Отиди на страница:
| SvSophia, Хайде да не се халосваме. На български думата слово е различно от слава. Тия приказки че слово и слава са едно и също ги разправяйте на други. Така че кашата я забърквате Вие. Второ - в писанията словестните (на старобългарски словени) не са били народност а културно понятие в противовест на немци - неми. Народността е българи. И тъй като словестен идва от слово - превода си е много правилен. Словестни тоест българи обогатени със Словото Божие. Затова се и подчертава че преди те са били езичници тоест не са били словестни - не са били озарени от Словото Божие. |
ако требе да се тупаме (типично по български) в гърдите за случки отпреди 1000 години - калоян разбива паплачта от запад. много слабо, много слабо, другарю петрински. сантиментът за славянството е просто жалък. |
А в оригинал е: "Прочее преди словестните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словестната реч с римски и гръцки букви без устроение. След това . . . Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според словестната реч . . . Това за фантазиите на един болен мозък - неграмотен при това. словесьнъ си е напълно отделна лексема, която липсва в текста. И да напомня за един съвременен текст: "Лети сега и славянското племе. Към кръщение се обърнаха всички, които желаят да се нарекат твои хора; .." |
София, много хубави мисли, но изпускат редица подробности, които някак поставят под въпрос смисъла на написаното. Няма как да избягаме от фанкта, че Кирил е бил имперски емисар поне до известен момент от катиерата си. Той е изпратен лично от императора в Мооравия, както преди това е пращан при Хазарите и арабите. Тезата за единия господар е привлекателна, но изпуска мястото, много специално място, на византийския император в църквата. Само да напомня, че според византийската докртина императорът свиква и председателства вселенските събори. Византийското християнство от 9ти век е немислимо извън структурата на империята (вкл. имагинерните връзки със земите, които не били под пряката и власт) и без личността на императора. Също тъй е грешно да виждаме в усилията на братята някакво противопоставяне между Православие и Католицизъм. Трима папи, Николай I, Адриан II и Йоан VIII специално се вглеждат в този въпрос и последните двама не виждат в братята противници на учението на Римската църква, а напротив - подкрепят дейността на Методий в Моравия , назначеният от Рим епископ в онези земи. |
Все си мисля Г-н Петрински, статията Ви трябваше да свърши с горното Ви изказване още в първото изречение  |
Плямпало, а кречетало ще е по-точно да се рече, не беше нужно да дозабъркваш кашата  Слава и слово са съвсем различни думи и аз никъде не съм писала за "слава", та не знам кои сме тези "ние", дето толку ти бодат очите. А защо о в словяне става а, еми поразрови се там малко, като си такъв капацитет, потърси, виж... За допълнителния бъркоч от племена, етноси, народности и пр. - думи немам (глупави явно са били хорицата - седмочислениците и последователите им, та не са знаели, че трябва идеологически правилно да се пишат словесТни , ами взели, та се писали словяне. Не е имало тогаз плямпала да ги научат ) Що се отнася до И тъй като словестен идва от слово - превода си е много правилен , ха вземи посочи поне на чий "превод" се позоваваш и на кой от всичките преписи. И за какъв "превод" изобщо може да иде реч, след като текстът е написан на български език, само че от 9 век, т.нар. старобългарски, ненормализиран в преписите. Аман от капацитети с дипломи от гуглето! Желая ти все по-небесТни преживявания с чудесТните "преводи", дето ги четеш.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
Само през последното хилядолетие сме виждали какво ли не - и монголи, и татари, и османски турци и всякаква нецивилизована паплач от изток, ще се справим и с тая от запад. Никой дори и за миг не бива да се съмнява в това, включително и тия, които днес го играят вождове и кардинали. Нека почнем с телевизорите, че е най-лесно, оттам нищо смислено не може да научите. Защо да им доставяме удоволствието да си мислят, че ни работят всекидневно?! Нашият, преди много години, беше достатъчно голям, за да отглеждаме в него кокошки носачки. Сега могат да показват каквото си искат, и да си го гледат сами. Да започнем с компютрите и лаптопите? ми тогава кой ще те чете г-н Петрински? |
| SvSophia, Да, на старобългарски, а не някакъв си несъществуващ "славянски"  език е словени. Тъй като някои "историци" си позволяват да го изопачават на "славяни" аз пък подчертавам че не става въпрос за "славяни" а за словестни хора озарени от Словото Божие. И тези словестни хора не са безродни а са българи по род. И тези по род българи чрез книжнината си разпространяват Словото Божие и по другите сродни на тях народи. Тоест искам да кажа че езикът (словото) е български, писмеността (ази буки-та) е българска, книжнината е българска, културата е българска. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
| В тази статия трябва да се разграничат двете основни тези: първата - за способностите и духа на просветителите от 9ти и 10 в. в България е похвална и моите поздравления за Петрински. Втората - за българския университет, обаче е под всякаква критика. Да оставим настрана спорността на определението за Магнаурската школа като "университет" и цялата полемика относно "що е университет в средновековието", няма данни, че различните средища на образование в Симеонова България са част от една единна институция. Може да твърдим, разбира се, че има централна политика за образование в лицето на Симеон (въз основа на житийните данни за кариерите на Климент и Наум и тяхната връзка със Симеон), но оскъдността на данните е в ярък контраст с изключителната и доста добре документираната активност на Каролингите от втората половина на 8ми и 9ти в. в организацията на училищата към катедралите и развитието на образованието във Франкската империя, където се е предлагало под една или друга форма също "висше образование". До голяма степен подобни процеси се развиват и в ислямския свят, където имаме бум от медресета, а също така и данни за жени получили образование по дисциплините предлагани в ислямските училища. Нещо повече - както каролингските, така и ислямските училища имат за резултат една циркулация от образовани хора, разбира се в рамките на съответно западния и ислямския свят. Това не се забелязва за Балканите от кр. на 9ти и през 10 в. Та не е зле в продължението на този материал, Петрински да се опита да постави българските книжовни школи в съвременния им средновековен контекст. |
Я, да ми обясните: Прабългарите славяни ли са, или славяните са прабългари? | Аз пък, както обикновено в четвъртък, затвърждавам мнението си, че историята не е никаква наука. За една дума ("славяни" или "словестни" не може да се стигне до едно мнение, камо ли за по-сложни неща...А бе, то само в тоя форум, ако питаш какво се е случило в България през последните 20 години, ще чуеш поне 10 различни хипотези, дето нямат нищо общо една с друга... И това - за събития, дето всички сме ги видяли и преживяли. А за неща, дето са станали преди 1000 години - иди доказвай славяни ли са били или словени...  |
| вестник Дума, Окончателно се обърках Я, да ми обясните: Прабългарите славяни ли са, или славяните са прабългари? Въпросът е невероятно погрешен. Няма и никога не е имало "славяни", нито е имало "прабългари". Тези понятия са исторически измишльотини от 18ти век. Виж това което го е имало от преди няколко хилядолетия (близо три хилядолетия) и все още го има е българският народ. И този бълграски род е бил винаги тук на Балканите - коренното население. |
| Енчо, Ами как ще да са "славяни" като във всички исторически извори са словени или словено българи при това на чист български език, тоест словестни българи. Това което правят "историците" е чиста проба изопачаване на историческите факти и от там обезбългряване на историята ни. |
тоест словестни българи. Виждам, че след творческите приноси към гръцкия и латинския е дошъл редът и на славянското езикознание. Апропо намери ли пример за ранносредновековната употреба на sclavus/ sklavos като "роб" извън контекста за славяните? |
Виж това което го е имало от преди няколко хилядолетия (близо три хилядолетия) и все още го има е българският народ. Аз пък си мислех, че вашето отделение говореше за 5то хил. пр. Хр., основавайки се на "Именника". Какво наложи промяната на датировката ? |
| бонго-бонго, Изчака ми се чакалото бе братче. Бях вече загубил надежда всякъква да видя тук триединството - роб, слово и слава набутани в гърнето на историческите измисшльотини и сервирани като най-пикантния тюрлю гювеч на последните два века. Но, ще ми се да ми се обясни като как така от роби, през словени се пръкват "славяните". |
| бонго-бонго, Аз пък си мислех, че вашето отделение говореше за 5то хил. пр. Хр бъркате ме с Черното Петърче. Той е от онова отделение. В нашата забавачница се осланяме на писанията на отец Спиридон за цар Колед и Брем и Болг и те са отнасят за 8ми век преди Христа. |
| Защото ти липсва елементарно понятие за това как работи етногенезисът в предмодерното общество. Славяните се появяват в изворите като членове на славиниите. Иде реч за местни полуавтономни организации на пограничното "варварско" население по поречието на р. Дунав. Ако искаш ги наречи "разбойнически поселения", които са под егидата на големите евразийски империи като хуни, авари, българи, хазари. Освен това, то изпълнява специфични специализирани военни задачи в рамите на тези империи срещу Византия. Тази специализация е видна както от "Стратегикона" на псевдо-Маврикий, така и от "Чудесата на Св. Димитрий". Повече или по-малко модерният еквивалент е "морска пехота", като имаме уговорката, че иде реч и за речни операции. Постепенно това население развива собствен език, който е единен поне някъде до средата на 9ти в. Т.е. имаме процес в който общият занаят (грабежи от империята), начин на живот и на воюване, военни култове и развилият се жаргон дават нов "народ". Сходният вид (облекло, въоръжение и проече) и начин на живот дава същото впечатление и на тогавашните наблюдатели от противниковата страна (т.е. латински и гръцки автори) , които (с изключение на малцина) не са особено заинтересувани от "националната принадлежност" на варварите в модерния смисъл. Подобен процес наблюдаваме по-късно при мамелюците, и е особено очевиден при казаците от Запорожката сеч. В случая общият жаргон става знаменател за обща идентификация, особено в момент, когато мрежата от тези поселения се оказва разпокъсана в рамките на повече от една империя (авари, българи, хазари, че и самата Византия). Това е видно особено от факта, че през 7-ми- 8 в. антите (друго подобно население) постепенно се превръщат в "славяни". Въпросът за "славата" е твърде второстепен, тъй като "слАвенин/слАвянин" имаме засвидетелствани сравнително късно, по-всяка вероятност като по-късно влияние от гръцки и от тюркските езици. Тук паралелът с преминаването на "бл^гар" в "българ/болгар" през 14-15 в. е очевидно, макар самият езиков процес да е малко по-различен. |