Отиди на страница:
| Вратаря, по някои изчисления и сега доларите надхвърлят 5 пъти всички налични стоки и потенциални услуги в целият свят. Просто, обаче са извадени от обращение в разни видове спестяване. - Ако получаваш 100 долара ще мизерстваш и ще ги изхарчиш напълно за храна. Ако получаваш 1000 ще си купиш и други работи. Ако получаваш 10 000 или дори 100 000 то можеш да тънеш в лукс и дори да обикаляш света в първа класа и петзвездни хотели. Ако обаче получаваш 1 000 000, 10 000 000, 100 000 000 и т.н. нищо за теб няма да се промени повече. Просто не можеш да ги изхарчиш за себе си и единствено ще им се радваш как ти набъбват по сметката. - Когато, например 80% от паричните потоци се концентрират в 1 % от населението, и това става на всеки оборот, то за да поддържаш системата в равновесие ти е нужно да печаташ, но не само, а и да ги даваш на тези които реално потребяват нови 90 % парична маса. |
 Много нагледно описа лимеса.Печалбата от инфлацията е че всеки плува по различен начин.Реалната икономика си обръща капитала за година, гребе бавно, демек.Хазарт, проституция и наркотици до 5 пъти в година.Лихвари, банки и мулета от партия "Народ, Прогрес и сила" го могат всеки месец.Почти като в спорта; -))Конкурентна среда демек! |
| Можем да го кажем и така - за да имаш равновесие на пазара, то колкото по голяма социална стратификация имаш, то трябва да имаш толкова по-високи (и то пропорционални) данъци или печатане на пари и кредитиране. - Колкото по социално еднородно е едно общество и колкото доходите са по-равномерно разпределени е нужно по-малко данъчно преразпределение и по-малко печатане на пари и кредитиране. |
| Добре би било някой да ми обясни какво означава съотношението долар -лев 1.36 ст. Значи ли това, че средно статистическият американец живее с 36 % по-добре от мен?Ако е така тия въобще не са цъфнали, ама май няма да е така |
Добре де, ама до кога може да се печати, няма ли граница на насищането? Колкото и да е глобален светът е затворена система, като го наситят от ФЕД, къде ще телепортират доларите на Марс Вратаря, няма граница на насищането, защото няма граница на обезценката на долара. Не си представяй света като помещение, което като се напълни с долари, после няма да може да се печата. Доларите на външен вид са едни и същи, но колкото повече ги печатат, толкова при равни други условия се обезценяват, т.е. налице е инфлационно развитие. И за покупката на определена материална ценност ще са ти необходими при работа на печатницата все повече и повече хартийки, въпреки че тази ценност съдържа в себе си толкова стойност (овеществен труд), колкото и преди. |
| Mitev, няма никакво значение колко долари (или каква да е валута) са напечатани. Има значение единствено каква част от нея е реално на пазара. Каква част от нея обслужва размяната на пазара. - Ако аз напечатам пари и ти увелича пенсията, но ти не ги харчиш, а спестяваш, то това няма да повлияе на количеството пари в обращение, а следователно и на инфлацията. И докато при пенсията, това ще е твое желание и стоицизъм (поради това, че сумата е далеч под потребностите ти), то за тези с големите суми е въпрос на липса на незадоволени потребности. Потребностите са крайни и ограничени, въпреки погрешното обратно твърдение. |
Добре би било някой да ми обясни какво означава съотношението долар -лев 1.36 ст. Значи ли това, че средно статистическият американец живее с 36 % по-добре от мен?Ако е така тия въобще не са цъфнали, ама май няма да е така Вратаря, интуицията ти правилно ти показва, че няма да е така. Защото ако американец получава 500 долара, а ти получаваш 680 лева, тогава ако цените в двете държави са еднакви, ще живееш еднакво с този американец. Работата е в това, че американеца примерно получава 40000 долара годишно, а ти получаваш 12 000 лева годишно. А пък цените не са много различни, даже цените на храните в САЩ са често пъти по-ниски от цените в България. Те така отчасти стои въпроса с цъфтежа на американците и нашия цъфтеж. |
Това нЯщо явно никой не го чете, ама аз все пак да му кажа на г-на, защо инфлацията е неизбежна (може пъ да реши да види как хората коментират просветленията му): Защото инфлацията намалява задлъжнялостта господине. А именно задлъжнялостта е проблемът на Европа и САЩ. Педложението на Меркел и Саркози за данък върху финансовите транзакции не случайно е проинфлационно. Трибири, посочил си само един от ефектите на инфлацията. Освен намаляване на задлъжнялостта инфлацията е най-мощното средство за намаляване на спестяванията и доходите като цяло. По такъв начин тя е следователно могъщо средство за преливане на доходи от едни групи на населението в други групи. От кои в кои и сам можеш да се досетиш.  |
митев, понеже бирата я нема, я обясни на нас непросветените, като как тобин такс е проинфлационен?  ________________________________ __________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
Mitev, няма никакво значение колко долари (или каква да е валута) са напечатани. Има значение единствено каква част от нея е реално на пазара. Каква част от нея обслужва размяната на пазара. - Ако аз напечатам пари и ти увелича пенсията, но ти не ги харчиш, а спестяваш, то това няма да повлияе на количеството пари в обращение, а следователно и на инфлацията. Брайтмане, спестяването (освен в някои болестни състояния на духа) не е самоцел. Във всеки един момент пари се изтеглят от обръщението под формата на спестявания, но пък други спестени в предишен етап пари се вливат в обръщението. Общо взето при нормални условия двата потока са приблизително равни. Освен това горното разсъждание (моето) важи само при положение, че единствената форма на спестяване е в Бурканбанк. Щом спестяването е под формата на банкови вложения, то тези пари обикновено чрез кредитирането се връщат в обръщението. Да не говорим за кредитирането с виртуални пари. |
| Mitev, инфлацията, когато е в чист вид, т.е. компенсирана топи само спестяванията и дълговете, и то при условие, че и те не се индексират. |
Mitev, инфлацията, когато е в чист вид, т.е. компенсирана топи само спестяванията и дълговете, и то при условие, че и те не се индексират. Брайтман, не бих използвал думата САМО в цитираното твое изречение. Инфлацията топи и заплатите, и пенсиите и изобщо всякакви номинални доходи. А световната практика в областта на индексирането показва, че то винаги се прави със закъснение и обикновено е частично компенсиращо- |
Във всеки един момент пари се изтеглят от обръщението под формата на спестявания, но пък други спестени в предишен етап пари се вливат в обръщението. Това важи само за волевите спестявания, т.е. от тези чиито доходи не са над физически възможните им потребности. Проблемът е, че огромната маса от парите се съсредоточават в относително много малък брой хора и са свръх потребностите им. Те не спестяват за бъдещо потребление на по-едри продукти, а защото няма за какво да ги изхарчат, защото са вече презадоволени. - А дали парите се спестяват в буркани или в банка има малко значение, защото банките създават парите от нищото, според търсенето, а не преотдават нечии спестени пари. Спестяванията в тях имат само 10% значение. |
| Мисля, че Митев е прав, парите са там в Банката-просто ги инвестирай, защо да печатиш?. Според мен това с печатницата не е липса на пари. Не ми се вярва, че в частните щатски банки няма липсващите няколко трильона-защо ще печати ФЕД, просто държавата да вземе заем от банките при същите условия, които и поставя федералният резерв, явно има нещо друго |
| Тука съм бе! Тобин такс ще оскъпи финансовите транзакции, каквито и да са те. В т.ч. и ако си плащаш тир с краставици по банков път. Е според тебе, това няма ли да влезе в цената на краставиците!? |
митев, понеже бирата я нема, я обясни на нас непросветените, като как тобин такс е проинфлационен? :D рки, по начало данъците като средство за отнемане на пари от данъкоплатците действат антиинфлационно. Включително и данъка на Тобин. Не знам кой и къде е писал, че този данък подклажда инфлацията.  Разбира се отделен въпрос е начинът на изразходване на събраната от данъците сума - там може да има и проинфлационни варианти. |
индексирането показва, че то винаги се прави със закъснение и обикновено е частично компенсиращо Митев, нали си наясно, че тук, в няколко реда, просто илюстрираме изчистено принципа, а не правим подробни описания с изчерпателност ? - И за тази цел ще ти дам един чист пример - ако ти си хлебар в село с 10 баби и работиш сам, то ако на бабите им вдигнат пенсиите, то резултатът от това вдигане ще зависи от това, каква част ще решат да спестят. Приемаме, че ще настъпи някаква инфлация, от където цената на хляба ще се вдигне. Преди си продавал един хляб за 80 ст., сега го продаваш за лев. Все същото количество хляб продаваш и му вземаш моментната цена. Твоят доход е автоматично индексиран. Но вече няма да можеш да купиш със спестяванията си същият брой хлябове, т.е. спестяванията ти са се обезценили, но доходите ти не са намалели. |
| Ало, ало! Нали когато говори за "печатане" нямаме предвид банкноти, а говорим по принцип за паричен агрегат M3. Щото на широката публика вече и замириса на мастило и зелени гущери! |
В т.ч. и ако си плащаш тир с краставици по банков път. това не е финансова транзакция, по смисъла на предложението - пробвай пак  ________________________________ __________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |