Отиди на страница:
| Мерси. Фичо сигурно ще каже за Югослвия, пък аз утре ще кажа за "косоварите"... |
| Натисни тук С маршал Тито  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Бирник |
| Никакви "Премълчани думи", направо "*****" трябваше да се казва. Бях в Белград дни преди бомбардировките. Грозен, срамен акт. Непростим. ПП Правописецо, отдавна се каня да ти изпратя едно поздравче - да използвам, че си тук. Специално за теб и за скъпия Даскал: Натисни тук  |
| Хм-м-м... Оказа се, че във ВСЕКИ град в границите на СФРЮ и сега главната улица е "Тито", включително и в Сараево... Казвам ви го от първа ръка... |
... и да си говорят с тях на общия диалект "койне". .. Е, жив да не бях, ама... доживях - реабилитация на македонския език.  И какъв ще да е бил той, ДИ? Щот са ми разправяли за един език: "Сталин, Тито, Димитров!", който стигнал до: "Дупка, дупка, 3 дупки!" А нашите "езиковадци" на какъв език сега хортуват?  За Правописеца Храброго - подавам му джокър един: "Що е туй ватерполист?" |
В средата на последното десетилетие на миналия век (т. е. маааалко преди размириците) бях в Македония, където местен младеж, който викаше на курортите рекреационни центрове, а на язовирите - нещо още по-потресаващо, ми разказа (виц) за Киро Глигоров, който бил измислил глигорицата. |
Но защо ти, народе мой, си по-окаян, без да те е бомбардирало НАТО? Помниш ли, народе мой, как ти скандираше "Сталин - Тито - Димитров!", как на Симеон се радваше, как и на сегашния премиер Б. Борисов  |
Die Hexe, мерси,  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Правописец Храбър |
| Джимо, като крушовицата на форумеца OLDMAD си- колкото повече времето минава , по-силни и качествени стават материалите ти. Отпусни душа, направи на форума един коледен подарък и спиши нещо пак така читаво за тоз изморен, лъган, вярващ, и все пак устояващ на премеждията, въпреки всичко , българин. |
| Да-а... Премълчаните думи... Лошото ни като народ е, че много премълчаваме, а докато премълчаваме - ще сме все така бедни... |
Оказа се, че във ВСЕКИ град в границите на СФРЮ и сега главната улица е "Тито", включително и в Сараево... С изключение на Белград. Там бившата Маршала Тита се казва Краля Милана. |
| Уважаеми ДИ, с всичко написано съм съгласен и го прочетох с удоволствие , без едно а именно: През същото време с българската култура стана нещо любопитно. По времето на Легия и Аркан в България нахлу и се развихри чалгата. Тя се вписа в бита на българския тъй наречен "политически елит", новобогаташи, мутри, охранители. Чалгата нахлу още през 80те години, по соц. време. По села, паланки и малки градчета в Западна България се слушаха само Шабана и Лепа Брена, на други места гръцка чалга, на трети турски маанета. А тези, от села, паланки и малки градчета в Централна България, поради липса на друго и огромна нужда слушаха хисарския поп Това, че синовете на слушащите чалга през 80те родители от села, паланки и малки градчета, след 90 и някоя пораснаха, станаха мутрополитически елит и се сродиха със сродни мутри отвъд западната ни граница, които вече имаха опит с всякакви Цеци, Меци и прочие и доведе само до развихряне на всякакви нелини, зелини, сашки, прашки, преслави, глории, милковци, азиси и прочие достолепни музикални дейци Защото този политически елит, от села, паланки и малки градчета бе свикнал от детска възраст да слуша само чалга.През 60те и началото на 70те в Югославия имаше добри рок групи като Индекси и Про Арте, после Горан Брегович с Биело Дугме прокара за кратко фолк рока, който отприщи изведнъж цялата сръбска чалга на разни цигани, Фахрети и.т.н. явно жизнена потребност и на хората от югославските села, паланки и малки градчета, тези които по Титово време не успяваха да отидат на работа в Германия. Горан си остана добър музикант, но отвори кутията на Пандора. Съжалявам за лиричното отклонение на края. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
Достави ми удоволствие, Димитри! В края на 60-те всяко лято аз пренасях плочи от Югославия насам. Уникален успех имаше тавата 'Sgt Peppers lonely hearts club band". Честно, дали има някой приятел, пазещ в себе си тръпката на ония времена? И крушението на всичко, в което бяхме вярвали? Не бих могъл да го предам, пък и на кого това би направило впечатление? Заеби... |