Отиди на страница:
| Стига с тези авторски права - не познавам и не съм чувал за нито един наш музикант и писател, използващ компютърна техника, който да ползва само купен или free софтуер. Ами че повечето от тях са с MS Word, а той струва пари. И не могт да кажат, че работят някъде държавно и затоваго имат (нали правителството купи лицензи за учрежденията), защото в този лиценз пише, че не може да се използва за такива нужди. Ама нейсе - те са култура, а тук е някаква груба инфраструктура. А и това с торентите е малко странно - формално при тях информацията е на малки парчета, които се сглобавят при теб (вярно, знае се как, но ти не вземах всичко от едно място). Ако това е забранено, тогава защо е разрешено продажбата на резервни части - ами че нали от тях можеш да си сглобиш цяла машина, точно копие на оригинала. Струвами се, че както компаниите загубиха битката в САЩ с вузовете, за възможността студентите да получават електронна форма на книгите от библиотеката на вуза, така и тов аще се реши в полза на потребителите при съответната защита и вложени в това пари. P.S. Само един въпрос за авторските права след 70 г. - защо в САЩ и Западна Европа се признава наследствено право за какво ли не, но когато става дума за наследниците на музиканти и писатели, тов не се прилага ? И как може да се говори за защита на авторско право, когато има няколко области, засягащи всички, в които не може да се претендира за явторско право ? |
Темата е за авторското право. Темата е, че някой прави помен с чужда пита и после събира куверти на входа. А тази пита даже не е и пита а снимка на такава.... |
Ей, благодаря на всички за линковете!  Наистина е имало нещо във въздуха на 60-те и 70-те години. Освен гигантите на всички времена в музиката, хората усвоиха ядрената енергетика, излязоха в Космоса и за по-малко от десет години се разхождаха по Луната, полетяха с "Конкорд" по-бързо от звука... Сега всичко това е в музеите и на негово място - нищо! Е, имаме интернет, ІТ и виртуална реалност, но дали е същото?!? В Матрицата ли влизаме, що ли...? |
| "За мене хората говорят" (текст на Иван Ненков и Тони Димитрова) не е гръцка, а е стара еврейска мелодия (песен) която е наистина без известен автор. Всичко останало е нагла кражба. Браво на тези които са се потарали да напрвят извадките. |
А бе важното е да бичи чалга, пък ако ще и Пърпълите да са и в основата. Щом слушаме чалга, значи чалга си заслужаваме. Ще пуснете някъде "Sweet Child in Time" вместо "Стар крадец си тате", и заведението ще се опразни на 90%...  |
| wreckage По нагоре казваш „...авторите да преговарят за по-добри условия при реализацията на сериала в мейнстрийм медиите...”. Ако сериала ще излиза безплатно в торентите, се обезсмислят и преговори, и условия и реализация. Има пилот сериал няма. На АСТА не му пука щом сделка няма. Сделка между автор и зрител. АСТА защитава интереса на всички правещи кинти от посредничество в такава сделка. Днешните медии в Нета дават възможност да се елиминирват много посредници. Остават Автор – Интернетет – Потребител! Няма мастит продуцент, разпространител, рекламни акули, киносалони или търгашеството на телевизиите. И друго важно – няма толкова лесен изнудвачески начин за изкупуване на правата от автора. Зрителя го зарибиха с торенти и той се вързА, че може и без пари. Авторите и „авторите” решиха, че добрите посредници са спасението и даже могат да пробутат на зрителя всякакво говно. Сега посредниците казват на зрителя – зарибявката свърши. На авторите да си налягат парцалите, щото ако не искате АСТА на ви торенти. Капанчето щракна. И защо? Щото едните се продадоха за лесно изкарани пари, а другите се поблазниха за авантата и така не се разбраха един с друг. Автор и зрител вместо да се обичат, се мразят. Горната статия паразитира точно на тая гадост, защото не говори по същество, а търси читателски интерес и интригантски пробутва темата за плагиатството, която няма нищо общо с проблема. Проблема автор - зрител (слушател, читател, потребител...). А щом се подменя тоя проблем, значи се работи в полза на АСТА. За капак се ограбва читателя на статията, защото авторката го лишава (краде го) от истината - същината на журналистиката, като обществена ценност. Това wreckage е "кражба на нематериално". |
| Не спряхте да плюете , еййй! Тоз бил крал от тоя , оня от незнам кой си ! Не може ли млко за разнообразие да кажете една добра дума. Да, има взаимстване. Да, има подражание. Съвременните БГ продукции тепърва започвачват да се развиват. И всички плюят, а в същото време турските сериали били номер 1 , велики, неповторими и т.н. ЗАМИСЛЕТЕ СЕ БЕ ХОРА!!!! |
| Не спряхте да плюете , еййй! Тоз бил крал от тоя , оня от незнам кой си ! Не може ли млко за разнообразие да кажете една добра дума. Да, има взаимстване. Да, има подражание. Съвременните БГ продукции тепърва започвачват да се развиват. И всички плюят, а в същото време турските сериали били номер 1 , велики, неповторими и т.н. ЗАМИСЛЕТЕ СЕ БЕ ХОРА!!!! |
Има пилот сериал няма. А може и да има, затова дадох примера с историята на South Park. Според мен единствената грешка е в пускането на филмчето срещу заплащане. Ако беше free на сайта на авторите, ефектът му би бил изчислим, и сътветно би представлявал валиден аргумент в евентуални преговори за създаване на сериал. Продължам да твърдя, че дори и в този случай загуба няма. Успех! |
| Като говорим за музиката каква била и каква не е - ще постна едни мои предишни размисли по въпроса, темата бе за пресищането, но май всички все към този изконен въпрос вървим... та: Май най-лесно се познава кой остарява по това как се отнася към музиката на едно поколение плюс. Говоря за емоционалното остаряване, по дух, не биологичното. Гага била това-онова. Чалгата била онова-това. А Бетовен и Вагнер – най-най. Ама недейте така грубо с брадвата. Музиката НЕ МОЖЕ да бъде обобщена и турена в един кюп. Имам чувството, че темата се измести в посока мерене на музикални п*шки, пардон, вкусове и ЕнтЕлектуалност, вместо някой да се вникне в същината на това, което авторът казва. А то е – музиката, като отражение на нашият глобализиран свят ни заля, преля и пресити. При това се наблегна количеството, за сметка на качеството. Ей това искаше да каже авторът. Три са проблемите: 1. МР3-ките. Те са олицетворение на комерсиализацията. Формат, който позволява да пълниш буре през сламка и да го пиеш под налягане после. И при двата процеса винаги се опръскваш. Разбира се, не говоря за истински качествените 256 kbs+ студийни версии и lossless, говоря за масовите макс 128 kbs бози,дето звучат като ВЕФ на макс. Куцо и сакато тръгна с телефони и iPod да слуша. А всъщност само чуват. Качеството преди 20-тина и повече години беше култ. hi-fi. High Fidelity (висока ВЯРНОСТ /с оригинала/). Имаше даже стандарт за техниката – DIN 45500. За аудиофили-ценители. Апаратурите бяха безбожно скъпи (имаше по Корекомите професионални Ampex ролкови магнетофони по $4,200 – цената на два Вартбурга!). С една единствена цел – ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Сега се продават апаратури, наблъскани с DSP-та (сигнални процесори), които единствено осигуряват разгул за тъпанчетата – преекспонирани баси и високи, измити среди и никакъв динамичен обхват. Обаче мощност (електриеска, не акустична) – на корем – тътенът се чува от километри. Висока вярност ли? За какво? Ето идва вторият проблем: 2. Музиката вече.... не е музика. Не става въпрос за стил, става въпрос за същината, извора на музиката. Музиката, като изказ на ритъма на душата се реализира чрез ЕСТЕСТВЕНИ звуци – глас и инструменти. Гласът човешки е уникален и неповторим. Може да е на Лейди Гага (която уверено върви по стъпките на Мадонa, при това пее значително по-добре от нея), може да е Фреди Меркъри, може да е Ози, може да е Висоцки, може да е Клаус Майне, може да е Стефка Съботинова. Глас – ункален, неповторим. Съчетан с пиано/китара/ударни/струнни и пр. инструменти, в подходящ аранжимент (микс, дето му викат) – се получава музиката. Стилове има за всеки и не става на въпрос коя музика каква е. Стига да е ИСТИНСКА. Ама в глобалният свят вече НЕ Е. От поне 15 години масово музиката се „композира” с компютър. Стерилно, сухо. Готови синтезирани звуци се вкарват в ритъм (безпогрешен, сух и ужасяващо равномерен, без грешки) и това се нарича „музика”. От поне 5 години вече и гласът не е истински. Почна се с „чистене” с компютър на фалшивите тонове, докато се стигна дирекно да се използва вокодер (прекодиране на гласа в реално време). Е, питам аз – когато слушате съвременна „денс” музка (хип-хоп) – кое е всъщност музиката? Където 99% е направено на компютър? Тук няма носталгия по класиката и рока (например) – просто и двете бяха ИСТИНСКИ – музика, измислена от истински композитор и изпълнена от истински професионалисти с истински глас и истински инструменти. Няма значение дали е Бах, Бетовен, АC/DC, Ван Хейлън или Айрън Мейдън, Павароти или Ваня Балканска. Кой след още 5-10 години ще изнася концерти? Ми то не останаха Музиканти, които страдат и живеят с музиката, а комерсиални еднодневки, които без съответният маркетинг и компютърни корекции пеят като хибрид между жаба и хиена? 3. Третият проблем е именно Пренасищането. В Нет-а може да се намери всичко. Абсолютно всяка нота, изсвирена и изпяна някога. Всеки от нас има по 5-10 хиляди песни като минимум. Обикновено сваляни като цели директории, невероятна амалгама от вкусове и предпочитания. Със шантави тагове, с различно качество. На въпроса „Имаш ли еди-кое-си?” вероятно всеки би отговорил – абе, имам го... май, ама не знам къде. Пресищане. Пълно и всеобхватно. Със закономерният резултат – омръзване. След сто и първото пренареждане и сортиране на безкрайните директории, заглавия, артисти, тракове и албуми – накрая на човек му писва и иска да се върне към доброто старо радио. За съжаление и то е останало в миналото. Щото 60% от времето на радиото са тъпашки реклами. Остава интернет или сателитното радио. Може би това е музиката на бъдещето... Та такива ми ти работи. Не е проблема в музиката като епохи, стилове и нрави. Не е дали е рок/хип-хоп/чалга/класика/фолк и т.н. Който я ОЦЕНЯ по тези параметри е просто заядливец или просто остарял – хората и тяхното ежедневие са различни, допада им различна музика. Проблема е в усещането, качеството, оригиналността и посланието. Когато то е истинско, иде отвътре на автора/изпълнителя – то стига до хората. И това е именно магията на Музиката. А когато е правено от машини на конвейр – то произвежда звуков комерсиален отпадък, който създава зомбирани и объркани, осакатени слухово и емоционално роботчета. Ей това е тъжното.... |
| В събота целият свят се изправя срещу ACTA http://semkiibonbonki.blogspot.com/2012/02/acta_3630.html |
| Направо съм изумен... ...та в този ред на мисли да споменеме и Щурците (KISS по-правилно) . Слушайте след 2.50 минута. Иначе да засегнеме малко и Архитектурата...  |
| Хе хе смехория!Ми ние сме плагиати още след раждането си!Буквар-Читанка-Литература все авторски права с безплатно образование!После почват компилациите според това кой колко е възприел от изучаваното!Като юноша и аз го раздавах китарист-композитор и аранжимент!Майка ми веднаж ме чу и каза- ма това е песен на Емил/Димитров/-верно по-видоизменена ама повлияна!Общо взето всичко ново почива на гърба на нещо вече старо открито!Причем некаквие авторски права! |
| wreckage Ние май говорим за различни неща. Аз казвам, че АСТА го играе „двама се карат и третия печели” и по тоя повод иска да следи трафика ти в Нета и авторството на саунда чак личната ти тоалетна чиния. С 2 думи да те контролира целия. Ти даваш пример с проект, откърмен в люлката на телевизията. Демек частен случай и то в киноиндустрията и то за сериал. Мейкърите на South Park си правят кинти от телевизията и не им дреме, до момента в който решат например да вложат парите в пълнометражно или друго кино не за TV-to. Ти им качи продукта в торента и симпатягите от South Park ще ти кажат „ подписвай АСТА-та и не се прави на тарикат”. Тогава вместо (без АСТА-та) всичко да си е точно само с културно спазване на интелектуална собственост, ще те следят в компа ти и маскирани ченгета ще те арестуват в кенефа ти. И всичко защото (примерно!) не ти се дават два лева за премиерен български филм, който го дават под наем в нета! Междувременно ровиш жално в торентите, щото по битивито или бенетето ще го пуснат чак догодина. Ми плюй на тая орисия и не го гледай. Кой те насилва? В частния случай си прав, но в общия аз мисля по различен начин. Но успех и на двама ни.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Юнкер |
Юнкер го каза много точно - Автор и Потребител тряба се обичаме.  Разните му продуценти и пр.дистрибутори да го духат! |
| Юнкер, На една страна сме. Съжалявам, ако съм звучал твърде безсърдечно. Вярвам, че ще имаме още разговори по темата.btw, авторите на South Park са читави. Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: wreckage |
| Руританец, в това "помагало" случайно открих две разработки, които пуснах 90 и кусдур година в "Гимназист"-а. Точ в точ - но с други имена. "Автори". Пратих им имейл с една старобългарска и се отказах да търся нещо. Макар вестничето да е налице, с дата, име и т.н. Убедих се, че масово е крадено от излизащите "Гимназист" и "Кандидат-гимназист", както и от всякакви помагала, пуснати на пазара преди 20 години. Е, ако направя група във Фейсбук...Но тъй, за директни кражби - Явор Колев му дреме... ---------------------------------------------------- Блогът на Генек |