Отиди на страница:
| Св. София, Кирилицата не е създадена от Климент в Охрид - всички съвременни археологически данни сочат, че тя е създадена в днешна североизточна България по времето на Симеон и явно по негово указание. Охрид последен приема крилицата и изглежда Климент й е бил противник. Плямпало, Старобълг. език е славянски език - и първоначално самоназванието му е "славянски", както виждаме и Черноризеца, в приписката на Тодор Доксов и на много други места. В "За буквите" и в приписката езикът е славянски, а владетелят (нашият) - български. Самоназванието "български" за езика е по-късно, от 11 в. Името "старобългарски", което сега използваме, е точно, защото това е книжовният език на Българското царство, първият славянски книжовен език, легнал в основата на съвр. руски, и защото диалектът, на който К. и М. "превели книгите", е в основата си солунският диалект на българския език, запазен чак до 20 в., в 9. в - диалектът на солунските славяни от "българската група". Бонго, За първия бълг. (или славянски) университет (а не изобщо "варварски" европейски) - по наше време се смяташе, че това било школата на Климент в Охрид, дето обучил 3500 ученика. Затова и СУ се казва така. Но тезата на Петрински, че това е станало в Плиска-Преслав, е наглед основателна, само трябва да се подкрепи с още изследвания. |
За първия бълг. (или славянски) университет (а не изобщо "варварски" европейски) - по наше време се смяташе, че това било школата на Климент в Охрид, дето обучил 3500 ученика. Затова и СУ се казва така. Но тезата на Петрински, че това е станало в Плиска-Преслав, е наглед основателна, само трябва да се подкрепи с още изследвания. Броят на учениците не определя дали едно училище е "университет". Прочети внимателно сведението за 3500те ученика и образователната дейност на Климент: "Той имал във всяка енория избрани измежду другите и те никак не били малко, защото се наброявали до три хиляди и петстотин. С тях той прекарвал повечето си време и им разкривал по-дълбоките места от писанията. А нас смирените и недостойните поради своята сърдечна доброта той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше чрез едното и другото. Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на 6уквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, и не само денем, но и нощем, или се отдаваше на молитва, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание, понеже знаеше, че безделието е учител на всяко зло, както е казала чрез един от своите служители мъдростта (Сирах 33, 28), учителката на всяко добро. Затова и неговите ученици били най-добри от всички по живот и по знание. Наистина необходимо е било така добре насадените и така грижливо поливаните да пораснат с божия помощ (1 Кор. З, 6-7). От тях той поставял четци, иподякони, дякони и свещеници. Във всяка област той си служел с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза, но служели на бога и били определени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат. Тези дела извършил Климент в продължение на цели седем години." Ако вникнеш внимателно в тезата на Петрински, ще разбереш, че той де опитва да свърже школата от Охрид с Плиска-Преслав, като я превърне в неин клон или модерно казано "звено". Не мисля, че има каквито и да е основания за такава теза. Освен това, самата "Охридска школа" в разрастването на научените се децентрализира. Т.е. създава се мрежа от учебни центрове във всяка "област" или "енория", както е текстът на гръцки. По същество това е повече "Франкският механизъм", където към местните катедрали се образуват училища, а техни ученици на свой ред правят нови училища. Това е напълно естествено, като се има предвид, че новопокръстената (плямпало мълчи!) държава е изпитвала остър недостиг на кадри с поне елементарна християнска образованост. Климент е бил човекът, който организирал и ръководел тази работа. |
| Да, съгласен съм, просто у нас едно време така се "смяташе". Според мене не това за Охрид като филиал на Преслав е най-важното, а това, че в Преслав е имало държавна школа, която може да се нарече и университет. Това е логично, като се има предвид амбицията на Симеон. Българският университет на Петрински, Симеоновата библиотека на Надежда Драгова са само допускания, но логични. Затова беше толкова важно и предположението на Попконстантинов, подкрепено и от компетентни чужденци, за "най-големия скрипториум" изобщо в ромейския свят на Теке Караач. |
| Всичко добре, но само не успях да разбера теорията на Петрински за движение на книжовния център заедно със столицата. И по-специално в тази й част, в която той обявява, че школата в Охрид била създадена при Борис и процъфтявала при Симеон, защото след Петър Преслав щял да падне във владение на русите. Аз лично не се сещам за който и да е в Охрид във времето между Климент и Наум от една страна и Теофилакт гръка от друга. Да, при Роман, Борис II и Самуил столицата се мести на юг, но едва ли Борис I и Симеон са допускали подобно нещо, че това да е причината за създаването на книжовния център в Охрид. А и както споменах, не ми е известно Охридската школа да е блестяла с нещо забележително до падането на областта под ромейска власт. |
| бонго-бонго, , Истината е съвсем друга. Българите са тези които населяват от двете страни долното течение на Дунав и то от предисторически времена. Рим в 1ви век от новата ера успява да завладее българите от Стара Велика България на юг от Дунав. Но тези на север от Дунав остават. Остава там и Стара Велика България. През началото на 2ри век Траян се вижда принуден да завладее и части от Стара Велика България които са на север от Дунав. Нещо което Рим прави за пръв и единствен път в хиляоделетната си история - да простира владенията си на север от Дунав. Но това им владичество на север от Дунав трае едва 2 века. След още 2-3 века българите си въазвръщат земите и на юг от Дунав. Езика който са говорили е български и хората са българи. |
Според мене не това за Охрид като филиал на Преслав е най-важното, а това, че в Преслав е имало държавна школа, която може да се нарече и университет. Това е логично, като се има предвид амбицията на Симеон. Българският университет на Петрински, Симеоновата библиотека на Надежда Драгова са само допускания, но логични. Затова беше толкова важно и предположението на Попконстантинов, подкрепено и от компетентни чужденци, за "най-големия скрипториум" изобщо в ромейския свят на Теке Караач. Това са все различни неща. Наличитето на скрипториум (и то повече от един), колкото и да е голям, не предполага непременно университет. Примери много, най-вече със съвременните (9-10 в.) манастири. Пък и самият комплекс на Теке Караач си е манастирски комплекс - т.е. имаме нещо подобно на Монте Касино или Фулда, да речем. |
Истината е съвсем друга. Винаги съм бил много скептичен към подобни твърдения (и "истинската история" е едно от тях). Никога не бива да забравяме, че картината на миналото, която гледаме или пък дръзваме да рисуваме, е нищо повече от "educated guess". Е, в твоя случай "educated" липсва. |
| Само през последното хилядолетие сме виждали какво ли не - и монголи, и татари, и османски турци и всякаква нецивилизована паплач от изток, ще се справим и с тая от запад. Никой дори и за миг не бива да се съмнява в това, включително и тия, които днес го играят вождове и кардинал Браво на Петрински , надявам се повече българи да стигнат до този извод  |
| Само през последното хилядолетие сме виждали какво ли не - и монголи, и татари, и османски турци и всякаква нецивилизована паплач от изток, ще се справим и с тая от запад. Никой дори и за миг не бива да се съмнява в това, включително и тия, които днес го играят вождове и кардинали. Това е едно от най-вдъхновяващите и оптимистични прозрения което последните десетилетия съм чел |
| Плямпало, базилика от бъзик ли идва или бъзик иде от бъзилика? Само питам, щото много е възможно да е така и да обърнем трикорабните с кила ногоре. |
| Този въпрос трябва да год зададете на бонго-бонго. Той е на мненени че базилика и бъзик са едно и също нещо. |
| Само не разбрах как една книжовна школа стана университет. Не си спомням в Охрид, Плиска и Преслав да се е учило математика, латински, право или нещо друго освен църковния канон и писане/четене. Моля поправете ме. |
| [size=2][/size=2] Преди школата е азбуката. В гръцката 24-буквена азбука има 8 финикийски букви, транслирани в първата българска азбука, в която има добавени 12 прабългарски букви. Първата българска азбука е глаголицата, благословена от папа Адриан ІІ. Така наречената "кирилица" не е благославяна от висш духовник, но тя е основата на Великата българска школа, създадена от Климент и другите преводачи. Бай Филип |