
Спасете нашите домове Аз казвам НЕ! Всеки, който в последните години си е купувал жилище е знаел, че цената е надута многократно. Хърсев също е знаел, но когато цените вървяха нагоре не прояви загриженост за парите на хората. Такава загриженост не прояви и държавата, която също е била наясно с това. Хърсев не прояви загриженост защото като стар банков кадър е лоялен към банките и техните печалби. Държавата пък не прояви загриженост защото по-високите цени значеха повече данъци. И сега отново, и банките и държавата, пак по същите причини са загрижени да не паднат цените на имотите па макар и с цената на натоварване с дълг на всички ни. Ами време е всеки да носи отговорност за действията си! Както и Хърсев казва, всеки кредитополучател е знаел или можел да знае, че има 5% вероятност да фалира (лошите кредити не са падали по-долу и преди кризата). А ако Хърсев и държавата бяха по-отговорни, можеха дори да информират кредитополучателите, че поради принципа на действие на кредитната система, понеже лихвите по кредитите са по-високи от очаквания икономически растеж, то със сигурност определен процент кредитополучатели ще фалират. Не вероятно, а със сигурност! Това е нещо, което всеки кредитополучател трябва да знае, а не му се казва. Т.е. повтарям: ако икономическият ръст (разширяването на икономиката) е по-малко от лихвите по кредитите (а това е така винаги и навсякъде), то задължително определен процент кредитополучатели фалират. Т.е. не би трябвало да има изненади за никой. И ако банките са добре капитализирани и провизирани (както ни уверяват всички, вкл. Хърсев), то значи няма риск за икономиката, а само за някои кредитполучатели. Някои кредитполучатели, които имат нещастието да се справят най-зле в борбата за оцеляване наречена "свободен пазар". Но няма как - за да има печалби за някои (над ръста на икономиката!), трябва да има загуби за други. Това е част от механизма за креативно разрушение, който е част от капитализма и с който също би трябвало всички да са наясно. _________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция! |
И във връзка с предното аз предлагам друго: Да се издигне паметник на неуспелите кредитополучатели. Все пак, тези хора са участвали в битка (наречена "свободен пазар" ), в която от самото начало се е знаело, че ще има жертви (фалити). Ерго, те са герои и заслужават поне един паметник. _________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция! |
През това време банковата система е трупала не само проблемни вземания, но и провизии, с които да ги покрие. Банките са отделили от печалбите си, преди да ги обложат с данък, провизии, достатъчни да изпишат в загуба всичките проблемни вземания. Аз пък съм сигурен, че банките по-добре от всички знаят как се манипулират счетоводни отчети... |
| Ех, Пенке от П. - къде живееш бе сладур, в Нубия ли? Всичко си беше ясно още от самото начало на "Бум-бум" кредитите - помниш ли рекламата с "Па-па-па-па"? . Аз на Банка не вярвам! Още от времето на Тодор Живков.. Дори и по времето на Жан Виденов не повярвах - тряба да си последния балък, за да си вложиш доларето в "пирамида", и да чакаш печалба от 50-60-70% лихва! Но както виждаш, въпреки уроците от 94-96/7г., всеки ден като се ражда по един балък, и...пак рев и сополи - "Помощ, помогнете, банките ма обраха!" |
| Всяка намеса върху пазара от страна на Държавата трябва да е много, много внимателна. Какво означава гарантиране на 'лоши' кредити? Не е ли стимул да се отпускат още такива от страна на банките??? Хърсев, ![]() |
Тъй, в разгара на имотния "бум" дупетатите гласуваха, че и при само една просрочена вноска заемът може да стане изискуем пресрочно. Тогава рев нямаше, нито за това, нито за неясните клаузи в договорите, нито за допълнителните "записи на заповед", изисквани от някои банки. И сега "будалите", които сме преценили, че такива банкови "продукти" са твърде рискови, отново да духаме ... супата на тарикатите ![]() |
| Дами и господа, Всички забелязахме онази клауза за държавната гаранция - опасността, както пишете, е имено там. Но мисля, че не сте наясно с ползата. При подобно преструктуриране банките "изчистват" счетоводната си книга от проблемни дългове, което има директен и индиректен положителен ефект върху желанието им да дават кредити на реалния сектор за икономическа дейност. Да не говорим за това, че би могъл да предотврати краха на банките у нас. *** Големият въпрос е дали икономиката ни страда от ликвидна криза или не. Това го знаят хора, които са запознати с възможноста на фирмите да посрещат месечните си плащания. *** Но Хърсев като е казал "а" трябва да я докара до "я": 1. Трябва да има ясни правила за плаващата лихва - в момента положението е абсурдно. До голяма степен банките сами си докараха проблемните вземания с кожодерския си късоглед подход през последните 3 години. А този им подход също ограничава желанието да се вземат заеми и като резултат задушава стопанската инициатива. 2. Банката за развитие би могла да дава кредити на фиксирана лихва на фирми и предприемачи. Би могла и да дава кредити за рискови инвестиции в развитието на нови продукти и технологии и т.н. 3. Бихме могли и да създадем клирингова ситема, с което голяма част от междуфирмените и междубанкови задължения биха се погасили едни други и т.н. и т.н. 4. Приоритет би трябвало да бъдат преструктурирането и гарантирането на фирмените задължения. 5. В България трябва да се облекчат условията за обявяването на личен или фирмен банкрут. В момента, една грешка води до доживотно робство и Хърсевите предложения са в същия дух. Грешки правят всички - когато последствията не са убийствени, хората биха експериментиали с повече нови технологии и продукти. Редактирано от - rbb на 30/5/2011 г/ 14:58:37 |
в разгара на имотния "бум" дупетатите гласуваха, че и при само една просрочена вноска заемът може да стане изискуем пресрочно. Тогава рев нямаше... Явно тогава логиката е била, че един лош кредит е проблем на злощастния кредитополучател. Един или няколко злощастни кредитополучатели обаче не са банков проблем и затова се хвърлят на кучетата. Когато обаче злощастните кредитополучатели станат повече, вече става проблем и за банката и тогава хъкъта-мъката, дай да отлагаме, да разсрочваме, да искаме държавни гаранции и т.н. Еееей! Чудя се къде си я слагат съвестта банкерите като си лягат вечер?! _________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция! |
| Да вметна, че "национализираха" загубите на пенсионните фондове. Така, че що банкерите да не си поискат. |
| Както доста колеги са усетили врътката на "доктУра" (VOCI, евала за определението за пазарен подход на тарикат-афтура 1. Да се прехвърлят лошите активи на и без това най-богатото и най-паразитното съсловие на планетата - банките - на гърба на държавата. 2. Банките да искат 100% от вземанията си да са им гарантирани, а те "най-благородно" ще "пожертват" допълнителните Инквизиционни инструменти - наказателна лихва за забава и пр. врътки за съдиране на 10-а и 11-а кожа (първите 9 кожи клиентът почтително си ги съблича и ги окачва на един пирон на входната врата на банката в момента, когато подпиша каквото и да е). 3. И всичко това същевременно излиза, че се прави за "ползу роду", демек - ние псамо искаме да спасим най-бедните. Като е ли тези най-бедни не са именно те основния източник на приходи на банките. Та - кога казахме ще насъпи Утрото, демек - ще видим банкери и техните летописци, обесени за т@шаците по уличните ламби? Ееееех, мечтииии... ![]() |
| Капитане, За нормативния анализ съм съгласен с теб, но какво да правим днес и сега? Светът е капиталистически и трябва да действаме в него. А ето и нещо за размисъл: Парите са инструмент за осъществяване на пазарна икономическа дейност. Финансовите институции и банките в частност предлагат достъп до този инструмент, с което правят възможна всяка икономическа дейност. Когато един човек взема заем от една банка, той сключва горе-долу следното споразумение "получавам сумата Х, която ми позволява да получа печалба У и се задължавам да дам Z от нея на банката." Без банката би получил 0. Дали е справедливо или не е друг въпрос - аз мисля, че не е, но това е въпрос на убеждения. По-горе описах реалноста и необходимоста от финансови институции. |
| Банките - това, банките - онова! Само дето парите не са на банките, а на вложителите. И всяка форма на защита на вложенията е от полза за всички! |
| Така е. На вложителите. Но отговорността е на управлинието им е на банката. Та защо, имаше подобна статия от финландец, държавата трябва да поема само пасивите а не и активите? Това е нещо като "страс тест", писаното от Хърсев. Да видят реакциите. Но при пенсионните фондове какво се получи. Лошо управление. Отрицателна доходност. И държавата пое загубите им, а те си карат по старуму. Редактирано от - 66 на 30/5/2011 г/ 16:46:50 |
| Вярно, че голяма част на парите в банките са на вложителите. Вярно е също, че са защитени до определен праг. Хърсев не говори за защита на вложителите, а за защита на печалбата на банката, което си е съвсем друго и там държавата не трябва да се намесва. |
Парите са инструмент за осъществяване на пазарна икономическа дейност. Финансовите институции и банките в частност предлагат достъп до този инструмент, с което правят възможна всяка икономическа дейност. rbb, сигурен ли си в това??! Щото например баш шефа на Уникредит - Левон Хампар... неведнъж е казвал, че кредитът не е право и че никой не е длъжен да взема кредити (респективно банката да дава). Пък ти сега - банките били инструмент, който прави възможна всяка икономическа дейност. Демек без банки няма икономическа дейност. Демек все някой трябва да взема кредити. Демек Левон Хампар... послъгва или поне силно изкривява истината. Нали?! П.П. Една мисла все пак ме гложди - как са се оправяли без банки преди 100-200-300 години? Как е била възможна тогава някаква икономическа дейност? _________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция! |
| Пенка уважаема, Банкери има бая отдавна. Например едни от вековните врагове на здравите сили, тамплиерите, освен всичко останало са се занимавали доста усърдно и с тази не-дотам-религиозна дейност |
| От цялото това нещо личи някаква особена загриженост, пазара на имоти да не вземе да се тръшне възнак и да загине. Да, на банките много им се иска - хем да финансират строителя, срещу хубава лихва, хем да финансират купувача. Тоест от един апартамен "да доиш две крави", с двойна печалба ... И понеже са финансови екперти, милите банкери, решиха не само да финансират, че риска бил голям, ами някой банки направо почнаха да строят, при тива се биеха в гърдите как станали "инвестиционни" ... Паднахме от смях по миналата година, когато се оказаха с тонове апартаменти в ръцете си, и сега не знаят какво да ги правят. Страх ги е да ги продават ударно, че ще им паднат цените. Обаче ако си ги държат - за десетина години без поддръжка тези нови кооперация ще са "леш", кочини, които никой няма да иска да купува ... И така, какво да правят - аха, сетиха се - дайте сега да направим така че държавата да ни гарантира че не сме с овъртели толкова зле и да ни върне парите, които ние давахме на хората за да ги издоим после. Страхотна идея, подготвят ни за ни сложат нещо, познайте къде, още по дълбоко и комфортно за тях И както казваше навремето един комик - Те ще получат това, което искат, пичове, ще си го получат, защото те са тези, които държат кинтите. А който държи кинтите, получава тоа което иска. |
| Унггарски опит: Правителството и асоциацията на банките преговарят от месеци за това как да спасят имотите на задлъжнелите семейства. Управляващите в Унгария наложиха мораториум върху изземването на имущество от длъжниците по тези кредити, който трябва да бъде вдигнат на 1 юли. Той обаче ще бъде заменен от строги правила, които имат за цел да намалят тежестта върху длъжниците. Натиснете тук |
| Пенке, Съгласен. Само прочети някои от мненията по-горе и ще видиш колко заблудени души има за същноста на икономическите и финансови отношения сред сънародниците ни. Има две огромни заблуди: 1. Парите сами по себе си имат стойност. Не е вярно - парите, па дори и грошове да са, имат стойност само до толкова до колкото има желаещи да ги заменят за стоки и услуги. 2. Парите били на вложителите и всички спят спокойно като има държавна гаранция на малките депозити. *** Основният теоретичен и практически проблем е в това как да бъде обвързана паричната политика с реалния икономически живот. Голямата заслуга на Кейнс е имено второто изречение от (1) по-горе. *** Преди 200-300 години не е имало пазарна икономика, а на повечето места е била натурална. Стопанската стагнация през ранното средновековие е от части свързана с недостига на монети и разпадането на пазарните отношения през късната Римска империя. Оживяването на икономиката в Западна Европа настъпва след норманските/викингските нашествия, които ограбват богатите замъци и манастири и използват натрупаното злато и сребро в тях, за да купят стоки и услуги. Парадоксално но факт - средновековният вариант на "Quantative easening" *** Чак до края на 19 век, откриването на нови залежи от злато и сребро винаги е предизвиквало икономически бум или "прегряване"- металът е използван за увеличаване на паричната маса... Поради това Кейнс нарича златния стандард варварщина - пари се предлагат не когато трябват в икономическата система, а когато някой случайно ги изкопае. |
| Пенке, Отплеснах се по-горе, а intel_inside вече е обяснил доста. Даване и вземане на заеми, клирингова система и "книжни" пари са били на лице още в древен Шумер. Колкото са по-развити пазарните отношения толкова по-сложна е й финансовата система. *** В средновековен контекст, всъщност банките са стъпка напред, защото поради размера си могат да дават заеми на по-ниска лихва и за рискови инвестиции. Те са значително подобрение в сравнение с лихварите! |