Отиди на страница:
| Изстрелът, за който си спомня Дявола, е инцидентен. Това признава и той самият. Ако задачата, която е изпълнявал, е да осигури защита на патрула, то нали не си мислите, че го прави от ... 2 км? Очевидно, възложеният му периметър е бил далеч, далеч по-скромен. Ясно е, в тази връзка, че той нито е ползвал специален боеприпас, нито пък специално оръжие. Да "зарязваш приклада" с юноши, домакини, доморасли муджахедини и други подобни "мишени", с които изобилства бойният опит от улиците на размирен Ирак, едва ли си струва. В една истинска война отсреща ще стои и ще те дебне през прицела си също толкова опитен и добре обучен снайперист, не по-малко мотивиран, не по-малко безпощаден и жаден за кръв. Колко резки на приклада има от такива Дявола? От материала не можем да разберем. |
Тогава една жена излязла от къщата си заедно с детето си и Кайл я следил няколко минути нервно чрез оптическия си мерник, докато тя пресичала улицата. Изведнъж обаче тя се втурнала към една група американски войници, при което извадила жълт предмет от дрехите си и замахнала с него. ???? Война с бял фосфор, артилерия, всякакви самолети, и....жена с дете пресича няколко минути улица посред бял ден. Драматург! Чувал съм за доклади "Умрял от естествена смърт!". А "умрелият" - с пет сантиметрова дупка в главата. |
| Няма жълти гранати.Само боеприпаса в касетъчните бомби е жълт за да може да се откриват лесно неизбухналите и да не се превръщат в антипехотни мини , но не става за хвърляне с ръка, парашутчето пречи, тежи и вероятно няма да избухне от хвърляне. |
| Някои хора почнали да поясняват и доказват, че са мислещи. Което в контекста е необходимо, че иначе няма как да се досетим. Вече се изясниха детайлите на проблема - че в дадения случай действат предимно инстинктите, чувствата и озлоблението. Обаче проблема в коментарите е друг - и парадоксално, пак инстинктите, чувствата и озлоблението са водещите - вместо да се види какво следва от фактите, се търси как те подкрепят вече готовите изводи. Такъв е света - масово производство на снайперисти и "мислещи" от един шаблон.  |
| Аз съм уж ревлив човек. Плача, когато се моля. Плача, когато нещо красиво, нещо човешко предизвиква умиление в душата ми. Четях през ред, усещането е за някаква студена стена, човек от друго измерение. Еленко Ангелов е прав, вижте за хората рептили. Фантастично звучи, но да съм герой за сметка на убити хора, благодаря ти Господи, че съм това, което съм. Човешката история е много поучителна. Ванга казва, че дори Хитлер е експеримент. Европа се опари от уродливостта на човешкия ум, ако реши да мрази. Избор е.Трябва доста да ни отврати нещо, за да го определим какво е. Нямам страх от смъртта, това е врата, Ванга казва, че е красива. Чуйствайте, не съдете. Това е тяхното училище-съдба. Доверявам и се, защото лекуваше души и помагаше, хората бяха далеч от Бога, беше етап от историята, когато "агнето" взе властта. В "Апокрифната история на света" срещнах, че дори Ленин бил масон. Правя си едни странни заключения, но форумът ми е тесен, пиша. Душата ми е като струна, не виждам, само чувствам и интуирам. Поведението на Америка е избор. Бяха избрани да им се дава, да решават, да правят демокрация, съгласете се, че там се водеше борба на идеи, борба за човешко достойнство. Загубиха най-важното:любовта и съчувствието. Благословени сме, че сме лишени откъм пари и нашите политици ги тресе страха и великоманията, Паси плака, влязохме в НАТО, мечтата на един "велик политик". Е, всеки реве за различни неща. Разбрала съм, че идваме тук да се учим. Гледам и се уча. Различавам тъмното от светлото. "Блажен е този, който е бил преди да бъде" Не съм била. Носех любовта си на дланта. А това и най-скъпото съкровище и трябва много да се пази. Поомазах се, пострадах, гледах в една точка, тръшнах се на пода и помолих да ми се даде истината, нямам против да си го изстрадам, всичко каквото ми е дадено да си го изсърбам, но поне да знам защо. Чувствам невидима ръка, която ме води. Път е. Човек избира, ако знае. Знанието скъпи форумци е скрито-покрито. Търси се. Ако сме избрали, всеки ден е откровение. Дано не съм лош пророк, но следващите години след тази, когато избираме и ни се дава шанс да бъдем, после ще сме само наблюдатели. Не можем да мразим злото, то ни учи и е жертва на самото себе си. Съчувствам му, с любов към Твореца-мъдрец и учител, но не плача. Не ме умилява. Благодарна съм му, че именно той с ролята която е избрал да играе ме учи, каква не искам да бъда. По време на мисията в Ирак, няколко български момчета се подиграваха на местни с бутилки минерална вода. Изстинах пред телевизора. Плачът на Паси, вече бяха реални крокодилски сълзи. Човек не трябва да забравя да бъде Човек. Чувството и изживяването е обучителното, някои хора се побъркват, а трябва да плачат и благодарят, че чувстват и обичат Бога повече, че ги е създал такива. Кой да им каже? Плащат. Все пак нацията трябва да стигне до кулминацията на заблудата си. Амерканският народ не е израсъл. Беше избран, понеже евреите се позицираха там. Народ хем благословен, хем наказан. Творецът на историята е Режисьорът и Учителят ни. Ние само избираме страна. И чувстваме. Не се самозалъгвам. Водолеите наглед хвърчим, но сме реалисти. И обичливци. Енергията на любовта, се усеща след загубата и, когато вече сме я разпилели в заблуди. Така усещам и майка Вангелия. Без реално нито веднъж да съм я зърнала. Когато затворя очи. Целувам ръцете ви, имате сърца. Не можем да жалим, само да благодарим, всеки ден да благодарим, водата помни, страдали сме, затова днес сме смирени и съчувстващи. Доброто никога не напада първо. |