Какво да ти кажа, Манрико. Много ми се иска да ми сипят с черпака. Хем съм пряко засегнат. Но ако говорим честно, грижата за българската книга трябва да бъде преди всичко грижа за ИЗДАТЕЛИТЕ. Колкото до носителите - никак не ми се иска на стари години за трети път да си правя лична технологична революция, но явно работата отива към таблетите. Възможностите им наистина са огромни. И няма никакво значение, че лично аз предпочитам хартиения носител. |
А още по-основния - трябва ли бюджетът да даде едни пари на библиотеките да изкупят залежалите книги на някои писатели. Зависи. Зависи от отговорът на въпроса трябва ли бюджетът да дава годишно по няколко милиона да поддържане на опера, при положение, че я посещават стотина келеша да си четкат снобизма, че са богати и културни. Ами като са богати, като искат опера, щото са културни, да си я издържат. Що трябва и ние, простите и бедните, дето слушаме чалга и ариите за нас са изтезание, да им плащаме масрафа ? - Ако всеки ще го издържа публиката му - добре. Ама за примадоните да има, пък за писателите не - е това си е отвсякъде безпринципност и несправедливост. Даже писателите са умни, а някои може и да могат да пеят на маса пред публика, по-голяма от тази на симфоничен концерт. |
Подръжката на голям брой реални библиотеки, струва огромни пари. Нема що се лъжем, няма кой да ги даде, и да ги има тези пари, по-добре на пенсионерите да ги дадат. Да и не си струва да се дават тези пари за хартия която да гние и да я кльопат мишките. Една /само ЕДНА/ свястна интернет библиотека ще сърши 1000 пъти повече работа и ще бъде 100 пъти по-ефтина. |
Сократ-май, трябва да се намери начин интелектуалният елит на страната де не изпитва материални трудности и да може да твори напълно свободно. А публиката да получава, това, което желае некомерсиално. Как да стане ? Не знам. Знам само, че публиката е единствената, която може обективно да оцени таланта, когато го има. - Може би, ако се въведе онлайн системата с електронен подпис за гласуване, то с нея ще могат да се правят не само избори за Парламент, президент и местни органи, не само референдуми, но и гласувания за най-интересна книга, най-хубав филм или песен, и на тази база да се разпределя държавна субсидия. |
А, Брайти, бъзик бъзик, ма да ти кажа има мноо истина в твоя бъзик. Подръжката на операта е нещо като подръжката на професионалния спорт. Каква е ползата? Спортистите прославят България? Стават доктори хк, от време на време? От ВИФ излизат чудесни ченгета /и мутри/. Уббаво, ма кой иска слава /опера и мутри/ да си плаща персонално. Здравеопазването и пенсиите са по-важни. |
@brightman много ви е ограничен хоризонта -- защо се спирате само до видеоканала? най-малкото -- спомнете си за Уилям Гибсън и ще постигнете многократно по-широк хоризонт |
Доц. Ал. Кьосев Браво за повдигнатата тема. Индивидуален опит – писане – четене – колективен опит – Цивилизация. Ясно е, че това е континиумът, който е отделил Човекът от останалите живи същества и му е определил собенното място в природата. По темата: е-книгата съществува само и където има електричество; хартиената книга съществува само и където има слънце. Тоест, тенденцията за дигитализация е ясна, категорична и неоспорима. Това е Бъдещето. Искаме, или не искаме. Въпроса е за паралелното съществуване. Всеки от нас, имайки десетки хиляди документи в персоналния компютер, държи освен това да за най-важните от тях да има и hard copies, обикновенно на хартия. Хартиеният носител също има определена продължителност на живота. Затова, сигурен съм че науката и технологиите ще предоставят друг материален /не електронен/ ностел на информацията. Който да не зависи от наличието и консумация на допълнителни енергетични източници. Освен повсеместното и вечно Слънце. Има и много други аспекти по повдигната тема. Например тези от нас, които използуват електрония дисплей за повече от 11-12 часа в денонощието познават поразяващата болка в очите, която прави четенето на книжен носител дори удоволствие, или по-скоро почивка спрямо четенето от екран. Да не говорим че четенето, там където е най-приятно – в планината, покрай реката или морето е невъзможно за повече от няколко часа /в зависимост от батерите/; или пък изобщо невъзможно, защото дори Великото Слънце се противопоставя на електрониката /в зависимост от контрастта/. Но най-важния аспект е този който Чичо Фичо и Брайтманът повдигат; има и други канали за приемане – подаване на информация. С което съм напълно съгласен. Особенно ако се използуват и другите анализатори – ушите /реч и музика/, кожа /баня и масаж/, и най вече - вкус и обоняние /Кухнята е най-великата технологична лаборатория създадена някога и неумираща никога/. Brightman “Читалищата имат бъдеще само, ако се развият, като културни пространства за самодейност - театри със собствени състави, киноцентрове, изложбени зали със собствени щколи, музикални сцени и т.н. и т.н.”. |
Аха, тук двама/струва ми се добре образовани/ май нещо се излагат. Защо ли. Ами скъпи, представете си един лек катаклизъм, след който няма да има електричество, спътниците и всички безжични технологии се "сриват", е тогава от компа ще четеш, ама друг път. Само да напомня, че на всяка нова година GSM мрежите блокират, при едно леко земетресение-също....какво ли ще стане при нещо по-сериозно... Мнението ми е, че колкото по-високотехнологично е едно нещо-толкова е по-ненадеждно. Гениалните неща са прости. Книжки от компа- да ама се забелязвам, че ако искам някоя книга-си я купувам/нищо, че я има в нета/.. Почти всяка книга вече има филм. ами? Защо ли се сещам за толкова много книги, по които няма филми??? Плюс това филма по дадена книга е виждане на автора/на филма/. Цветущи примери: 300, Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Язон и аргонавтите/орфей-негър/, Тор. Соларис/с Клуни/, ако го види С.Лем-ще се обърне в гроба! Филма Контакт/прекрасен/, но толкова разминаващ се с романа на Сейгън.....Космос-пак Карл Сейгън-добър научно популярен филм/8 серии, май/-ами там нещата са просто нахвърляни, не може да се сравни с научен труд. Те затова се казват "популярни" някаква сдъвкана информация....едва ли студентите по физика в САЩ или където и да е, гледат научно популярни филми.... Наистина ли вярваш в това, което си написал? |
havamal при нещо такова дето го описваш, спират комповете -> спират заводите, 99% от автомобилите вече просто няма да запалят /спира транспорта/, и за капак спират електроцентралите /щото отдавна и там процесорите са в целия КИП/. Ако стане нещо такова, четенето ше ти е последния проблем. Първия ше ти е да си намериш калашник и патрони /това в началото, а после ако оцелееш и да си издялкаш каменно топорче/. |
Близо 60 000 книги какъв обем заемат? И как са прекарани през океана? Самостоятелно нает товарен кораб, предполагам... ---------------------- Блогът на Генек |
Защо ли някои тук ми напомнят прасета в свинеферма - тъпчат ги, угояват ги, РАЦИОНАЛНО ги подготвят за основната им мисия в живота. Да са нахранени... А хората си приготвят ядене - тертиплийската, бавно, по определен вкус, не мислейки за рационалността на тъпченето... Аааа, сетих се. Рационални са онези, дето и от училище ги изгонили, и тапия като политикани получили, и успели в съсипията на държавата рационално участие да вземат... ------------------------ Блогът на Генек |
RumenS, съгласен съм. Ама все пак Всеки от нас, имайки десетки хиляди документи в персоналния компютер, държи освен това да за най-важните от тях да има и hard copies, обикновенно на хартия. както е споменал HBK. |
Интересен въпрос, с около 2000 навремето вкъщи нямаше къде да мине човек и да се не спъне в некви книги. Вероятно Спая живее в някакво хале? Или в дворец? |
Забравих да добавя. Споделям напълно схващането на Г-н Брайтман за Читалището като уиверсално място за приемане/предаване на всеобхватна Информация. Само бих добавил – да не забравяме Кръчмата към Читалището. Защото „мястото” освен полезно, трябва да бъде и приятно. Освен това държа на мнението си че най-полезните и практични технологии, които си заслужават да бъдат съхранявани и предавани от поколение на поколение са хранително-вкусовите такива. Тоест Кухнята /и избата, разбира се/ е най-великата научно-техническа Лаборатория. Ерго, Кръчмата за Читалището е това, което е Книгата за Библиотеката. И най-после: “Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките” Страува ми се че всички ние малко поизместихме основната идея на Г-н Ал. Кьосев. А тя е – пагубно концентриране на власт и богатство в ръцете на хора /в случая министри на Културата/ които използуват горепосочените „инструменти” по-скоро за мапулации /реставрация на носталгията по социализма/, отколкото за Образование. Или може би, греша?. |
Космос-пак Карл Сейгън-добър научно популярен филм/8 серии, май/ 14 серии. Но е много остарял. По горе съм дал линк към Колибка. Има всичко, включително филмирани лекции. Интересното е, че чистите лекции, макар и строго научни са по неактуални научно от много филми. - Книгите на Стивън Хокинг са филмирани, Елегантната вселена и т.н.. Западните учени явно нямайки празник на азбуката и култа към книгата успешно усвояват и използват този информационен канал. - Що се отнася до художествените произведения, то киното си е отделно изкуство, но също тъй пълноценно за изразяване на идеи и емоции. |
Идеята на Кьосев е, че министерството на културата все пак не е министерство на културния туризъм и то трябва "да осигури устойчиво финансиране и развитие, базирано на културна стратегия и културни политики", а не да разчита на еднократни външни проекти и да концентрира оскъдните си ресурси за осъществяване на волунтаристични начинания (хрумки на Рашидов, подкрепян от Дянков и Борисов) за сметка на не толкова ефектни и гръмки (лувърни), но по-смислени дейности. Другите ни спорове са странични и разсейващи спрямо тази основна тема. |