Отиди на страница:
| Престъпници казваш ти, Бармалей. Аз казвам, че малко обективност никому няма да навреди. Включително и на омъжения за македонка Грацко. Щот познавам достатъчно хора, сключили бракове по същото време с британци, с холандци, в Скандинавия, в Западна тогава Германия и не помня някой от тях да се е оплаквал от кой знае какви проблеми. И е странно някак, че преди да ни връхлети демокрацията се виждахме, щото си идваха със съпрузите и децата през лятото, а сега вече не... А може и да не е странно. ПП - Май нямаше кой, Бени. Аз съм от късметлиите - където си карах стажа, оттам си ме поискаха после, та си бях у дома. Но нямам спомен някой, който е искал да се върне, да не си е намерил работа по постоянното местоживеене или другаде, където е искал да отиде. Кой поради лични качества (чичо и леля ще да са от тях  ), кой с връзки, кой и с двете. Но всеки имаше работа. И преобладаващо по специалността. И гладуващи нямаше.За дж-то не питай! При това в началото на фамилията. Невъобразимо съчетание от 4-5 съгласни, съвършено неразчетими и непроизносими заедно за който и да било чужденец. Хубаво, че много преди това си ги бях свела до 2 , та още бивам.  Редактирано от - Simplified Solutions на 26/8/2011 г/ 09:17:32 |
Ха, Симпли! Говориш за безпрепятствени бракове на отявлени конформисти, злостни колаборанти на камунизкия режим.  А Гратско е бил инквизиран с предимство. За културно-идеологическа съпротива. Още докато бил в Консерватория, категорично отказвал да ходи на опера! Щото - руска! (Както установихме с категоричност малко след полунощ.)  Редактирано от - Шломо З. на 26/8/2011 г/ 09:18:55 |
| Ама вие сега май ще откажете да приемете и партийната линия за "малката правда". Нали точно затова ви боли, бе драги хора. Точно това ви мъчи - загубата на властта, основана на мълчалив страх. И естествено, възможността да бъдещ от онези, които не се страхуваха, защото бяха във властта или в нейното обкръжение. Естествено, НРБ признаваше човешките права. И си правеше оглушки. Само който не се е опитвал да си извади без връзки паспорт за запад (и приравнената към него Югославия), само той не знае какво ходене по мъките е. А който е имал необходимите връзки, той естествено казва: Не е вярно! На мен паспорта ми го дадоха веднага. |
| За съученици говоря бе, Шломич. ППП - Сега, като си заприпомнях, Бени, като че ли лекарите и учителите най-много страдаха от разпределението. И актьорите, може би. Но в Бургаския театър едва ли (лични наблюдения ), пък и беше школа, и всички Големи от миналото са минали през него. Сега, уви, е друго.Но и лекарите, и учителите после или се връщаха у дома, или отиваха другаде, ако не ги е устройвало мястото на разпределението. Работа се намираше и нямаше чак такава драма. А повечето други специалности се разпределяха предимно по постоянното местоживеене. Други изключения бяха примерно морските и ядрените физици, но те си го знаеха преди да си изберат занаят. Та така. |
Само който не се е опитвал да си извади без връзки паспорт за запад (и приравнената към него Югославия), само той не знае какво ходене по мъките е. А който е имал необходимите връзки, той естествено казва: Не е вярно! На мен паспорта ми го дадоха веднага. Че аз кво обратно казах? Просто подчертах достойното гражданско поведение на Гратско, Активист на пасивната културна Съпротива, Човека с Главна буква и съвсем мааалки връзчици. Редактирано от - Шломо З. на 26/8/2011 г/ 09:44:04 |
| Въйй...горе съм упущил имутикончето...слагам гу здес Тоя спор (мръняне) - за удобството и сигурността на - наречете го както си искате - ферма, лагер, майчина утроба, ясла, менажерия...и т.н. е от как свят светува...За съжаление на нас останалите, дедо Боже надарява с дух на авантюризъм и смелост саде около десет !!! десет!!! десет!!! процента от племето  Та те - тия десет процента - не мрънкат, не копаят къщни основи, нито пък живеят ради сбергкасс...Те са тия които ни теглят напред...И за това си удоволствие заплащат с цената на нашите - меко легло, топло дупе и пълен корем...Понякога ме хваща яд на дедо Боже, че съм от деветдесетте процента Ъхъ...Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Симпли! Теб ли да уча? Не трябва да се равняваме по случайното, произволно съученичество, непродиктувано от морален Избор. На мен Духовен съученик и Председател на отрядния ми съвет е Гратско!  |
| Хубаво де. Грациан - кмет на село Копринка! (Виждам ви как гласувате с две ръце. Ама като демонтира статУята на Георги Димитров над едноименния язовир...) |
| Съгласен за кметуването на Гратския. И с демонтажа. Държа обяче на замяна на монумента с такъв на Копринка. Червенкова. С кроасан в ръка. От Закуската с Митеран. Пп. ...или в уста?  Редактирано от - Шломо З. на 26/8/2011 г/ 10:37:28 |
Ради справедливостта - на petit-déjeuner немаше корасани...Имаше Виши, банбони шаколадови (яйца таквизи немаше  ) иии...аааа!!! и банани...мъ ного банани...Ей за тиа банани напраихме революсията Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Семпличке, като си спомня само какви минети се правеха тогава... а бе, с финес, топлота и самоотверженост...не като днес, едни такива безчувственни и хладни сфирки...пффффу...изроди се народа и то пустата му демукрация е виновна, шъ знайш. Бъди, ами то оправния и в кенеф да го поставиш, лавка ще отвори, дето вика народа. Сократе, сакън, брато...аз за политическа и административна фигура хептен не ставам...имам един гаден дефект: Като лъжа се изчервявам, мамка му... и ми се познава. Шломо, Винаги готов? Редактирано от - gratzian на 26/8/2011 г/ 14:13:20 |
и то пустата му демукрация е виновна Ми води македонката по-често в Куба бе, Грацко. Къф ти е проблема. |
Ми води македонката по-често в Куба бе, Грацко. Къф ти е проблема. с македонка в Куба - как с самоваром в Тулу. ама то - дали в Куба дали в Канада - неговото се нарича старост-нерадост. Един кеф му останал - да мрънка против комунизма. И ти му го разваляш. |
| КОМШИЯТА С ПУДЕЛА Имахме, значи, в махалата един комшия ( през една къща от нашата). В последно време(около година и половина) седеше си човекът пред гаража с пуделчето си в ръце. Гали го и си мълчи. Изглеждаше доста умърлушен и тъжен. Говорим си с жената: Ами икономиката кофти, може би човекът да си е загубил работата. Както и да е. Тук не са ти Балканите, където знаеш с кого точно се ебе комшията ти и колко аборта има Мица от втория етаж. Тук всеки си носи камъка и като се видите и питаш някого: Как си, мой човек, всеки ти вика: I'm fine. Thank you. Така си е и туй то. Няма мъркане, няма цвилене, няма: Ама, дай пет кинта на заем или чаша олио, че моето свършило. Преди около месец, гледаме пред къщата знак за продажба. Поставила там една агентка: FOR SALE и толкова. Тъй като преди около три месеца имах теч, повиках едно наше момче - бургазлийче-ветринарно докторче(преквалифицирало се тук в покривен експерт ) да ми поправи "керемидите" (то едни керемиди - от насмолена хартия, ама такива са тук ). Ужким ги бях сменял преди 9 години и онзи другия, дето ги сменяше тогава ми даде 25 години гаранция, ама к'во да правиш като имаш теч хич не ти е до гаранции-маранции, а и кой ще ти пази телефона му. Качи се, значи, нашето момче горе, прави там, каквото прави и ми вика: Трябва да ги сменяш, мой човек. Ще ти сложа нови с 30 години гаранция, ама не такъв боклук, ами качественни и като за наш човек ще ти взема само 5 бона, ама няма да казваш на комшиите за колко съм ти ги сменил за да не ми искат и те такава цена. Говорихме с жената, там, умувахме и си викаме: Ами пет бона са си пет бона, верно че са непредвидени, ама я си представи един такъв теч посред зима? Цанихме го, момчето. Дойде с един отбор юнаци-нашенци и за един ден ни препокри къщата. Беше сложил на ливадата ми знак-реклама за фирмата си и тоя същия комшия с пуделчето му се обадил, значи, ама искал само там една малка част от къщата да се припокрие. Както и да е, и без това се отвлякох от главната тема. Искал, значи човека, да я приведе в удобен вид за логаритмуване за да я постави на пазара. Като видях знака за продажба и веднага в Интернет проверих за колко я е сложил. Тук тия работи се гледат, тъй като продажната цена определя в общи линии и цената на къщите в цялата махала. Гледам сложил я за 410 000 долара. Брех, майката, викам, ще свали този ми ти човек цените на къщите в махалата (защото иначе вървят около 430 000 ), ама пък сега какво да правиш, сигурно е притиснат от нещо, а пък ако си е загубил и работата напълно го разбирам. Не минаха и пет дни и хоп-къщата се продаде. А ние се чудим какви ли ще са новите комшии, защото хич не ни трябват зулумаджии на нашите години да дигат купони и да не ни оставят да спиме, тъй като сме вече на години в които хич не ти е до глъч и надути до макс говорители. Минавам един ден и гледам пред гаража на къщата спрял нов трък ( камионетка по нашенски), а на него залепени отзад лепенки(стикери, дето им викат тук) с кубинското и полското знаме. Като си отидох у нас, викам на жената: Новите комшии ще са "нашенци" - няма страшно, демек. Жена ми е човек-организатор и даже е и основател и председател на живеещите в Канада велешани ( демек преселници от родния и град - Велес), та веднага реши да им спретне едно Welcome party на новите комшии. Хем да се почувствуват комфортно в новата махала, хем да се опознаем ( все пак наши хора са, един вид). Викнахме ги, значи тях, отсрещната комшийка, която е моравка ( съпругът и който е словашки евреин, за съжаление беше в болница ) и комшийката до нея, която е...познайте: Също кубинка! Та така, дето викаш Куба така, Куба иначе...женят се значи кубинките за канадци като едно време българките за италианци. Хубаво било, вика нашата в комунизма...да де, ама не видях нито един канадец да се е преселил в Куба, а пусто - все обратното. Е, ядохме там, пихме кубински ром на воля, смяхме се, опознахме се, поразменихме си идеи и съвети и даже попяхме там Куантанамера. Е от дума на дума се разбра, че в действителност на комшията с пуделчето, жена му била умряла преди година и половина и той затова бил омърлушен, ама тук нали няма некролози (дето Джимо ги рекламира ) и от къде да разбереш. Преди две години, също така умря един друг комшия - японски доктор и ние разбрахме чак след като жена му продаде къщата. Та така е тя - носиш си бремето и не занимаваш хората с твоите си неудачи и скърби. Дали е по-добре или по-зле, виж това не знам. Явно когато умра аз, ще има тръшкания черни драпове и всичко там както си трябва по нашенски, та комшиите едва ли ще трябва да гадаят...ама сега за сега, още не ми е изтекъл срока на годност и както гледате:пуша си и си пиша. Та тъй... |
| Не знам какво значи да разказваш "байки", явно изоставам в знанието на българския език, но ако значи, че казвам неистини, протестирам! Пиша в този форум от 2002 и няма нещо, което съм разказала, преживяно лично от мен, да е лъжа. Повтарям още веднъж - накраха ме да върна 650 лева за едногодишното си обучение в един от софийските институти, за да ми позволят да кандидатствам в Софийския университет. Срещу тези пари ми дадоха оригинала от дипломата ми за средно образование - единствения начин да мога да кандидатствам в СУ. Знам, че съм по-скоро изключение, отколкото правило, защото в курса ни по философия завърши човек, който беше учил една година в МЕИ и после без каквито и да е парични обструкции му позволиха да учи в ФФ на СУ. Още по-лесно беше преминаването на партийните синковци от специалност в специалност - имахме си хора преместени от математика, физика, българска филология и т.н. Разликите между мен и него (момчето от МЕИ) бяха няколко: 1. Той беше син на борец против фашизма, майка му и баща му много близки приятели на моите родители (по Брезовска линия). Аз бях обикновено дете, което влизаше навсякъде на общо основание. 2. В МЕИ беше влязал с минимален успех и привилегиите на баща си (бореца против фашизма). Учи една година, не му хареса и реши да кандидатства в СУ. 3. В СУ, специалност философия, влезе с 3.00 по български и 3.50, май, по история, пак с привилегиите на баща си. Знам оценките му, защото учеше от собствените ми материали по български език (майка му го обучаваше по история, беше учителка по този предмет) и имаше наглостта да ми каже, че с тях изкарал само 3 по български. Попитах го защо тогава аз изкарах 5.75, след като сме чели и учили едно и също нещо? И го посъветвах като начало да научи, кои думи в българския се пишат с "о" или "у". В добавка, нямаше да бъде лошо да седне и да прочете книгите, които бяха задължителни за четене, ако кандидатстваш с български език. 4. Той знаеше, че е приет философия веднага след като излязоха списъците с тройките му. Децата на борците против фашизма трябваше да изкарат поне 3.00 и биваха приемани, където желаеха. Е, и между тях имаше конкуренция - ако някои от тях има две четворки, той/тя биваха предпочитани за специалнисти за които мнозина се натискаха, като "право", да кажем. Една вечер, седяхме в Пещерата, под Сахат тепе, той се разсмя и ми каза: аз съм вътре (в СУ), за теб не знам. На мен изобщо не ми беше смешно, с две оценки от по 5.75 по български и история, и с отлична диплома (за разлика от неговата диплома) аз не бях сигурна, че съм приета (първото ми желание беше Социология, второто Философия, а третото Психология), той с неговите тройки беше вече "вътре". Такива ми ти работи, двойният аршин преди 1989 беше очевиден - от влизането до плащането, ако решиш да учиш в друг университет. Горното да не се приема като оплакване, а като реални факти от историята на България до 1989. Ако някой иска да провери написаното, нямам нищо против да посоча и имената на героите в разказите ми. От съвсем дребна възраст бях научена от "народната власт" да разчитам само на себе си, което мноооого ми потрябва в живота. BTW, аз никога не съм имала проблеми с 3 годишно задължително разпределение, защото бях млада майка с бебе на ръце. Завърших, започнах да работя в едно софийско училище и само месеци след това бях приета аспирантура в БАН. Нямам опит с проблема "разпределние" и от страна на Фичо - той беше "разпределен" за учител във Варна (голям жест към него, според комисията, щото бил отличник), но аспирантурата му осуети работата в родния му град. България е такава каквато е. Горните опреживявания не ме правят нито горчива, нито мразеща този или онзи период от живота ми. Благодарна съм за всяка радост в него, за всеки хубав спомен. Имам много светли петна в детството си - гледнето на "Километрите", "17-те мига", "Четиримата танкисти" са едни от тях. Без значение партийните им конотации, които бяха абсолутно неосъзнати в онази крехка възраст в края на 60-те години на миналия век. Яденето на толумбички, ашуре със сладолед, виенски кифлички, сладолед от по 18 ст. и шоколоди на същата цена, пиенето на боза, а в по-късен период на боза с кока кола с приятели също са незабравими. Хората, като цяло, бяха добри и често справедливи. Без значение комунисти, земеделци или ОФ-ци. Онова, което ни държеше в смъртна хватка беше системата, която определено беше несправедлива към мнозинството българи - безкрайните привилегиите за "нашите", като се започне от приема в гимназии и университети и се свърши със средновековното закрепостяване на всеки от нас към мястото където е роден. Достъпът до Кореком и "каргото" в него никога не е бил доминатен проблем за хората, както вече отбелязах там можеше да се пазарува, ако имаш средства (не задгранични паспорти). Но самото наличие на Кореком като изключение от правилото на постоянен недостиг на желани стоки даваше лош имидж на "социалистическия реализъм". Още веднъж 2-те неща, които провалиха режима преди 1989: несправедливите партийни привилегии в образованието (за хора по-възрастни от мен и в професионалната реализациа) и забраната да живеем където искаме в страната или по света. Всичко лошо до 1989 произлизаше по същество от пълното незачитане на човешките права у нас и липсата на справедливост в боравенето с живота ни. Ако погледнете сериозно на патилата на Граци ще видите точно това - незачитане на личните му права. Онова, което той разказва са просто 10-ки примери на едно и също нещо - нарушаване на правата му. Държавата бе решила, че може да управлява живота на хората във всеки един момент - от женитба (всяко изключение от правилото да се ожениш за български гражданин беше преследвано по десетки начини) до свободно придвижване по белия свят. Редактирано от - Нели на 26/8/2011 г/ 19:23:41 |
| Предимствата за децата на АБПФК са affirmative action. АБПФК, заети в борбата против фашизма - рискувайки живота си - не са имали време да се самообразоват, с което да помогнат и за възпитанието на децата си. Това поставя тези деца в неизгодно, ощетено положение... Ерго, за да се изравнят с другите деца, трябвало е позитивна дискриминация (affirmative action)... |