Отиди на страница:
| Знаете ли, колеги, кое е най-интересното тук под, под тази статия? Че всичките... сме на едно мнение! Невроятно, но - факт! Е, тук там има или някое дежурен зевзек, дето по принцип се ръчка наобратно на написаното за идеята или някои недоразбрали (Гозамбо, евала за търпението да се изясниш!), но като цяло се е получила истинска дискусия, със заметки, идеи, допълнения, изяснения. Хареса ми. Което показва няколко неща. - че форума може да бъде Форум, а не касапница и битка на кечисти в кал - че е по-добре интревюирания да е американец, отколкото руснак. Второто винаги разполовява Форума и трябва да се заляга ниско а и замирисва лошо. - че оптимизмът събужда доброто у човека, а песимизмът - лошото. И понеже истината никога не е в единия край - многократно по-добре е да бъдем оптимисти. P.S. Едно  и от мен за дамата, ако някой все още не е сигурен на коя страна на "барикадата" съм...  |
| Тука като гледахме филми на бетамакс, американците още са палили огън със съчки. Натисни тук |
| за 96 определено не е права. по-хубаво беше, София и морето не бяха грандоманско презастроен свинарник. |
| Радва ме позитивната оценка и позитивността в по=широк план на много хора тук. Мисля, че към нейната позитивна оценка е допринесъл също контрастта между България и Русия и личното отношение на хората от двете страни към нея. А за самата млада жена - само нубаво |
Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка За жалост, не изглеждам като българка .......аз за съжаление съм от немски произход Това, за което сега искам да разкажа, е една весела история, случила се по времето на развития социализъм. С чужденка, решила да прекара част от живота си (около 15 години) в България. Семеен статут близък до този на Анжела. Надявам се, че и за Анжела, която вероятно следи мненията във форума, историята ще е интересна. Макар и малко off topic, тя все пак е част от живота на чужденците дошли по това време като творци, преподаватели или нещо друго - все там, защото всеки един от тях покрай другото е имал нужда и от жилище. А намирането му по това време на "изобилие и всестранно задоволяване на нуждите на населението" не бе никак лесно. И така, в началото във ведомствен апартамент – кутийка и чак след две години в току що построена тристайна панелка. Всички знаят по това време в какво състояние ги предаваха. Жената не беше капризна и единственото нещо, което пожела, бе да замени мокета с паркет. Речено - сторено. Приятелите намериха криво ляво паркет и в края на пролетта операцията започна. Да, но майсторът заяви, че не иска да става за кепазе и върху под на вълни паркет няма да сложи. А това означаваше нова замазка и поне две торби цимент и пясък. Обикаля съпругът по складовете, а там го питат дали му е всичко наред, щом по това време е тръгнал цимент да търси. И при напълно загубена надежда, съпругата казва – Аз ще отида! Позабавя се малко, защото складажийката я посрещнала любезно и не пропуснала да я разпита за семейното й положение, откъде идва е и какво търси у нас. Но по-важното е, че след интервюто измъква от склада две торби с цимент. А това означава, че за българи цимент може и да няма, но за чужденци, дошли да учат децата ни, винаги ще се намери. Дотук добре, но после се оказва, че са необходими не две, а цели три торби цимент. И затова, хайде пак във склада за още една торба. Тоз път обаче шефката на склада отсича – Ще ви дам, но само ако дойде мъжът ви да я вземе. Отиват двамата и още от вратата го подхващат – Как не ви е срам, да пращате за цимент горката жена! Отговорът е: Пращам я да се учи как се строи социализъм, защото може и на тях да им дойде до главата! Смях, махане с ръка на прощаване - mission accomplie. Следва вторият етап. Майсторът, бай Георги, лека му пръст е възрастен човек, бивш близък съратник на Дънов и Лулчев. И докато работи, непрекъснато разказва интересни истории от времето, когато е бил Учителя. Като от време - навреме не пропуска да попита нещо и за катарите – въпрос, с който домакинята е сравнително добре запозната. И така три дни. След като завършва работата, бай Георги поисква сума три пъти по-малка от обичайната. Като категорично отказва да вземе повече, с аргумента че колкото повече има човек, толкова повече му се иска да притежава. И докато си прибира инструментите, се обръща към домакинята, гледа я втренчено няколко секунди и казва : Слушай дъще, ти не си такава, за каквато се смяташ. Нещо отвътре ми подсказва, че в някой твой предишен живот ти си била богомил. Който навремето е напуснал страната и сега се завръща отново там, откъдето е тръгнал. Така че, Анжела, може би произходът ти, за който съжаляваш, да не е чак толкова сигурен (имам предвид втория цитат). Нищо чудно и ти да принадлежиш към същата категория – още повече, че вестготите дълго време са обитавали земите на катарите, преди да бъдат отново изтласкани на север  |
| В крайна сметка тя се е омъжила за един човек, когото обича, а не е избягала отвъд Желязната завеса и въобще в кой век живеем, за да се правят някакви обобщения от това, че един човек живее няколко години тук, после няколко там? Предполагам, че също и Димитър Цонев може да си мърда ушите, но това означава ли, че държавата трябва да го награди с медал? |
| Немо, Евала за постинга МОйто шеф на тва му вика "great salesperson"--able to pack a railcar of shit and sell it as fertilizer!!!! Та и тая кака така--хубавите неща се възхваляват, лошите.....бе ние си ги знаем, та кво да ги повтаряме! И матряла се празни тука. За тва как "творците" са по-добре у БГ отколкото в САЩ....ми не знам, аз единственото дето творим е БВП, ма щом тя така казва....само дето тя не ми мяза на голем творец--пее песни, превежда, снима се у филми. Не е като да е СЪЗДАЛА НЕЩО... От Минесота у Йеил- като етнолог. Или е гениален етнолог, или не е могла да влезне с некоя от по-готините специалности. Не знам, не казвам мнение, не ме бийте!!!! Има такива Хамериканци, дето "the rat race" както те я наричат не им понася. На мене ми понася. Тя нека си седи у БГ-то, аз ( а кат гледам и Gozambo-to) ша си седим в САЩ. Да е жива и здрава каката и семейството и, и да не дава господ да опират до Български лекари, полицаи, чиновници, банкери, касиери, стротели, ватмани, таксиджии, учители, професори, съдии....сещате се кво искам да кажа. |
Такова разочарование виждам у форумни колеги, на които е отнета последната частица вяра, че България е най-доброто място за творчество и красота и българите са най-прекрасните хора на света. Няма такова нещо. Вера Мутафчиева, да я прости Господ, казваше, че стерилните западни общества идеите са по-недостижими отколкото в клокотещите лай... пардон - блата на общества като нашето, където се градяла история. Но също така добавяше, че се изискват особени сетива и умения, за да уловиш идеите , а не да потънеш в ... хммм... блатото. |
| Абе Анжела, защо не им каза на тези от "Седем часа разлика", че "американската" част на филма е една голяма боза. Нищо общо с действителността. За това пък българската част е супер, харесва ми. |