Той /Ботев/полемизира с Църквата като институция и дори с християнството като идеология и по този начин съвсем не "изва­жда наяве зародиша на де­фор­мации и разцепления, застра­шава­щи нрав­ст­вените устои на църквата", а напротив - прицел са му библейски персонажи и пасажи, или може би той и Библията иска да изчисти от деформации? Съгласна съм, че творчеството му повлиява значително хората и не само от следосвобожденската епоха ( в българския космос, каквото и да означава това, той е нещо като слънце ) - и точно това ми е странно, че хората се заплесват по гениалността на перото (приемаме, че е гениален) и не могат да диференцират нещо толкова елементарно като последиците, които то може да окаже върху християнския светоглед.

Хъм, човек се учи, докато е жив (или поне жив духовно ) . За мен лично изкуството е като игра, която колкото и да се играе, никога не омръзва - по същия начин, колкото и да се интерпретира, няма да се изчерпи. Така че спор за многозначността няма. Спор няма и за това, че той е велик българин. Факт е, че той произлиза от християнска среда и лексиката и образите и символите са определено православни, но дали оказват такова влияние и върху читателите? Категорично не, именно високата естетическа стойност изиграва лоша услуга на християнството. Стиховете му са лесни за наизустяване (типично за добрата поезия) и какво си повтаря още малкото дете : "не ти, що си в небесата" - пряко отрицание на Господнята молитва. "Комуто се кланят калугери и попове" - може би е пропуснато, че Той не е Бог на недостойната част от духовенството( друг е въпросът какво е недостойна и дали на миряните е задача да съдят клира си ), а може би пък всички те се кланят на не когото трябва? Пак той пише за "Бой се от Бога, почитай царя! Свещена глупост! Векове цели разум и совест с нея се борят; борци са в мъки, в неволи мрели, но, кажи, що са могли да сторят!", направо жал да ти стане за тези борци, които са се борили против страха от Бога. Ясно е, че идеята е борба против султана, т.е. частта "почитай царя" (тук няма особена многозначност, сори, все пак естетическият гений не изключва и малко разум отвреме-навреме, т.е. някакви идеи, които цели да внуши авторът, никой не пише сам за себе си, а за някаква аудитория). Цялото "Борба" не ми се преписва, нито пък смятам, че има нещо православно в "свети Гергя - божи разбойник...Бездушен, глуп, изгнил покойник жертви ли иска?", а образът на попа общо взето е неизменно свързан с "пиени". Не ми се задълбочава, като цяло точно гениалността на Ботев (а и на много български творци...) е допринесла за това хората да бъдат проникнати и от неговия немалко антицърковен дух. Не го обвинявам в никакъв случай, това е негов избор, може би точно за сметка на антихристиянските мотиви има толкова добри произведения. Отделно, че в никакъв случай не си представям България без почит към него - просто се учудвам дали подобни изрази не са "внесли своята лепта" за атеизма на българина като цяло (Или "Молитвата на Веелзевула" на Алеко Константинов и толкова други автори и творби...къде са ни християнските автори, които се изучават в училище?). "В гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда" - да, такъв е бил моментът и да, авторът не е лирическият герой, но как ще въздействат тези изрази на читател, който е твърде далеч във време-пространството, може би ще събудят у него благодарност към Бога или някакво религиозно чувство? Не мисля, но разбери, че аз по никакъв начин не казвам какъв е Ботев - нямам представа - казвам само какви са творбите му и че в тях няма християнска емоционалност, има просто боравене с християнска сюжетност и терминология, съчетано с изключителна, бих казала, болезнена чувствителност, типична за поет от неговата величина.

Бавното протичане на буржоазно-демократичната революция разрешава много по-трайно и неотстъпно да протича секуларизацията на общественото съзнание. Секуларизацията също като революцията върви бавно, но затова пък е твърде ефективна и с дълбоки следи в културата. Хранител на вярата и религиозността е народът, но липсата на българска аристокрация и българска Църква, която да обгрижва миряните, както и отсъствието на български богослови и религиозни философи, на мислители и християнски писатели ( у нас дори монасите и свещениците писатели и художници са светски по дух и творчество) отслабва връзката между народ и Църква и я свежда единствено до вярата и ритуала. Културата е народна и се създава не от интелигенцията, а от нисшите и необразовани социални слоеве и не съумява да се противопоставя на влиянията на вече секуларните европейски култури върху българската. Те й влияят светски, с либералните идеи, които съдържат. Елитът на тепърва създаващата се интелигенция се образова в чужбина в либерални среди, които са плод на Просвещението и революционния дух на Европа. Под влияние на тези именно идеи българската култура на Възраждането е изцяло светска и секуларна, може да се каже дори, че не е и християнска. Заслуга за това е буржоазно-демократичната революция със своя почти изцяло атеистичен дух.

Или си мислиш, че разбираш от Вазов повече от мен?

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...