Скици от Бакшиширия
Отиди на страница:
| В раздел Иsтории на e-vestnik има също интересен пътепис за Куба в 3 части. Иначе Грациан е осъществил една моя мечта. Нищо, аз тази година видях Кападокия. Също стара мечта. |
| на мен ми хареса пътеписа, иначе грациян не го чета. от вчера откакто ми бръмна мухата в главата чета само пътеписи за куба от руските форуми, това е по съвет от българските- там пише "четете руснаците, те са най-туристите, пътуват много, избират скъпото, но качествено и тн" добавям, че и много живописно разказват. попаднах на разказа за куба на млад мъж, 30 г., който между другото прави и следните констатации: - там се е почувствал толкова свободен, че цяла година след това останал с усещането за свобода; - 80 % от почиващите във варадеро били канадци, които обожавали почивка в куба поради свободата, ниските цени изобщо и в частост на алкохола - канадците пиели алкохол по-продължително /до малките часове/ и количествено от руснаците. -поради продължаващата забрана на американци да посещават куба, канадците я обичали и по тази причина- липса на американци наоколо. никой обаче не е опоетизирал тютюногълтането като грациан ето линк към един от пътеписите cuba Редактирано от - beni на 16/5/2011 г/ 15:27:49 |
| Кападокия ми беше двудневен подарък, поднесен ми от университета Билкент. Оттогава и на мен ми е мечта, но в миналото. Осъществяване не се предвижда. |
| Скици от Бакшиширия (четвърта скица) Тук му е мястото да направя едно дълго автобиографично лирично отклонение: Когато говоря за социалистически тип туризъм, аз говоря от позицията на човек прекарал буйната си младост именно в лоното на тази хем лакейна, хем предаторска индустрия, която позволява на социалистическия труженик хем да се докосне косвено до един забранен му свят, да поразлисти цветните и лъскави страници на неговите списания, да вкуси неговите изкушения, да пообмени мисли с хора от зад "желязната завеса" и разбира се не на последно място да се облажи финансово от този допир със "забранения плод". Още в далечната 1970 година, като 16 годишен, въоръжен с още миришещия на мастило личен паспорт, даващ ми право на легален труд аз започнах като пиколо в три (тогава) малки хотела - "Юнона"(флагманът на златноорфейската буржоазия), "Юпитер" и "Сатурн". В следващите години вече бях дораснал до продавач в магазините на СБХ, а след като завърших консерваторията всяко лято свирех на морето. Така, че този мой престой беше нещо като дежа ву след 5-7 петилетки. Континентите са различни, курортите са различни, годините са различни, но базичните закони на социалистическия туризъм си остават както забелязах вечни. Интересно беше да погледна на проблема от другата страна на оградата и да обменя мисли с представителите на гилдията в тази далечна, но от друга страна близка ми страна. Срещнах прекрасни хора, срещнах и еквивалента на нашите до болка познати Стратевци и Минки от бургаските села дошли да отрежат главите на капутите туристи. Хората са си хора на всякъде, със своите плюсове, минуси, копнежи и трудови делници. Едни бяха щастливи, други - не чак толкова, но в общи линии хората от курорта могат да бъдат наречени привилегировани и по същия начин по който у нас в онези години едни от най-престижните професии за социалистическия труженик бяха барман, шофьор на такси, келнер или туристически водач, така и тук инжинери носеха чинии, а професори ни развеждаха и показваха "истинската" Куба. Още с влизането си в първия сувенирен магазин ме удари в очите креативността на локалните търговци и търговки. Както знаете, социалистическото ценообразуване няма нищо общо с реалната стойност на продаваемия продукт. Решава там, някой си Раул или Пабло, че това трябва да струва толкова и туй то. Няма, ама пазара туй, пазара онуй...и както на времето ние си знаехме че някой си Пеко или Мако е фиксирал цената на лимонадата на 5ст., малката стюардеса - 32ст., прясното мляко-30ст. Марлборо-2.30, така и кубинците си знаят, че "Ту-кола" е 50 цента(ще говоря отсега нататък в долари и центове, тъй като обменях долар за конвертируемо песо), бирата "Кристал"- 60 цента, бутилка бяла "Хавана" -3.50, червена - 5.70, и черна 7.90 и т.н.т. Във всеки държавен магазин това си е, даже цената трябва да изтипосана там, за да бъде видена, както подобава в магазин продаващ стоки за народно потребление. Това е- константни величини. Няма, значи, ама цената на петрола на световния пазар се вдигнала, ама тази година сушата туй, или наводнението-онуй...колкото каже Партията - толкова ще е, а ти си трайкай и си затваряй мръсната уста, защото - иначе... Да де, ама търговският работник е станал такъв за да търгува, в края на краищата, а к'ва ти търговия с фиксирани цени? Това си е, значи, просто покупко-продажба в най-чист и негенериращ печалба за "посредника" (който трябва да вегитира на някаква си мизерна заплата, а ужким чекмеджето го бие в корема) метод. И тук на помощ идват приьомите на креативната соцтърговия, при които хем държавата не е ощетена, хем и търговеца ще си подсигури там някакво масълце за филийката хляб. Соцтърговията има своите тарикатщини, иширети и тънкости и ако си работил достатъчно дълго в системата ти просто подушваш тия пинизи и когато видиш някой шедьовър на креативно ценоманипулиране ти просто му се възхищаваш и сваляш шапка на мъдрия креатор. Това е нещо като висшия шпионаж. Всеки професионален играч в бранша отчита с почит майсторските ходове на противника и като фейър плей шахматист му стиска ръка (барем така е в книгите). Не е тук мястото за дълга и подробна разфасофка на този красиво цъфтящ в някои държави клон на икономиката, но ще ви дам само някои кратки загатвания по въпроса. Един от любимите и генериращ константна печелба със сравнително малък риск методи е стратегическото стациониране на продукти с потенциален шанс за "хиперррализация". Трябва да не се забравя, че балъкът-клиент от западна страна е най-лесната жертвичка за предаторът-търговец. Нито е запознат с ценообразуването, обменните стойности на валутите са му мътни, носи чувал с пари, наивен е, добродушен и най-вече - вярва на това което му кажеш. Всичко това е чудесно, но пък държавата-майка е помислила и за това и е поставила цяла армия от управители, ревизори и други подобни регулиращи органи за да следят социалистическия труженик да не кривне от начертания му път. Гениалното в схемата е, че на тази дружинка от законоблюстители хич не им дреме дали там някакъв си льольо от майна си гъзина ще бъде ограбен ( тия имат пари бол и в общи линии - муха ги охапала там, ако им щипнеш някой и друг паричен знак). За тях важното в играта е същото което е и за треперещият от страх търговец - паричният знак. Ха те хванат - и ти трябва да им кихнеш доста солидна сума за да заметат провинението ти под чержето или пък ако си някой хептен залупен да те изритат и сложат на твое място някой който знае как да козирува и да се отчита на висшестоящия както подобава. За реализирането на този метод търговеца подбира предмет А ( струващ примерно 5 парични знака), предмет Б (струващ също примерно 5 парични знака, но поради глупавия начин по който работи социалистическото ценообразуване има потенциал да бъде продаден за 10) и предмет В ( струващ примерно 10 парични знака) . Предметите-мостри биват изложени в 'бермудски триъгълник", като в най-ляво е продукт А (етикетче с цена 5 пари обърнато с "главата надолу" леко в страни от него), продукт Б ( етикетче с цена 5 пари стои между обект А и Б, но по близко до А) и продукт В (етикетът за 10 пари между обект Б и В, като етикетът е по-близко до В). Разбрира се, при запитване от страна на проверяващ орган каква е цената на Б ( те също са доста хитри и знаят горе-долу как стоят нещата) ти му казваш, ами не виждате ли - 5 пари...а ако пита някой потенциален "агнец" цената разбира се за него е 10 пари. Чисто и просто, а когато пък имаш огромен асортимент от расфасофки, пакетаж и марки както е при пурите, така можеш да развихриш фантазията си при креативно ценообразуване, че хем да си докараш прилечен екстра доход, хем да не бъдеш изловен от дебнещите "цербери". Да не говорим пък за "златния граал" на социалистическата търговия - дефицитната стока...ама ако започна да пиша на тази тема- ще трябва да излезнат барем два тома...така че, по теоритична заготовка -за сега до тук. Е, сега, след като може да се каже, че с тия трикове аз съм боравил още когато тези кубински колежки са ходели прави под масата и сега изведнъж да тръгнат да ми ги прилагат на мен, някак си не е почтенно и един вид, унизително. Никой не обича да го вземат за мезе, в края на краищата и тук въпросът не е толкова за парите. Парите - майна им...ние бяхме на "all inclusive" и в общи линии се чудехме какво да ги правим. Накупих си там позволените от закона цигари, пури и ром, куп музикални инструменти, като гуиро, маракаси, бонгоси, клавеси и конги и туй то. И всичко това ми струваше не повече от 250-300 долара. Жената и тя си купи някои дреболийки, ходи там на фризьор, на педикюр и разни такива глезотии и толкоз. Освен че оставихме във вид на бакшиши някъде между 300 и 400 долара ( в края на краищата горките кубинци разчитат именно на тези екстри за да продължават да се трудят в този бранш ), жена ми беше напълнила половината от моя куфар с разни обличани по веднъж-дваж блузки на дъщерята и беше накупила куп други "сувенири" именно с цел подпомагане на обслужващия персонал. (между другото това си е канадска традиция и ние не бяхме единственните носещи "дефицитни" стоки за армаган). Като почнеш от обикновенни надщандови болкоуспокоители, минеш през флумастри, детски книжки и играчки и стигнеш до автомобилни части бяха част от багажа на туристите посещаващи Куба за втори(трети...или н-ти път). Та думата ми беше за онези хищници - търговци, дето се опитваха да ме "прецакат" по най-елементарен начин. Аз разбирам, така да ме хързулнат тъничко, с усмивка, да ти направят някой реверанс, а бе с кеф да си дадеш парите и да "замижиш", дето има една дума, ама когато някой локален бай Фидел се опитва да те сече директно с брадвата, някак си не е етично, най-малкото и тогава не само че не получаваше бакшиш, ами и беше поставян на мястото си ( знаете колко лесно е да сплашиш социалистически труженик, треперещ за поминъка си). Навсякъде имаше книги за похвали и оплаквания и аз по стар народен обичай ( в онези редки случаи на опит за безочливо преебване) аз тръгвах към тях и виждах как лицата на тези отначало ербап търговци попобеляваха. Тъй де, да си имаме уважението. Аз винаги подхождах към тях с въпрос даващ им възможност да дадат на "заден ход" и да се измъкнат с достойнство от конфузното положение. Тези които го правеха грациозно не само биваха дарявани с усмивка, но и с тлъст бакшиш, но онези които продължаваха да се правят на полковници ( в интерес на истината - 3 случая), бързо онемяваха като риба-гупа само при прилагането на някоя от онези тактики от родния соцфолклор (които честно да си кажа едвам успявах да приложа със сериозно лице, тъй като вътрешно ми се идеше да се разсмея на глас). Така де, единственното което исках е едно елементарно уважение и респект, в края на краищата...и да не бъда вземан за "курбан". (следва) |
Явно не си бил скоро в башкабългериън бакшиш!Тези чаршафи дет си ги прострял ги ползвайте с игъла по "предназначение"!  |
| Добре, че не всички гледат по този начин на местата, които посещават. От камбанарията на комплексите си. Все пак ще изчакам до края, може да има внезапен обрат, знае ли човек? Редактирано от - Die Hexe на 16/5/2011 г/ 22:49:28 |
| ... обрат, глупости ... само СС знае за какво става дума, а Здравка й е писнало от подобни келеши ... ... няма обрати при дъртите майцепродавци ... мрат като гниди след "седемдневката" си ... |
| Наистина е като Машина на времето. Но ако там времето тече в една посока, тук нещата не стоят по този еднозначен начин. Не смея да използвам словосъчетания като холограмни образи, паралелни проекции, черни дупки и т.н, че сега Хексето и компания ще ме захапят, но усещането за паралени реалности си е съвсем осезаемо. |
| Ей, трябва и ние да видим Куба. Дано отменят скоро ембаргото, че иначе трябва през Канада или Мексико да пътуваме. Растенията на снимката са същите като в Маями, а и населението е почти същото етнически. От Кая Уесо (Кий Уест) до Куба е 90 мили. От 14 години съм непушач, ама Грац така вкусно ги разправя, че там ще пропуша пури, няма как. Цигарите от черен тютюн съм ги опитвал едно време в Москва, Лихерос, май по 20 копейки, сладки отвън и без филтър, ама сега не ме вълнуват веке. |
| ... Фичо, през Мексико ... и не по курортите ... в Хавана ... добър хотел е "Сиера Маестра", за препоръчване - Блок А (във ветровити нощи се виждат светлините на Флорида)... наеми частна кола (макс $60/ден) и обикаляй до побъркване ... ако пропуснеш Пинар дел Рио - ще сбъркаш .. може и без Варадеро - то е за ахмаци ... три и кусур години съм живял там и знам какво ти говоря ... решиш ли да тръгнеш - обади се, ще ти дам телефони и имена .. |
| Много се кефя на темата. Критиците не ги разбирам точно какво искат. Да каже каквото не е видял, да го обясни и изтълкува по друг начин или да си смени гледната точка. Идеята, че било от комплекси е фундаментално грешна. Неуместен аргумент, особено от страна на научен работник. Различните хора виждат едно и също нещо по различен начин и това е нормалното. Комплексарско е точно желанието да се изкара другия поглед клевета, слух или нещо ненормално. Кажете си вашите впечатления ако имате такива и ще добием по пълна представа. Спора дали летището било Матансас, Варадеро или Хуан Гомес не е по съществото на темата и не доказва по-правилен подход към нещата. Нито дава по-голяма достоверност на критиката. Честна дума. Особено като се има предвид къде ги стяга чепика критиците на Грациян. Съсредоточете се на другата гледна точка и наличието и на други неотбелязани факти. Щото разбрахме че грешно погледнал Грациян ама не разбрахме какъв е вярния поглед. Но се сещаме, де. И този верен поглед не е придобит в Куба, а в България, ако правилно съм разбрал. Както и погледа на Грациян междувпрочем. Но той поне е видял и Куба.  |
| Кой го критикува? Той и да иска, не може да напише нещо различно. Предразсъдъците му и ограничената му култура дразнят, това е. |