Отиди на страница:
| Браво на тази девойка, много хубави думи, а и почти всичко, дето го е казала, го споделям и аз. Да са живи и здрави, тя и любимите й хора. |
...заедно със своя съпруг - поета и кавалджия Иван Христов, от когото има 3-годишна дъщеричка... Аз може и да не съм прав, ама не е ли по-редно да се каже с когото имат? |
Жената е изключително учтива. Сигурно от учтивост е родила полубългарче  или пък защото е от организацията, линкната от clearview.Личност, отворена за света, за всичко добро и красиво, с много приятно излъчване, че даже и с артистичен талант ( освен музикалния)  Познавам още две такива американки (ех тези американки!), които привличат масовите симпатии и правят българите по-лъчезарни и добри. Едната също има деца полубългарчета и не пропуска възможност всяка година да прекарва по-дългите си отпуски в България, в провинцията, вместо по лъскавите курорти и забележителности по света. |
| Лека тАжно е някакси, американка да ни отваря за достойнствата на България, българите и българският фолклор. Ама е вярно. |
| Тази жена е моят еталон за слънчев, отворен характер, който мисли само добрини! От началото на медийните и изяви следя поведенческите и активности, никъде нищо не спомена "под чертата". Не е като да не се е сблъквала с бълкарските реалности, но нито веднъж не се оплака, лоша дума не спомена...Всичките и бивши и настоящи сънародници-амбасади следва да вземат пример от нея! А Уорлик да и окачи портрета на входа в посолството и като идва на работа да удря по едно челобиене! |
| Много деликатно се е изказало момичето - несъмнено белег, че иде реч за отворен и фин човек. "Наистина, по-сложни са някои неща, бюрокрацията ви е по-тромава, понякога хората се държат кофти без причина, но тези неща не ме дразнят много. Е, щеше да е по-хубаво, ако българите не се караха един на друг в трамвая, в магазина, в банките... " Спомних си тези наблюдения, докато четях ненормалническите коментари по смъртта на българина, убит в Афганистан..... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| И от мене едно палче за Анджела Родел. Наистина прави много добро впечатление. Да е жива и здрава, тя, детето и семейството й. |
| Всичко е добре от горе написаното за милото момиче, ама Gozambo оплеска пейзажа. Направо се нанака. Ама един ден да не му се наложи да хване бързия влак от САЩ за Б-я, че ще стигне до никъде. |
| верно е много добро и от мене друго си е да се видим с очите на човек чужденец и то американец от женски род се запознах с българската музика, с "Мистерията на българските гласове". И се влюбих! ето я магията Попаднах на събора в Копривщица. Беше страхотно - някакви баби в носии, планини, влюбих се тотално в това място. това място и марсианците го долюбват Аз съм оптимист по природа. Наистина, по-сложни са някои неща, бюрокрацията ви е по-тромава, понякога хората се държат кофти без причина, но тези неща не ме дразнят много. Е, щеше да е по-хубаво, ако българите не се караха един на друг в трамвая, в магазина, в банките... много мило некак си евентуалнопък аз им се ядосвам и повече им се възмуштавам на тези субекти неучтивите ... за това евала тези години, в които учех в Софийския университет, бяха невероятна школа. Когато си израсъл във финансова стабилност, си мислиш, че парите са ти дадени, че нищо не може да ти се случи. Но като дойдох тук и видях колко крехко е всичко, как млади хора нямат пари за едно кафе, как с всеки ден парите се обезценяват... В Америка сме прекалено самодоволни - смятаме, че щом е било, значи винаги така ще бъде. Моите родители са бейби-бумъри, те цял живот са живели в добри условия - и за пръв път сега, покрай днешната криза, се сблъскват с някакви неща, с които българите са се срещнали още преди 20 години. Виждаш колко лесно можеш да загубиш онова, което си имал. винаги ми е било на ума че требва да сме благодарни за тази сурова школа на живота в която сме се родили и израснахме и живееме като тази жена На много ме научи живеенето в България точно в този период на преход. е туй е готин лаф Но се надявам, че в България ще успеете да запазите кефа, душевните практики - това сядане около масата, да цените личните отношения, семейство, приятели, танци, пеене... жалко че некои тулупи требва да го научат това от американката Според мен това е най-хубавата музика на света - смесица от източни и европейски елементи, няма друга такава никъде. Вие трябва да се гордеете, а не да се шокирате, че хора като мен идват отвсякъде по света да я учат. и аз имам един въпрос: защо вие сте единствената страна в Европейския съюз която няма ясна национална програма за подкрепа на своята литература навън? Това е позор. хм За жалост, не изглеждам като българка - българите са фини, тъмни, слаби, красиви хора, а аз за съжаление съм от немски произход. но не е за съжаление штото пък българите си падат по фини светли красиви моми от немски произход  /новогодишното ми пожелание действа/ |
| Когато Мими ме остави, сърцето ми направи ТУП-ТУП и след това спря. Съседите дойдоха, настъпи суматоха – всички закрещяха: “Човекът умря”. (следва) |
| Ех, как ви обърках да се насладите на хвалбите! По-горе ви казах, че жената е прекалено учтива. Нека погледнем на хвалбите от друг ъгъл. "В Америка трябва да бачкаш цял ден, всичко останало е в графа "хоби""- В България бачкането е хоби. "В битов план, където и да съм - съм доволна, общо взето."- Жената прави намек за мизерията. "Аз съм оптимист по природа."- Едната надежда остава. "Наистина, по-сложни са някои неща, бюрокрацията ви е по-тромава, понякога хората се държат кофти без причина, но тези неща не ме дразнят много."- И нас не ни дразнеха, докато не си хванахме куфарите и в чужбина. Хората се държат кофти без причина! Затова животът е мизерен, защото хората са мизерници. "Е, щеше да е по-хубаво, ако българите не се караха един на друг в трамвая, в магазина, в банките... "- Навсякъде. По всяко време. И по всякакъв повод. И без повод. Отбелязвам, че наблюденията на жената са докато Gozambo е в Америка. Колко хубаво щяло да бъде без Gozambo! И хубаво ли е? "Но като дойдох тук и видях колко крехко е всичко, как млади хора нямат пари за едно кафе, ..."- Това е в пряка връзка с изброеното по-горе- бачкането хоби, хората кофти и пр. "Моите родители са бейби-бумъри, те цял живот са живели в добри условия - и за пръв път сега, покрай днешната криза, се сблъскват с някакви неща, с които българите са се срещнали още преди 20 години."- Жената вижда в България най-лошото, което може да се случи с нейните родители. "Същото е и с гражданското общество - докато го имаш, не го цениш. Но като дойдеш в България, разбираш колко то е ценно."- Гражданско общество няма, защото такива са гражданите. Цигания отвсякъде. "И че не е нещо от природата, дошло наготово, а е нещо, което трябва да подхранваме всеки ден."- Не можем да го подхранваме, защото сме рушители. Ще хвърлим камък по автобусната спирка, защото ни дразни, че стъклото е още здраво. "Е, взехте от Запада някои лоши работи "- Не може постоянно сами да си изобретяваме лошотиите. Нека да вземем и нещо наготово. Да доокомплектоваме народопсихологията... "Но се надявам, че в България ще успеете да запазите кефа, душевните практики - това сядане около масата"- Разбира се, за това не иска питане! |
| Жената си е много хубава и много добре настроена към България. Аз се извинявам, че развалих блаженството в което бе изпаднал форумния състав, но когато кажеш, че жената е прекалено учтива, то някои не могат да разберат, че ги е похвалила малко повече от заслуженото. Трябва да се дообясни. |
| Чудесно е момичето! Някъде 2001 или 2002 на една фулбрайтова конференция едно високо, русо и бяло американско момиче като отвори уста и запя една българска народна песен, всички ние българите в аудиторията зяпнахме. Ако не виждахме с очите си, че е чужденка, ако само слушахме изпълнението, без да гледаме, в никакъв случай не бихме различили изпълнението й от това на българска народна певица. Типичните извивки в гласа, въобще всичко както си трябва. Интервюто е чудесно, момичето се държи естествено и добронамерено. Може да се мине и без Гозамбовите подтексти, защото ако имаше такива, момичето да си беше отпрашило за щатите. Освен че има дете "полубългарче", както някои по-горе наричат детето й, струва ми се, че спокойно можем да наречем Анжела "българоамериканка" /an American Bulgarian/, защото тя явно вече е започнала да чувства България като своя родина, ето в това изречение от интервюто й: В 99.9% от случаите хората са безкрайно изненадани и трогнати, че някакъв човек от голяма държава цени нашия фолклор. . |