Отиди на страница:
| ъхъ.... все пак въпреки думите на Никифор за птиците, една част от ромейските войски, включително героят от разказа на Петрински, Ставракий, са се спасили. |
| Наистина, какво следва да разбираме под "столица", когато говорим за България в началото на девети век? Нито повече, нито по-малко това е дворецът на владетеля. Там се съхранява "хазната" (или с други главната част от имуществото на владетеля) и се извършват определени церемонии. Превземането на столицата от противника има по-скоро символично значение и грабителски характер. Главното за една държава с не особено устойчиви институции, от които всъщност не e зависило особено много, е била личността на владетеля. Тоест, ако говорим за днешно време и основната държавна администрация се намира в столицата, то с падането на столицата се дестабилизира цялата държава. В онова далечно време, главната фигура, осигуряваща стабилността и функционирането на държавата е владетелят. Той олицетворява политическата власт. Ето защо падането на т.нар. "столица" в началото на 9-ти век, ако наистина се е случило това в България, не би трябвало да има днешното фатално значение. |
| Велико е , грандиозно само се като прочетте: [size=2]През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация от Предводител на команчите [/size=2]на 08 Февруари 2012 21:06  Anastass Stasev, Предводител отдавна не съм се смял така здраво, ето ви и музиката от конкурса за красота Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: STEFANT |
| GreenEyes Като цяло Теофан, специално за кампанията на Никифор е крайно ненадежден източник, какъвто впрочем са всички попове, преразказващи от свое име военните събития. В неговия случай недостоверността е двойна, веднъж заради неприкритата му омраза към иконобореца Никифор, втори път заради омразата към "кожогризците" и трети път, заради некомпетентността на един поп във военните дела. Единствените "сигурни" факти са следните: 1. Никифор прави голям поход, като даже взима със себе си и башибозук, както и почти цялото правителство. От войската е помъкнал минимум половината наборници и цялата гвардия - схолите. 2. Известно време се мотае в Меркели, след което тръгва. Ако е тръгнал на север, най-вероятно е минал Айтоския проход и оттам е попаднал към Плиска. Направлението през Върбишкия би го докарало до околностите на Преслав. Пътем заварват "опожарена земя", населението бяга в планините и се крие. 3. По пътя води две битки и разбива/погубва къде 62 000 врагове - разбирай българи. 4. През цялото време Крум праща посланници за мирно уреждане на конфликта. 5. Ромеите превзимат някакъв аул, в които има "чардаци", сиреч дворец на Крум. Там намират съкровища, припаси и пиене. 6. Ромеите го удрят на погроми над местните, достойни за шпицкомандите на СС. 7. Никифор нещо превърта, става надменен и почва да налага наказания над своите войски, после "се лута" известно време - около седмица. 8. Накрая ромеите поемат нанякъде, но по неизвестен път, защото се забиват в непозната местност, където ги побарват "повикани от Крум, славяни, авари, даже мобилизирани жени". 9. След нощна и по-скоро сутрешна (в ранни зори) битка, ромеите са разбити, оцелелите търтят на бяг и се нахендрят на някакви дървени огради, зад които има дълбок ров. Там се пребиват "мнозина" от избягалите. Оцелелите се прибират в Одрин и после в столицата. Те така...  |