Основният аргумент срещу евтаназията е, че правото на избор не може да се употребява срещу себе си. Не можеш да използваш свободата си, за да се направиш несвободен. Всичко останало е следствие от този аргумент. |
Какъв избор е, ако някой друг преценява дали е добър за теб? И по какви критерии да преценява? По твоя собствен морален кодекс? Хубава си е евтаназията, ама изисква надеждно работеща администрация. А не като нашата. |
Не, евтаназията не е хубава. Ние наричаме грях всички други неща, чрез които човек сам унищожава себе си, затова и евтаназията е грях. В строг смисъл човек не разполага с тялото си така, както с някаква собственост. По-точно казано човек е своето тяло, той не може да се абстрахира от тялото си, за да каже, че ще разполага с тялото си по този или онзи начин. Ние казваме "моето тяло", но то не е "наше" в същия смисъл като вещите. |
Смъртта на Петроний...Или смъртта на Сула...А може "Главата на професор Доуел"... ----------- Блогът на Генек Редактирано от - генек на 28/6/2011 г/ 20:07:45 |
правото на избор не може да се употребява срещу себе си. Не можеш да използваш свободата си, за да се направиш несвободен Осъдени самоубийци има ли!? Или поне тия, правили неуспешен опит за самоубийство или самоотлъчили собствен жизнен орган (продали, дарили)? Въпросът с изключителна тежест седи за кредитополучателите. Колкото до критериите, всички са субективни. Само един има обективен - времето. Примерно, заявяването (пред оторизирана държавна/обществена болница) на искането за евтаназия да е направено поне преди 2 години от нейното извършване и поне една година преди това да има протокол от експертна лекарска комисия със заключение, че заболяването е неличимо. Сиреч черно на бяло да признаят един вид, че са некъдърни. Но да не се накърнява професионалното достойнство, може да се ползват епикризи, от които да е видно, че лечението в продължение на една и повече години не е довело до подобрение на лицето и това е препотвърдено от медицински преглед преди евтаназията. И да, заявленията лично подписани! Като при имотно завещание. Не може трети лица, па били роднини от нулева степен или професионалисти от n-та степен, да решават въпросът за смъртта. Не само защото се преследва от Наказателния кодекс - умишлено, непредумишлено, подпудителство, съучастие и т.н., а защото съвестта е само "за лична употреба". |
тия изроди вместо да забранят абортите говорят за евтаназия корнезов говори за римски воиник дето нарьгал христос на крьста и това било евтаназия а тома неверни дето брькнал в раната сигурно е пьрвия които е искал да взима органи за трансплантация |
"Като искат толкова, какво им пречи да се самоубият" ? Притесняват се от страничните поражения при самовзривяване, самоудавяне и наводнение на долните съседи, разсипване на отрова и опасност за близките, разлагане на трупа при ненавременно откриване и опасност от зарази, има естетични съображения. Не на последно място, при неуспешен опит положението допълнително се влошава и следващ може и да не е възможен.Всъщност по-пърливият въпрос е: "Може ли невменяем да поиска евтаназия?" Защото със старостта/заболяването идва един момент, когато всичко отказва да действа, да се подчинява на мисълта. А от тоз момент нататък трудно би се доказала вменяемост, тоест свободно волеизявление. |
Васик: не всички тук са толкова религиозни. А като махнеш понятието "грях", тезата ти олеква. Siol En: терминално болните обикновено не могат да го направят физически. За останалите - просто е въпрос на регламент. Начин да го направят, без да разследват близките им, лекарите им, съседите и т.н. Начин да освободят близките си от душевни и материални тегоби, без това да носи моралния упрек срещу самоубийството. Пак да кажа - при състоянието на институциите в страната ни съм силно против узаконяването на евтаназията. По-добре няколко човека да си изтърпят, отколкото други няколко да имат практически законен начин да убиват. |
"Всъщност по-п Ъ рливият въпрос е: .... " ............................... .... Разбира се невменяемият не мечтае за евтаназия. За това ще се погрижат вменяемите. Редактирано от - dabedabe на 28/6/2011 г/ 21:20:44 |
Основният аргумент срещу евтаназията е, че правото на избор не може да се употребява срещу себе си. Не можеш да използваш свободата си, за да се направиш несвободен. Това кой го казва. Васик, що е свободен и несвободен? |
Васик е прав Човек не принадлежи на себе си. Докато е здрав трябва да слага колан като кара и изобщо да си пази здравето, щото трябва да плаща данъци и да връща заеми и лихви /може и чужди/. Като се разболее, пак не принадлежи на себе си, щото покрай него могат да се източат маса кинти от здравната каса /особенно ако е тежко болен/. Не е зле, най-после да свикнем с мисълта че сме роби /на господ или на държавата/ и да се кротнем. |
Dabedabe, при трудни решения, когато желанията и възможностите/некъдърността са от противоположните страни, иде реч за пърлене по-скоро, а не парене или лютене само от едната страна. А тези вменяеми, погрижващи се за чужда евтаназия, ще се изпържат ли в Наказателния кодекс или само ще се опарят? Не всички могат да бъдат доказано невинни като Ст. Софиянски. |
Като изклЮчим религиозните тъпотии (грях ), на всеки човек трябва да му се осигури правото да умре достойно, ако иска. А не да се мъчи като животно години наред до последния си ден. Тялото си е мое, и ако моят разум е наред, аз ще реша какво да правя с него. Всичко друго са средновековни дивотии. А как да се уредят законово подробностите - това може да се нагласи. Важното е да имаш свободата да умреш когато ти поискаш без мъки. А за самоубийството - през оная работа ми е какво мисли църквата или коя и друга да е държавна институция. Но лошото е че самоубийството е свързано с парични въпроси - не ти плащат застраховка и т.н. Получава се комична ситуация: ако умра в петък, изплащат застраховка на моите наследнции. Но ако се самоубия в четвъртък - не. |
Избори до дупка, Човекът е свободен тогава и само тогава, когато е. Не можеш да си отнемеш тялото, защото това е същото като да си отнемеш свободата. За мен е без значение дали това се нарича християнски или кантиански възглед, ние не сме морални само защото сме или не сме религиозни. Дали някой е осъден за това, че злоупотребява със свободата си? Зависи кое смятаме за съд - съвестта ни съди много по-строго, отколкото външния съд. |
Абе нашенецът не може да се разпореди с имотите си, разни келеши го скубят отвсякъде, проблемът ни евтаназията. Червени кьор фишеци. КУрнезов бил най-големият жив български юрист, а? Как може да се говорят такива глупости? |
Човек не може да се намесва в природните процеси. Ако имам правото да решавам за собствената си смърт, ще си присвоя и правото да решавам за чуждата смърт. Тези идеи не са били чужди например на Хекел, който смятал австралийските аборигени за стоящи по-близо до маймуната, отколкото до хора като Гьоте и Дарвин, нещо като грешка на природата, която трябва да се отстрани с евгеника. И си намерил последователи - наричали себе си националсоциалисти. |
Самият факт че в много бели страни е разрешена евтаназията, е ясен сигнал че това е правилния път. НО, прав е fraxinus, че в БГ това би се превърнало в инструмент за шантаж и узаконено убийство. Ами то е така в БГ: управляващите ви стрижат, лекарите ви стрижат до последно, полицаите ви стрижат, поповете ви стрижат, адвокатите крадат къщите на възрастни хора и т.н. Кое ви е наред? |
А може би просто българският народ е изостанал, не е стигнал в тази фаза на своето развитие, когато може и да се замисли за евтаназията. Ако просъществува още 100 години (в което дълбоко се съмнявам с оглед на демографските фактори) може би ще стигне до нивото на съзнание на днешните бели страни. А може би и тогава няма да може. |
правото да умре достойно Няма достойна смърт! Има достоен живот, има достойно погребение. Смъртта е винаги неочаквана за да се кичи с някакво определение. И винаги е болка. Поради това евтаназията не може да бъде "право" за всеки, а само изход за някои. Нещо като "нулево" решение на живота. Проблемът са тия "някои" - дали са достатъчно свободни за да преценят всички други възможни решения и дали останалите могат да бъдат убедени, че единственият изход е "нулевото" решение.А от ковачът на закони, проф. Корнезов, де само пирони в ковчега на обществения живот е забивал, не би следвало да се очаква нещо друго освен още едни пирон. Да не бъда грешно разбран - аз съм "За" евтаназията, но при висока здравна култура на цялото население, включително и на юристите. Да няма после изрази "Сам се удари в полицейската бухалка" или "Евтаназираният два дена по-късно беше жив - имаше конвулсии и никой не му оказа първа помощ". Пак камъни в градината на лекарите. |