Отиди на страница:
| Люди мира, на минуту встаньте! Слушайте, слушайте: гудит со всех сторон – Это раздается в Бухенвальде Колокольный звон, колокольный звон. Это возродилась и окрепла В медном гуле праведная кровь. Это жертвы ожили из пепла И восстали вновь, и восстали вновь! Сотни тысяч заживо сожженных Строятся, строятся в шеренги к ряду ряд. Интернациональные колонны С нами говорят, с нами говорят. Слышите громовые раскаты? Это не гроза, не ураган - Это, вихрем атомным объятый, Стонет океан, Тихий океан. Это стонет, Это стонет Тихий океан! Редактирано от - burning daylight на 05/8/2011 г/ 19:41:23 |
| Изключително хубава и точна статия на Мутафчиев - както и останалите му, впрочем. Похвално е, че др. Денков има доблестта да ни го припомни, заставайки със собствения си образ и поредната си манипулацийка като сущо олицетворение на това, за което пише Мутафчиев. |
| Самият ББ и повечето от министрите му непрекъснато привеждат доказателства, че са завършили археология при "професор" Божидар Димитров. |
Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост - от низините до върховете й. Нашето нещастие произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия - да изстъпят като ръководна сила в него. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат Да, така е. Е, и? П.С. Щеше да е добре, ако г-н Мутафчиев бе употребявял по-малко думи, в по-къси изречения и нов ред  [/quote] |
| Какво нещо е ясната мисъл! Един съвременник би използувал 10 пъти повече думи без да стане твърде ясно за какво иде реч. Спирам да си кълча езика с жаргон и турцизми. Редактирано от - dabedabe на 05/8/2011 г/ 20:52:08 |
| "Такива, каквито сме - непохватни, некултурни и нецивилизовани" - някои форумци потвърждават тезата на Мутафчиев/Денков и по-горе и със сигурност ще го направят по-долу. |
Какво нещо е ясната мисъл! Ясната мисъл е привилегия, която се дава много по-рядко от всички останали ценности. Тя е одиумът на мисленето. Ценен и рядко срещан дар, в България не сме повече от сто човека |
| Ценен и рядко срещан дар, в България не сме повече от сто човека Тук няма нужда нищо да се добави или отнеме. За съжаление - все по често срещан Божи дар. |
| Сияйния, от мен най-доброто изпълнение, по мое мнение. Аз някъде в края на юни се бях сетила за тази песен, по сходен повод. Редактирано от - Геновева на 05/8/2011 г/ 21:44:41 |
 Годината е 1935-та , а темата , за тревожен проблем пред ... системата на образованието . След 9 години стигат , не до реформа на образователния модел , а до смяна на Системата . Дивим се на тази публицистика , но и дано сетим къде й бива сбърканото . Просто , да не повтаряме едните си и същи "полуинтелигентни" заблуди , за десети път ... |
Брилянтно, но по времето когато Мутафчиев е писал са били загубени много по-малко войни, населението е било повече от 70% в селата и емиграцията е била десетки пъти по-малка. Имаме сериозно влошаване, збогом филосови   |
"Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия, последните, в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила." Колко актуално днес ! |
Те се явяват навсякъде: в публичността като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културните институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, където шумят, или по ъглите, гдето шептят, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че - като решаващи фактори - именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Какво ли е това "стъгда"? |
Благодаря ти, Геновева  Но знаеш какво си мисля? Намалява добротата - малката, "обикновената", обозримата, осезаемата - доброта. Липсва ни, колкото и да си въобразяваме, че сме успели да я заменим с фикциите си |