Отиди на страница:
| Николас, ако тръгна да разправям за някои неща, просто може и да не ми повярват хората. Например: Приятел ( лека му пръст) ме помоли да му купя радио-касетофон от "Кореком" ( тогава имах право да КУПУВАМ стоки от там!). Да де, ама той взел, че го продал на някакъв си виетнамец за големи кинти. И като се почна една...която завърши с отнемането на паспорта ми от някакво си ченгенце...да не ти разправям как си го взех обратно ( трябваше да заминавам за Норвегия, а паспорта ми на трупчета...ужасии, бе братче...добре че имах приятели с "вързки" ( то тогава всичко ставаше само с връзки) та някакъв "по-голям човек" му нареди да ми върне паспорта...направо побелях докато тоя ми ти кух боец на тихия фронт ми върна паспорта в деня на заминаването ми.  Виж, за парите не помня колко бяха ( със сигурност над хиляда), но бяха за онези времена астрономична за мен сума ( трябваше да взимам на заем за да ги подсигуря). Редактирано от - gratzian на 25/8/2011 г/ 22:23:02 |
Било, квото било, ти си знаеш най-добре. Само ми хрумна колко по-романтично би било, ако беше избегал, а не да се плашиш от властта. Появяваш се внезапно в Квебек, необръснат, с раница и разстроена китара, чукаш на вратата. Тя излиза, а ти, на колене, с цвеке и годежен пръстен й казваш: Ma Cherie, c'est moi; тя припада от щастие, и т.н.  |
| gratzian [Златен] 25.8.2011 г. 20:35:17 Някои хора не могат да се примирят с разочарованията си от живота и разбира се, търсят вината някъде извън самите себе си (дисиденти, тъпанари, работещи в системата на Тато, демократи, педерасти, циганьори и к`ви ли не още гадове)... а бе, много малко са тези които не им развалят рахатлъка. Ей! Хич не им е лесно да са живи на тези другари, за съжаление. Мъка, мъка... *** Напротив Грацка, на някои другари им е у левийо крачол какви ще ги плещят някои г-да и гу-жи под темата. Пък и вие сте им последното разочарование в живота - тъй де, които са били СДС-ари, сигур са разочаровани! Вие сте просто бенигнени Бай Ганювци и Как Сийки в сравнение с други. Що партийни секретари и -тарки станаха репресирани и с братя и сестри у Белене - пойма си немаш. И с какъв жар продължиха да громят безпартийното - хептен хабер нямаш. *** Понеже корена ми е баш Македонски обаче ще ти кажа - а, послъгвай по-малце как булката ти се чудила как така ша искаш разрешение от народната власт. Щото точно у Македонско живееха бетер нас. То си личи по дивите им комплекси днес. |
| gratzian [Златен] 25.8.2011 г. 22:21:00 Николас, ако тръгна да разправям за някои неща, просто може и да не ми повярват хората. Например: Приятел ( лека му пръст) ме помоли да му купя радио-касетофон от "Кореком" ( тогава имах право да КУПУВАМ стоки от там!). Да де, ама той взел, че го продал на някакъв си виетнамец за големи кинти. И като се почна една...която завърши с отнемането на паспорта ми от някакво си ченгенце...да не ти разправям как си го взех обратно ( трябваше да заминавам за Норвегия, а паспорта ми на трупчета...ужасии, бе братче...добре че имах приятели с "вързки" ( то тогава всичко ставаше само с връзки) та някакъв "по-голям човек" му нареди да ми върне паспорта...направо побелях докато тоя ми ти кух боец на тихия фронт ми върна паспорта в деня на заминаването ми. *** Стана тя каквато стана - дисидент с право да купува от "КорЕком" (айде допускаме покрай пашапорта), ама па и с връзки дето по-големи ченгели нареждат на кухите ченгенца да му го вратат пасошот. Те такъв ни беше комунизЪмо - пълен с дисиденти. А за другите - 8 бригади ("летен трудов семестър") за пет години следване и после 3 години разпределение во службу на тоя що клати гората и да слушат сподавени стонове за страданията и плащанията на по-пръвите. Шоу нашенско... |
Gratzian ме прекръстиха същите тия служители в Паспортния отдел. Името ми е Грациан, но те не те питаха как искаш да бъде транскрибирано на латински... Gratzi, айде сега бързо кажи как ти би го транскрибирал, ама не бързо, а моментално, айде - броя до три и повече не чакам! |
| Името gratzian - завалията минал е по бързата процедура покрай възродителния процес. Мнооого грехове имат ДС-арите, НО този няма да им бъде простен. |
| Шломо, при вас може да е полунощ, ама аз току що обядвах (та затова и ти отговарям с известно закснение) : Бих предпочел всяка една от следните транслитерации ( по реда на предпочианията ми): 1. Gracian 2. Gratian 3. Grazian а това Gratzian ни рак, ни риба...ама кой ме пита. Айде, специално за Николас и Мето една моя клавирна миниатюра: Натиснете тук |
| Граци (и Николас), аз също съм си плащала социалистическото образование (станахме трима), но ми взеха само за една година (колкото бях учила до момента на поискване на сумата). След година учене, бях на 19, реших да си кандидаствам философия в СУ. Смятах, че едва ли ще има проблем, но се оказах абсолютно боса по темата. При подаване на документите във всеки университет в 80-те години искаха оригиналната диплома за средно образование. Моята беше там където учех в този момент. Чиновничката от която си я поисках ми заяви, че няма да ми я даде освен, ако не платя образованието си за едната година там и че трябва да подпиша заявление, че доброволно напускам института "за да гоня Михаля в СУ". Исканата сума беше 650 лева и родителите ми нямаха подобни пари. BTW, дори и до днес не съм им казала колко заплатих за да уча онова, което искам. Получих парите от приятел и успях да му ги върна за 10 месеца (с работата по нощите в социологически изследвания - попълвах анкетни карти, правех статистически таблици). Служителката, която ми поиска парите беше абсолютно уверена, че няма да намеря средства и ще остана да уча при тях, но след като внесох сумата дипломата ми беше хвърлена на масата с думите (просъскани), че съм луда и никога няма да влеза във ФФ на СУ. И не само няма да влеза, тя никога нямало да ми позволя да се върна обратно при тях (щото съм "предател", както подразбрах). Някой тук попита как сме били живели преди 1989 и след това. Както са живели всички хора от много векове насам, разбира се: приемайки съдбата и историята такава каквато тя е. Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейков са родени по време на турското робство и са живели дълго след него, в новопостроената българска държава, а често и извън нея. Милиони германци са живели и при Хитлер, и при Хонекер. Също толкова руснаци са прекарали живота си както при Сталин, така и при Горбачов. Така е и с нас, родените и живели съзнателно преди 1989 в България и след това. Разликата е само в това, че някои знаят какво я е чакала България и при царя, и при Боко, и са писали, говори и обяснявали това стотици пъти, а за други това е било тайна заключена зад 9 планини в десета. Историята обикновени върви трънливо и бодливо, не спестява болките, бедността, уродливостта на обществения живот, защото кара по пътя на последните, не по пътя на знаещите. BTW, купуването на "карго" в Кореком зависеше от наличието на $, а не от наличието на задграничен паспорт. Поне така беше в 80-те години на 20 век, може в 60-те и 70-те да е било друго. Паспорти (дипломатически) се искаха само за дипломатическите магазини. Всички онези за които"карго" статуса беше даден по рождение (т.е. притежаваха по партийна или друга линия "валута" ) промяната след 1989 беше изключително тежка и нежелана, отнемаха им се класовите "права по рождение" и в допълнение преставаха да се отличават от "масата", която те високомерно мразеха и мразят. "Масата" бяха онези без стауса на партийни привилегии и $. По мое наблюдение това са най-киселите, най-словоблудстващите, най-мразещите "другите" и "различните" хора в действителността (и във форума). И обратното - хората без привилегии преди 1989 се справят по-добре финансово, нравствено и емоционално, защото разчитат само на собствените си способности. Моята учителка по български от гимназията ми, която в момента е над 70 години, с не голяма пенсия, е един от най-ведрите и оптимистични хора, които видях в България. Тя живее в света на книгите си, прави различни школи и срещи с деца от цяла България, обичащи да пишат, и не се оплака нито вендъж от живота на срещата ни преди няколко седмици. Каза, че може да си позволи да си купи 2 книги на месец - не беше оплакване, а факт, искаше й се да си позовлява...повече книги. България се е държала и държи на такъв тип духовност. Редактирано от - Нели на 26/8/2011 г/ 04:26:40 |
Ох, Гратзи, абсолвенте на Консерваторията...  Я чуй: Натиснете тук Редактирано от - Шломо З. на 26/8/2011 г/ 00:08:46 |
| Всички онези за които"карго" статуса беше даден по рождение (т.е. притежаваха по партийна или друга линия "валута" ) промяната след 1989 беше изключително тежка и нежелана, отнемаха им се класовите "права по рождение" и в допълнение преставаха да се отличават от "масата", която те високомерно мразеха и мразят. "Масата" бяха онези без стауса на партийни привилегии и $. По мое наблюдение това са най-киселите, най-словоблудстващите, най-мразещите "другите" и "различните" хора в действителността (и във форума). И обратното - хората без привилегии преди 1989 се справят по-добре финансово, нравствено и емоционално, защото разчитат само на собствените си способности. *** Нели, тоя злобен бисер ми напомни за пропуснатите липси. Де да съм знаял за тая валута да съм се отоварил с "карго"?! Ама кой да ми каже, че не съм маса, като не бачках на жълтите павета? Пък и докато аз бачках на ваше място из провинцията за жълти стотинки, вие сте правели лекарската ми заплата нощно време със запълване на карти за социологически изследвания. Е, надявам се поне Фичо да не ме обвини в софиоцентризъм. Както по-горе грацко призна всичко е във връзките. Имаш връзки - идваш в София и ставаш комплексар пар екселанс, немаш - отиваш в провинцията да разтовариш каргото. Добре поне, че на вас не са ви отнели класовите права. |
| Грацко то същото кат6о буквата Ч от тотаитарно време, да се чЧудиш на кой език си.....tsch Моля, ако не е твърде късно и твърде нахално, си довърши пътеписа поне с финалната Хавана. Страхотно ме изкефи тоз пътепис. знам тук е малко оф-топик, но може би има все пак нещо.... нещо с адиос мучачос  |
Бени, аз изобщо бях забравил за Бакшиширския пътепис. Добре че ме напомни, тия дни трябва да намина и да го довърша.  Бъди, ами те другарите тия бонове ги бяха измислили за да взимат на хората истинската валута и да си правят разни делавери с нея. Праща ми, значи, баща ми чек за 200 долара, ама нашите ми викат: Ей ти, бонове, тия са също като долари, ама не чак толкова. По едно време спряха да ни дават бонове ( с години) и ни даваха левове срещу доларите. Добре, че едно будно момче от БНБ(който ни обслужваше със сестра ми ни вика: Ами, защо не си подадете молба за бонове? Ние от къде да знаем, че то молба трябвало и като будали си вземахме с години левче за доларче ( или приблизително толкова)...та, значи, ако не ни съжали човека и ни "открехна" щяхме да си ги "менкаме" на "дървен" курс до откат.  Хитрушани бяха, другарите, значи: Ами, ако не си поискаш, от къде да те знаем че ще искаш бонове? (това сигурно нещо покрай Хелзинки трябва да е било и те са били принудени да правят такива идеологически навеждания за кумова срама). |
| adios mutschatschos ужас! почти като боновете в Кореком Бъди, при цялото ми доверие и интере към нещата, които казваш, този път съм с ужасни резерви, и не само защото с вносния си паспорт правех услуги на наплашени да пазаруват с валута приятели, а и защото имам спомените от мъчителните снабдявания с бонове. за грацко ясно-получавал е по пощата, ами другият народ - ти случайно знаеш ли как си е купувал бонове? от бнб????или кврталната бакалия  |
| aaaha!сетих се какво искаш да кажеш... гражданинът отива при касиерката на кореком и цитира Хелзинки от първи август, както и конституцията на народната република. тя се стряска, и с разбиране му продава исканата стока с ресто бон-бон тик-так. мдамммм.....така беше, верно. като на кино. кино "Одеон" |
| Висшето образование се заплащаше само в случай, че си отказал да си отработиш 3-те години по разпределение. Вярно, 3-те години по разпределение на кофти място (дълбоката провинция за някои) се възприемаше едва ли не като робство, но си беше по специалността и за определен срок. А какво да кажат днес децата, които завършват и не могат да си намерят работа не по специалността а въобще? Нели също разказва байки - незавършено образование, независимо от причината, не се е заплащало. Ма Корекома бил недостъпен. Ми беше. Обаче нямаше нищета и мизерия, каквато има днес за огромна част от населението. И в двата смисъла. ПП - Бени, tsch поне е на немски. Познай сега какво е правилото за "дж". Добре, че в стария паспорт сама си бях избрала как да се изпише (без връзки при това), та ми остана в новите документи, че и на децата след това. Редактирано от - Simplified Solutions на 26/8/2011 г/ 08:12:40 |
| Прррестттъпнци...За Кореком шъ ми хортувате? А?...Мъ ни казвате, че кибапче и хлебче-половинка, струваха 9 стотинки? А?... Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| То угодия при транскрипция на българските имена няма как да има, просто защото си има езици, в които съответните звуци липсват или се изговарят различно. Един Живко, написан като Jivko, ще се изговаря на немски като Йифко, а на испански като Хивко. Вариантът Zhivko ще доведе в немската уста до "Цхифко". Ама така погледнато, и Johnie Walker e на немски Йохнье Валкер, така че междуезиковото страдание е всеобщо. |
| Simplified душа, направо ме гръммна с това дж, аз знам цвъ щото е знаково за парламент и МС- ts tsetso + tsetsa /tsacheva/ предполагам де...според никиту василев.... Симпли, по-интересно ми е като е свършил този 3-годишен период разпределение, кой се е грижил вишиста да получи работа по специалността си там, където живее? имало ли е гаранция, че ше работиш п оместоживеене, след като си бил в изгнание някъде? мерси за отговор |