Отиди на страница:
| Масалите, според мен са специфичен репертоар на черноработниците, които си ги разменят вечер при почерпка в кръчмата. |
Не точно, Уважаема Сибила.  ЧЕРЯЗ (ЧЕРЯСЛО) - "Черясло" е старобългарска дума, означаваща тежък около 4-5 кг железен прът с остър ножовиден край, който се поставя пред лемежа на плуговете за предварително разпаряне на почвения слой. Ако се махне очевидния прабългарски суфикс" - ло", получава се основата ЧЕРЯЗ, която съдържа указания по-горе ирански суфикс "- ез". Обаче, морфемата ЧЕРЯЗ очевидно има обща основа със старобългарската дума ЖЕЛЯЗО - едно, защото черяслото се прави от желязо и второ, поради очевидната морфологична тъждественост на двете думи. ЧЕРЯЗ и ЖЕЛЯЗ се получават една от друга с помощта на фонетичната трансформация Р – Л, която е типична за източноиранските езици и се среща много често при прабългарските думи с авестийски или санскритски корен. В такъв случай можем да очакваме, че първоначалната семантика на морфемата ЧЕРЯЗ ще е била “метален, железен, метал, желязо”... Моля за извинение, че прозвучах донейде като Бенедикта с палатализацията ;) . |
| Старославянските "чресла" (изрично подчертах одеве, че не знам дали имат единствено число): Чресла, стегно, бёдра I. Поясница и задняя часть туловища ниже поясницы (Быт 24:2; 32:25; 47:29; Исх 28:42). В Библии встречаются различные евр. слова, обозначающие область бедер и ягодиц. Слова "чресла" и "стегно" заимствованы авторами Синод. пер. из старославянского яз. На Ч. носили пояс (Исх 12:11; 3Цар 2:5; 4Цар 1:8; Мф 3:4), к-рым подпоясывали широкие одежды (3Цар 18:46). Поэтому препояс. Ч. символизируют готовность отправиться в путь (Иов 38:3; Иер 1:17; Еф 6:14; 1Пет 1:13). Говорится также, что поверх Ч. надевали траурные одежды (Быт 37:34; 3Цар 20:32; Ис 20:2; Ам 8:10), при этом верхняя часть тела оставалась, вероятно, обнаженной. II. Эвфемистич. выражение "произойти из (от) чресл" обозначает "быть зачатым" (Быт 35:11; 46:26; 3Цар 8:19; Евр 7:5, 10; Суд 8:30). Выражение "плод чресл" (Деян 2:30) обозначает прямого потомка. |
| Чресла - слабини или хълбоци. "Той беше облечен, както беше описано това и в евангелието, с камилска кожа, чреслата му бяха опасани с ремък." (Й.Йовков) Черясло - Желязо, с което се кълца сол, пипер и др. "Найден щом дойде в къщи, заключи го и не го пускай. Зачерви черяслото на огъня и изгори гърба на коня, та да няма с що да митка по пътищата". (К.Петканов) "Какви са тия "народни писачи", че някога виждат иглата по-голяма от черясло, а сега гредата ги спъва, и те пак я не виждат?" (А.Страшимиров) |
Уважаеми Дорис и Змея. А..и дабедабе. Добре съм осведомена за първите значения /етимологически/ на черяслото и чреслата. Въпросът ми беше дали не си съвпадат като значение в онзи, по-разговорен и небрежен смисъл, който трябва да се обяснява под черта и с малко звездички |
а взеха да се леят потоци на гангстерски жаргон и да се разпридат езиковите дантели на брюкселската бюрокрация. Разпридат се, не се разплитат тези езикови дантели. Ако се разплитаха, резултатът щеше да е оформен конец, който можеш и да разпознаеш, и на кълбо да навиеш, и наново да заплетеш - Калоферска дантела например. Разплитането иска акъл и търпение. Разпридането оставя след себе си накъсани нишки, дреб, отпадък...За нищо не става, като гангстерско сумтене... |
| Е, то на всяка дума може да и се придаде друг смисъл. Едно време се казваше "потъва като черясло", сега "потъва като ютия", е има и по-интимен смисъл тая дума наистина, но пак е по-различна от чресла. |
| dabedabe, Промяната в "потъва като ютия" е в резултат на англосаксонскофонското влияние.  Добре, че като искаме да свършиме някаква работа все още се "запретваме ръкавите", а не си "опъваме чорапите". |
| Дорис, Тези "осетински" етимологии са ми извънредно недостоверни. Няма случай да съм се опитал да разнищя някоя и да е излязла. Чувал съм двете думи само по веднъж. Баща ми казваше, че нещо "плува като черясло", а в началото на "Лолита" на руски: "Лолита, огонь моих чресел" (англ. fire of my loins). Чрясла (с ят, мн.ч., Остромирово евангелие) е старобълг. за "кръст" (коренът явно е същият), "пояс", средата на тялото, половина - иде от "чрясъ" - "чрез, през", от праслав. "*черсло" - напречник, преграда. Смята се и за калка от гр. ήσφήες. Има и значение на слабини, полови органи (рус., чеш. чриесло), бедро (пол. trzosło) и коляно. Това смесване е останало и досега в бълг. - "здрав кръст - здраво семейство". Макар да става дума за индоевр. корен, срещан и в келтските, има го и в алтайските езици - в чувашки čerşi - слабини, čer - горната част на бедрото и коляно. Това предполага и възможен прабълг. произход. Черясло ми изглежда да е от същия корен със значение на "напречник", "стърчишка", тур. "пармак". |
| Оффтопик, но не съвсем. Покойният Доньо Донев, вечна му памет, като млад специализант по анимация в Москва. И като за първа вечеря със съседите по общежитие намислил салатка. И в гастронома пожелал да му дадат "утюг". Все пак накрая му дали уксус  . [/b] |
| И все пак, и все пак, дабедабе - не са толкова различни думи, че да не могат да се объркат една с друга. Напротив, напротив, май са си с общ произход. Абе филолог бе, филолог.... 296). чр сла (мн.ч.) - старобългарски превод на гръцкото ήσφήες (Остром.еванг., Мар.еванг.), български чресла (мн.ч.) – слабини, слабинна област в тялото на човека – regio inguinalis (Младенов). (СБР-2, стр.1206) Думата е представена в староруски (Пов. врем.лет.) руски, украински чересло, чересла - бедра, поясница, словенски čreslо - преградки в ореховата черупка чешки tržiґslo, stržiґslo – диафрагма, слабини, полови органи, словашки črieslo, полски trzosło - бедро. Според Фасмер (Бернекер, Миккола, Реdеrsеn, Брюкнер) е съществувала праславянска дума *čerslo – преграда, напречник, която се сближава с корена *čerz- (в руски через – кожен пояс, търси се аналогия с ирландски criss, кимвърски сrуs - пояс, риза (пракелтски *krtsu-) виж и бълг.кръст - пояс) На балтославянско ниво се търси връзка с литовското kirkšnis - тазобедрена става, латвийски cirksnis – слабини, слабинна област (Миккола). Не се приема връзка с готското hairþra (hairthra), старовисоконемското hërdar – вътрешности, сърце (Маценауер, Бернекер). (МФ-ЭСРЯ-4, стр.342) Думата е твърде интересна предвид точния чувашки паралел čerşi – слабини, слабинна област, čĕr – коляно, горната част на бедрото, čerşitti – престилка. (В протоалтайски *t`iūŕe – коляно, бедро, в прототюркски *dīŕ – коляно, в останалите тюркски езици tiz(е)/tеz(е)/diz(е) – коляно, в протомонголски *türej, съвр.монголски türei, türüi, халха-монголски türij, бурятски türī, калмикски türэ – горната част на ботуша обхващаща коляното, прототунгусоманджурски *türēkse, евенкски tirēkse, негидалски tijekse, манджурски ture, улчийски, орокски, нанайски turekse, удегейски tiehe – горната част на ботуша обхващаща коляното, корейски *tàrí – крак, унгарски térd – коляно е алтайска заемка (протоугрофинска форма *polwe – коляно). (ССТМЯ-2, стр.188), (МФ-ЭСЧЯ-2, стр.413), (S-AE) Може да мислим и за прабългарски произход на чресло/черясло, предвид точчния чувашки аналог. |
| Почитаеми Чичо Фичо, та и аз изхождам от лексеми у Набоков и (доста по-ранни) руски класици, тъй че нямаме противоречия И не е никак безполезен анатомичен термин дори днес. Как да изразим въпроса на въпросите - къде се е зародил феноменът г-н Бойко Борисов - ако не: "Произошел от чресл Т. Живкова, С. Сакскобургготского, ..." и еще очень немало других чресел  . |
| Денков е любопитен, но ленив - малко чете, не може да напише дистатъчно свързан текст и затова и дискусията се разпилява в разни анекдоти и безделушки. А темата за диалектите на бълг. език е наистина много плодотворна по отн. на много важни исторически въпроси за произхода, дивергирането, миграциите и взаимните връзки на българите и връзките им с другите народи. Например твърде често се чува чалга тезата, че българите не са славяни, а българи, че нямало славянски език, а български (който според някои е ирански, осетински и т.н.) Книгите на бълг. диалектолози са златна мина за любознателните. Много от тях са на нета в пълен обем. Сред първите е "Старото бълг. население на Североизточна Б-я" (1902) на Л. Милетич (На Гугъл). И той, и Б. Цонев, и чак до Ст. Стойков са обикаляли много години по затънтени села да приказват със старите хора. Стойков е оставил хиляди часове магнитофонни записи. |
| Чичо Фичо, quod licet Iovi, non licet bovi. Денков не е учен и от него не се искат нАучни постижения. Неговите цели не са цели на учените. Това, което са длъжни учените български, е да описват многообразието езиково. И по-важното - да го направят достояние всем. Иначе си остава скука - един чете лекцията, малцина разбират същността й. Като в настоящия разговор за езиковото разнообразие. Петима демонстрират познания, хиляда и петима - досада! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Уважаеми Чичо Фичо, напълно прав сте по темата за диалектите и архаизмите! Безумно е интересно, освен исторически съществено. (Четох един речник на трънския говор, омагьосах се.) Съществено е и за обогатяването на съвременния мизерстващ литературен български език  ! |