Отиди на страница:
| Крум принася човешки жертви пред стените на Цариград през 813 г. Който се кефи на това, нека чуе вампирския вой от линка на Черния лебед и ще разбере прекрасно духът на отрицанието на Христос. Духът на Антихрист. |
| Съгласен съм с автора за експресното налагане на християнството. Такъв тип християнизиране по зашпове отгоре обикновено е повърхностно и про-форма. Българинът днес, повече от вчера е затънал в езически мрак и ужасно си му личи, че не мисионери, а държавни бюрократи са го християнизирали. |
| Тинко, като те чета оставам с впечатлението че христианството е някакво хубаво нещо, което сме побългарили. |
| Бързането си има своето обяснение. Имало е дислоцирани войски по три граници, всеки момент е можело да започне война срещу България, ако Богорис не приемел християнството. Като жест е преотстъпена местност ЗАГОРЕ по личата благоскловия на патриарх Фотий. |
| Преотстъпването на богатата област Загоре на победен владетел е доста странно. Никой император, та било и в името на християнството не би тръгнал да раздава най-плодородните области на империята! |
| Аутсайдере, чети добре, по това време Борис е бил княз, т.е. България е била княжество в рамките на Империята.Така, че земите са си били във Византия, само сменили "областния"управител. |
| Ех, Петрински, Петрински, не можа ли да намериш друга, по-малко предъвквана тема ? Християнството започва да се налага по нашите земи и то предимно сред славянското население, много преди официалното покръстване на българите. Така че за бързане и дума не може да става. Второ, Борис I не се е превърнал от жрец на Тангра с служител на Христа така изведнъж, от раз и под чужд натиск, а в резултат на дълго обмисляне. Като основните мотиви за това негово решение са два: обща вяра за славяни и прабългари и приобщаване на България към християнското семейство на европейските народи. Външният натиск не е бил упражнен за приемане на християнството, а дали това да стане по католически или източноправославен модел. Вторият модел е бил наложен със сила, под заплахата от византийско нашествие. Така че Борис е нямал възможност за избор. |
Покръстването на Борис е станало тайно, защото той много добре е съзнавал каква ще бъде реакцията на прабългарската аристокрация. С други думи необходимо му е било време, за да вземе мерки и овладее положението. Не случайно много преди него и Кубрат също е приел християнството и го е запазил в тайна до края на живота си. А колкото до превръщането на езическите капища в християнски храмове, то в това няма нищо ново и се е извършвало винаги при смяната на една официална религия с друга. Справка: храмовете на бога Слънце, по времето на Константин Велики, превръщането на св.София в джамия, превръщането на Черната джамия в св. Седмочисленици и т.н.. И то колкото по-бързо, толкова по-добре. Нова църква върху старо или набързо преустроено капище - за да има къде да се молят хората, а на кого? - иди ги питай. Най- вероятно всеки на своя бог. И то наум, за да е по-безопасно. Както правехме ние навремето на откритите партийни събрания  |
Другаря Петрински е достоен ученик на рубладжията Златарски и цялата му банда историци - русофили и фанариоти. Борис, като всички нормални българи е бил покръстен една седмица след раждането си. Действията на княза не са свързани с никакво покръстване, а с изоставяне на арианството на българските епископи и тяхната самостоятелна, независима от Константинопол и Рим Охридска епископия т.н Прима Юстиниана и приемане на "чистото" православие на гръцките попове. И до ден днешен българския висш клир се гърчее и не смее да носи български монашески имена: Максим, Пахомий, Неофит, Калиник, Йоаникий и майната им райна. Петрински, пич, не става само с ядене ...  |
| Съвсем друго щеше да е, ако ДСО "Дунавска Славиния" още тогава беше турило будьоновката и вместо крстови, да бяха нацртали петокраки врз руните! Борбата на Петрински с християнството продължава с неугасващ плам. Между другото, наведените от (и пред) Петрински извори съвсем не опровергават категорично тезата, посочена от Куманистан. Редактирано от - Forza NATO на 16/6/2011 г/ 12:27:05 |
| Представям си какъв сеир е било в църквите на Плиска и Велики Преслав непосредствено след покръстването. Как по време на литургии поповете каканижели на неразбираем гръчки и под око следели кой колко голяма вощеница е купил и колко златици е пуснал в менчето. И как достолепните боили, които доскоро са се кланяли на Тангра или на Перун, сега са се мъчели да се покажат по христиени и от гръчкия патриарх. Чинно коленичели и от престараване често бъркали дясната ръка с лявата, колчем се опитвали да се прекръстят. А в това време болярките не пропускали да огледат някоя кокона, нагиздена с червени или сини дрехи, според последната цариградска мода. Да не говорим за Великденските пости, когато в благочестивите им мисли се е прокрадвал постоянният страх, да не би слугите вкъщи да загорят печеното агне. С други думи било същото като след ..... само дето два синода е нямало. А и как можело да ги има, след като на трона седял не кой да е, а княза ювиги Борис Михаил, от Бога поставения на всите бoлгари владетел, да му даде Редактирано от - Anastass Stasev на 16/6/2011 г/ 12:48:50 |
Аутсайдере, чети добре, по това време Борис е бил княз, т.е. България е била княжество в рамките на Империята.Така, че земите са си били във Византия, само сменили "областния"управител. ех, черно ми добиче, явно страсът от традиционните испански кориди ти е дошъл в повечко! А дали Борис е знаел, че е просто един областен управител? И дали се е сетил да отзове стражите по южната граница? А явно чиновниците в източната римска империя са попропуснали да минават за данъци? Ама пък може да изкараш, че Симеон е подкарал протесно шествие под стените на Константинопол да иска пенсионните добавки на баща си. |
| "† През понти[фиката] на блаженопаметния папа Николай I в десетата година [=867 г.], в името на всемогъщия бог е осветена тази църква [във Велики Преслав] в присъствието на княза на българите Борис с "целия му клир и народ Петрински, не е лошо да четеш отвреме-навреме и собствените си цитати. Знаеш ли кво значи "клир" ? Как и за колко време се създава клир? Или смяташ, че Борис си го е купил от константинополския "Кауфланд" на разсрочено плащане. |
| И че българските земи не са християнски от 864г. пък много показателно говори факта, че от тези територии през ІІ Никейски събор през 787г. има излъчени християнски представители от християнски църкви: «...Никета – най-светия епископ на Одрин, Константин, най-светия епископ на Котрагия ( явно става въпрос за територия подвластна на котрагите, които бяха упоменати още от VІІ в. като подвластни на Кубрат, който е упоменат като техен вожд - б.м.) Евстатий – най-светия епископ на Дебелт, Георгий – грешник, свещеник представляващ трона на Траянопол в Тракийска област, Теодор – Свети епископ на Българофига, Лев – епископ на Хераклея тракийска, Никифор – недостоен епископ на Дурацка провинция в Илирийска област, Йоан – недостоен епископ на Никея тракийска, Стратегий – недостоен епископ на Дардания, Анастасий – епископ на Никопол в Стария Епир, Лев – епископ на Месемврия....» Ех Петрински, Петрински - не става само с четене на "проф." Божидар Димитров. |
Що се отнася до подчинението на императора - няма грешка, доказват го и други извори. Та кой друг владетел би търпял менторския тон в писмата на чужд владетел или на чужд духовен водач (вж. Извори). Все пак едно от достиженията на историческия занаят от последните век и половина е критичното използване на изворите. Подчинението на императора следва да бъде разбирано в строго византийски идеологически контекст (да оставим на страна кой е императорът и защо писателите от епохата на "Македонския ренесанс" приписват на основателя на Македонската династия заслугите на благодетеля му Михаил III, свален и убит от него). Византийската теократична доктрина приема василевса на ромеите като наместник на Христос, Епистимонарх - върховен блюстител на (православното) Християнство и Автократор - самодържец на всички (православни) християнски народи. Натиснете тук С кръщението на българите Борис поставя държавата в системата на византийската държавност. В практически план, това подчинение не означавало много: само две години след кръщението си от византийски епископ, Борис се обръща към Рим, с което предизвиква пламенната и малко истерична енциклика на Фотий до източно християнския клир (867), а синът му Симеон води почти непрестанни войни с империята, въпреки отчаяните вопли на ромеите, че "синове се надигнали срещу бащите си". Нещо повече, Симеон използва тази византийска доктрина, за да предяви претенции за своето участие в реалното управление на Византия. Що се отнася до "менторския тон в писмата на чужд владетел или духовен водач)" , Петрински или демонстрира невежество или разчита на невежеството на аудиторията. Визираното Фотиево писмо е типичен пример на един изключително популярен жанр в средновековието (не само християнското, но и в исляма) т.нар. "Огледало за князете". Това са политико-етични трактати, адресирани до владетелите, в които бил очертан иделизирания образ на средновековния владетел. Натиснете тук. Доста добре този въпрос е третиран от Лиляна Симеонова Натиснете тук В този смисъл, и "Князът" на Макиавели може да бъде причислен към жанра, както и известните в България "СЪВЕТИ КЪМ СИНА" на Фердинанд към Борис III. В случая "чуждият духовен водач" е Фотий. Писмото е писано в момент, когато Българската църква представлява мисионерска епархия на Константинополската патриаршия, та нейният върховен "духовен водач" си е бил Фотий. Интересно е, че папа Николай пък също използва един популярен жанр в средновековната литература - т.нар. "Responsa (отговори)", познати ни не само от папската практика (напр. Responsa на папа Григорий Велики до Августин от Кентърбъри), но и от рабиническата еврейска традиция. Формата е използвана и до ден днешен Натиснете тук. Това, което Петрински (подобно на огромното мнозинство от български изследователи) не отчита е, че в периода 864 - 870 г. България е третирана именно като мисионерска епархия и от гръцкото и от римското духовенство в страната. Тук аналогията с други, по-добре отразени в изворите, подобни етапи в християнизацията на Англия, Ирландия и "Германия"би могла да даде една доста по-близка до историческата реалност картина, включително и за същината на превръщането на езическите култови места в християнски. Що се отнася до археологическата интерпретация, предложена тук, тя също е доста спорна, поне за онези, които са запознати с доста многобройните третирания на въпроса за "дворцовата църква" в Плиска от Павел Георгиев. Аз лично съм доста скептичен спрямо опитите за толкова точна хронология и на преустройствата на култовите сгради в периода на Покръстването и обвързването им с конкретни епизоди. Скепсисът ми е подкрепен от фрапантно противоречивите тези на археолозите, които в крайна сметка стигат до обосновка на предпочитанията си с откъслечни писмени сведения, извадени от техния контекст. Редактирано от - бонго-бонго на 16/6/2011 г/ 14:29:15 |
| Абе каквито и глупости да си говорим тука, християнството си е гадно нещо (само ислямът май е по-гаден) и историческото погубване на един велик народ е започнало именно с насилственото му налагане от глупака и национален предател Борис Не знам кой си. Добре, че десетки хиляди истински, достойни българи са били опора на еретизма в цяла Европа в продължение на векове, та днес тя не е на дереджето на пърдящите към небето по-жалки дори и от нас сънародници... |
Как по време на литургии поповете каканижели на неразбираем гръчки и Това отваря една огромна арена за дискусии. Според много антропологически изследвания, чуждостта на "свещения език" е силен стимул за вярата и мистиката в редица религиозни общости. |