Отиди на страница:
| Don Любопитно занимание е разгръщането на стари вестници. Потапяш се в епохата и неволно започваш да мислиш с отдавнашните понятия. Ето какво ми прати една позната от Чикаго: Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на руско другарче. Да идеш на градска баня. Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път. Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс. Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда. Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”. Да отидеш на сла дкарница и да ти налеят от кранчето една от шест. Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне. Да отключвиш с ключа, както ти е на врата. “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.” Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца. Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче… Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне. Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра. Да влезеш в детската градина и да видишвсичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”. Да пушиш в самолет. Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка. Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина. Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл. Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи. Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно. Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за … Да си купуваш плочи с музика. Да сменяш ремъка на касетофона. Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе. Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/. Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш. Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’. Да си вариш домашна кола-маска. Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си. Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа. Да скачаш на ластик на улицата пред блока. Да участваш в Ленински съботник. Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”. Да познаваш мириса на “Кореком”. Да цъкаш пред величието на новия Москвич. Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде. Да печешчушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече. Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали. Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи. Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел. Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате. Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен. Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено. Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик. Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото. Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини. Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив. Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР. Да отидеш на истинско изпращане на войник. Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите. Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки. Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки. Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта. Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер. Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди. Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет. Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх. Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните. Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа. Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите… Да си купиш половинка хляб за 15 ст. Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш. Да ядеш луканка по празници. Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата. Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас. Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри. Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам. Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам. Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа. Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта. Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!” Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник. Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря. Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях. |
| Да "войната на таралежите" и "тринайстата годеница на принца" бяха класика...... По онова време в България съществуваше добре развита киноиндустрия и държавата ни произвеждаше 50 игрални филма годишно. Техните създатели биваха назначавани на постоянна работа в Студия за игрални филми "Бояна". Дължа да отбележа, че тогава Киноцентърът разполагаше със съвременна техника. разбирам носталгията на режисьорката и на много други хора, но тук се показват само добрите страни на миналото. строго погледнато май държавата е харчела много повече за кино отколкото са били реалните и възможности. например "хан аспарух", четох че това е филма с най-много статисти сниман някога в света (десетки хиляди, събрани от училища и казарми). България и тогава не е била нито много значителна нито много богата, но си е позволила такъв лукс, какъвто нито холивуд, нито САЩ или СССР като държави са си позволили. Представете си какъв разход на ресурси е било това. Ако са се правели по 50 филма на година това значи примерно за 10 години към 500 филма. добри стари български филми обаче едва ли има над 100 (иначе нямаше по БНТ свят да ги повтарят на всеки три месеца  ) И другите са били правени с държавни пари, но е нямало възвращаемост на средствата, нещата не са били на пазарен принцип.А някои други творци се подчиняваха на масовия вкус и снимаха филмова продукция, която в артистичните среди с насмешка наричахме "халтура" или "конфекция". Но такива "бозаджии" има винаги и навсякъде. Ако един филм не е подчинен на масовия вкус хората няма да ходят да го гледат. И киното няма да може да се издържа само. То и "хан аспарух" и "цар борис" и "тринайстата годеница на принца" няма начин да не са били по вкуса на масовата публика, иначе хората нямаше да ги гледат. а да се дават държавни пари за неща, които само 1000 души в българия разбират и оценяват и гледат си е напълно безсмислено, колкото и "голямо изкуство" да е това. то като гледам и доста съвременни бг филми не са подчинени на масовия вкус, иначе нямаше да ме е срам, че съм ги гледал.....  |
| Каквото и да си говорим, тази госпожа носи фамилията "Гръбчева" - фамилия на камуняшки главорези. А щом не се е отказала от фамилията си, значи няма как да се дистанцираме от камуняшкия и произход и да си говорим само за творчеството и. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
 който иска нек се комплексира, че българин роден, че живял през соца, големо важно ми е и ме разсълзи изобилието материя, нито се срамувам нито ми пука, винаги можеш да сравниш кой колко е постигнал при различните условия, останал ли човек, на полза ли е на други хора, обичат ли го дечинките че живот за тях раздал, в радост ли му минуват дните.... |
Простаците по-добре да си мълчат. Именно! Тоя сигурно е ходил до Виена, за да освирква Караян заради миналото му... ------------------------------ Блогът на Генек |
| нека да разкажа и кое ме вчепетлява, напримерно в нощната виена, с млади и засмяни хора по кръчмите на историческия център, люлееше ги радоста, същото в макдоналдса с виетнамци стаф и рояка тийнеджи с тънки кесии в също настроение, тъй върви света, различни сме в стандарт, еднакви в друго, превъзхождаме в трето |
| Manrico Каквото и да си говорим, тази госпожа носи фамилията "Гръбчева" - фамилия на камуняшки главорези Това ми звучи като "произхожда от буржоазно семейство" и "родителите и били врагове на народа" което потвърждава приказката че гюрултияджиите дето около 10 ноември вдигаха лозунги и врещяха д-е-м-о-к-р-а-ц-и-я са на един акъл и манталитет с онез които на 9 септември вдигаха лозунги и врещяха к-о-м-у-н-и-з-м. Бедни ми неорентиран Марнико, ти куманез ли си или си само демократ |
Manrico ...щом не се е отказала от фамилията си... Ваша светлост дали знае всичко за праотците си, та толкуз държи на името си?  |
| гьол, а онуй дето си го писал за демокрацията. Мойто виждане обобщавам така "живей и остави другите да живеят" При социализъма имаше едни дето най-много живяха, но и за другите имаше живот. Сега - при дивия капитализъм у нас - едни живеят, други живуркат а за трети няма живот". Така че социализма беше най-близо до демокрацията. Държавата си беше наша, родна - сега е на частни чужди компании, чужд елит който в комбина с част от родния продажен елит ни крадат. И мътят главите на хората - повечето не им остава време за четене и въобще не зная какво става, а вземат за истина повтаряните като латерна едни и същи манни от медиите. И извратиха манталитета на хората - казаха им че парите са най-важното нещо на света - какво да искаш от хора с такъв манталитет - как да се сдобият лесно с пари - с крадене. А преди се казваше че парите не са най-важното нещо - други бяха хората. Сега и да се веселят не могат. Уж весели ама като се вгледаш по-внимателно у очите-там е душата, детското, те не лъжат - мъка и горест, въпреки бодряшката американска усмивка |
Тоя сигурно е ходил до Виена, за да освирква Караян заради миналото му... Или да го аплодира и за миналото му. |
| dude3075, Ти от активните борци против социализма ли си? Питам, защото произходът е по-важен, според теб, от самата личност и изявите й. Отделно е, че не виждам нищо срамно в произхода на Иванка Гръбчева. |
| Любезни ми читателю, Лично мнение и коментар за произхода на госпожата не съм изразявал.Върни се и виж, че имаше въпрос за Иванка има ли родствена връзка с Митка.По този повод писах кои са родителите й и това го знаят много.. Иначе аз произхождам от " бедно, пардон, скромно работническо семейство"... и нямам противообществени прояви, нито активни нито пасивни, към никоя власт.. Считам, че има други режисьори от времето на госпожата, режисирала и филм по книгата на майка си, които заслужават повече внимание... Редактирано от - dude3075 на 02/4/2011 г/ 19:30:11 |
| Това лято ще забегнем с баба и внуче в Маврудово за седмица. Там ще му пусна Войната на таралежите. Нямам търпение да видя как хлапето ще открие филма. Преди години, също там, за първи път отхапа круша и усети нектара й. Благодаря на Иванка Гръбчева! |
| Децата гледаха по желание Гойко Митич и Винету. На филмите на другарката ги водеха. Филмите и за възрастни са отчайващо изкуствени. |
 Гьол и другите , стигнете си мечтите . Като ви гледам , само спомени събирате ...  Редактирано от - beagle на 02/4/2011 г/ 19:22:49 |