Стар виц, но на място - за шопа, дето го питали дали може да свири на пиано, и той рекъл: "Моа и да моа, ама не съм опитвàл"... |
Тук Караваджо ще ни насмете яко. Щото такова, селяни сме. Михалаки Георгиев е голяма работа. Колко още забравени автори имаме, щото не влизаха в калъпа. Редактирано от - dabedabe на 28/10/2011 г/ 20:45:43 |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Живял съм аз. И Сте Це-то съм чел. Да ме пита човек що съм си губил времето. А вий чели ли сте "Дивата гора", а? А "Разкази за Африка"? |
Аман от този "Мерак". МГ е изумителен писател, по-актуален от мнозина други, но на нас, неизвестно защо, все този "Мерак" ни пробутват. Как пък не се сетиха за някой от другите му потресаващи разкази - за преброяването на населението, да речем, и моя любим математик с двете различни калеври. За това как изведнъж след Освобождението "българските народи" започват да говорят на различни езици и да не се разбират помежду си. И как се стига до това. И защо. Редактирано от - ablepsia на 29/10/2011 г/ 06:20:20 |
но на нас, неизвестно защо, все този "Мерак" ни пробутват Да не забравяме и любимият цитат на най-пробутвания национален герой :"И едните и другите са маскари!" Ама казано така благо, с добро разположение на тялото и душевноста. А, защо рисунката на Бешков: Бай Ганьо ти ли я свърши?Нейсе, остави... никой не натрапва? Защото е нож в сърцето на пробутващите, ето защо! |
А вие, челите разказите на Михалаки Георгиев, представяте ли си колко хора не са и чували за него? И как важи мотото от "Приказка за стълбата" и тук... Да не говорим за еднокнижниците, които освен 'Винету" книга не са разгръщали... А, и седем пъти през живота си са били заведени на театър... ------------------------------- ------- Блогът на Генек |
Бай Ганьо ти ли я свърши?Нейсе, остави... „Бай Ганьо, ти ли я свърши?... Нейсе, запуши я!... Малка, но съществена разлика. |
Генек, нали затова се ядосвам. Защото той е написал невероятни разкази, но единственото, с което го представят, е все този пусти "Мерак". На мен ми е сред любимите писатели, наред, да речем, със Стаматов. Като ще популяризират някой автор, да го направят като хората. Можеха и негова снимка да представят - естет, елегантен, винаги с лачени чепици. Влайков го е описал добре в спомените си. |
Просто велико да напишеш нещо, което винаги ще се чете и ще намери декиш.Свалям шапка-то и сега едни шапки , ама хайде холан |
тука има оригинални бисери нашенско производство що си се навъртела като стар бекярин край моминско хоро Оно, кога доде до зор, не пита ни откъде си, ни що си, ами доде, па те натисне, па... де... шавай, ако можеш!... туй ми прилича като цаливане со зор и последвашто сближаванеНа такъв зор беше изпаднал и министро из София. Дошло му ред да обикаля с в е т о по селата, за да ги кандърдисва да държат с него, демек, ти го кажи, да теглят откъде неговата партия. Па както за всичко, така и за тая работа требват хора. с две думи му требва некой който да върти предизборната агитация като чичо ви денчо който Като рече он да кандърдише некого - мани, брате, било и отскочило!... Хортува, хортува, като че из книга чете, па все излеко, па все кротко, а селяните го зяпат у уста, па се узверат, като че да са се наяли буника, яли лудото биле. Замая ги, замая, па като им рече: "Ете, бракьо, нали е черно!"... - а они по него: "От черно - по-черно"; а ако им рече: "Ама, бракьо, мене ми се види малко бело" - а они по него: "Бело, ами! От бело - по-бело!..." и после чичо Денчо му свърши работата баш таман... Свърши я, та отскочи. От радост и кеф, като седеха на софрата колено до колено, министро обеща на чичо Денчо, че като доде у София, каквото ще да му посака, и думата му нема да стане надве. и вече имал връзки у министерство па преминаха и много бели през главите на хората: колко обирници минаха, колко рабуши резаха, колко пътнини събираха, колко пътища разваляха... Бог да ги съди! Караха, караха, докато удари кремък на железо!... Настана немотия, па ха: ни насам, ни натам; дошло, та се некак заякнало, па де, върти го, ако можеш!... та и до ден днешен е така министър, дето едно им думаше, а пък друго върши... но друго си е да си с връзки кажи му: чичо Денчо е тука, кажи, оня чичо Денчо, дека си с него ял и пил колено до колено; разбра ли ме, момче, така му кажи!... Кажи му още, че оттука нема да се поклатя, докато не го видя и Капка по капка - дупка пробива. ама каква полза Като се опнал оня министър, като берберски каиш, па си знае все едната: не може, та не може!... па моята кожа, ми е по-свята от вашата! думал обирнико министер ама накрая кандисал да чуе чичо денчо за когото сладка работа билада има некой келепир такава детони требва да скиташ, ни требва снага да кършиш, ни пък требва при нея да се писува а не яйце да бръснеш и от него вълна да предеши той поискал от министеро такава работа единствена която била за него да бъде диригента на военния оркестър у градската градина където гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: "Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!..." Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!... А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа... ех този чичо денчо не знае как един се хвалил тупанджия "башта ми беше голееем тъпанар но аз съм оште по голем тъпанар" и от тупалка голема се не плаши а у днешно време има и оште по големи тъпанари които даже и клечка не искат да държат а само заплатата им да върви и хич и не им пука че работа не вършат и че заемат местото на по кадърните от тех Редактирано от - падналотмарс на 29/10/2011 г/ 10:24:45 |
Цялата реалистична проза от края на 19-ти и началото на 20-ти век е силно социално-критична и демократична (тук са и Вазовите разкази, и Михалаки Георгиев, и Алеко, и ранните Стаматов, Страшимиров, Елин-Пелин, и т.н.) Упадък на нравите, службогонство, див капитализъм, продажни чиновници, "двоокати" и съдии, изборни машинации, кметове и попове - разбойници, партизанщина, носталгия по отминалото (турско!!!) време, когато кадията е съдил по-справедливо и пр., и пр. Разрояването на езиците, неразбирането: между "малкия човек" и държавните институции и техните бездушни представители, между интелигент и народ, между българи и чужденци (Алеко, Михалаки, Вазов). По тази причина именно все повече автори и произведения отпадат от учебните програми в училище - да не вземе някой да направи аналогия с днешното време. И все повече ще отпадат - за сметка на правилното писане на СV-та, прошения и жалби. |
Ах, да, към цялостната картинка пропуснах да добавя и масовото разоряване на дребните собственици. Изводите при това положение защо децата не са чували имената на Стаматов, Михалаки Георгиев и пр., всеки може да си ги прави сам |