. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Е-е-е-х академик Михайловски, е-е-е-х бай Стояне! Да можеше да ни погледнеш от небесата, където безспорно си сред ангелите, щеше да помръкнеш, че не сме се поучили ни на йота от твоите и на твоите съмишленици-книжовници мъдри поучения. Редактирано от - borony на 16/9/2011 г/ 21:35:41 |
Той е навикнал да мисли, че законът е израз на чужда воля - на волята на силните, на волята на онези, които употребяват своята сила против неговата немощ. Анджак.Аз, като един примерен анархо-комунист, не мога да не се съглася с това. Основни са нравствените закони.Ако искаш да бъдеш добър човек, ще се държиш като такъв.И ако сте повече такива хора, имате нравственото право да пратите лошите на майната им. |
"....у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно..." След 1989 г. бе осъществена успешно нечия програма: народът да бъде "развален" - ниско образование, ниска чалга-култура, наркотици, престъпност... Това бе начинът идващата демокрация да бъде парирана и обезсилена. Каква полза, че моралните, образованите и културните СА демократични. Те няма да осъществят мечтата си. |
Михайловски за Борисов: борче с докторат, но управлява сега и на място, без мечти и видения, колкото ни позволява културата на това стъпало от развитието ни. Така де, актуален прочит. Ужасно е, че всичко звучи толкова съвременно, като да е писано днес. Този мъж е гениален, браво на СЕГА, че са изровили тези текстове. |
"Българинът е освободен, но не е свободен" Ст. Михайловски Редактирано от - sybil на 17/9/2011 г/ 12:12:26 |
В тая страна има много слънце, но има и някаква тьмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черния прах на един груб живот - с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата?... Не че другаде не стават страшни работи; напротив, биват и много по-страшни! Но там няма - както тук - онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша. П. К. Яворов |
Боже, Боже, кога е писана тази статия - преди повече от 70 години или сега? Защо не сме мръднали с педя напред за повече от 100 години! Защо на нищо не ни е научило времето? Когато сме били в Турската империя за цвета на българската младеж е било чест да стане учител, свещенил или офицер и сме вървяли напред към "светли бъднини", както го е написал този великан на мисълта! А къде сме сега? Много ясно защо и много жалко! |
Така е било и така, ще бъде по тези геогравски ширини, който иска да се спасява и да не поглежда назад!! Поклон пред памета на г-н Михайловски!! |
Нищо не се е променило в хората. Но има и нотка оптимизъм - щом има хора написали такъв текст, щом има хора прочели го и разбрали го, значи има надежда. |
За съжаление, оригиналната идея на демокрацията действително влиза в противоречие със старите нрави. Нали с тази цел е организирана и Великата френска революция - да разруши фундамента на стария абсолютистки ред, т.е. влиянието на църквата в държавата. В този смисъл, няма как новият обществен ред да се осланя на старите нравствени норми. Те винаги ще са в противовес. Дори на Запад, колкото и да не му се иска на Ст. Михайловски, даже най-вече там (онова, което днес предпазва западните общества от разпад са традициите в общественото развитие, непрекъсвани от големи политически катаклизми и дисциплината, основаваща се на възпитание, обусловено от многовековна боязън от законите и налаганите от тях санкции). И тъй като се оказва, че идеята за "Свобода, братство, равенство" не успя да промени из основи устоите на обществото и не успя да маргинализира напълно църквата, то само 50 години след Френската революция, Карл Маркс отиде по-надалеч и открито заяви, че "Религията е опиум за народите". Само 20 години след това човечеството стана свидетел на Парижката комуна, а след още 40 избухна първата болшевишка революция. Какво се пееше по онова време: "Мы раздуваем пожар мировой, Церкви и тюрьмы сравняем с землёй." В крайна сметка и комунизмът не успя да наложи новия световен ред, поради което преди малко повече от 20 години беше решено да бъде спешно демонтиран. Сега очевидно е дошъл ред и на капитализма да бъде разтърсен, но това е друга тема. В този смисъл, можем да приемем, че демокрациите в източна Европа са в най-автентичен вид, щом обеството ни е "ръководено от хора тъпи, бездарни, лишени от водителски качества, неодушевявани от никаква религиозна възторженост и апостолска пламенност, некадърни да организират никакво духовно наставничество, предадени на сух формализъм и на безплодно обредолюбие!". Убеден съм, че именно за такава демокрация са мечтали авторите и ръководителите на Великата Френска Буржоазна Революция. Редактирано от - Rakita на 17/9/2011 г/ 09:22:43 |
Драги ми Весел Патилане, Уви, прав си. Не сме мръднали, а в някои отношения дори сме отишли назад. За експеримент - предлагам ти да се опиташ да похвалиш в този форум споменатите от теб учители и свещеници. Да видиш какво ще ти се случи. (Всъщност недей. Не е за препоръчване.) |
"....Когато сме били в Турската империя за цвета на българската младеж е било чест да стане учител, свещеник или офицер и сме вървяли напред към "светли бъднини", както го е написал този великан на мисълта!..." Весел Патилане, може би е по-коректно да се каже от 1879 до 1944 година, а не "когато сме били в Турската империя", защото, макар и автономни, в Османската империя сме били до 1908 г., а и след това е "било чест ...". Второ, доколко е било въпрос на чест не знам, но определено е било въпрос на единствена възможност за по-будните деца на бедни родители, т.е. на поне 80% от българите ( в това число включвам и 99% от живеещите на село), да получат прилично образование и да се измъкнат от "низините". Просто за тези специалности разходите по обучението са били символични в сравнение с таксите за студентите медици, финансисти, инженерни специалности и т.н. Аз поне не съм чул/чел дете на някои от известните банкерски фамилии и/или такива на индустриалци да е станало учител (свещеник, офицер). Та романтичното си е романтично, но много често в живота нещата с по-тривиални. Горното, за сведение, го казвам от личния опит на мои близки роднини - дядо ми беше селски свещеник, а вуйчо ми (синът му) - офицер. Та от тях знам защо са избрали този път. |
Мхм, морал ... Каква мръсна дума. Михайловски общо взето ни е казал че от българите народ не става, и даже ясно е кзал защо това е така. Всичко е едно голямо лицемерие. Преди време, имаше експеримент: Сляпо момиче, българче, се опитва да пресече на Попа. Веднага се появява някой, предлага помощ и тя пресича. Вчера, на Лъвов мост, около 19 часа. Сляп, мърляв, и възрастен, и както се оказа доста некъпан, циганин, се обърква от загражденията за строежа за метрото, и в, есто да пресече на пътеката, излиза точно пред колите, в средата на платното, докато светва зелено за колите. Пешеходците гледат с интерес какво ще стане. Никой не помръдва да помогне на човека. Колите започват да минават покрай него, той се паникьосва и тръгва да се връща, но понеже загубва ориентация, прави грешно движение. Никой от пешеходците не помръдва, никой не му помага, никой дори не вдига ръка за да го предпази ... Сещате ли се защо? |