Скици от Бакшиширия
Отиди на страница:
| Скици от Бакшиширия (първа скица) Куба. Това име винаги за мен е било и си е свързано с нещо екзотично, красиво и далечно-примамливо...нещо с привкус на остапбендеровото Рио де Жанейро. Още от най-ранните си години аз имах желание да отида и видя този тогава току що провъзгласен Остров на свободата. Този рай на земята в който по цял ден звънят китари, шепотът на маракаси има вкуса на бял ром и в който пушенето все още не е толкова анатемосано както в останалите точки на цивилизования свят. Куба-островът на който Ърнест видя старецът и морето, островът на който Ал Капоне си построи вила, островът на който ДюПонт е сътворил своят "Ксанаду", островът на който усмихнати мулатки постоянно кършат бедра под звуците на хосемартиевата "Гуантанамера" и ароматът на най-хубавите пури в света подслажда най-пивките коктейли в света. Напомпан с очаквания аз долетях заедно със съпругата си на летището на Варадеро. Още със самотото слизане от самолета наред с топлия въздушен полъх на тропик ме връхлетя и един отдавна позабравен спомен от социалистическата ми младост: Десетки лозунги с познатия "тромаводебел шрифт" на които единственната ми позната дума беше "socialismo" и няколкометрова опашка пред единственния работещ ренгенов апарат за проверка на багажа. Тъй като с булката имаме закалката и рефлексите на хора отраснали в общество при което опашката си беше ежедневие наредихме се безропотно и се заоглеждахме стратегически за следващата балтия на социализма, която се оказа точно на метри от настоящата. Конвейрите за багажа бяха два и спираха всеки пет минути за да бъдат захранвани с нови куфари, които имах чувството, че кубинците носеха на ръка от туловището на самолета. След близо двучасово конфузно прехвъркане от конвейр на конвейр най-накрая упяхме да се сдобием с багажа си и да се насочим към рейсовете които трябваше да ни превозят до самия курорт Варадеро. Автобусите бяха модерни, обзаведени с най-яки климатици и комфортни седалки облечени в тъкан с палав дизайн, но по стар народен обичай оцвъкани с революционни символи и кичозни продукти производство на задругата на локалните народни майстори, които са по-популярни всред туристите под названието СУВЕНИРИ. Задължителната снимка на Че беше изтипосана като иконка баш над главата на водача на МПС. Ако има нещо от което да ти стане байгън в Куба, това е именно този прословут портрет на буйния аржентинец. Накадето и да се обърнеш и виждаш като призрак тази прословута баретка с петолъчката и погледа на Ернесто те следи като Биг Бръдър от всяко местенце където може да бъде изтипосана пропаганда! Фанелки, постери, картички, книги, бандани, ключодържатели, шапки и даже бонгоси сa щампосани, ръчно нарисувани, пирографирани и изобщо по всякакъв начин "разкрасени" с иначе наистина фотогенично лице на буйния сатрап. Че пие бира, Че пуши пура, Че снима с фотоапарат, Че всред народа, Че с Фидел, Фидел с Че, Че се усмихва, Че с очила, Че на бригада в тръстиката, Че с пушка, Че с пистолет, Че говори на пленум, Че туй, Че-онуй...направо имаш чувството, че култът към личността на този авантюрист е достигнала своя апогей и че едва ли не всеки кубинец дължи първородното си дете на този колоритен типаж от недалечната история. Изглежда ранната му смърт, го е превърнала в митологичен символ, който в Куба си е направо с религиозна подплънка. Фидел, разбира се е също застъпен в пропагандната фиеста, но това което е Че за кубинците минава всякакви разумни граници. Няма да се учудя, ако кубинците започнат да произвеждат презервативи и върху тях изтипосат лика на любимия си Гевара. То бива, бива, дето викаше баба ми, ама бивол курбан не бива. Първата лекция която ни изнесе представителят на туристическата фирма, очакващ ни в автобуса започваше с думите: Ние кубинците сме като вас канадците и обичаме бакшишите. От тук на татък всяка втора дума произнесена от локалните жреци на музата на туризма имаше привкус на песо ( ама конвъртибъл, дето му викат). Тук е местото и да опиша що е туй конвъртибъл песо:Това е нещо като, ако си спомняте корекомските бонове. Специално напечатани хартийки с революционни символи които служат като обменна единица за туристи и по-открехнати кубинци. Редовият кубинец получава редово песо, което в общи линии не е удобно и за забърсване на гъз даже. С него можеш да си купиш лук, боб, картофи, тютюнец ( ама от по-баятия), брашно и разни други такива стоки от първа необходимост. За да си позволиш нещо "по-така" като, да речем шампоан или маратонки ти трябва да си снабден с конвъртибъл песо, което се разменя с реалното в курс едно към тридесетина и нещо...къде е Киро на кирия демек. Според техните собственни обрисовки редовия кубинец в действителност работи за около 300-500 редови песос, които ако ги обърне в конвертируеми ще рече 12-15 от тях на месец. Поради силния канадски долар тогава едно конвертирумо песо се обменяше за един долар. Паритет, с една дума...и дори да си представиш, че за да предизвикат съжаление кубинците пофризират и поукрасяват статистиката и да си кажеш...айде даже и за 20 долара на месец да работят това е по-малко отколкото един средностатистичен канадец прави за час! Пълна мизерия с една дума. След като се събрахме всички, специално определената за целта "стюардеса" реши да ни даде още една базично-интродукционна лекцийка покриваща основните неща които би било полезно да знаем и правила да спазваме при предстоя си в Куба. Първите думи, разбира се бяха- ние обичаме бакшишите! Това тук е най-добрия шофьор във Варадеро и в тази шапка тук можете да оставите финансовата реципрочност на вашата благодарност към неговите услуги. С моя пуст късмет през целия си престой винаги бях возен от "най-добрия шофьор във Варадеро". Имах чувството, че имаше някаква конспирация на стахановците-шофьори на Варадеро, които се надпреварваха кой пръв да ме превози. Разбира се, тамошните пътища са толкова слабо натоварени, че шофирането ми напомня шофиране по българските пътища някъде с края на петдесетте години на миналия век и то не само поради лекотата на трафика, но и поради автомобилния парк на кубинците. Както знаете, там болшинството от автомобилите са произведени преди революцията и движейки се по пътищата на Куба ти имаш чувството, че някаква машина на времето те е отвяла барем половин век назад и всички онези крилати буици, олдсмобили, шевролети и кадилаци които си спомням като малък от кориците на лъскавите западни списания оживяваха пред очите ми в причудливи цветове. Останалата част от лекцията включваше задължителното опоменаване на безплатното образование и здравеопазване в Куба, запознаване с базови фрази и думи на испански като: "Дос сервезас пур фавор", "ел баньо", "грациас" и "фумар", както и запознаване с локалната история. Кубинците обичат да говорят за история и география. Всичките водачи с гордост ни обливаха с факти и имена, което аз, лично, намерих за приятно и забавно. Това в ляво се нарича така, през 1843 тук е станало това, а пък посе през 1958 онова...гледаш разни чужди за теб пейзажи украсени с палми и разни фикусово-филдрендронови братовчеди и си викаш на акъла: виж ти, значи тук такива ми ти работи са ставали...гледай ти...тц, тц, тц, тц... (следва) |
... няма какво да следва, грациян ... за Куба си чувал от комшията ... "летището" на Варадеро ... разкажи още нещо ...  |
| gratzian, един колега ходи в Куба на ваканция със семейството си и като се върна, каза, че това са му били най-прекрасните "холидейс" в живота. А е ходил навсекъде по света, може да си го позволи. |
Грацко,  , ЕЖК /една жена каза/, че това, което си видял не е вярно. Аз пък чакам продължението от тебе. |
| Мето, всеки си има една жена, на която си вярва.. Редактирано от - dude3075 на 14/5/2011 г/ 14:09:38 |
| Не може да се подлага на съмнение нещо, което е преразказ, само заради това. Аз като се канех да ходя в Лисабон - проследете веригата! - една приятелка ми рече, че нейната братовчедка й казала, че този град бил с особена красота, с която не можели да се сравнят прочутите европейски красоти. И като отидох, и видях с очите си - точно така се оказа. Та може да ме турите в началото на веригата и да твърдите, че Лисабон е един много красив град, без да сте ходили. Проверено. Не го давам ни за Париж, ни за Лондон, ни за.... |
| Маестро Грац ще ви разкаже нещата така, както са, без излишни плюсове и минуси. Няма ни политика, ни молитика. Изключително добросъвестен младеж! Едно удоволствие е да го четеш, да го **а! Редактирано от - idproxima на 14/5/2011 г/ 16:27:10 |
| Мене ме дразни "почивката". Неприятна дума, не знам други раси да я използуват. Не е ли почивка, когато си уморен, изнурен, изнемощял? Като че ли когато бачкаш си подложен на некви неимоверни тегла и си зимаш отпуска да си починеш. Много гадна дума. Требва да се смени. Требва вместо почивен ден да се казва свободен ден, или нещо такова. Не свещен ден, да не се дразнят атеистите, де. |
| Оппа, Геновева, един път бех в Лисабон в командировка, но само за един ден. Почти нищо не видех от града, но ядох шкембе с боб. Ама бобът като нашия, само шкембето вътре, уникум. И в ресторанта ти дават без да питат маслини, салата и вода. |
| Мен пък крещящата липса на запетаи не ме дразни. Човекът дълго време е на английски, а там запетаите са много по-малко, както знаем. |
| Скици от Бакшиширия (втора скица) Както и да е, стигнахме в хотела някъде към един и половина през нощта , поизморени от летенето и хаотичното посрещане след приземяването. То е малко абстрактно да бъде наречен хотел, тъй като в действителност представляваше комплекс от дву-триетажни сградички с по 12-16 апартамента в тях, кокетно разположени всред изумително красива и добре поддържана екологична среда, където всичките онези причудливи дървета, храсти и цветя бяха обозначени с надписи на испански и латински, като в ботаническа градина и редовно фризирани от бригада градинари съоръжени с най-примитивни сечива, като мачетета и ръчни помпи за пръскане срещу вредители.  Тъй като за мен това беше първо посещение в Куба - намерих обстановката доста задоволителна, но жена ми беше ходила предишната година с дъщерята в един друг хотел, който очевидно я беше впечатлил много повече и поради това постоянно ми повтаряше: "Не, това не е Блау"(така се казва хотела в който те бяха отседнали предишната година). Нашият "комплекс" се казваше "Трип Пенинсула" и беше третият от края на полуостува... по-стар(11 годишен) и по-малко актуален от Блау(3-4 годишен ), но тъй като аз нямах база за сравнение го оцених като много добър. В действителност, в класациите на туристите Блау беше на второ място от общо 58 хотела в комплекса ( с 4 и половина звезди), а "Трип Пенинсула" на 11то ( с 4 звезди). Аз, принципно не съм голям маанджия и не обръщам внимание на разни дребни разлики, но пък жена ми се дразнеше от някои "пробойни" в системата, като да речем облещените хлебарки с големина на наши скакалци които на два пъти изкачаха от потайни ъгли и триумфално се разхождаха пред очите ни, или пък липсата на ютия в стаята. Поради сревнително големите разтояния в мини комплекса, нас ни чакаха едни малки "влакчета-електрокарчета" ( нещо като онези които помня от Слънчев бряг) и ни разнесоха до съответните ни пребивалища. На нас ни се падна едно комплексче в непосредственна близост до плажа и единственното леко неудобство беще, че бяхме на третия етаж. Стаята беше изключително просторна с три легла, хубава и чиста баня, горе-долу нелоша климатична инсталция, телевизор, бумбокс комбо с радио и CD player, кафеварка и приятен балкон. В края на краищата колко ти трябва за една седмица? В интерс на истината, аз прекарах по-голяма част от времето именно на балкона, тъй като не исках да замърсявам въздуха в стаята с моите постоянно димящи цигари и пури.  Като стана въпрос за пушива, тук искам да отворя една голяма скоба и да обясня, че няма на света по-привлекателно място за пушач-естет. Можеш да намериш най-префинените, силни и ароматни продукти на изключително смешни цени. Ако си пушач и не си посетил Куба, то е все едно да си мюсюлманин който не е ходил в Мека. Цигарата и пурата тук са нещо като хляба и солта в България. Кутия разкошни кубински цигари ( ама не онези, напарфюмираните и предназначени за лигави туристи "Холивуд" ), ами баш такива от черен тютюн ("Популарес", "Х.Упман" или "Вегас"  струват 60 цента! Представяте ли си? Ако си хептен скръндза можеш да си купиш от фри шопа на аерогарата цял картон за 4.50 конвъртибъл песос ( или 4.50 долара)!!! В Канада за тези пари не можеш дори 10 цигари да си купиш, а тук направо 200 и то какви цигари!!!Пушиш и димът разрязва дробовете ти с онази сериозна ласка, която само истинските ценители на черния тютюн могат да оценят, а след издишването един сладникаво-вулгарен вкус остава в устата ти...а бе, направо феерия! Да не говорим за пурите, които също в сравнение където и да е било другаде струват фракция от цената която би заплатил в която и да е било друга страна. А разнообразието си е разнообразие. Има барем петдесетина различни производители, като пък всеки производител от своя страна има различни видове, дължини, дебелини и пакетаж. Като почнеш от мини-пуретки, та стигнеш до гигантски динозаври, които можеш да пушиш 3-4 часа без прекъсване. "Кохиба", "Ромео и Жулиета", " Партагас", "Х.Упман" и " Монте Кристо" са може би добили най-голяма световна популярност и всеки от Чърчил, до деНиро и Пачино знаят, че няма по-хубаво пушиво от кубинското. Няма две думи по въпроса. За пушене - кубинците са върха. Традицята се спазва и качеството си е онова, което си е било от преди стотици години. Обработката, сушенето, самото навиване...а бе...това са си традиции, както при нас си е варенето на ракията да речем. Ние също сме тютюнджийска държава, ама нещо в последно време...сме свили знамената само и само да сме политически коректни...да де, ама на кубинците хич не им дреме за политическа коректност и за това им правя евала...не че и те са принудени да слагат по пакетите си там онези глупави лозунги "фумар...таковата, фумар-онаковата"...ама аз лично не познавам някой който да се отказал да пуши след като е прочел, да речем, че пушенето ще го направи импотентен, или пък че ще му донесе рак на белите дробове...ама пък като искат - да си ги пишат...те ще си пишат - ние ще си пушим...нъл тъй? В края на краищата - накрая всеки умира. Гаранция - Франция...пък на кой ли му се мре здрав? Друго си е да си друпнеш с кафенцето или след ядене един хубав "Партагас" да премлещиш леко и да си отпийнеш от пиня коладата...пфффууу...айде да спирам и да отида до гаража за да си запаля една, че докато ги пиша тия неща и ми се пропуши.  Разбира се, местните художници с връзки са успели да убедят управата, че стаите ще бъдат много по-въздействуващи , ако са изрисувани с подобаващи летномотивни етюдчета и по този повод над третото легло, което аз избрах за спане ( за да не събуждам жена ми с досадното си слипапнешко хъркане) беше изтипосана една джунглоподобна феерийка с бодро излъчване. В края на краищата, в Куба като и във всяка социалистическа държава изкуството е на специален пиадестал. Имам чувството, че барем една пета от населението на острова се изхранва с производството на "иделни" продукти. Това художници, балетисти, музиканти, приложници, народни майстори, фолклорни танцьори и даже "пишман клоуни" можеш да срещнеш на всяка крачка. Ние сме, един вид, артистичен народ ( позната картинка, нали? ) Кубинците ценят изкуствата и това си личи от почитта с която говорят за своите творци. Изобразителното изкуство, доколкото успях да забележа имаше онази насоченост която има и българското изобразително изкуство с туристическо-покупателна насоченост, която си спомням от художественно-търгашката алейка до "Александър Невски". Родни символи, които биха били привлекателни за наивните туристи, които биха кихнали някое и друго песо за да притежават маслена картина на "Шеви 59" на фона на хаванска улица, стар кубинец пушещ дебел "Партагас" или някоя от онези "модернистични абстракции" дето изглеждат "по-така" (тук, намигам с лека усмивка)   (следва) Редактирано от - gratzian на 14/5/2011 г/ 23:23:49 |
| ха-ха "пушач-естет". харесах! Грациане, благодаря, че споделяш тук интересните си впечатления за място, което едва ли някога ще имам възможността да посетя! Впечатленията през очите на българин са далеч по-интересни и ценни за мен от туристическите етюди по брошури и чужди пътеписи. Само моля да попълниш едно празно място в общата ми култура относно съществуванието на "бумбокс комбо". |
| Е, ако мястото е само Варадеро, може. Горе-долу като да кацнеш на бургаското летище, да те откарат направо в Слънчев бряг, та от тамошните бакшиши и сергии да правиш заключения за цялата страна, за културата и изкуството в тва число. Сакън, в никакъв случай не сравнявам самите курорти. Варадеро не се застроява от мутри и лакоми политици. |
| Грац ! Хареса ми, въпреки че това за цигарите и пурите за мене ще си остане непонятно. Кой знае защо винаги свързвам Куба със Хемингуей и "Старецът и морето". |
| Кру, "Старецът и морето" не е писана във Варадеро. Писана е в едно село, Сан Франциско де Паула, където се намира Финка вихия на Хемингуей. Истинската Куба.  ПП - Впрочем Грегорио Фуентес, прототипът на Сантиаго, доживя до 104 години като заклет пушач. Ето ги двамата с Папа....  ето го сам на 100 и кусур години...  Редактирано от - Simplified Solutions на 15/5/2011 г/ 15:04:37 |
| Скици от Бакшиширия (трета скица) Първата сутрин решихме да опознаем комплекса в който ще прекараме една седмица и да планираме прекарването си доколкото можем. Указателните брошурки които ни бяха дали, за съжаление бяха написани на немски, а немският не е един от силните ми езици, така че трябваше да гадаем и да караме на инстинкт. За съжаление пътечката която избрахме ни домъкна до входа за персонала на комплекса. Това беше един от онези социалистически пропусквателни пунктове, които помнех от ранната си младост и разделяха истинска Куба от "парадна" Куба. Двама яки пазванти разглеждаха съдържанието на дамската чантичка на една от служителките и като ни видяха просто се сконфузиха и я сложиха на лавицата с персонални пренадлежности на работещите които те трябваше да оставят там преди да влезнат на работното си място. Трудовия ден беше започнал и те явно оцветяваха времето си с разглеждане на съдържанието на дамски чантички на колежките. Времето през цялата седмица беше разкошно и един приятен бриз разгонваше наластяващата се жега. Оказа се, че нашата сградичка беше в непосредствена близост и до огромен басейн, който за удобство на любителите на течни радости беше снабден и с бар, който стратегически беше локализиран вътре в него. Рай за ленивия летуваш- топиш се значи във водата, цамбуркаш си там, наляво-надясно и като хептен те напече, не трябва даже да излизаш от водата, доплуваш до едно циментово столче и както си си вътре си поръчваш там я биричка, я някое екзотично коктейлче. Хем си плуваш значи, хем си пиеш...е, разбира се, рискуваш да плуваш в разреден от уринирането на хептен мързеливите летовници басейн, ама в края на краищата - не може всичко да е перфектно, а пък и риска не беше толкова голям, тъй като нямаше много германци.  Едно от първите неща които трябваше да направим, беше да съобщим на дъщерята, че сме пристигнали живи и здрави и че всичко е наред. Отидохме на рецепцията и попитахме: Къде има тука интернетна връзка? Оказа се, че има специална "интернет" стая и само срещу 10 песос можеш да ползуваш интернет за ЦЯЛ час. ( ами аз за тридесетина долара в Канада мога да имам интернет за цял месец, ама кой ще ти ги сравнява тия работи...курорт е все пак). Дадоха ни там една карта с кодове и пароли и ние се запътихме към този храм на информатиката. Както подобава кубинските другари бяха поставили компютрите в специално изработени от локалните дърворезбари култови компютрохранилища с издълбани идоли по тях ( предполагам за да ги пазят от уроки и капиталистическа пропаганда).   Кабели, разни модеми, разклонители, щекери и кой знае там какви още бъзикни бяха преплетени с тези тотеми на иноформатиката, а на всичкото отгоре стаята беше доукрасена с абстрактните творби на местни модернисти, което правеше картината още по-гротескна. На всичкото отгоре долу се забелязваше и дупка през която явно в нощна доба местните дребни гризачи задоволяваха мераците си за опознаване на околната среда. За наш проклет късмет, обаче този ден нямаше интернетна връзка. Когато отидохме да оповестим тази тъжна вест на администраторката, тя просто ни се усмихна и каза: Елате утре! Колко до болка познат възглас, макар и казан на испански "Маняна". Погледът на девойчето направо говереше:...ами...не работи, не работи...днес...голям праз...ела утре, пък може и да работи. Това е то...поживееш ти из разни разлигавени страни и забравяш, че неработенето на нещо си е в реда на нещата и че ако днес няма, утре пък може и да има в края на краищата. Тъй де...баба ти цял живот интернет е ползвала. Ама ха...ебати разлигавените западняци. Нямало интернет. Пф...ние нямаме толкова работи, пък тоя дебелак ще ми се оплаква, че нямало интернет. На другия ден, слава Богу интернет имаше, но пък за сметка на това имаше и опашка от други туристи, чакащи да осъществят някаква връзка с останалия свят. И нали, пусто, за да не се минат - сядат на един от двата работещи компютри ( другите два просто не работеха ) и сърфират докато им изтече часа - тъй де, днес има, утре може пак да няма, пък пари са давали за тия карти...и сърфират, та чак пушек се вдига...и ти не можеш сега да им кажеш: А бе, дай само за пет минутки да пратя един и-мейл...не е някак си културно. Седиш значи там, оглеждаш импресиите по стените и чакаш...дето в онази песен се казваше : Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш - това е любов. Е след около два и половина часа дойде и моя ред и аз за пет минутки - трас - прас...стигнахме, добре сме, майка ти изгоря още първия ден и е червена като комунистическо знаме...айде чао...толкова...в края на краищата имаше опашка и след мен. Когато имаш интернет под носа си денонощно ти дори и не усещаш колко си обвързан с него. Ползуваш си го и толкова...едва когато отидеш в една страна с интернет дефицитност, разбираш това, ама в края на краищата човек си се учи цял живот. (следва) |