Друг е големият проблем на българското правителство – как да бъде спасен българският лев, как да бъде стабилизиран валутният борд на страната, в случай че еврото сериозно продължи да се разклаща, да губи своята стойност или един Господ знае какво може да му се случи. Вашият проблем е от съвсем друго естество. Вашият проблем е стабилността на българската финансова система, на българската банкова система. Вие трябва да започнете бързо консултация от друг порядък, не как ще реши България европейските проблеми за стабилизация на еврото и на дълговия проблем, а как ще спести на българските граждани и на българските фирми големите им притеснения по отношение на техния бизнес, по отношение на техните парични наличности и така нататък. Това е всъщност истинският интерес на Вашето правителство.

Не можете да настоявате пред Народното събрание това, което очевидно се вижда като слабост в мерките, които се набелязват, да не бъде споделено с хората. Това няма да предизвика криза на еврото. Кризата на еврото е факт. Кризата на нарастването на дълговете е факт. От тази гледна точка искам да кажа съвсем ясно, и Вие трябва да го разбирате по същия начин както то е според основите на публичните финанси – държавите, които са обременени с тежък дълг, не могат да го преодолеят със златното правило да не нарушават дефицита с повече от 3%. Това е невъзможно! Три процента дефицит за Италия или за Гърция, или за Ирландия и за останалите страни означава задълбочаване на дълговата криза, трупане на нови дългове. Това означава 3% дефицит при сегашната ситуация, в която те се намират. Тези страни трябва да формират значителен бюджетен излишък, за да могат да спрат нарастването на дълга и да получат обрат в своето финансово стабилизиране, така че вчера в Европейския парламент беше казано, че тази мяркаидва твърде късно и е твърде слаба, за да може да спре и да реши дълговия проблем на тези страни. Трябва да е ясно това на хората. Няма смисъл такова нещо да се крие.

Второ, Вие казвате тук във Вашето изложение, че ориентировъчните срокове за приемане на тази твърде малка, твърде слаба и твърде късна мярка е чак през лятото на тази година.

Трябва да знаете, уважаеми господин външен министър, и мнозинството трябва да знае, следващата година между март и август месец на европейските пазари ще излезе за погасяване 1 трилион и 100 милиона евро дълг на различни страни длъжници. Един трилион и 100 милиона е гигантска сума, която трябва да бъде рефинансирана, и Вие казвате, че това, което ще постигнете, ще дойде, след като тези страни ще са излезли и ще са пуснали тези емисии, и ще са се опитали да решат дълговия си проблем. След това чак ще се приеме и ще се узакони тази мярка. Очевидно това е твърде късна мярка и в този смисъл ние не можем да мълчим като риби и да не казваме очевидните си притеснения и тревоги във връзка с това, което се решава.

С голямо самочувствие българската страна участва в тези преговори, което е хубаво. Но българската страна трябва да е абсолютно наясно, че нашето правителство няма нито един инструмент, с който да повлияе на решаването на дълговия проблем в Европа, нито има инструмент да стабилизира Европа. Няма такива инструменти, ние не сме такава страна! Вие не можете да стоите в позицията на хората, които едва ли не са в състояние да дадат решения, защото нямате такива решения.

И друго. За да имаме износ първо трябва да имаме производство. Икономика един вид.

Цитатът е от вестник Дума. Надявам се да изяснява нещата.

милиардите, които Париж налива във фондовете, създадени за успокояване на побеснелите пазари, носят доход за французите.