Отиди на страница:
| Горната статия е една много добра среща на оптимизма с песимизма, на духовността с материалните подбуди, на способността да виждаш красивото , там , където за слепите е тъмнина. Трябва да си пътувал много, трябва да имаш време и сили да вникнеш в сегашните геополитически безобразия, продължение на робството и колониализма, за да разбереш, че всеки народ си има своите особености, че хищническото начало в човешката природа води света не към райската градина, а към ядрения колапс. И в този кратък исторически период, на българския народ му осигуриха не само материална разруха, доведоха го и до духовно падение. И да се радваш на тази разруха от позицията на сития от острова на пиратите, да си щастлив, че дебелото ти черво е по- пълно от това на твоите сънародници, е това не се оправдава и от най- студената логика. |
| България си е добро място за западни интелигенти, дава им наистина много по-добри условия, отколкото биха имали у дома си. По същия начин десетки хиляди американци се преселват в Тайланд, дето местните ги карат да се чувстват знаменитости, и по наблюдението на сина ми, обходил страната, "няма друго място, дето толкова много ugly (т.е. посредствени, тъпи) white guys са хванали толкова hot Asian women" (за съпруги). Цените също са неописуеми, човек изкарва добре за храна (вкусна и здравословна, не се дебелее) с три долара на ден. |
| Дами канят (1980) - На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. - И на инструктор не се отказва. |
| Щерка ми ходи в България за Коледа след 4 месеца учене в Италия (Флоренция), откъдето ходи и в няколко други западноевропейски страни с приятелката си Алиса от Флорида. Алиса била очарована от бълг. "традиционна" кухня (на верига "Хепи" най-вече), всеки ден яли шопска, кюфтета и картофи по селски. Според двете нюйорски девойки най-добрата кухня в Европа била в България и... Ирландия. Париж бил удивително провинциален и скучен, достъпната по цени храна - лоша, лучената супа - отвратителна в сравнение с Ню Йорк. Ходиха по цяла Италия, чак до Сицилия, на Октоберфест в Мюнхен с автобус през Алпите, в Амстердам, Цюрих и другаде. В интерес на истината, във Флоренция имат много хубав хляб, сандвичи, сладоледи и други работи, и "аперитиво" вечер, дето младите вечерят за цената на един коктейл - около 7 евро. |
| Дано има едн ден такова интервю и с приятелката ни Анита Касабова (nee Von Dunn), доцентка в НБУ по нашите науки, семиология мисля се казва. Със сложен западен произход и богат, далече не само положителен, опит с България и бълг. мъже. Също очарователна дама. С отличен български, само тук-там лек акцент и малки правописни грешчици. |
В следващия епизод: Научният институт доказва, че полтергайсти няма, че са зрителна измама и че всъщност нямат право да летят. Натисни тук |
България си е добро място за западни интелигенти, дава им наистина много по-добри условия, отколкото биха имали у дома си. Ако не ти се налага да прибегнещ до библиотечна информация или книгообмен, например и имаш достатъчно солиден дохос, който да ти позволява да четеш онлайн списания |
| Пък аз ще си стоя в Хамериката и тук ще творя. В Бългерия нямам възможност. Аз съм машинен инженер, а както знаем мапшиностроенето е табу по нашите земи. Те така. |
няма друго място, дето толкова много ugly (т.е. посредствени, тъпи) white guys са хванали толкова hot Asian women" (за съпруги). *  * Фичка, те мъжете са ъгли, ама паспортите им са бютифул. * Аз когато заминавах за Китай за първи път, си направих бъзик в един от нашите китайци и го питах как най-лесно да си хвана китайка. Пък той съвсем сериозно ми каза - само си покажи паспорта. |
Пък аз ще си стоя в Хамериката и тук ще творя. В Бългерия нямам възможност. Аз съм машинен инженер, а както знаем мапшиностроенето е табу по нашите земи. Те така. За машиностроене не зная, но чувам, че в БГ трудно се намирали читави инженери и били търсени |
| Може, тук-там из някой ТЕЦ. Ама мижава работа. Заплатите са адски мизерни, бъдещето е неясно. "Магистрали, земеделие, туризъм - толкоз" - такава държава няма нужда от инженери. * То няма един стругар или заварчик като хората, ние за инженери говорим. |
| Има хора, като тази дама, които наистина виреят добре сред... особняци. Каквите сме ние българите... в България. За нея България е екзотична държава точно както Горно Тамбукту, Долна Волта или Сейшелските Острови. За изучаване на местни обичаи и житейско предизивкателство е нумеро уно. Гозамбо я нарича учтива, доста други - оптимистка, а аз бих я нарекъл политически коректна. Съобразно... българската народностна политика, за кратко наричана манталитет. Жената брилянтно играе на тънката струна (за разлика от бабанката Боко, например, който играе само на дебелите струни) и се вижда, че отлично познава българския манталитет. Истинска професионалистка етноложка е. Точно така, например, би се държал добър професионалист на job inteview - учтиво, толерантно, завоалирано и безбрежно оптимистично. Намира начин всяко л@йно да го опакова в целофанче и да го поднесе като маргаритка. Безспорно приятният тон на интервюто и оптимизма, лухащ от всяка дума гали българското ухо. Може био самата дам даже си вярва. Но тя много добре знае къде се намира. Тя знае, че е като представител на султана при местния чорбаджия. Знае, че е от САЩ и знае псохологиоческото въздействие на факта, че може да говори и пее на български. За колегите от Фопума, които жоивеят отвъд океана е ясно за какво говоря. Я, сега, колеги, да метна една лимонка у форума: Как бихте реагирали, ако дамата беше абсолютно същата (външност, образование, характер, думо по дума същото интервю), но... се казваше Ирина Смирновская, например и идваше от, да речем, Украйна. Хм?  |
| Чувствам се като убиец на всичко детско у българина. Такова разочарование виждам у форумни колеги, на които е отнета последната частица вяра, че България е най-доброто място за творчество и красота и българите са най-прекрасните хора на света. Ще се върна към заглавието. Когато американката казва, че България е най-доброто място за творчество, то тя вероятно има предвид нейните дела. Докторатът й е на тема "Българското народно пеене". За тази тема къде може да намери по-добро творческо място в света? А нашите форумни наивници веднага възприемат думите й буквално, че става въпрос за каквато и да е творческа дейност. За последното можем да съдим по емигрантските потоци в двете посоки. В едната посока емигрантският поток е от няколко стотин хиляди души, в обратната потокът се състои от Анджела Родел. Анджела не е конкурент на никога в България, ще почерпи всякакви материали по темата й, с учтиво държание разбира се, ще си защити дисертацията в Америка, което няма да бъде трудно, просто няма как там да й опонират. Владеенето на български език е огромно предимство в подобни случаи. Ако прави дисертация на тема американска кънтри музика, ще види доста голям зор, но с българската е лесно. Не се конкурира и с никой в Америка. Няма да оспорва ничие културтрегерско мнение. Но ако попита нейните български колеги дали България е най-доброто творческо място, съмнявам се, че те ще го потвърдят. Много е голяма разликата между нея и тях. Чичо Фичо и Капитан Немо знаят за какво говорят и те не са толкова прями като мен, но колегите форумци от България имат трудности да разберат как точно се чувства американката в България и какво точно е отношението й към местните хора. Жената си прави кариера и няма проблеми да сипе комплименти. Несгодите за нея са временни, защото по всяко време може да се прибере в Америка. Както и да е, оптимизмът от интервюто е пълна зрителна измама. |
| Ако изведете всички ученици на двора, другарю директор, строите ги, накарате ги да си сложат ръка на сърцето и ги помолите да кажат честно кой от тях не би предпочел да пътува по море, вместо да кисне по шест часа на ден в клас, ще видите, че само момичетата и двама-трима зубрачи ще останат на суша. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Васик |
| Кумец, попържан ли го обичаш боба, или непопържан..... (по Чудомир) Интервюто с Ан Истина е, че на места Анжела доста ни надценява. Но това не е толкова резултат на грешна преценка, колкото искрени впечатления на чужденец, дошъл в България с отворено сърце и станал част от нея. Ако българин отиде в Италия, Франция или Америка да кажем, заговори на техния език и направи подобни изявления, никой няма да му обърне внимание. Не само защото са със самочувствие, но и защото са свикнали да чуват това от чужденци. Които там съвсем не са малко. А у нас хора като Анжела на пръсти се броят. Поне сред тези, които аз познавам. И всички те са обградени с такова внимание и любов, каквото в родината си трудно биха получили. Когато чужденец заговори на българин на собствения му език, на него сърцето му се разтапя. Да не говорим за случаите, когато чужденецът познава някои страни от нашата действителност, култура или история по-добре дори и от повечето българи. На всичко отгоре e възпитан, внимателен и с добро сърце. Тогава цялото вродено недоверие на българина към чужденеца рухва, бариерите падат и всичко хубаво, все още запазено в неговата обрулена душа, изплува на повърхността – Я ела тука бе, наш човек, първо да му ударим по една ракия, пък после ще видим с какво можем да ти помогнем! С други думи той получава най-високата оценка по тристепенната шопска скала : Чиниш ми се начетен ; Tебе човек не може да те илАже и.......Tи си като нас!  |
Gozambo  Anastass | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: traikokitan4ev |