Отиди на страница:
| Не е така, Bradatko. Васик не разбира! Той смесва политиката с поезията... макар да е казал и една истинска мисъл. |
| Ще почета тук и Духи, малко символично, почивай в мир. Натиснете тук |
SO, we'll go no more a-roving So late into the night, Though the heart be still as loving, And the moon be still as bright. For the sword outwears its sheath, And the soul wears out the breast, And the heart must pause to breathe, And love itself have rest. Though the night was made for loving, And the day returns too soon, Yet we'll go no more a-roving By the light of the moon. Байрън, но странното е, че стихотворението беше цитирано както в "Случая в Момчиловци" на Гуляшки, така и в един от романиет на Бредбъри, може би Хрониките... |
Едно от любимите ми стихотворения на ХАЙНРИХ ХАЙНЕ е ДЕЙСТВИТЕЛНО Щом дойде пролетта със ведрина и зрак, поникват рой цветя прекрасни по полето; възлезе ли луна, когато падне мрак, изгряват до една звездите по небето; съзре ли млад поет мома с очи засмени, той стихове безчет нарежда вдъхновено. Но стихове, лъчи, цветя и ведрина, звезди и две очи, и пролет, и луна, макар че тез неща тъй много ни се нравят, все пак, уви, света те още не съставят! ====== Мъдрият, по-скоро Опитен, вдеТинено-вдеДинен сардоничен смях винаги и лесно премазва Усмивката. Хубавото е, че всеки ден, откакто свят светува, се раждат неспирно нови усмивки. Вярвам, че те ще съставят света... ====== Караатанас Хаджиганевски: "Когато всичко пошло в живота се отстрани, остава поезията..."  |
БЪЛГАРИЯ НЕ УБИ ПЕТЯ ДУБАРОВА ПЕТЯ ДУБАРОВА Я УБИ КОМУНИЗМА! Както уби Пеньо Пенев, Висотски, Горки, Маяковски и стотици други. |
| Наскоро Калин Донков беше споменал тук Серафим на Йовков. Помислих си за скъпоценното палто на Серафим – мярката на Цивилизацията. Досущ като едно стихотворение – за всички е, а никой не може да ти го отнеме. Както горе го е казал Фирмин: “Денят на поезията е винаги утре. В това е смисълът й.” И не може да е иначе, щом поезията се ражда от прозата на живота. Караатанас, PIX |
ПЕТЯ ДУБАРОВА Я УБИ КОМУНИЗМА! - а конкретно грамотността на докторите, докторе, я уби репресивният апарат на тоталитарния режим, нали? |
| Ще познаете поета по това, че прекарва живота си в търсене на нещо, което нарича Синьото цвете, и не знаем дали го е намерил (но може би е). Неговите стихове звучат може би така: Който може да чуе смеха на пеперудите, познава и вкуса на облаците и т.н. Всичко това може да видите в тази песен, защото е имало група музиканти, които нарекли себе си Новалис. Натиснете тук Ако мислите, че се шегувам, следващата песен е на Хьолдерлин. Натиснете тук Всичко за поезията Новалис е написал не в поезия, а в роман, който може би е поезия и разказва за младия Хайнрих и красавицата Матилде. |
Прекрасно есе И тъй като "есе" значи "опит", непременно трябва да опитаме още веднъж... Например утре  |
| И още един прекрасен поет, когото някои не са чували, а други са забравили вероятно - Христо Банковски... |
| Владимир Башев (1935-1967) Възраст С усилие, със постоянство и тоя век си очерта наред с държави във пространство държави и във възрастта. Уж бяхме млади и със време безкрайно всеки бе богат, и вече идва друго племе, което си създава свят. И там, не толкоз романтични, по-дипломирани от нас, по-точни, по-математични застават юноши на власт. А ти - какво? Ти - екзалтиран, от граждански права лишен, от ревност истинска раздиран, - ти отминаваш угнетен. Прощавай, палавница! Странница! Рай от започнати неща! Нелепо е, че пада граница, отнемаща ни младостта. Измислица са всички клетви, че има връщане назад - след толкоз жертви, толкоз жертви, не може все да бъдеш млад. Навлизаш в сдържана държава. Приемаш устава й строг. За подвиг време не остава, за подвига остава срок! И само с формула, със позив, с находка, с удар против рак, и само гипсов или бронзов би могъл да се върнеш пак във безпощадните държавици, раздирани от смехове, от спорове и от наздравици, от грехове и стихове. Редактирано от - myrmorko на 04/10/2011 г/ 13:23:20 |
| И още едно стихотворение от него: ОТКРИХ ЗВЕЗДА Владимир Башев Предвкусвам паника в научните среди. Становища предвкусвам и диспути. И дълги нощи телескопи и бради в небето ще осъмват като луди. Къде е? Как се казва? В кой квадрант? Между кои известни се намира? Въпросите ще падат като град. Звездата трябва да се номерира. Открих звезда Отчайващо откритие - звезда. Да беше лек, листо или лепило. Да беше. Но се случи за беда едно неподозирано светило. Открих я, а не мога да я дам във плен на лещи и на бюлетини. Ще скитам в потресение и срам по сини улици и по площади сини. Открих звезда. Докоснах я, в ръцете я държах, разхождахме се бавно по земята. Съзряхте мен, защото аз блестях, но аз бях спътникът, а тя - звездата. Не мога нищо да ви обясня, ала за вас все пак ще ми е жалко. Как сте живели толкоз времена в небето си с една звезда по-малко..." |