от назаконния спектър или с други думи българските богаташи са тип Ал Капоне и до един свързани пряко или косвено с партията-майка от Позитано 20, т.е. българската богата класа е политическа, а не икономическа, както е нормално, при това е от мафиотски тип. ами Бакърджиев, Антоан Николов, Софиенски, браво Ваньо браво Костов, неговият човек Славчо Христов и доста други от тази партия ли се пръкнаха? Когато хамериканците коландряха България, те нямаха доверие на брадатите викачи от СДС и дадоха доверието си на Лукановите хора от БСП. От друга страна, когато се приватизираше, разбира се, че тези, които бяха най-близо до кацата с меда. разни директори, партийни секретари по предприятия., те ще намажат най-много. Нали искахте капитализъм, на ви капитализъм. Пък сега рИвете. Статията ви казва, че и в една до голяма степен социална държава, какватоп беше Германия разслкоението става все по-голямо. Това е еволюцията на капитализъмЪ, а вие рИвете. |
Е, айде сега, на теб ли да казвам какво да подразбирам под понятието елит? Не си толкова глупава, колкото....искаш да ме изкараш, мен, неелитарния!? Настоящият проблем на световния елит, настоящата безисходица по-точно, в която се намира, в края на краищата опира до Омразата на Бога! Същият Бог, който преди много време е отхвърлил жертвата на Каин, за да приеме тази на Авел, от известно време (100-150 години) е изоставил запада в лицето на неговия елит. Има известна цикличност в световната история и тя винаги опира до този момент, когато чисто човешкото достига определена граница на развитие, след което бива отхвърлено назад към самото себе си. С тази история на Каин и Авел, Хирам и т.н. аз никога не съм се занимавал, но напоследък тя започна да се занимава с мен. За мен по-близка е все пак аналогичната история на древногръцкия Фаетон, който завършил своя опит за летеж със слънчевата колесница, сгромолясвайки се на земята. Това е положението, в което се намира западът в момента. Бидейки твърде самовлюбен - и не без основания - и възгордян от своите постижения, предимно от земен характер, той не бе в състояние да ги надмогне и да се освободи от тях за полет към божественото. Неговият поглед остана прикован към земното, което той беше наследил от боговете или сам превърнал в произведение на изкуството. Съзнанието на западноевропееца е в подобно положение - обременено от твърде много егоизъм. Когато посещавам някой западноевропейски музей или разглеждам илюстрации със западноевропейско изкуство (от към края на 19. век или дори до средата на 20.) винаги оставам изумен от красотата, смисълът и силата в тях. Сякаш богове са надничали зад гърбовете на артистите, гледали са през техните очи или сами са движели четките в ръцете им. В това изкуство сякаш виждам самият божествен свят, отразен в земното. Колко малко е останало от това днес!? Къде е божественото днес, Жана? От него е останало само спомен, а в скоро време и той ще изчезне. И аз поне се надявам, че елитът на запад е поне донякъде наясно с този проблем, защото тук той не може да бъде разбран. Тук нещата са в другата противоположност. От старото величие, а Тракия е имала своето величие, не е останало НИЩО. Дори малкото, което е останало, често е подложено на присмех и неразбиране, както показва настоящата статия на Петрински. Няма по-голяма противоположност в Европа между нейната най-висша западна част и Тракия! Древната Същност на Тракия изцяло и без остатък отстрани себе си от пътя на развитието, самозаличи се, но се и лиши от един излишен товар. Дано без него поне за Нея пътят към Божественото бъде отворен! |
Макар и неколкократно повтаряна, основна теза на автора остана за мен неясна и необоснована. Тази за хомогенизиращият се елит. Не разбрах това. А то е важно. Когато говорим за елит и маси неизбежно е да не се подсетим за Парето и неговия знаменит принцип 80/20 относно благосъстоянието. В тази връзка ще споменем и неговия принцип за икономическа ефективност. Ефективността по Парето свързваме със състоянието на икономиката, при което по-нататъшното увеличаване на благосъстоянието на елита е свързано със загуба на благосъстояние за масите. Факти за това може да намерите в книгата на Барак Обама "Дързостта на надеждата" (вече я предлагат заедно с кафето за 5 лева, каква ирония). Но по темата бихме могли да привлечем и други идеи на Парето - тези от социологията. Неговите идеи за логичните и нелогичните действия на индивидите и преобладаването на ирационалното над рационалното в поведението им като субекти на икономиката и обществото. Да си зададем въпроса как е "разпределено" ирационалното и рационалното поведение между елит и маси. Може да се окаже, че екстрахирането на елита е резултат именно от преобладаването на рационалното над ирационалното в поведението. Не е задължително да е точно така, но примерите с достъпа до качествено образование като фактор в създаването и поддържането на елита вече бяха дадени в статията. Да приемем, че е така. Какво следва от това? Конкурентно предимство за елит над масите? Отново не е сигурно. И това е така защото не сме си задали два въпроса - първо, за структурата и на елит и маси и второ, за способността им за кохерентно поведение, водещо до (само)организация. Иля Пригожин в своя лекция дава примера с мравуняк. Когато мравките в мравуняка са малко на брой, то всяка "особа" самостоятелно се грижи за прехраната си и съгласуваност на поведението на мравките няма. Когато обаче броят на мравките в мравуняка нарастне рязко нараства и интензивността на обмен на информация между тях (химически сигнали - феромони). Обменът на информация води до поява на съгласувано поведение, което обхваща всички мравки. Мравунякът започва да действа като социален организъм. Ефектът по отношение на ефективността му е потресаващ. Мравунякът се справя със сложни задачи, които факторите на средата му поставят, действайки като едно цяло. При това отделните мравки нямат знание и информация с произход от средата, които съществено да се отличават от тези, които са притежавали или биха притежавали преди самостоятелно. Нарастнала е обаче информацията, която те си споделят помежду си. Така, в определен момент поведението на отделната мравка би се възприело като глобално ирационално, но то винаги е локално рационално. Разгледано обаче в системата на целия мравуняк, то се оказва елемент от общо рационално и високоефективно поведение на социалния организъм. Веднага да направим скок от мравките към хората. Днешните маси получиха от нов Прометей технологията на "мрежата" и с нея възможността да обменят помежду си огромни количества информация със светлинна скорост. Нещо повече, те създадоха "колонии" в лоното на тази "мрежа" като тази колонизация върви с нарастващ (все още) темп. Елитът се раздели с монопола върху изключително ценен ресурс - знанието и информацията. В резултат, сред масите текат процеси на самоорганизация и самосъгласуване на поведението. То става кохерентно, но без да е все още "монохроматично". Липсва все още "цветът" на общата идеология. Иначе бихме се сблъскали със "социален лазер" И още една важна особеност. Този тип поведение не се нуждае задължително от йерархия или лидерство. Това е все едно да посочите "водач" на пасаж сардини или на ято врабци. Там такъв няма. Обратно на това, елитът е все още йерархизиран - той мисли и действа, скован в рамките на йерархичното и детерминиращо мислене, независимо, че обича да се кичи с либерални и индивидуалистични регалии. Сблъсъкът на елит и маси се случва, той не предстои. Цел на този сблъсък е да се определи посоката и динамиката на ефективността по Парето. Чие благосъстояние ще расте или намалява. "Няма да платим кризата ви" от структурна и системна гледна точка е справедлив лозунг. Защото източник на кризата е по-вероятно да намерим в йерархията на елита, нежели в ятото на масите Тази вечна борба на елит и маси за споделяне на благосъстоянието генерира колебания, в резултат на които икономиката и обществото се развиват. Накъде предстои да разберем навярно скоро. Но накъдето и да е, то нека не забравяме, че елит и маси не са различни "видове". Това си е все същото общо човешко общество. Историята на повечето от милиардерите от Форбс ни учи, че повечето от тях всъщност са "първо поколение елит". Откъде ли са се взели? Май все от тези уж безлични маси. |
Ами Фирмин, не си ли чувал, че елитът проявявал, освен всичко друго, склонност да се обединява, хомогинезира, събира, обхваща и изпълва в разни клубове, обшества, каузи, една от друга по-благородни, възвишени и божествени........ (Винаги ми е било много смешно като чувам да се говори, че за много богатите хора единственият движещ мотив били парите..........те са мотив по-скоро за вечно нямащите пари........) |
Жана, дай някакъв знак, че си жива, а не изгоряла пак. Не че съм казал кой знае какво, просто думи, отлетели в нищото... |
Жива съм бе, Орфи, и още как... Ма си мислех върху тоз екзистенциален въпрос, дето си ми задал: Къде е божественото днес, Жана? Ей, значи, голямо мислене падна! Обаче накрая намерих отговора - у мен, бе, Орфи, у мен... P.S. Друг път не ме карай да мисля толкоз много, щот ще взема да се гътна. Тъй де, вече ми каза, че не съм особено... тъпа |
Колкото до спора - май беше най-добре първо да дефинираме понятието "елит". Жана д'арк - Въпросът е доста по сложен защото елитът има наднационално измерение. Ако не беше тази "малка" подробност - местният елит щеше да е просто една смешка. Зад подробностите обаче, винаги са се спотайвали най-съдбоносните опасности в нашия свят. Натиснете тук Редактирано от - Езоп на 03/6/2011 г/ 22:33:32 |