"CATS!" Посвещава се на Геновева и хамел.
Отиди на страница:
Ето го и вторият ми красавец - Петьо.  Кръстен е така заради петното на муцунката. В черно и бяло сме в къщи. И си пеем: За да засвири моето пиано, убит е слон, отсечен абанос. От тях клавиши някой е направил, до бяло черно, до дървото кост. И черно-бяла е и песента ми, че и светът край мен е черно-бял. Без радостта и мъката събрани, нима човек е истински живял? Припев: (х2) Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат. Черни и бели откъсват се дните от календара живот. За да засвири моето пиано убит е слон, отсечен абанос. И тази песен черно-бяла стана добра ли е, това е друг въпрос. ***** По цял ден си припяваме, след Георги Христов Редактирано от - Геновева на 12/11/2011 г/ 18:59:50 |
| Геновева, Не беше честно ! Досущ като нашия ! Сега ще опитам пак да кача снимка:  Die Hexe, Не се подигравай. Никой не се е родил научен, а пък и много малко са имали късмета да учат в "Hogwarts"  Редактирано от - Калки на 12/11/2011 г/ 19:35:01 |
| w201, благодаря за съвета. Понеже не съм регистриран, не ми се получаваше direct link и минах на друг сървър. |
| Като вашия Бял чорап имам едно копие - от външните котки. Аз имам контингент външни котки. Идват в определено време под прозореца, имат си едно място на очакване, връз един зид, много са дискретни. Два екипа са. Единият екип е към втори петли, след полунощ. Там главният и почти единствен е един огромен рижо. Не знам къде спи, но е страшно чист и охранен. Понякога към него се присъединява един черен, но не редовно. Близнакът на вашия Бял чорап е от сутрешния екип, пристига по-скоро към обед. Стои кротко и чака на зида. Отгоре погледнат, е чисто черен, само мустакът му се белее. Щом вдигне глава нагоре, се вижда бялата му гушка и коремче. Тези, външните, ги храня с много чисти храни - парченца месо (обикновено от пилешки фенери), дробчета, изяждат се моментално, нищо не се цапа и след храненето си отиват чинно. Възмущават ме хора, които им хвърлят боклуци, наядени сандвичи и други несъедобни предмети за изхвърляне - по прозорчетата на мазетата, покрай кофите за боклук. Те уличните кучета не ядат сух хляб, та котките. В нашата махала кльощава и мърлява котка няма сред уличниците. Има огромни вътрешни дворове, където сигурно се разполагат. |
Калки, от кога възхищението ми към една котка се приема за подигравка? Котаракът ти наистина е фантастичен! То аз не мога да си представя грозна котка, де, но този има изключително симпатична детска муцунка  Аз вече 3-4 години съм без котка и много ми липсва  ПП Тъй като се наложи да се изтрия, да си кажа тук горните думи - Калки, котаракът ти е страхотен! Редактирано от - Die Hexe на 12/11/2011 г/ 20:21:54 |
| Хм, на какво ли се дължи? Сега си задавам въпроса. Уж имам литературна фантазия и асоциативни връзки правя, а котките ми - от 20-а години насам, все простички именца - Бебо, Белчо, Лиза, Снежанка. Единствената ми фантазия беше, че кръщавах черна женска котка Снежанка и черна мъжка - Белчо. Само една кръстих по литературна асоциация - една котка с малко котенце, от външните, я намериха убита от кучета. А малкото се крие в дупки на зида. Съседчетата му носят сирене в дупките и горко плачат за горкото сираче. Викам - то се е видяло, ще я вземем таз Козета у нас. Живя 13 години, беше на полувъншно отглеждане, излизаше и се губеше с месеци, бурен сексуален живот, много раждания на неизвестни места, в резултат - тумор на млечните жлези. Две операции, лечение във Ветеринарния факултет с експериментални лекарства, коткарите знаят и другата страна на радостта от котките. В памет на Козета.  Редактирано от - Геновева на 12/11/2011 г/ 22:58:03 |
| Козета!... . Колко такива ги имах... Апартаментните ми котки (на V етаж) вече 3-4 десетилетия са топонимни. Една литературна имах - Илийца, но и тя по топонимичен признак - взета от ливадата край гроба на Вазов в София - край големия Витошки камък. |
Ъ? Нещо излипсвА.  Нора! Натиснете тук  |
| Останах си с несбъдната мечта за: чисто рижаво коте, чисто сиво коте, рижаво тигърче. За породисти не мечтая. |
Останах си с несбъдната мечта за: чисто рижаво коте, чисто сиво коте, рижаво тигърче. За породисти не мечтая. Напомни ми какъв красив сребристосив котарак имахме. И понеже беше свободноскитащ навън един ден просто не се прибра. Не разбрахме какво се случи с него, но и досега не мога да го прежаля. Голям красавец! А беше млад, на две години. |
| Извинявай, Die Hexe, така ми прозвуча. Геновева, това са нашите Бинка и Добринка:  Редактирано от - Калки на 13/11/2011 г/ 15:19:10 |
| Скъпа Дорис, Тази Нора-пианситката ми напомни един ВИЦ. Некъв цирк обявил, че набира артисти с интересни номера. Идва един тип и води със себе си коте и куче. Туря котето на пианото, кучето – на едно столче до котето, застава отпреде им, дава знак и котето започва да свири, а кучето да пее. Двете животинчета изкарват некво веселяшко парче. Директорът на цирка – във възторг, вика на дресьора. - Земам те, - кай, - на работа и веднага те турям в програмата. Само ми кажи под секрет какъв е номерът. А типът отвръща: - Г-н директоре, номерът е, че котето и свири, и пее, а кучето сáмо си отваря устата за парлама.  |
| Прелест. Особено ме кефи веселяшкото парче. А помните ли говорещото куче (без котка) Брунхилда, уважаеми Даскал Цеко? "Их бин фон Копф бис Фусс ауф Либе айгенштельт…"? |
| Ах, нямам търпение да чакам Даскал Цеко. Ето линка към Брунхилда: Натиснете тук |
| И къде е Истината, baby? Не ли на двете места едновременно? Всеки тръгва от своя специфичен ъгъл на зрение и ниво на... все едно какво. Само не ми казвай, honey, като един Берлага, - Я это сказал и показал не в интересах истины, а в интересах правды.  |
| В къщи никога вече няма да вкараме котка или куче, имахме и двете. Отгледахме ги от малки, умряха бавно пред нас, а ние гледахме и нищо не можехме да направим. [/i] |
