Отиди на страница:
1.10. Потребители, които предизвикват спорове и скандали и насаждат неприязън към потребител или група потребители, подлежат на директен бан.  |
| а ти успя ли да прочетеш какво съм писал, че ръкопляскаш като в партийно събрание Натиснете тук |
| Само ще посоча, че наивна е вярата, че идеологическото обслужване на руските интереси автоматично води до "по-социално" общество. Това пък откъде го измисли?! |
а ти успя ли да прочетеш какво съм писал, че ръкопляскаш като в партийно събрание Аз не ръкопляскам на теб, а на модератора. Само да можеше модерирането още по-последователно да прилага това правило 1.10. ... За Крестън - това е импликация от всичките ти постинги в тази тема. Позволих си да пусна един логически мост между славянското ти сърце и носталгичната ти мисъл. И все пак съм учуден, защо един човек, преминал обучение в разгадаване на миналото е склонен да пренебрегне очевидни неща за замисъла на Априлското въстание. |
| Преди 1917 г. българските леви били антируски настроени. Когато се искала бойка русофобска реч в НС през ПСВ, властта винаги давала думата на тесняка Майстор Гочо Зулямът (Г. Кирков). Вината за ожесточената българска гражданска война 1918-1923-1925-1944-... е на Фердинанд и военновременните правителства в ПСВ. Никой разумен човек не може да се надява да мобилизира 800 хиляди и да ги държи в окопите три години, и то срещу Англия и Франция (да не говорим за Русия, Сърбия и Румъния), и да загуби войната, и да има мир и тишина. |
| И при нас в Студ. град нямаше никакъв проблем с кварталната детска градина, децата бяха на ясла и двамата и на градина големият. Имаше и много деца на чуждестранни студенти, африканци. Дори лятото големият като оставаше при баба си във Варна, тя още работеше, ходеше временно на детска градина. Градините бяха на по няколко минути пеша, отваряха в 7, затваряха в 7. Плащахме стотинки, ядяха по 3 пъти, и по Лукановата зима ги хранеха добре. Ползвахме и детска кухня, много добра, беше далече - на Графа с/у Св. Седмочисленици, но се кооперихаме 5 семейства и се падаше по веднъж на седмица. По това време Турция в социално отношение беше още в бронзовата епоха. А и е сега сигурно е, на няколко километра извън столиците и другите най-големи градове. Най-голямата глупост на възродителния процес беше, че насила тласна много бълг. турци да се идентифицират с Р Турция, което по-рано повечето не са правили. Беше голяма глупост и да им разрешат да си измислят нови имена (а не да си върнат старите) по тертипа на Р Турция. Бълг. турци имаха старите си имена още от 1878 г., а турските - от най-ново време, когато Ататюрк ги задължи да имат фамилни имена по европейски образец. Така колегата, бившият Ахмед Юсеинов Ахмедов - възроден като Меди Доганов - стана Ахмед Демир Доган. И тия бълг. мюсюлмани, които през възродителния се възползваха с готовност да си сменят имената без неудобство пред роднините, бяха поставени после в идиотско положение. Моя приятел Ирман Сабри Махмудов, който не знаеше турски (и родителите му даже не знаеха, само едната му баба - родът е сложен, от Лудогорието и Родопите, с българомохамеданска страна), но говореше превъзходно френски, като парижанин, се беше прекръстил на Иван Събев Махмудов, явно в координация с баща си. И българите с име Асен бяха поставени в идиотско положение да ги питат дали са турци. В 1984-85 г. баща ми беше началник на строително предприятие - немалка част от работниците бяха мюсюлмани, караха ги от селата отдалече с рейсове. Сред тях имаше много приятели. През потискащите зимни вечери с режим на тока и войници по тъмните улици ни казваше как са се прекръстили - бяхме във ваканция. Един татарин, когото и аз познавах от пикниците за деня на строителя, Махмедулла Яфузамурлов Аблекимов, се беше прекръстил на Марин Хаджийски Аспарухов (sic!) - в чест на началството и на Гунди. По едно време и ние се бяхме подплашили, че могат да ни прекръстят. Твърдо бях решил, че няма да стане. Един колега на баща ми, инженер българин християнин по фамилия Сюлейманов, го питали "отгоре" дали няма да се прекръсти. (От Нели знам, че са имали някога съседи българи Османлиеви.) Документите ни за американско гражданство се забавиха близо две години без обяснение. Накрая всичко мина добре. Имаше голямо закъснение в бюрокрацията заради нелегалите. Но докато чакахме бях уверен, че е заради фамилията. Беше иракската война и американските войници наричаха иракчаните "хаджис", имаше една тъпа песничка на тубата, "Хаджи гърл". Виетнамците през виетнамската война ги наричали "гуукс". При натурализацията в САЩ имаш право да си смениш името, някои руснаци го правят. Смешно е да срещнещ някой Бил Смит със силен руски акцент, сигурно бивш Боря Соколов. Ние решихме, че името ти се дава веднъж и нищо няма да сменяме. Жената се чудеше дали да си махне второто име за по-лесно, но аз настоях нищо да не се променя. Редактирано от - Чичо Фичо на 13/4/2011 г/ 15:40:02 |
| Chicho Ficho i drugiyat: Моето дете не приеха в детската градина не че нямаше детски градини а че аз бях в затвора по възродителния процес.Аз не отричам тези неща за които расказваш , но те бяха за хората навели глава и ракопляскащи всяка вечер по новините след речите на другаря Тодор Живков, активистите на БКП, ОФ, ДКМС .Такива като теб имаше и в Университета кадето учех до 1986 година, щастливи деца на щастливи родители но имаше една друга България в Пазарджик, Стара Загора, Белене, ЦСЗ...където денят започваше с гражданино началник, с носене торби пясък, бой, мъчения и извращения. |
| Аз за Възродителния процес ще си мълча, защото ще ме пратят във фризера за дълго. Чичо да се изкаже, той има твърдо мнение по въпроса. |
Брях, кви ги наблещил за Турците и за Турция, а имал бил много приятели сред Турците ?! Те знаеха ли за това ? |
| Дардан, Ние превеждахме материали на английски за сайта за декомунизацията на Б. Скочев, имаше и няколко спомена от бълг. турци, затворени в Белене по възродителния процес. Бях пуснал някои от тях и на форума и може да ги намериш, може би беше в стария форум. Ако и аз бях мюсюлманин и ме бяха натиснали да си сменя името, сигурно щях да попадна там. Много пъти съм го казвал. Тогава постоянно говорех, че в 20 век е идиотско милицията да ти казва как да се казваш, че и да си избираш някакво нелепо име по нелеп списък без никаква логика, а не да се казваш както те е нарекла майка ти. Тъщата ми чудеше "що толкова ги обичаш турците" (че рискувам да загазя заради тях). В нашия институт беше дошъл един пропагандист проф. Н. Мизов. Побъркахме го. Един колега го пита: добре бе, разбрахме, че българските турци били българи. А турските турци и те ли са българи или те не са? Възродителният процес беше и престъпление, и по-лошо - грешка. Грешката беше и за българите, и за турците. Стимулира най-лошото у човека. У българите разви атакаджилъка, у турците - ДПС. Може би това изобщо нямаше да го има без възродителния процес. Поощри лумпенизацията на хората. През май 1989 г. като тръгнаха демонстрациите на МЕИ Ленин из София и митинги начело с Лазар Стамболиев, с "позор на родоостъпниците" и "турците - в Турция" щях да повърна. Много от същия лумпениат после стана и седесарски, не само атакаджийски. А дотогава мислех, че сме просветено общество. В стария форум и особено в мониторския тия въпроси мислех, че сме ги изяснили. Лумпенизирането се разви страшно. Видяхме в 2001, и в надигато на Атака в 2005, и в 2009 г. Но от друга страна и антибългарските приказки на форума и на седесарието, и на някои от вас, бълг.-тур. колеги взеха да идват малко прекалено. Разберете, никой не може вечно да търпи да го плюят, и най-големият демократ да е. Особено явни несправедливости и небелансираности. Например рядко може да се чуе от бълг. тур. колега нещо срещу ДПС по същество. ДПС също е продукт на БКП и ДС, и то остана най-автентичният, другите се размиха. Рядко може да се чуе нещо за многото придобивки, които бълг. турци имаха при "комунизма" и как тогава никой не хвалеше Турция, а напротив, окайваха я повечето като отидеха там. То и обективно беше така до 80-те години. Не се чува нищо и за проблемите на Турция, за които говори тур. интелигенция, Орхан Памук. Комунисти биле. Много бълг. тур. колеги на форума продължават да говорят, че България е в упадък заради "комунизма", Турция - във възход заради "антикомунизма", което явно не отговаря на истината, тя е тъкмо обратната. България е в упадък заради пазарния фундаментализъм, Турция тръгна нагоре, когато въведе държавния активизъм по примера на източноазиатските страни, а дотогава беше безнадеждно бедна и изостанала въпреки антикомунизма. |
| Но ти, Дардане, може да си недоволен и обиден защо ние българите тогава през зимата на 84-85-та, не излязохме на улицата да протестираме за вас. Това беше и най-голямата вина соца - нямаше реално как да стане. Хората бяха забравили да излизат на улицата, и от страх, и от "морално-политическото единство на народа", в което повечето вярваха. Беше изтрита старата традиция на българите на опозиционен живот. Първите демонстрации по улиците бяха тия, през май 1989 г., казионни, организирани от ДС под прикритието на ОФ. Те повлякоха крак и за другите, през ноември с.г. и по-нататък. Но че политическата несвобода не може да бъде цената на социалната сигурност разбраха всички българи, разбра го и БСП. Нямаше как у нас да стане като в Китай. В цяла бивша комунистическа Европа и в Русия първо се възстанови опозицията, правото да се критикува. За съжаление ДПС мислеше друго. И за съжаление в нашия регион много лесно прегърнахме догмите на пазарния фундаментализъм. |
Нищо не изпълзя оттам, сигурно скоро съм бърсал прах, но кротко си лежеше и под трите една и съща носталгия по едно безкрайно по-социално общество, което наистина имаше като своя най-важна задача да няма безработни и гладни, всички да са добре образовани и да имат пред себе си по-високи цели от плащането на парното (което в последните две-три години до 1989 г. беше за съвсем младото ми семейство между 10 и 11 лв. месечно), или на тока (никога повече от 5-6 лв. при непрекъснато готвене и пране с малко дете) на някой чуждестранен монополист. Всички сметки едва стигаха 10 % от моята заплата на все още съвсем млад специалист (под 2 години трудов стаж) през септември 1989 г. Седмичният ни съботен пазар струваше 20-25 лв. (включително цветята, които жена ми купуваше за да украсява къщата) и едва успявахме да го донесем от супера. Aми трябва да сме набори, тогава, само че аз имам съвсем други спомени. Заплатата на млад специалист първите 2 години беше 170 лв. Ако ще да си ядрен физик или Бил Гейтс. След като ми вземеха удръжките, носех в къщи 119лева-имахме една допълнителна удръжка в размер на 10 процента за работа в селското стопанство, но хаиде, и без нея щях да занеса 136 лв. Жена ми си седеше в къщи-7-8 мес и вземаше 120 лв майчинство.Защо 7-8-ами щото дадохме детето на ясла-не стигаха парите Нямахме парно, живеехме в чисто нов апартамент(построихме си го сами със заеми), токът ни стигаше 50-60 лева зимата Един ТВ струваше 1050 лева-електрон С 280. Една холова гарнитура-1300-1600 Една секция-пак толкова и повече Комплект маса и столове-375, един килим 308(монголски) Вярно, можеше да напазаруваш за 20-30 лева(без алкохол).месото беше 5-6лв, ако, обаче, ги имаш тия пари. Като приспаднеш заем-53 лв за апартамента, младоженчески заем-30 лв, сетете се с колко лв сме раполагали за храна, за разходи по отглеждане на детето и пр Ама ще кажете-апартамент имаш, купил си си неща. След много години започнах от нулата навън и си купих същите неща без да усетя, дори. Един ТВ е седмична надница, другите неща-също. В Бг същият струва 6 месечна заплата-сега, а по времето на соцносталгията-годишна. Описаната от колегата -набор-идилия, наистина съществуваше за милиони семейства, които живееха наблъскани по няколко генерации в една панелка. Затова спомените на колегата и ЧФ са удивително-умилителни-някой друг е поемал сериозната част от масрафите, което пък е най-обикновеното и често срещащо се явление. И до ден днешен зад всеки щастлив бг седи някой отвън, който да спонсорира-или някой отвътре, завещал му имане. П.С Всички сметки едва стигали 10 процента от заплатата му-може, ако си бил в ДС или УБО. Инак 17 лева ти е само тока-лятото. Една хубава грамофонна плоча беше 35лева, а едни дънки-50-60-100... Редактирано от - Наум на 13/4/2011 г/ 16:06:54 |
| В Студ. град бл. 42Б имахме съседи португалци, двама музиканти. Щом се чу, че милицията сменя насила имената на турците, единият дойде у нас. Португалия вече беше в ЕС, той мислеше по европейски. Това е абсурдно, недемократично, не може да мине, знаеш ли как ще се приеме в Европа, в Третия свят, в мюсюлманските страни. И те бяха вярвали, че България е цивилизована, дава връзка с главния мозък. Какво да му кажа аз? Мене не ме питаха, сори. Те учеха в консерваторията, познавахме и друг португалец, който учеше в хранителния институт в Пловдив винарство. - Бе как тъй вие, дето правите порто и мадейра, учите винарство баш па у нас? - Ама вие имате висш институт, ние нямаме. Освен че имахме институт, ние не станахме и втора СФРЮ благодарение на обективните разлики м/у България и Сърбия и характера на бълг. национална държава в сравнение с доминираната от сърбите многонационална империя, а и поради връзките ни с СССР и тона, зададен от Горби. |
| Браво Фичо, пак сложи каруцата пред коня! От едно генерализиране та в противоположното. А Баташко клане, разбира се не е имало. Българи били клали българи. Виж възродителен процес е имало, макар че и там турци преименуваха турци. Например ли? Ами да, колегата ти Ахмед Юсеинов Доганов или как му беше името. Дарданелите пък като ги разбуташ, току виж се оказало, че не са били в затвора за едното име. Но, сакън! Етнически мир е туй, момче! В негово име всичко е възможно. Дори когато почнат да преименуват Асен на Хасан... |
| Науме, Относно
Оженихме се с чичо ти Фичо когато бяхме аз на 21, а той почти 22. Нищо особено - 40 човека в ресторанта на парк Заимов, Прага май се казваше. Част от разходите поехме ние - бяха ни дали и на давамата детските ни книжки/спестявание (по 2000 на човек, нещо от този род). Като студенти имахме стипендии по успех (60-80 лева на месец, всеки от нас) и парите, които ни даваха родителите - от Варна получавахме 100 лева, а от Пловдив 90. В момента в който завършихме (юни 1988) родителите ни престанаха да ни дават издръжка, дори не си бяхме намерили още работа, а имахме дете на една година. От този ден нататък нашето семейство се е издържало само - никакви имоти в наследство, никакви пари от близки, нищо. Винаги сме работили и никого не сме молили за помощ роднини. Децата ни бяха отгледани от нас. Когато се роди малката си взехме и бейби ситър, защото не смогвахме. Имали сме, значи, пари да й плащаме. При бабите в Пловдив и Варна сме ги пращали само по време на ваканциите им, защото имахме две работещи баби, пък й предпочитахме ние да отговаряме за бъдещето на децата си. Не се оплаквам, мисля, че точно така трябва да живее човек. Щом се е наел да прави семейство, ще си плаща сам издръжката му. Ерго, написаното от теб за "поемане на сериозна част от масрафите от някой друг" си е твоя конфабулация. BTW, имаме не "дете" като теб, а "деца". Едно от нещата, които най-много съм мразила в живота е някой да ми хленчи. СДС-рите имат този навик - хленчат колко са били зле някога и колко пак са зле сега. Да, определено не живеехме фенси (с парите по-горе кой ли би могъл) преди 1989; да, имало е лагери в 60-те години; да, не ни даваха паспорт и не ни пускали извън Източния блок; да, бяха ни закрепостили към родните ни градове; да, имаше гадини комсомолци (всички управляващи комсомолци в СУ в 1990 станаха СДС-ари); да, децата на борците против фашизма влизаха с по две 3-ки, а децата на работниците имаха РабФак, за да заобиколят приема по успех и способности; но ни изучиха добре (в езиковите ни гимназии ни даваха образование точно толкова добро, колкото е тукашното в частните училища) и станахме хора. Ако сме се оправяли с парите за които споменавам по-горе в България, нямаше как да не се оправим с тукашните заплати, нали?  |
| Ей, нали казах, Чичо ще ги нареди едни кротки и благообразни за Възродителния . . . Не си ми никакъв Чичо обаче, щом си живял след мен в 42 Б  |
| Каква "Прага", Нели? Женили сте се в ресторант "Варшава". Беше чуден, с прекрасна кухня. Много го използваха за сватби, щото гледаше към парка. |
А в Белене бяхме и българи, турци, имаше едно арменче Аршак .Белене имаше равноправие, да са живи и здрави гражданите началници не деляха хората на турци и българи , към всички се отнасяха еднакво зле.Помня имаше един дърводелец Марин, веднъж гражданинът началник го взе у тях да монтира нещо, добър човек е била съпругата на началника, направила кюфтета а той няколко кюфтета успял да тури в джоба си за Исмаил който беше най слабия в отряда........примери много.Аз никого не мразя, а имаше и турци които бяха активисти на възродителния процес, имаше всякакви, но да гледаме напред. |