
| Благодаря ви за красивите думи, г-н Донков! Мело, мело по всей земле Во все пределы. Свеча горела на столе, Свеча горела. Как летом роем мошкара Летит на пламя, Слетались хлопья со двора К оконной раме. Метель лепила на стекле Кружки и стрелы. Свеча горела на столе, Свеча горела. На озаренный потолок Ложились тени, Скрещенья рук, скрещенья ног, Судьбы скрещенья. И падали два башмачка Со стуком на пол. И воск слезами с ночника На платье капал. И все терялось в снежной мгле Седой и белой. Свеча горела на столе, Свеча горела. На свечку дуло из угла, И жар соблазна Вздымал, как ангел, два крыла Крестообразно. Мело весь месяц в феврале, И то и дело Свеча горела на столе, Свеча горела. (Скъпи Даскале, нали? ) |
Като се присъединявам към благодарностите на Die Hexe, благодаря и нему за публикацията на споменатото от автора стихотворение Честитя ви предстоящите Коледни и Новогодишни праздници |
Да, восъка е бизнес. На погребение какъв цирк е в черквата...едно бабе (досущ като онова от рекламата на Стийм мопа) минава м/у хората, дърпа им свещите е ги духва. ![]() |
| My candle burns at both ends - It will not last the night. But oh, my foes, and oh, my friends - It gives a lovely light. |
| Добре сте се завърнал, драги Лустри. Андрей Вознесенский, из "Юнона и Авось": Десять лет в ожиданьи прошло, Ты в пути, ты все ближе ко мне. Чтоб в пути тебе было светло Я свечу оставляю в окне. Двадцать лет ожиданьи прошло, Ты в пути, ты все ближе ко мне. Поборешь ты всемирное зло, Я свечу оставляю в окне. Тридцать лет в ожиданьи прошло, Ты в пути, ты все ближе ко мне. У меня отрастает крыло Я оставила свечку в окне. |
| Калине, само една много значителна подробност. Отдавна онея търговци в храма, т.н. духовници, замениха восъка в свещите с парафин. За това всичките ни църкви сега са черно опушени а на третата секунда свещите сами се огъват и щеш не щеш, трябва да ги изгасиш. Единственото комай място, откъдето все още можеш да си купиш истинска восъчна църковна свещ в България е Руската църква. |
Странно, но това подхвърлено от мрака изречение в един миг ме бе убедило, че и хубавото може да се случва, без да ни пита, и че трябва да се примирим с това. Благодаря за това прозрение и за есето.Хубавото, което се случва и без нас, без да ни пита, е за да смири гордостта ни. И на мен ми се е случвало "подхвърлени от мрака изречения" /и в моя случай от тв-кутията/ да кънтят в съзнанието ми цял живот. |
| Казват, че всеки си има звезда и всеки умира, изгасне ли тя. Звездите е ронят и хората с тях превръщат се лека полека в прах. Това беше Хайне по спомен. Що се отнася до свещите - не съм набожен, но обичам да паля свещи. Миговете, в които гледам пламъка им, ми даряват размисъл и спомени. Правя го на гробове и в параклиси, които са поддържани, без свещенници и гасящи неизгорелите свещички баби. Там свещичките са на самообслужване и заплащането им в оставената за целта кутия е най-нисшия признак за почтенност и страх от Бога. Ако Ви се отдаде възможност - такива параклиси има в подножието на връх Аида над село Горно Брястово - Хасковско, в поделението на веролетния полк - Крумово и на много други места. Ако се сещате за други - споделете, за да ги посетя при възможност. |
| Свеча горела на столе. И се пее също. От известни руски изпълнители. Ала Пугачова и Валери Леонтьев не ми харесват, много са маниерни. Единственото изпълнение, дето го приемам, е на Ирина Сказина, ако става въпрос за жените. А за мъжете - Николай Носков И от тези стихотворения като ми се отвори едно такова, декадентско, втората песен в дадения по-горе, е Романс по стих на Гумильов. А текстът - ей го на. Однообразные мелькают Всё с той же болью дни мои. Как будто розы опадают, И умирают соловьи. Но и она печальна тоже, Мне приказавшая любовь. И под её атласной кожей, Бежит отравленная кровь. И, если я живу на свете, То только лишь из-за мечты. И оба, как слепые дети, Пойдём на горные хребты. Туда, где есть лишь только грёзы, В край самых белых облаков, Искать увянувшие розы, И слушать мёртвых соловьёв. * най ми харесва - и под ее атласной кожей бешит отравленная кровь. Съвременно звучи някакси. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Геновева |
хубавото може да се случва, без да ни пита, и трябва да се примирим с това. Много е хубаво това, поете, прекрасно е! Нека в нощта на Рождество Христово се примирим, помирим и смирим в Доброто! |
| Има, Йори. В Странджа около Малко Търново са над 100. "Свети Георги" сред гората (снимка: натиснете тук) , "Свети Илия" край Визица (снимка: натиснете тук) , столнина "Свети Константин и Елена" (снимка: натиснете тук) , "Свети Пантелеймон" край Сливарово (снимка: натиснете тук) ... Светли празници, господин Донков! |
| Светит незнакомая звезда, Снова мы оторваны от дома, Снова между нами— города, Взлетные огни аэродромов. Здесь у нас туманы и дожди, Здесь у нас холодные рассветы, Здесь на неизведанном пути Ждут замысловатые сюжеты... |
| Шекспир. Let me not to the marriage of true minds Admit impediments, love is not love Which alters when it alteration finds, Or bends with the remover to remove. O no, it is an ever-fixed mark That looks on tempests and is never shaken; It is the star to every wand'ring bark, Whose worth's unknown, although his height be taken. Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks Within his bending sickle's compass come, Love alters not with his brief hours and weeks, But bears it out even to the edge of doom: If this be error and upon me proved, I never writ, nor no man ever loved. |
| След размисъл и сравнения между преводи от едвам понятния език на Шекспир избрах варианта на руски за по-лесно възприемане: Шекспир. Сонет 116 Мешать соединенью двух сердец Я не намерен. Может ли измена Любви безмерной положить конец? Любовь не знает убыли и тлена. Любовь - над бурей поднятый маяк, Не меркнущий во мраке и тумане. Любовь - звезда, которою моряк Определяет место в океане. Любовь - не кукла жалкая в руках У времени, стирающего розы На пламенных устах и на щеках, И не страшны ей времени угрозы. А если я не прав и лжет мой стих, То нет любви - и нет стихов моих! Перевод С.Маршака |
| Предполагам, че с една страничка стихове Валери Петров е достатъчно почетен и е по-трудно за възприемане да се цитира: Не, бракът между чисти духове препятствия не бива да признава — погрешно любовта се тъй зове, когато на промени се поддава! О, не, маяк е тя, висок и як, незнаещ страх пред бясната природа, звезда е тя на бродника моряк, със точна висота на небосвода. Такава тя е в мене. И макар да ни бразди челата и страните, не може да я спре Косачът стар да трае до завършека на дните. Не е ли тъй, не съм за нея пял и любещи светът не е видял! П.С. От друга страна, това "мене" прилича на банкянски диалект и може би на днешно време се смята за неинтелектуално? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Manrico |
Тъкмо преписвах превода на В. Петров, та видях, че Манрико ме изпреварил. Поместването на руския превод тук не ще коментирам, за да не наруша мелодията на коледните камбанки. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |