по които хората най-не могат да се разберат помежду си и са най-склонни да се трепят до смърт. Дали за един съвременен духовник, който се грижи за духовното здраве на съвременниците си, трябва да е по-важна буквата на канона на неговата религия, написан преди много векове в незнайни за нас източни земи на неразбираем език, от незнайни мъдреци с халдейски мантии и магически звездобройски шапки, или да е по-важно наистина духовното здраве на съвевременниците му, и значи всички други, които се стремят добросъвестно към същото, да са му един вид съюзници? |
| Аз от повече от 30 години търся активно и чета за духовния свят. Православието НЕ предлага информация в достъпен вид. Какво е Православието? Някакъв кръг от посветени? Тайно учение? Щото каквото и да зачета по темата, то е претоварено с архаизми и високомерни отсъждания за алтернативите. |
| Абулафия, Няма нищо лошо православието да си излага мнението по отношение на останалите религии или духовни учения, стига то да не прибягва до лъжи или до клевети, или да изопачава фактите. Свобода на изразяване - да, но свобода на оплюване и клеветничество и манипулация - не. Ако ще се говори нещо - да се говори единствено и само истината. |
| Целият дебат се върти точно около това - как да разберем, че макар мнозинството от хората да смятат, че Ванга е правила добрини, от православна гледна точка култът към нея е зло. Как неща, които от ежедневна и масова гледна точка са хубави, за православието не са. Как чудесни явления от нематериално естество (ерго духовни), за православието са опасни и негативни. Висарион е дал своето обяснение както е могъл. Който се интересува от православната гледна точка, може да ползва труда му за справка. Но честно казано, не разбирам защо трябва да се вдига такъв шум от това, че представител на едно вероизповедание е написал изложение на гледната точка на това изповедание по въпроси, които се отнасят до централни теми на същото това изповедание. |
| Фичо 'неска ми скри топката ... Дали за един съвременен духовник, който се грижи за духовното здраве на съвременниците си, трябва да е по-важна буквата на канона на неговата религия, написан преди много векове в незнайни за нас източни земи на неразбираем език, ... или да е по-важно наистина духовното здраве на съвевременниците му, и значи всички други, които се стремят добросъвестно към същото, да са му един вид съюзници? Е, за духовното здраве става въпрос. БПЦ е забравила как ТО се прави. А Дънов - ЗНАЕ (Know how) |
| Това изобщо не е маловажен въпрос, ако човек се замисли какво точно "познава" Ванга и кому е нужно това "познание". Важно ли е да чуеш или да не чуеш, че твой близък ще умре? Що за "истина" е това? |
С най-голямо уважение за отговорната позиция, Абулафия, но ... това, което казваш за православието е описание на някаква езотерична и окултна секта. То нямало отговорност за обществото, било форма на индивидуален духовен живот... Дай да се разберем, то религия ли е или духовно учение, САМО. Не си го разбрал - Православието (и Християнството по принцип) има отговорност към вярващите. С други думи - православието ни е "запазило като народ" защото сме били преди всичко православни християни. Справка - помаците. |
| Ох, душата, ми ако има отговорност само към вярващите, начи е секта.  ... А ... православието ни е "запазило като народ" защото му е било позволено. Защото ние сме били част от империя, в която към различията е имало търпимост. ЗАтова не са унищожени манастирите. Което би било дребна работа за властта. и т.н. |
| Касапина, ако се ползват лъжи и изопачавания, без съмнение това е укоримо. Аз в статията и в мненията, които успях да прочета, не видях подобни твърдения. По скоро останах с впечатлението, че се реагира на самата идея православието да претендира за собствена оценка на явления, които масово се оценяват по друг начин. - Дъртреалист, благодаря. Правиш някаква разлика между "религия" и "окултна секта", но не съм сигурен по какъв критерий, за да мога да ти отговоря. За какви пари става дума? - Фичо, нали точно в това е смисълът на разделението между църква и държава: да изолира тези две сфери на нормативни и познавателни процедури от претенциите на другата за всеобхватност и изключителност. Православието в това отношение е особено ограничено в претенциите си. В него традиционно много повече се набляга на разделението между "света" и "божието царство". Това разделение не е само по линия на това, че този свят като такъв не подлежи на спасение (и учения, които твърдят, че тук ще настъпи някаква нова чудесна ера са по естеството си еретически, от гледна точка на православието) и трябва да бъде заменен от "ново небе и нова земя" след края на този свят и всеобщ съд, но и по линия на това, че църквата като "кораб на спасението" е положена в "света", работи в него, но и пази максимална дистанция, понеже чака той да свърши. Тази сведеност на контакта на православието с околния му социален живот до минимума необходим за ролята на църквата, каквато тя я разбира е източник на множество укори. Включително от антикомунистите по отношение отношението на БПЦ към комунистическия режим. - Не съм съгласен, че Висарион няма право да ползва публичната сфера, за да изложи вижданията на православната доктрина. Ние за това имаме свобода на изразяване на мисълта. По същият начин по който се издават книгите на Бялото братство и за Ванга, и БПЦ си издава литературата. И докато не почне да налага на някого да я чете - това си е напълно нормална дейност за една либерална страна. Странно ми е, че американските практики в това отношение не са пред очите ти. - Противопоставянето на "буквата на канона" и "грижата на духовното здраве на съвременниците" ми се струва отново да не отчита конкретното учение на православната църква. Повтарям, БПЦ не е "Министерство на духовния живот и всенародните ритуали" и не е длъжна да приема всички форми на духовен живот, които се упражняват в дадена епоха като някаква даденост, която трябва да обслужи. БПЦ има много точна задача за себе си (и само тя е компетентна да си формулира задачите, защото е отделено от държавата вероизповедание)- тя спасява души от гледна точка на един много конкретен критерий за добро и зло, истина и не-истина. - Описанието, което даваш на православната традиция, дори и с приспадане за естествения за подобни диалози образен стил, не отчита нещо много важно. Православието наистина е феномен и не просто от гледна точка на своите си вътрешни критерии, а и на културата изобщо. То е жива двехилядигодишна традиция, която поддържа (или позволява, на който си направи труда да я изучи) удивителна връзка между днешната култура и две хиляди години култура и духовен живот по нашите земи. Тази връзка не е прекъвала, за да се говори за далечни земи и чужди езици. В православната култура тези езици, тези далечни земи, тези отдавна мъртви отци са живи и формират напълно кохерентна жизнена амалгама. Не е необходимо, човек да стане православен, за да оцени това невероятно културно и духовно постижение. - И накрая, колеги, две хиляди години едни от най-умните и надарени хора са работили върху православната и християнската доктрини, посвещавали са и са жертвали живота си за това. Вярвяйте ми, сигурно са успели да направят нещо читаво, което няколко кухненски мислителя с един неделен ден за запълване едва ли ще съборят и реформират ей така. Вашите мнения за една селска жена и за един провинциален и не особено оригинален теософ от края на 19 и началото на 20 в са достойни за уважение, но имайте малко респект и вие към една 2000 годишна традиция, която е устоявала на всякакви предизвикателства. Със сигурност по-големи от тези на Ванга и Дънов или софизмите, които ви идват наум на вас. Не е нужно да възприемате православието, просто е въпрос на елементарен реализъм с какво си имате работа! Редактирано от - абулафия на 03/4/2011 г/ 20:54:25 |
| Фичо, в последния брой на NY Review of Books има много интересна статия от Peter Brown "Paganism: What we Owe the Christians", която в края си дава доста интересна храна за разбирането на разделението между "света" и "църквата". Проф Браун само маркира това и не го свързва с възникването на модерната публична сфера, разделението на църква и държава, съществуването на светско право и прочее фундаментални елементи на съвременната западна либерална държава, но връзката е очевидна и мн интересна. Не мога да дам линк към статията, понеже е от платеното съдържание на списанието, но ако някой се интересува да ми пише на мейла и ще му я препратя като файл (статията е на английски). По принцип, проф Браун има издадени няколко книги на български и много ги препоръчвам на всеки, който има интерес да научи повече за възникването на християнската култура. Поздрави от мен |
Има една фраза в "Екзорсист" "He's a liar. The demon is a liar. He will lie to confuse us. But, he will also mix lies with the truth to attack us. The attack is psychological, Damien, and powerful." И ти така.  Истината е, че православните са се запазили, защото Османската имперска доктрина го е допуснала. Но, също така е истина, че огромното мнозинство от последователите на еретическите секти са помохамеданчени и то доброволно (по силата на икономическа принуда). Справка Босна. Не зная какво те кара да заявиш, че Православието е "секта", ако има отговорност преди всичко към вярващите, щом в самата му основа стои разбирането, че вярата е доброволна. Как би могъл да носиш отговорност към някого, ако той отрича и не приема тази ти отговорност? Отговорността на Християнството към не-Християните (респ. на Православието към неправославните) е да посочи Пътя на Християнската вяра и да им даде възможност на избор. Останалото е въпрос на тяхната воля. |
| бонго, Явен е фактът, че се опитваш да се хванеш за думата която е използвана в случая. Като се даде контекстът в който е употребена тя, става ясно и за слепите какво е съдържанието и целта на учението което се проповядва. Колко общо има то или колко се различава от представите и догмите на БПЦ е друг въпрос, който не го засяга или касае. Ако БПЦ има някакви проблеми то те са си лично нейни, на нейните представители и последователи, а не на учение чиято цел е да въдвори царството Божие на земята, същата цел която е имал и за която е работил Христос. Често питат: Ами ти проповядваш ли неща, съобразени с църквата? Отговарям: Аз прповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: Ама ти имаш цел да образуваш някоя секта. Ония, които образуват секти, са, според мене, много дребнави хора. Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие, да заживеят на земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: Големи нещастия настанаха, аз им казвам: Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: Ние Мойсей познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш да образуваш секта. Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои ме питат: Ти правоверен ли си? Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И на Христа казваха: Той иска да унищожи нашия народ; но след 2, 000 години не трябва вече да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христа? – Нищо; разпръснаха се по целия свят. Да се разпне човек, от това по-лесно нещо няма – четири гвоздея стигат. |
много интересна статия от Peter Brown "Paganism: What we Owe the Christians", която в края си дава доста интересна храна за разбирането на разделението между "света" и "църквата"  Peter Brown е може би един от най-проникновените изследователи на късноантичния и ранно средновековния християнски етос. Неговата студия "The Rise and Function of the Holy Man in Late Antiquity" и кногата му The Cult of the Saints: .. са наистина основополагащи !!! Въпросната статия: Натиснете тук Редактирано от - бонго-бонго на 03/4/2011 г/ 22:40:59 |
| Месарю, какво точно се опитваш да кажеш с цитата? Ако искаш да докажеш, че Дънов се опитва да трансформира не само Православието, но и Християнството - прав си. Самото му сравнение с Христос го доказва. Христос е САМИЯТ БОГ, който сключва нов ЗАВЕТ (договор) с човеците. Дънов твърди, че този завет е стара вода, която трябва да се изхвърли, и че неговото учение се съотнася към Християнството, както самото Християнство към Старозаветната традиция. |
| бонго, Христос е сключил завет, но хората не са приели на практика и приложили в живота си учението му и не живеят според него и до момента, на земята не е установено Божието царство и сме много далеч от неговото установяване - ето там е основният проблем на обществото и на съвременните религиозни институции, затова и се говори за учение което носи нови методи за работа и знания за човека и света, които до момента са били държани в тайна за мнозинството от хората. За тези 2000 години човечеството обаче е направило големи крачки напред в своето развитие и затова е възникнала и необходимостта и от даването на ново учение, което не подменя или ревизира онова което е пропвядвал Христос, а е негово естествено продължение и допълнение. Човек е обект на духовно развитие и усъвършенстване - виж какви са били вижданията в релгиите преди няколко хиляди години и как са се променяли техните учения за да се стигне и до учението за любовта на Христос - през който трябва да минат всички - независимо от това каква религия изповядват. След още 2000 години например, човечеството отново ще се нужде от нещо ново и още по съвършенно от това с което разполага днес. Еволюцията върви в посока нагоре към съвършенство - такъв е закона. |