Отиди на страница:
В Америка има още един подобен проблем, ако не и по-голям. Там е работата, че Америка може да си позволи да не произвежда, защото печата резервната валута и успява да използва производството на по-бедните, ама България е от бедните, а нищо не произвежда. Навремето имаше изследване, че САЩ произвеждат 12% от световното производство, а консумират 40%. За тях работят цените на арабския петрол, китайците и цялата Югоизточна Азия, сега и Източна Европа а традиционно Латинска Америка. Аз пак повтарям модерната държава е мощна база - производство, което може да издържа голяма надстройка - административен апарат, наука, образование, изкуство, култура, здравеопазване, пенсионно дело и т.н. А преразпределение винаги има - когато отидеш на театър и си купиш билет ти преразпределяш, от производството в което се предполага, че участваш в културата. |
Крива на нормалното разпределение на физическите и умствените способности на хората!!! Браво, Марксе! Когато говорим за разпределение на материалните блага, то би трябвало да се стремим разпределението да следва приносите на хората. А приносът в производството е нещо съвсем различно от физическите и умствените способности на хората. Човек може да бъде високообразован, много способен и в същото време безполезен, дори вреден Аааааа, най-после и вие стигнахте до Карл Маркс. Ами той нали за това е написал онази обемиста книга "Капиталът". Точно при капитализма един допринася, а друг обира големите пари. Сега Китай е този, който има най-големи приноси в икономиката на света, ама в САЩ са най-големите заплати. Ето това е скритата зад резервната валута и икономическия ред, наложен от САЩ след войната, експлоатация. А банките какво са, нали това са институциите за преразпределяне. Ние видяхме как преразпределиха спестените пари на тези, които имат приноси и си разделиха големите премии, предизвиквайки кризата. А вие можете да получите същата Гаусова крива и за приносите на отделните членове на обществото. И може да се провери дали те корелират с други характеристики, умствени или физически способности, Хайде да не давам повече идеи на Енчо с неговите напъни в статистиката. |
И аз смятам, че имам по голям "принос" за икономиката от съседа, но той е с по голяма заплата- да ида да му резна гръцмуля, бива ли ?!  |
Онези милиони чиновници и бюрократи, които уж осигуряват социална справедливост и работят по безбройни социални програми. Ето борбата за социална справедливост до къде води- до създаване на паразитна прослойка от скъпо платени и високообразовани чиновници, които изяждат за заплати повече пари, отколкото пари стигат до хората за които се грижат.... Бройката клатикурци в Америка е умопомрачаваща. Бройката на хората, които осигуряват социалната справедливост за работниците, със сигурност надвишава многократно бройката на самите работници. Хм, интересно прозрение на Гонзо, с което съм напълно съгласна. Пропуснал е да спомене и профсъюзите, чиито шефове получават такива заплати, на които един експлоататор средна ръка може само да завижда. И понеже целта на класовата борба, както я разбират профсъюзите, е да се получават справедливи заплати без експлоатация, не само от работниците, но и от чиновниците експлоататорите си вдигат шапките и отиват да произвеждат там, където имат печалба. А бившите експлоатирани започват борба срещу глобализацията, която им отнела поминъка. Сега вече тази борба се води не срещу конкретния експлоататор, а срещу световния капитализъм, обричащ народите на глад и мизерия...  |
| chown, Напълно си прав! Внимавай само и съседът ти да не мисли така за теб, ама да не си задава такъв въпрос!  |
| На днешния ден 1876 г. — Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй. |
 Да бяхме привикали етиката . Тя бележи стъпалата ни в природата и туря мяра на частнонаучните "творчества" в познанието ни за социалното . От както светуват , проблемата на хората е в приемливото разпределение на един от основните продукти на общия им живот , Справедливостта . То е несправедливо . Гледах интерпретация на нелепо сравнение между феномена на Парижката комуна и този на хипидвижението от началото на 70-те на миналия век в САЩ . С подобния ни консумативен подход към историята и сапуна си ще изядем ... Редактирано от - beagle на 29/5/2011 г/ 17:51:04 |
Много философстване във форума, много нещо.Вий ми обяснете нещо по просто:Онзи Гаврош, от лошите ли беше? |
Прекупвачите са много и търговецът не е приятел на работника  Ще си помисля, че за секо чайче фащате самолета за Цейлон. Иначе форумът под статията е рядко интересен. Отдавна не го бях чел "от кора до кора", както днес. Мерсим |
| Ентропията, казват моите приятели професори по физикохимия, е количествена мярка за хаоса (простичко го казват, за лаици като мен). Държавата съществува обаче, за да създава и поддържа определен ред в човешкото общество, справедлив, не толкова справедлив, несправедлив, все едно. На базата на определено законодателство и чрез малко или много репресивни структури и административен апарат. Хаосът в обществото започва, когато държавата абдикира от тази си основна функция - типичен пример е нашата си държава в момента. Как обаче, въвеждайки понятието "ентропия", някои от по-горе пишещите смятат да дадат количествените измерения на този хаос в обществото, не ми е много ясно. Но че държавно организираният хаос в един момент води до "взривове" - бунтове, комуни и т.н., от които никакви ЕС-та и НАТО-та няма да ги спасят, това на управляващите /ни/ би трябвало да им се напомня от време на време. (Или да им се каже ясно, щото пък тези в момента може и да не го знаят, то от "Винету" и маркучологията няма как да го научиш). |
Но това е, ако ги разпределяме по една-единствена способност. Такова разпределение обаче, едва ли би било от полза за някого. Енчо, ами може да ги разпределиш по приноса им. Тук проблемът е как ще се оцени този принос- ако е в американски долари хамерикците могат да изкарат най-голям принос. Аз ти дадох по-горе книга, в която между другото се третира бегло и този въпрос. А биволът разбира от квантова механика, колкото и от калдъръм. Наистена, че няма единна интерпретация на квантовата теория - много учени не са съгласни с Копенгхагенската, но едно по-задълбочено запознаване на тази материя, като се почне от историческите представи на дѝо Бройл и Шрѝодингер, както и модерните интерпретации - на Бом, на Файнман предполагат едно широко разбиране на тази материя. Ама както Гозамбич прочел нещо си отгоре отгоре - не става. Аз какви усилия влагам на студентите да им влязат тези представи в главата и резултатите съвсем не са блестящи. Редактирано от - Mrx++ на 29/5/2011 г/ 15:27:50 |
Ентропията, казват моите приятели професори по физикохимия, е количествена мярка за хаоса (простичко го казват, за лаици като мен). Да според 2-рият термодинамичен принцип е така, но все повече учени говорят не за хаос, както лаиците го разбират, а за така наречения ДЕТЕРМИНИСТИЧЕН ХАОС или неравновесна динамика, който по своята същност води до самоорганизация (Пригожин получи Нобелова награда за тези изследвания-виж книгата му "Краят на детерминизма" . Имено този хаос е в основата на еволюцията. |
| Ботева духовно го създаде, както и всички нас, руската литература през 60-70 години, както оригиналната, особено публицистичната (Добролюбов, Чернишевски, Писарев), така и преводната. Не мисля някой от тях да е бил негов учител отделно. Влиянието бе колективно, взаимно допълнящо се и главен елемент, основен тон на всички тези влияния върху нас бе недоволството от стихийно създадените обществени условия, вярата в човека, в бъдещите завоевания на неговия разум, желанието и стремежът да живеем не както бог е заповядал и заповядва, а както ние си искаме. Нека го наречем това идеализъм. |
| От френските събития и от зараждащата се немска социалдемокрация Русия, а още повече България, бяха по обществените си и политически условия толкова безконечно далеко, нашите практически задачи бяха толкова различни от техните задачи, че интересът ни към тях бе само теоретически. Един човек със здрав ум не можеше и да мисли за "комуна" или за социалдемокрация между руските мужици и още по-малко между българските селяни. Ние им съчувствахме само дотолкова, доколкото в техните действия се проявяваха общите с нас революционни инстинкти. |
| "Маркса ние само го раздъвквахме страница по страница като някакъв чуждоземен и странен плод. Казвам. ние защото както знаете, между нас - мене, Кудреану и Ботева - нямаше никакви теоретически разногласия. И тримата, най-близки помежду си, прекарващи в Букурещ през 1875-76 г., бяхме революционери на дело, които си бъхтаха главите да измислят каква по-вкусна свиня да поднесат на врага, все едно в Русия или в България. Мисля даже, че английските писатели като Спенсер, Бъкли, Дарвин, Хъксли имаха върху нас по-голямо влияние, отколкото парижките комунари или немската социалдемокрация." Цялото писмо на д-р Русел-Суздиловски Натиснете тук |
| Tim Но при всички случаи имаш случаен обмен, не система на държавна регулация, където всичко е предписано. В такива системи нямаш равновесие, там дори не можеш коректно да дефинираш и понятието цена на продукт, щото обменът не е на принципа на търсене-предлагане. Аз както писах по-горе, а съм го казвал и другаде, икономиката и обществения живот не са равновесни ситеми. Големият проблем на Марксизма, че той иска да премахне пазара като система за установяване на равновесна цена, заменяйки я с някаква централно-договорена стойност на продукция или бог знае какво там. Не съм срещал някъде маркс или Енгелс да са говорили срещу пазара. Но както и другите неща в природата, дивите животни например, едно цивилизовано общество трябва да регулира пазара, и това впрочем се прави в почти всички държави. Имено нерегулацията на пазара след реформите на Татчър и рейгън докараха сегашната криза. |
| "Друго нещо бе Бакунин. Кой не го обичаше, върху кого измежду революционерите той не е имал влияние? Подкупваше ни не само неговата юначна личност, геройското му минало, непримирамата му революционност, а главно - вярата му в човека, в противоположност на вярата в стихията, в авторитети, земни и небесни, в това число и в еволюцията, която - само почакайте - сама щяла да ни поднесе всичко на тепсия!... " Д-р Русел-Судзиловски е от малцината близки другари и съмишленици на Ботев. Писмото му от 1911 до Георги Бакалов е писано в отговор на отчаяните опити на последния да намери какъвто и да е повод, за да "пришие" великото име към измишльотините на марксизъма и платформата на собствената си партия |