Отиди на страница:
| Българите сме ограбени от верата си, Спайдър Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право - миг след грабежа ще бъда аз нищо. |
| За двойния и троен стандарт при оплакването на жертви- по- малко или повече ценни, Денков е прав! Съвменната западна цивилизация се крепи на 3 стълба- лицемерие, алчност и цинизъм, зле прикрити зад демократично- упойващи приказки за толерантност, човешки права и свободи. |
| Интересно есе с интересни помисли, които обаче са базирани на произволни допускания за разни вероятности като тези: Тук вероятно Младенов е пропуснал двойствения смисъл на "предаването на ценности." Пропускът предателски издава същинското мислене. Освен да плеснем и да се прегърнем, предаването открай време означава предателство с целувка. Както съобщават възмутени норвежци, съпровождали колата с убиеца и яростно питали защо ги е предал. Вероятно биха го убили без никаква милост, не беше ли тъй силно охраняван. Денков е попаднал в клопката на (българския) език, без да отчете характера на контакта между блгарин и чужденец. На английски, който вероятно е бил езикът на разговора, различните "предавания" се предават с различни думи. Та вероятно каламбурът не се е състоял. И със сигурност не е приет като такъв. Също толкова произволно е допускането за какво биха направили въпросните норвежци. Вероятно те не са били от породата на убиеца - да се отдадат на насилието, породено от безпомощност, ярост и гняв. (споменавам безпомощността , защото пред смъртта всички сме безпомощни). Статията , все пак, си струва  , най-малкото защото не следва безумните видения и тънките сметки, които произведоха предходните публикации по темата в този вестник. |
| Защо ли сега няма ни един да напише и 1 / 100на от това? ПРОЩАЛНО На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида |
Съвменната западна цивилизация се крепи на 3 стълба- лицемерие, алчност и цинизъм А източните да не би да се крепят на откритост, безкористност и алтруизъм  |
| Те и турците след като гръмнаха арменския журналист дето ги критикува преди има -няма 2 години и те всички вкупом станаха арменци. А какво мислят арменците - ху кеърс... |
Ей, Gan(ю), изборът ти беше много жесток. Знаеш колко съм разнежена по това време на едно-две и така в порядък  |
| Денков - перфектно!!! Освен офисния планктон, нацели и форумния. Йеее, СЕГА как свети!Щото той - планктона като се поактивира малко - тъй му се отразява. За онзи, от МВнР-бе дълго сме си коментирали.Планктон като форумния, но по някакви случайности попаднал във високите етажи на властта.Иначе - същите лайна, меко казано. |
| ГанЮго, специално за тебе Тази земя, по която тъпча сега, тази земя, която пролетен вятър пробужда, тази земя - не е моя земя, тази земя, простете, е чужда. Сутрин тръгвам. Фабричният път го задръства с рубашки безброя. Ние сме слети с сърцето, с умът, но... земята не чувствам моя. Над мойта земя напролет лъчите шуртят, гърмят водопади от слънце над мойта земя. Ти чувстваш дълбоко сърцето на земната гръд и виждаш как с скокове раснат безбройни цветя. Над мойта земя в небето опира Пирин. И мурите в буря илинденски приказки пеят, над Охрид лазура е толкоз просторен и син, а още надоле е светлия бряг на Егея. Спомням си само. И ето нахлува кръвта във сърцето, което топи се от някаква нежност... Моя страна! Моя прекрасна страна!... Поена със кръв и разлюляна в метежи. По Беласица телени мрежи... |
| Благодаря Бърни (сега специално за Светулка) Всички сме норвежци. Всички сме либийци. Всички сме натовци. Всички сме арменци. Всички сме за Пловдим. Само, че не съвсем, и не всички. Даже и Кант, нито е от Пловдив, нито е норвежец |
| Как пък 50 години не случихме на един вънкашен министър бе? Иван Данчов да прощава, той беше за малко. |
| Аренд няма една позиция за злото, затова баналното и радикалното не са свързани. Баналността на злото е в това, че Айхман е посредствен, бездарен бюрократ (така смята Аренд или така е предпочитала да смята заради Хайдегер). Баналното зло е секуларно и всекидневно, а радикалното зло - метафизично и непреодолимо. Радикалното зло в "Източници на тоталитаризма" (10 години преди Айхман) е радикалното безумие на тоталитарната машина. Спорно е дали това е Кантовото радикално зло, което е вкоренено, radikal. |
| по-принцип смятам денков за мислещ човек и съм съгласен с гравната линия на есето, НО Вероятно биха го убили без никаква милост, не беше ли тъй силно охраняван. те това показва колко ориенталско е авторовото мислене. за жалост, за голяма жалост. чак отначало помислих, че нещо не съм го прочел както трябва. |
Защо ли сега няма ни един да напише и 1 / 100на от това? Как да нема? Ето: "На прострена актинья приличаш..." Красивият момък зяпа водата и се чуди как по-нежно да избегне брака. Минимум 1/100на, даже 1/1000 |
Как пък 50 години не случихме на един вънкашен министър бе? Иван Данчов да прощава, той беше за малко. Да не е Иван Станчов? |
| Ган, най-големите углавни престъпления в света са вършени от комунисти и терористи, а поетичните възможности и талант на Вапцаров са нещо съвсем отделно. Въпреки че когато се появи зората на едното, автоматично възкръсва и другото от миналото. |
Тази земя, по която тъпча сега, тази земя, която пролетен вятър пробужда, тази земя - не е моя земя, тази земя, простете, е чужда. Влезте в сайта на НСИ и вижте чии са предприятията в България. И помислете, защо има статистика за брутния ВЪТРЕШЕН продукт, а няма за брутния НАЦИОНАЛЕН такъв. Тази земя, простете, отдавна е чужда |
| Чужая Земля Kогда я проснусь и снова буду один под серым небом провинции уже зажгутся огни словно лужи глаза словно гальки в воде все погасшие звезды лежат лежат на тинистом дне прощай, Чужая Земля но нам здесь больше нельзя мы стали легче тумана мы стали чище дождя мы вновь вернемся сюда но кто нам скажет тогда: "прощай, Чужая Земля, прощай!" Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 30/7/2011 г/ 00:32:07 |