Отиди на страница:
— Слушайте всички! Сега отиваме на Щетинската гара. Аз ще наема две таксита. В едното ще пътуват възрастните, а в другото — децата. — А аз? — запита Пони Хютхен. Всички се засмяха. Разбира се, с изключение на Пони. Тя се почувствува докачена и каза: — Не съм вече дете. А не съм още и възрастна. Какво съм всъщност? — Едно глупаво момиче и нищо повече — каза баба й. — За наказание ще пътуваш при възрастните. Тогава ще ти стане ясно, че си още дете. Не зная дали да се присламча към възрастните, или да си карам в детската група спокойно. Фирмине, а защо искаш да сглобиш двата си живота? При мен е малко като с кубчетата - всяко си има място, но не е нужно да са в твърда сглобка за да излезе нещо. Само малко да се припокриват в нужните точки и плоскости. Как слепваш живота си преди първата любов и след нея? Преди и след сватбата? Преди и след раждането на детето си? Преди и след първата знакова смърт край теб? Това не са точки на разрив, това са просто пътни знаци, по които можеш да видиш къде си бил, какво си правил, да се опиташ да смениш мъничко пътя или пък уверено да караш напред. Емиграцията е нещо малко като смъртта. Тренировъчна смърт. И много утешителна при това. Част от пътуването. Ако си любопитен - както казва Барми - виждаш нещо още. Ако ли не - затваряш очи и потъваш в спомена без надежда за изплуване. Ако си късметлия, отправяш се с всичкия багаж, който носиш в главата и сърцето си. Ако не си късметлия - виж там по-горе за спомена и потъването. Изобщо, учете децата да плуват. Все ще им потрябва!  |
Firmin Как успявате да слепите живота (си) тогава с този сега? Накракто, колега: Девиз, приписван на Вергилий:Labor omnia vincit . И преди, и сега, винаги ме е спасявала работата. |
| Число, офтопик към теб. Отдавна търся текста на "Фабиан" в мрежата, не го намирам. Ти откъде копваш цитатите (от същия автор)? |
| Е като търсиш текст на български, не почваш ли от читанката: Натиснете тук _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| Вечният часовник горе на небето се върти Час по час скъсява неусетно твойте земни дни. И когато спомените са отместили мечти Срокът ти на годност изминава, чувств’аш ти.  |
| В това, което го казва Чичо Фичо, има жанрово съвпадение, понеже в действителност Гошо Минчев пее така: Недей ми разказва за безоблачни дни, не ми обещавай лазури, слънца. Натиснете тук |
| Теноре, най-сетне и от теб полза! Нали съм си черпаклия ! Поздравявам те с това: Фабиан се надвеси над късчето хартия, което потреперваше в ръката на Ирганг, и прочете: „В Калкута са станали улични боеве между мохамедани и индуси. При все че полицията много бързо е овладяла положението, има четиринадесет души убити и двадесет и двама ранени. Редът е напълно възстановен.“ — Но в Калкута не е имало никакви безредици възрази упорито Ирганг. После наведе глава над бележката и слисан промърмори: — Четиринадесет убити! — Как, нима не е имало безредици? — запита възмутен Мюнцер. — Бихте ли били така добър най-напред да ми докажете това? В Калкута винаги има безредици. Или може би трябва да съобщим, че в Тихия океан се е появило отново морското чудовище? Отбележете си следното: съобщения, чиято недостоверност не може да се докаже, или пък може да се установи едва след седмици, са верни. А сега махайте се светкавично, инак ще заповядам да ви матрицират и да ви приложат към градското издание. Младият човек излезе. — И това ще ми става журналист! — простена Мюнцер. |
| — Значи вие, без да ви мигне окото, убихте четиринадесет индуси и изпратихте други двадесет и двама в градската болница на Калкута? — запита Фабиан. Мюнцер продължаваше да обработва райхсканцлера. — Какво да се прави? — каза той. — Пък и защо да ги съжаляваме толкова в края на краищата? Нали и тридесет и шестимата са си живи и съвършено здрави. Повярвайте ми, драги приятелю, онова, което ние досъчиняваме съвсем не е толкова лошо, колкото онова, което изпускаме. — При тези думи той задраска още половин страница от текста на канцлеровата реч. — Върху общественото мнение се влияе по-ефикасно с информации, отколкото със статии, но най-ефикасно, ако не му се поднасят нито едните, нито другите. Най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение. — Че тогава спрете да издавате вестника — каза Фабиан. — А от какво ще живеем? — запита Мюнцер. — И освен това, какво друго ще правим? Дойде разсилният с ливреята и донесе виното и чаши. Мюнцер наля и вдигна своята чаша. — За здравето на четиринадесетте мъртви индуси! — извика той и пи. После се нахвърли с ново настървение върху речта на канцлера. — Ама и нашият велик държавен глава е надрънкал пак едни глупости! — заяви той след малко. — Истинско ученическо съчинение на тема: „Водата, в която плува, но не потъва бъдещето на Германия.“ В девети клас биха му писали тройка. |
| Firmin 25.8.2011 г. 11:14:18 "Искам да попитам нещо лично колегите форумци, които са на възраст (малко) над моята средна и текста на ДИ ми дава повод. Въпросът ми е: Как успявате да слепите живота (си) тогава с този сега?" *** Попитай вечните дисиденти. Те са му намерили цаката. Едни с отвращение са работили във Външното на Тато, на други целите им дисидентски фамилии играли в "На всеки км", докато те думкали у тупана. Всъщност тъпанджийството са овладели до съвършенство - затова и прехода им от плавен, по-плавен. За тях няма слепване на два живота. В крайна сметка бидейки дисидент решаваш всички проблеми, вкл. със съвестта си (дори когато може и да я нямаш). |
| Достижения народного хозяйства... в условията на новия живот *** НАКРАТКО Нова тоалетна в Южния парк *** ще бъде направена заедно с ремонта на градината, съобщи кметът Йорданка Фандъкова. Тоалетната ще струва 90 хил. лв., като ще е достъпна за хора с увреждания, а специално помещение ще може да се използва от майки с бебета. "Работим по два проекта за тоалетни в Борисовата градина, изготвя се и проект за изоставена тоалетна в района на болница "Пирогов", каза още кметът. За новите тоалетни ще се плаща, но все още не е ясно колко. *** Бизнес, макар и на дребно! Виж ако наравим Софиянски президент!? |
| Някои хора не могат да се примирят с разочарованията си от живота и разбира се, търсят вината някъде извън самите себе си (дисиденти, тъпанари, работещи в системата на Тато, демократи, педерасти, циганьори и к'ви ли не още гадове)... а бе, много малко са тези които не им развалят рахатлъка. Ей! Хич не им е лесно да са живи на тези другари, за съжаление.  Мъка, мъка... |
| Сократе, мани майтапа, ама Народната власт си поиска ( и си взе, разбира се) онова което е похарчила за обучението ми. При нея нямаше лабаво. Първо трябваше да я моля в писмовна форма да ми разреши ( !!!) да се омъжа за гражданка на чужда държава ( Македония тогава беше в СФРЮ)...след 3 месеца благоволиха да ми позволят, но трябваше да подпиша декларация която гласеше ( приблизително): Фактът, че сте женен за чужда гражданка не ви дава право да напускате страната! След като след хиляди разправии и интервенции на жена ми (заплаши ги, че ще се отнесе до Хага, ако не ми позволят да отида и видя роднините им) те ми позволиха да си извадя задграничен паспорт, но трябваше за това да извадя десетина МНОГО ВАЖНИ документа (разбира се, ако първия трябваше да е издаден в Люлин, вторият ще трябва да е в Младост, третият в Конювица...и т.нт.) Та единият от тях ме принуждаваше да си заплатя разходите по образованието които Народната Власт беше вложила в мен! Представяш ли си? Един вид: А бе, ти можеш да се върнеш, ама може и да не се върнеш...плати си тук като поп, за да не се минем...пък ако се върнеш-хубаво, ако не...хммм ставаш враг на Родината, ама барем враг който не дължи пари на Народната Република...та платих там според нормативите ( над хилядарка беше, но точната сума не си я спомням ). Така че, девет години преди да напусна окончателно Републиката си бях платил за гяволъка. |
| Абе гратзиане, ти шо си искал разрешение от народната власт, за да се ожениш? Това не го разбирам. Който иска да се ожени по либоф, не пита никого, просто се жени, ако се наложи, ше избега да го направи. Иначе, вероятно при същата власт си развил таланта си, който долових, като пуснах композицията ти под една друга тема - много приятна, по-оригинална от прехвалената песен там. Остави тая работа с народната власт - поне образование осигуриха на куцо и сакато. |
| Един малко перифразиран руски принцип - Димитри все стерпит, впрочем изразът не е руски, а е малко произволно тълкуване на Цицероновото Epistola поп erubescit, т.е. писмото не се изчервява. Не мога да се придържам към латинския оригинал, защото съм сигурна, че Димитри се изчервява понякога. Впрочем, по-точното би било - подчертието не се изчервява. |
| Мето, лесно е така да се говори "след свършен факт", но тогава, дето викат някои времената бяха други. Искаш ли да се ожениш/омъжиш за чуждестранен гражданин трябваше да искаш разрешение от държавата и само ако ти разреши можеш да стъпиш в граждански брак. Булката ( да ми е жива и здрава) с която вече сме над 30 години заедно, също си мислеше, че я будалкам и че не може НАРОДНАТА ВЛАСТ да решава кого да обичаш и с кого да свържеш съдбата си. Да де, ама можеше...колкото до бягането - аз тогава не съм искал да бягам, тъй като имах баба и дядо, които ме отгледаха и към които бях морално задължен. В края на краищата, след хиляди перипетии ( нямаш представа какви гадости сме преживяли и от Великобългарски и от Великоюгославски блюстители на реда и служители на "службите" . Сега, след толкова години, още ме побиват тръпки когато нахлуят кошмари и спомени от "онези дни". Да не ти дойде до главата. By the way: Gratzian ме прекръстиха същите тия служители в Паспортния отдел. Името ми е Грациан, но те не те питаха как искаш да бъде транскрибирано на латински, та така че и мен като турците ме "преименуваха" ( по френски тертип, предполагам)  Редактирано от - gratzian на 25/8/2011 г/ 21:58:17 |
ама Народната власт си поиска ( и си взе, разбира се) онова което е похарчила за обучението ми. При нея нямаше лабаво. Грациане, ти си първият, от когото чувам, че си е плащал образованието на НРБ. С тебе ставаме вече двама. И ако си платил само над хилядарка си минал ниско. Моите бяха два пъти по толкова, че и доста отгоре.А за 10-те документа - като се върна първия път не ти ли загубиха паспорта, защото имали бояджии в МВР-то? Та да ги вадиш документите наново? Или другия мурафет: при издаването на паспорта в МВР да ти вземат документа от инспекцията по труда, че си си платил, пък като отидеш в посолството за удължаване да ти го искат пак? Едните били на вътрешните, другите на външните работи. Нямаше спасение. Редактирано от - Nickolas на 25/8/2011 г/ 22:08:48 |
