Отиди на страница:
| и банани нямаше! А к`ви опашки за маслини имаше ето ви СЕГА и банани и маслини, каквито и колкото искате, вземаш си по едно кило след работа (за кеф) срещу... дневната надница, а за хляб, би попитал някой - Ееее хляб утре |
Защо помръкна блясъкът на Десети ноември Не е помръкнал блясъка на 10 ноември, защото не е имало никакъв блясък, а си продължи същата безпросветна комуноидна тъма, наречена преход, който всъщност е няколко козметични промени на тоталитарния комунизъм. Цялата критика на тъй наречения преход в статията и във всички медии е галене на комуноидите с паче перо: ама елита не бил сменен, ама държавата била разграбена, нямало свобода на словото и т.н., а това са малките престъпления на комуноидите и даже не ги вменяват в тяхна вина, а били резултат от прехода. Никой никъде не казва, че над българския народ се провежда нечуван комуноиден геноцид - кървав преди 10.11.1989 и безкръвен след това и до сега, но по масов и не по-малко жесток, защото ако преди са зверски избити над 200 000 невинни българи, за годините на прехода са унищожени безкръвно над 1 000 000 също невинни българи, но от наследниците на предишните комуноидни убийци - сегашните комуноидни убийци. Никой не смее да обели зъб за това, но всички медии и глашатаите им по форумите смело плюят по Атака, която е единственото положително нещо на прехода. Прехода чака Атака. Без Атака няма и не може да има преход, защото всички други партии са заквасени с комуноидна мая, с изключение на няколко, но те още не могат да излязат от анонимност. Редактирано от - elviejo на 10/11/2011 г/ 12:26:59 |
| Круела, тук става дума за китайския модел и, че не той се приложи. Нито в Унгария, нито в Полша или Чехия. Иначе си права за ролята на съюза. То, нали ние му бяхме най-верният сателит -- каквото съюза кажеше, това ставаше. И дума не можеше да става да се тръгнеше по китайски път (и слава богу, вероятно -- парадоксално, нещо и добро да произлезе от верноподаничеството ни). Марксе, америката с някоя сметка ли сбърка, какво? |
ама ти онова от 0.23 лева за бира ли го смяташ? Батка, тази наливна бира която си я пил на Сточна гара, верно беше боклук и помийка. Но тогава имаше бутилирана бира "Тракия" 0.25 ля, която не само беше превъзходна, ами си вървеше с промоцията 20% водка вътре. Големи спецове се извъдихте тарикатите от "палатковия лагер".  Редактирано от - Maradona на 10/11/2011 г/ 12:26:18 |
| Трябва да се прави разлика между средна заплата и среден доход Преди 1989г. нямаше разлика, защото за всички имаше работа, а пенсиите бяха 80% от заплатата. Сега нещата са съвсем други при 12-13% безработица (около 300 000), преди 1989г. почти нямаше косвени данъци, а сега те са огромни и все нови се измислят. Върху заплатите преди 1989г. имаше само един данък от 12%, доколкото си спомням, сега са накачулено едно голямо осигуряване, да не говорим за платеното образование, здравеопазване и ккво ли не. И цените между 3-10 пъти по-високи. Ако приемем 5 пъти средно то сега би трябвало да се получават 1300лв. средна заплата. |
Ако беше чак толкова лошо преди 1989г. нямаше възрастното население да гласува масово за БСП. Като беше толкова хубаво, защо се разпадна сАвеЦкия съюз, защо се разпадна СИВ, защо се разпадна Варшавския договор, а не "гнилия капитализъм"?  А вие продължавайте да си гласувате за БСП/БКП, ама после да не се чудите що сме на последно място в Европа. |
| Марксе, кво БСП преди 1989 г.? Май звезди посред бял ден взеха да ти се привиждат. Нали ше се намериш у панделата само да споменеш такова нещо преди 89-та. Змей, това е най-потресающият цитат в цялата тема, дето си го дал, там кво лъготело СДС-то. Някои от СДС-то може би са му и вярвали и сега ще ги изкарат честни и наивни хора. Глупави, по-точно. Дето, Митко Аврамов викаше, веднъж като се бяхме събрали в Радой -- това дето става не е за мен или за теб, да му търсим логиката, а е да хване дикиш пред ония, за да махнем комунизма. То се и вида през годините -- само онези момченца и момиченца от улицата останаха на сцената, които отрано схванаха за какво точно иде реч. Умните и оправните, демек. То така си и беше планирано и кой се хване на въдицата, за негова сметка си е. |
Old-BG  Ама тук пак опираме до втория акъл на българина. Съгласен съм със всичко, което пишеш над този цитат. За людете от други народи, в повечето случаи, стига само един аргумент за да вземат ДРУГО решение. Ние винаги минаваме по пълната програма - глад, бой, е..н, а и накрая си и плащаме! И пак за около половината от матрЯла акъл не стига и си продължават с мазохизма! |
| Bradatko И пак за около половината от матрЯла акъл не стига и си продължават с мазохизма и какво трябва да направят?  |
не е за мен или за теб, да му търсим логиката, а е да хване дикиш пред ония, за да махнем комунизма Абе вие хубаво махнахте комунизма, ама друго освен да го изконсумирате защо не ви влезе в манерките? |
Защо помръкна блясъкът на Десети ноември Защото в сайта на Дойче Веле една българска икономическа емигрантка Росинка Димитрова написа: "Аз обичам родината си и не харесвам държавата". Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 10/11/2011 г/ 12:55:53 |
| Като четем що глупости са написале по-горе некои демократи, се чудим дъл да благодарим за това на демокрацията или на Трета сменна. Но явно демокрацията не е харно нещо щом може един файтон милиционерски фуражки да управляват мильон и половина каскети и ватенки. |
| Бай Илия 10.11.2011 г. 10:58:52 "През 1989 г. средната заплата беше 274 лв. и с нея можеше да се купят около 1000 кг хляб, 600 кг кисело мляко и 900 л прясно, 100 кг сирене, 900 бири и 6000 квтч ток за бита." Голяма гордост, че имало евтини неща!!! А че за твоята ниска производителност и мизерни доходи някой трябва да ти дои крава 45 дни и да ти го носи, не се сещаш. И сега знаеш ли този глупак, дето е доил крава само за теб, каква пенсия взема? |
| Добре, че сме футболистите, кираджиите, таксиджиите и фризьорките да припомним на глухите и слепите: Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!" За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право - миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! - Не струва! - Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити! |
| Не само на последно място в Европа, ще се озовем и на последно място в света, след като ни управляват комуноиди, ако оцелеем, разбира се. Всички нормални страни, тръгнали по пътя ня капитализма, за каквато претендира и България, имат комунистическо участие в управлението от порядъка на 8-10%, а у нас последните избори показаха 70% комуноидно участие - ГЕРБ 40% и БСП 30%, те са едно и също, а и ДПС е същата. Освен това нашите комуноиди нямат аналог в европейските комунистически партии, а може би само би в Кубинската, Северно Корейската и Червените кхмери на Пол Пот. Как да просперираме? С паразити върху гърба можем само да загинем. |
| Това, че имало незнам какво си безплатно и незнам какво си евтино се дължеше, както стана дума по-горе, на селските еквилибристики на бай Тошо, който усети, че руснаците нямат това мислене (като народ са напълно различни от нас) и не могат да му усетят шменти-капелите. Както обаче се знае, а и го виждаме току пред нас у гръчко, понзи-схемите и шменти-капелите си имат край. Като се изяде и изпие всичко те шемеросва реалността. Пропаганда на масата не можеш да сложиш. Това е истината, няма що да се търси под вола теле. Докторе, това за "мразя държавата" е едно от най-тривиалните модерни народни мъдрости. Не е нейно. Видяла го е написано на една сграда на бул. "Толбухин" (или как му беше името). Една оригинална мисъл не може да се пръкне в главите на младите. Всичко е епигонство. |
| Old-BG, Когато пуснах линка статията си беше там. Връщам се след час и вече я няма. Ама като във вица: Баба си има и карта. Ето я: 21 години преход http://www.trud.bg/Article.asp? ArticleId= 668671 (1989) Заплата 274 лв. = 1055 кг хляб (2010) 649 лв. = 578 кг хляб Бойко Борисов отговори на въпрос за Тодор Живков в тв интервю в събота, 4 дни преди да се навършат 21 г. от онзи10 ноември. “... една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години... да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава би било огромен успех за всяко едно правителство... Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние само приватизираме това, което е построено дотогава.” Какво беше дотогава, до посрещнатия от над 8, 98 милиона българки и българи 10 ноември 1989-а? Кратък обзор публикуваме на тези две страници. Политическата система, чийто край настъпваше, включваше две партии - ръководната (включително по конституция) БКП и БЗНС. Сега партиите са 192 по данни на Сметната палата. Преди 21 години най-много реално влияние бе концентрирано в Политбюро на ЦК на БКП. В държавата № 1 във властта формално беше Държавният съвет, а реално - неговият председател Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП. Пием десет пъти по-малко мляко По-добре или по-зле живеем от времето на развития социализъм? За този въпрос всеки си има собствен отговор. Ето какво сочи статистиката. През 1989 г. хляб “Добруджа” от 1 килограм струваше 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият беше 13 ст. и масово го вземаха за храна на свинете. В днешно време самуните с подобна разфасофка са рядкост, но килограм се връзва минимум около 1, 20 лв. Ако преизчислим сегашната средна работна заплата в хлябове, излиза, че можем да си позволим 578 кг - почти наполовина по-малко отколкото през 1989 г. Сметката е подобна и ако смятаме жизнения стандарт в бяло саламурено сирене. През 1989 г. средната заплата е била равна на 105, 5 кг от продукта, а днешната - на 92. Но сега имаме стотици видове български и вносни сирена, а тогава бяха точно три - краве, овче и смес. Нека изберем бирата за универсален измерител на благосъстоянието. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков купуваше точно 980 бири. Сега - с 216 бутилки по-малко. С тази разлика, че преди 21 г. беше ерата на тоталния дефицит не само при бирата. Според данните на НСИ преди 21 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало 10 пъти! Съвсем друг въпрос е какво имаше по магазините тогава и как изхранването на нацията се крепеше на “ятаци” от село. Предишното и днешното време са трудно съпоставими. Сега животът ни е немислим без компютрите и мобилните телефони, които преди 21 години ги нямаше в никоя потребителска кошница. Все още има какво да се продава “20 години след падането на Тодор Живков от власт ние само приватизираме това, което е било построено тогава.” Това каза миналата събота премиерът Бойко Борисов, ядосан, че го сравняват с някогашния партиен лидер. Факт е обаче, че приватизацията в някои сектори на индустрията още не е приключила. Раздържавен бе огромният военнопромишлен комплекс, макар че все още на тезгяха стои ВМЗ-Сопот. В частни ръце е почти цялата енергетика. В сектора бе сключена най-голямата сделка в историята на родната приватизация - за енергото, на стойност 693 млн. евро. В ръцете на крупни западни инвеститори са гигантът “Соди”-Девня и медодобивният комбинат в Пирдоп, сега “Аурубис”. Дълъг обаче е списъкът на скандалните приватизации. В топ 10 са “Кремиковци”, който бе продаден за $1. Сега е във фалит и не работи. Авиокомпания “Балкан” стана собственост на израелския бизнесмен Гад Зееви за $150 000, колкото два-три апартамента в София. За смешните пари от 230 млн. евро бяха продадени и 65% от БТК. По-късно компанията направи милиардери новите си собственици. В науката заплатите бяха високи През 1989 г. шампион по заплати са били работещите в сектор ... “Наука и научно обслужване” (виж таблицата вляво)! Колкото и шокиращо да изглежда, е факт. На професорите в БАН тогава никой не е гледал като на феодални старци и доходите им са били доста по-високи от тези на банковите чиновници, които в момента са едни от първенците по заплащане. На общия фон през 1989 г. добри пари са вземали строителите и шофьорите. Техните заплати са били на практика приравнени с тези в сектор “Държавно управление”. Прави впечатление обаче, че както преди 21 години, така и сега учителите и лекарите неизменно са на опашката по доходи, показват данните. Токът поскъпна от 4, 5 на 18, 5 ст. за киловатчас Десети ноември 1989 г. заварва България с уникално ниски цени на електроенергията. Токът за населението струва 4, 5 ст./киловатчас по дневната тарифа и точно 2 ст. по нощната. Тези стойности важат за цялата страна. Днес тарифите са различни за трите региона - Западна, Североизточна и Югоизточна България. В зависимост от това дали човек е абонат на ЧЕЗ, Е.ОН или ЕВН плаща дневния ток по 17, 32 ст., 17, 64 ст. или дори по 18, 50 ст. за киловатчас. Номинално поскъпването е 4 пъти. При нощната електроенергия увеличението излиза още по-драстично - 6 пъти. В ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН сега тя струва съответно 12, 04 ст., 11, 98 ст. и 11, 36 ст. за квтч. Средната заплата от 274 лева през 1989 г. е била равна на 6096 квтч за бита. Днес със средната заплата от 649 лева могат да се купят 3508 квтч в Североизточна България или 3747 квтч в Западна. При соца цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2, 2 ст./квтч, а нощната - 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3, 2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4, 5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч. Приходите на хазната са като преди 20 години През 2010 г. приходите на бюджета са 24, 548 млрд. лв. - почти толкова, колкото са били и през 1990 г. (24, 864 млрд. лв.). През 1990 г. официалният валутен курс беше лев за долар, а на черно “гущерът” се обменяше срещу 3 лв. Сега курсът е 1, 40 лв. за долар. Разликата между бюджет 2010 и този за 1990 г. е в разходите. Преди 20 г. харчовете са били за 25, 875 млрд. лв., а сега са 27, 810 млрд. лв. През 2010 г. ще си позволим 2 млрд. лв. по-голям дефицит. През 1989 г., когато е съставян бюджет 1990, ДДС все още нямаше (налогът беше въведен през 1994 г.). Неговият предшественик беше данък оборот. Данъкът върху печалбата на БНБ и ДСК е бил 80 на сто. Вноските от печалбата на предприятията са били и най-големият приходоизточник на първия бюджет след демократичните промени. Те са били на стойност 1, 6 млрд. лева. Голяма прилика между двата бюджета има във финансирането на основните разходни пера. Така например преди 20 години държавата е харчила за образование 2, 247 милиарда лева. Актуализацията на бюджет 2010 предвижда за тази сфера 2, 452 млрд. лева. Темата подготвиха отделите "Бизнес" и "Общество" --------------- Има още три таблици, които са сканирани и няма как да ги постна: 1. Сравнение на заплатите в различните сфери и отрасли 2. Потребление на основните хранителни продукти на глава от населението 3. Построени магистрали по години в км. |
| елвехо, прав си, но и онези с десетте процента не са цъфнали и вързали. Веднъж ми се наложи да се връщам през Прага и взеха, че ни курдисаха в град Кладно. По-зле от Перник, брато. А Чехия е била водеща сила в Европа, пред такива като Франция. Абе, безнадеждието е повсеместно, не е само в България. |
Абе, безнадеждието е повсеместно, не е само в България. Това звучи песимистично дори за реалист като мен. Но темата за сравненията (без втръсналите ни идеологеми) е талантливо интерпретирана в последния филм на Woody Allen - "Midnight in Paris". Живеем днес. И ако живеем добре, няма да изпитваме носталгия или да реем поглед в миналото. |