Отиди на страница:
Подобно душеведство е своеобразно душевъдство - абе като не е душевадство... чакай да не ме чуе Прaвописецът...  Редактирано от - Лустриран, не фрустриран на 28/10/2011 г/ 19:17:01 |
| правилната употреба на книжовната норма на всеки един език е белег на култура по същия начин, по който правилната употреба на ножа и вилицата на масата. говоренето на приетия за висока норма говорим език - също. от много време насам тече опростачването на българския език, благодарение и на българските вестници. "X води на Y" е пресен пример за това опростачване. отделно, че по-голямата част от хората, придошли "на софия", нямат желание, сакън да не забравят "родния си град". не е лошо в хасково, нали? е обогатявайте си местната култура с диалектите си тогава! Натиснете тук |
взеха да се леят потоци на гангстерски жаргон и да се разпридат езиковите дантели на брюкселската бюрокрация. - душевадецът (мерси - да ти се връща, Лустри) смята, че дантелите се плетат - и, следователно, разплитат... а се преде прежда - и, следователно, разприда...  Редактирано от - Правописец Храбър на 28/10/2011 г/ 19:34:13 |
| Български държави, бългатски народи, български галактики и прочие тарильомщини. Въпросът е защо днес няма Михалаки-георгиевци, Добри Чинтуловци, Евлоги Георгиевци, Вазовци, Смирненски, Вапцаровци, Елин-пелиновци, Дамян Дамяновци а само найлонови торбички? |
| Чувал съм че когато умееш да държиш вилицата с лявата ръка е позволено да хванеш кокълчето с пръсти. Впрочем един голям френски поет е пишел на арго. |
Човек ако не ВЛАДЕЕ майчиния си език, пиши го "бегал"! Ама защо при толкова проблеми пак се спряга езика роден?  |
| Правописец Храбър, "... а се преде прежда..."-не позна! Преде се вълна, а опреденото е прежда. Авторът можеше да ни обясни, защо "меко" говорят в източна, а твърдият говор е типичен за западна България. Можеше да обърне внимание как се използват ежедневно изрази от сорта на "по нататък", а не П.Стояновото "по натам" Все пак, как говорят българите е важно, но никак не е маловажно колко грамотно пишат! И ако изразяването е вътрешна нагласа, темперамент и въпрос на обща култура, то правописът определено се учи в училище. |
от много време насам тече опростачването на българския език, благодарение и на българските вестници. Напълно съм съгласен, само с една забележка. В случая "благодарение" трябва да е в кавички. Не може да се благодари за нещо лошо. Не бива да даруваш с благо този (тогова), който върши поразии. Редно е да се каже "по вина на". |
| Уважаеми Тома, да се върнем към по-близки и познати времена. И Хашек е писал на арго - пражко, будейовицко, от Писек и Липнице... Но също така - със свободна употреба на немски, латински, маджарски, руски. Само любими изрази като "обичам те като люта чушка в г*за" не прави от хроникьора писател и на епохата си. Особено ако не е егоцентрист (като повечето поети), подобно упоменатият от вас. IMHO, единствено Иван Вазов не е злоупотребявал с диалектизмите. |
Правописец Храбър, "... а се преде прежда..."-не позна! Преде се вълна, а опреденото е прежда. - а филмът се казва "Плетачката на конци, като оплетеното е дантела"...  |
| Правописец Храбър, да дантелите се плетат, както плетките и интригите, но вълната се преде. За съжаление и това традиционно умение е в забвение. |
| Разсъжденията на автора за "българските народи" от няколко седмици насам се отличават с жанрова неизбистреност и дилетантизъм и не си струват коментара. Въпросът за българските диалекти, които образуват една цялостна езикова система, обаче е важен и интересен, макар авторът да не го и зачеква по същество в статията. България е една от първите източноевропейски и балкански страни, които имат свой диалектен атлас. Много интересна е работата на проф. Стойко Стойков "Бълг. диалектология" (пълен текст на крорайна, но в момента не се отваря). Българският език е и (да кажем) един от най-богатите на диалекти славянски езици и най-богатият от балканските. Съвременната наука смята това за сигурен белег за стар етнос, обитавал дълго сегашните си земи. Най-голяма дивергенция на езиците на най-малка площ има в местата с най-древно автохтонно население - Нова Гвинея, Кавказ, дето всяко село може да има свой език, напълно неразбираем за съседното. Езици като румънски, които се хвалят с малките си диалектни различия, са млади, или в случая в рум. - и изкуствено създадени и наложени от държавата в най-ново време, от края на 19 в. насам. Съвременната наука има хронологически таблици на дивергирането на различните индоевропейски клонове и отделни езици. Българският език е и първият книжовен славянски език. В основата на кирилометодиевия език е българският солунски говор, който се пада на изток от ятовата граница и бил запазил поне до началото на 20 в. разкошни археологически пластове от Кирилометодиево време, като големи и малки носовки: пЕНтък, сЪМбута, гЪМба, грЕНда или мелодично двойно ударение: кАжувАха, ЕрембИца. Бълг. говори благодарение на много ранната бълг. писменост се характеризират лесно спрямо старобълг. книжовен език, например фонетично, как се изменят стб. звукове ят, носовките, еровете и т.н. Бълг. говори изчерпват всички фонетични възможности на вариране на стб. гласни, които май били 11, в новобълг. 6 или малко повече. В бълг. говори се откриват и археологически следи от почти всички славянски езици, например псевдорусизмите в шуменския мизийски говор (десни = венци), щч вм. щ в костурския говор (КорЕшчата, зашчо), позно = късно в петричкия говор; ери в много говори: вы̀но, еды̀н, ры̀за (павликянски); напевните двойни гласни в еркечкия балкански говор (млЯАку, кООньите). В много бълг. говори има меки съгласни като в конь, фасуль, ла̀кокь (лакът). Бълг. диалектология показва с научна строгост, че македонските говори (в БЮРМ, Гърция и Албания) са органична част от бълг. езикова система, подчиняват се на същите правила (например се делят от ятовата граница, от границата между рупските и югозападните) и всички елементи, съдържащи се в тях, вкл. падежите и глаголните форми, могат да се намерят и в други бълг. говори извън географска Македония. Бълг. мизийски (ерлийски) говори, почти изчезнали до края на 19 в. с изключение на Провадийско и няколко други анклава, пък са оказали голямо влияние в/у фонетиката на влашкия и съвр. румънски език. Диалектологията (изучаването говора на старите хора, преди масовото училище и радиото), заедно с етнографията, е основната дисциплина за изучаване на "българските народи", на дивергенцията на българите, миграцията им, взаимните им езикови влияния с другитe народи. ста̀рêм дай мо̀жêне, мла̀дêм зна̀ене (среднородопски) челêкутуму (среднородопски) = этому человеку, дателен падеж на "човекът" дàдōме Минчòти колàта (дупнишки) = дадохме на Минчò колата (Милèти също е такава падежна форма от Милè, но e и отделно име.) срощнах лелинцèк Петра (среднородопски) = я встретил теткиного Петра Редактирано от - Чичо Фичо на 28/10/2011 г/ 21:43:09 |
Преде се вълна Това ми напомни за следния ВИЦ. Един нашенец забърсал някаква мацка, без да знае, че същата е туркиня, и докарал работата до секс. Съблекли се двамата, погледнал я той с мерак и що да види - дамата бръсната отдолу. Притеснил се нашенецът да не хване срамни въшки и уплашено попитал: - Къде ти е вЪлната, мари? А мацката му рекла: - Ти за какво си дошъл, бре? Да е*еш, или да предеш? |
И "разплита" и "разприда" да се каже е правилно, зависи от случая. Плетивото се плете от прежда, която, ако не е здраво опредена, понякога се разприда. Разпада се тоест тъканта на плетивото, а не бримките му. Харесва ми употребата на това полузабравено "разпридам". Звучи ми поетично, напомня ми за старите българки с хурките край огнището, в котлето къкри ароматна гозба, в люлката сладко спи детенце. |
| Пък по моя край имаше израз:"Внимавай , да не оплетеш вълната !" - предупреждение , отправено от силния към нежния пол ... |
| Даскал Цеко-Разсмя ме! Жив и здрав, с непомръкващо чувство за хумор! Но да знаеш, че преденето на вълна, не е лесна работа-ама никак! |
В интерес на буквалността, вълната не може направо да се плете. Първо трябва да се опреде. Редактирано от - Сибила на 28/10/2011 г/ 21:41:31 |
Плетката не се разплита , а разбрида !  А баба ми имаше израз :" Какво си се повлякъл , като разбридан черап(чорап) !" Може би разбридане идва от бримка ? * Вълната , освен че се предеше , май се и "пресукваше" . Спомените ми от село почват да избледняват.... Редактирано от - Чок觧 на 28/10/2011 г/ 21:53:18 |
| Чок觧, красотата на диалекта и българския език.Признавам, че докато напишеш- разбридам, знаех само за разплитане на плетки, плитки и коси. Прости любопитството ми, но от кой край на България е била баба ти? |