Отиди на страница:
| О, рецитирането на поне няколко строфи от "Фауст" далеч не беше сред значимите дивотии. По история ни набиваха в главите, как руските математици били отявлени реакционери, но другарят Сталин се справил с тях... И който не искаше да възхвалява подробно репресиите, получаваше тройка. Това - през 70-те години... Ние от презряната сган много помним. И имаме известни подозрения за "хуманните" подбуди на някои отявлени хуманитари... |
| Руританец, да си довърша набързо мисълта, че трудно мога да пиша - на прибежки за по 3-4 минути. Автоматическите квоти не решават сериозността на проблемите, за които пишеш. Необходима е цялостна алтернативна социално-образователна система от допълнителни институции за доучване, доизграждане, учене на българския ез. на битово ниво и за учебни цели - "втори шанс" за всички, които са по рождение в неизгодна позиция. Има по света такива подготвителни институции. Струва много пари - да, но те са оправдано изразходвани. Решението е не в автоматическото отнемане на права от едни и автоматическото приписване привилегии на други /без последните да са положили никакви усилия за спечелването им/, а изграждане на система от механизми и форми за "повдигане" нивото на непривилегированите, след което - конкуренция при еднакви условия. Тук основна роля има държавата, но в голяма полза са и нпо-тата и фондациите /за истинските става въпрос/. Ето, в момента подпомогнати по подобен начин, мисля, се обучават по медицина няколко роми. Слушах изказванията им, звучаха достатъчно грамотно тези студенти. Евала за постиженията им, вярвам било им е доста по-трудно да стигнат до тук, отколкото на колегите им! Освен за обществото като цяло, ще са голям капитал и за общността си, стига да запазят тясната си връзка с нея. -- А проблемите свързани с липса на конкурентноспособни кандидати за повечето техникумите, а от там и за много професии, е действително сериознен, но дали се дължи само на мода и суета, а не главно на икономически причини - като действаща индустрия, адекватно заплащане за хората с професии /технически и инженерни/? И аз се чудя как всички се натискат да стават икономисти, финансисти и юристи, PR- и HR-специалисти. Де що има Маркетинг и мениджмънт, все най-желано е. Сичкото - вожд и ник'къв индианец. Но в живота празно няма - жалко, че трябва да откриваме топлата вода - нежеланите сега специалности и професии, ще са най-печеливши в бъдеще, просто защото тези работници и специалисти ще са кът. /говоря за професии, които няма да са "излезли извън употреба" в глобален мащаб поради технологически причини/ |
Ние от презряната сган много помним. Може би все пак не са ви занимавали достатъчно с "хуманитарни" работи, щом вече във втори пост не успяваш да вденеш иронията за презряната сган. А иначе разбрах, че "хуманитарите" са лоши, щото учителката ви по история ви е карала да хвалите Сталин как се разправил с математиците. Яко. Хайде стига толкова. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
Жана,  С едно допълнение - училищата тип "Втори шанс" са много полезни, но все пак свидетелстват за първоначален провал на образователната система, която е пропуснала да даде на тези хора първи шанс... Така че по-добра система е онази, която разширява първия. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
| Тръндафилке, не знам в кои години си учила, но ми се струва, че приказваш някакви фантазии. Извинявам се, ако по ваше време и място е властвала някаква налудничава омраза към техничарите, но по мое - през развития социализъм - в махленското училище си учехме еднакво и математика, и "Две хубави очи". Аз също като теб и до днес не знам как точно съучениците ми разбираха какво е искал да каже авторът и по тази причина мразех предмета литература, но по същия начин някои мразеха математиката и физиката, без да могат да се отърват от тях, та надали неразбиращите от хубави очи и Гьоте сме били в по-лошо положение. Ся, ако искаш хич да не учиш предмети, дето ги мразиш - няма как. И аз исках, ама се примирих, че няма. В езиковите гимназии се кандидатстваше с изпити по литература и математика. В математическите не знам (едва след като завърших университета, започнах да съжалявам, че не съм кандидатствала там  ), но не вярвам да е било само с български.  Имам точно същите наблюдения за пренебрежителното отношение като на Руританеца - то е именно от страна на техничарите, математиците и пр. към хуманитарната сган.  |
училищата тип "Втори шанс" са много полезни, но все пак свидетелстват за първоначален провал на образователната система, която е пропуснала да даде на тези хора първи шанс... Стига с това "дава". Ако някой не желае поради културо-психологически причини или поради система, която стимулира мързела, да поиска да вземе, колкото и да му даваш, той ще откаже. Говоря за тези, които доброволно отпадат, поради нежелание да направят усилието. На по-късна възраст някои от тях съзряват. За такива трябва да има втори шанс.Все още живеем в епоха, строй и цивилизация, която изисква и налага конкуренцията като основен принцип. По начина, който ти предлагаш, се отрича конкуренцията за една част от хората и се налага ожесточена такава за друга. |
| Т`ва за Сталин и математиците трудно ще повярвам да го е пишело в учебника по този начин, но дори да е пишело нещо за Сталин и някакви математици... в учебника сигурно пише и че Хитлер на младини се е опитвал да стане художник, без това да е намек за художниците въобще. Колкото до твърденията, че някой се бил опитвал да отмени ученето на квадратни уравнения, тригонометрия и какво беше още - без коментар.  Редактирано от - plod4e на 14/4/2011 г/ 17:08:44 |
а изграждане на система от механизми и форми за "повдигане" нивото на непривилегированите, след което - конкуренция при еднакви условия Това е! |
| благодаря, Круела, мисля системата "рабфак" не доказа ефективността си, що се отнася до производството на качествени специалисти. С далеч по-ниско стартово ниво на познанието и мисленето на възползвалите се в сравнение с изискуемото, повечето от тях така си и останаха /не целя обида към никого/. Така и в настоящето, ако автоматически дадем привилегии на някого за сметка на правата на други, очаквайки, че те да речем ще съзреят в бъдеще, за да ги заслужат, много вероятно е те никога и да не достигнат до необходимото ниво. Така се смъква драстично летвата, критерия, а от там и качеството на образование на всички. |
| Колкото и да звучи невероятно, през 70-те учителите имаха много по-голяма свобода какво да преподават и върху какво да изпитват. И "творческият принос" на учителя ни по история беше точно за математиците-реакционисти. И той, и учителката по литература бяха убедени идеолози на комунизЪма и не скриваха презрението си към математическата "сган", на която бяха принудени да преподават. Тогава в математическите гимназии се влизаше само с изпит по математика, почти нямаше деца на хора от голямото "добр'утро" и се съпротивлявахме (пасивно) на опитите постоянно да ни "идеологизират". И ако е имало някаква насмешка от техничарите към "хуманитарите", е била точно поради възхищението (искрено или не) на последните към най-човеколюбивия строй, където всичко било в името на човека, но всички знаехме и името на човека. Един популярен виц от онова време: Инспектор посещава час по математика при първокласници. Накрая мъмри учителката "Липсваше социалистическата идеология". И учителката нарежда на децата следващия път да рецитират примерно "Две и три е пет, с БКП напред". Инспекторът идва пак, и пита "Колко е 2+2". Иванчо изстрелва веднага "Две и две е четири, но може и три, ако партията нареди"  А против изучаването на тригонометрия и квадратни уравнения има постоянни писъци от загрижени родителски организации. Както и против прословутата задача за басейна, там лично министърът беще обещал да премахне "тези глупости". Аз не съм против, нека не се учат задължително в училищата с хуманитарен профил. Който после иска да учи за инженер, първо да си доучва. Много "за" съм за втория шанс. Но отдавна в математическите гимназии има изпит и по български (или общообразователен тест), и преразказ с елементи на разсъждение (или съчинение, или нещо подобно). На изпита по математика се дават елементарни задачи, мнозина там получават 6.00, и накрая класирането се определя от това, кой най-добре е разсъждавал върху емоциите на литературните герои. А "възгледите" на 13-годишните момчета за любовта са доста особени, и някои упорито се съпротивляват на опитите да пишат "правилно". Момичетата са по-лицемерни, то едно време бяхме и романтички... |
| Душичке бодлива, и аз съм учил през седемдесетте, но като ти чета историите за историците излиза, че ти си завършила гимназия преди 1956 г. А иначе при нас нямаше квоти и в подготвителен клас на немската гимназия бяхме 3 момчета и 22 момичета. |
| Той историкът беше учил преди 1956-та. А ние само възпитано си мълчахме, доносничеството не беше на мода сред нас. То тогава май много не знаехме, че "онова" време вече не е баш правилното, чували бяхме само за нЕкои дребни грешки. После и в университета си мълчахме, докато на други места припкаха да топят философите, че се отклонявали от марксистко-ленинската философия. А ние даже не се оплакахме, че ни спестиха целия исторически материализъм. И ни насърчаваха да задаваме въпроси всякакви с анонимни бележки |
А иначе при нас нямаше квоти и в подготвителен клас на немската гимназия бяхме 3 момчета и 22 момичета. Ние пък в същия клас на 91 НЕГ бяхме 11 момчета на 20 момичета, другите класове бяха доста по-равномерни, само че формиране на паралелките беше на териториален принцип - A, B, C клас от различни райони на София, D клас от околностите на София и крайни квартали, като Редута по онова време. E клас нямаха подготве, те бяха от тези, дето са живели с мама и тате в немскоговоряща държава. Ето затова, като си организирахме първенства по футбол, в началото на малки вратички с по 6 човека, ние от B клас бяхме равностойни, другите три класа след първата година решиха да играем на голямото сгуриено игрище на "Септември" с по 11 души отбор. От 11 ние бяхме между 7 и 9, защото все някои не идваха, имаха по-важни занимания, и тогава ни биеха здраво. За E клас не споменавам, защото те не се занимаваха с плебейски удоволствия, като футбол и баскет Редактирано от - nikola_tsanev на 14/4/2011 г/ 19:49:26 |
| Пропуснах да добавя, от 11 момчета нито един не стана филолог, един стана режисьор, другите инженери, архитекти и икономисти, подредено е по бройка От момичетата, икономисти и филолози по равно, една инженер химик и една стоителен инженер. Последните две момичета бяха по-добри от мен по математика, и бяха водещи в класа и по литература, където аз бях пълна дупка Редактирано от - nikola_tsanev на 14/4/2011 г/ 19:59:50 |
| Квоти, не квоти, тъжната истина е, че образованието ни отдавна се срина и причината за това е "рибата мирише от главата". Не веднъж съм споменавала тук един "закон", който според мен е абсолютно валиден за министерството на просветата, а именно - всеки следващ министър, по-некадърен от предишния. Да не говорим, че и въпросното министерство със всеки нов министър му правят "възродителен процес" Ей това пък хич не го разбирам, защо трябва да му сменят името на министерството? Сега се казва май МОМН, преди Игнатов беше МОН, по-преди друго, по наше време пак друго. Какво да говорим... |
Т.е. системата за прием плаче за промяна, защото е сбъркана и фаворитизира зубрачеството. И се тургат изпит по "фърляне" на медицинска топка и изпит по хвърляне на малка топка в цел. В другия вариант, шиене и гримиране на манекен. Круела, квотите позволяват една изначало неравновесна система да се стабилизира. Изпитът по литература (провала на момчетата) е важен, защото добрата памет, добрата реч и разбиране на чужди мисли са приоритетни за комуникацията на и в обществото. Изпитът по математика (между другото от година на година става по-лесен заради момичетата, опс родителите на момичетата, особено бащите ), показва силата на добрата логика, на здравия разум. И когато говоря за квоти, не изключвам долен праг - с успех под 4.00 никой не става. Да, ще останат незаети места, но нали говорим за елитно училище. Ако училището не може да си го позволи, значи не е елитно.Жана е права. Ако искаме да интегрираме етноси, трябва и за тях квота в зависимост от населението. Квотите до 16-18 годишна възраст осигуряват оня лелеяният "еднакъв старт" в живота, нещо като минималната пенсия. Но квотите няма да решат проблемите в образованието. Ако на някой му е приятно да има повече женомразци и мъжемразки, техникът с недодялан език и обноски да обяснавя какво трябва да направи домакинята или чиновничката в празно многословия да обяснава, че инженерът е сбъркал гишето, а не проекта, моля оставете се на "дивата природа". |