Отиди на страница:
| Slava, не се отнася само за българите, а и за гърците, израелтяните, руснаците-например. Проблемът "Искам внимание-сега, на всяка цена" стана световен и започна да избива в агресия. Да възпиташ спокойни хора не е никак лесно По-трудно е да възпиташ ОТГОВОРНИ ХОРА! Спокойствието, на спокойните понякога граничи с егоцентризъм. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mura |
Разрешавайте им само веднъж дневно леко да похапват. Във Франция това става между 16.00 и 16.30 часа" - това ме изумява, през останалото време гладни ли ги държат... Французите са прекалено строги, според мен, ако си прекалено строг с детето си, един ден то ще ти го върне... Става дума за похапване или т. нар. кас-крут, пощипване на коричката на хляба, не за ядене и наяждане... Едно време дори у нас по лагерите ни даваха само едно допълнително похапване, в 16 ч., филия с мармалад, например...  Горе се споменава от авторката, че американските деца не ядат в определени часове, а когато сами решат да отворят вратата на хладилника. |
| Възпитани са и да дават целувки (фер ла биз) дори на хората, с които току-що са се запознали, стига да са близки на родителите им. Не са чак такива егоцентристи. И дори са много милички.  |
| И още нещо - каква е поуката от френското възпитание - повече родителски егоизъм и по-малко занимания с детето! Няма нищо по-велико от това да си играеш с детето си... А французите - какво, ние сме най-великите родители, децата ... кучета ги яли! Не ми харесва тая система на възпитание. Не е нормално едно дете да не лудува и да не прави пакости - ако спре да лудува - води го на лекар... Французите да си я прилагат на себе си тая система. Затова половината са смотаняци и комплексари... |
| ХАХАХАХАХА каква приказка за американци с носталгия към континента - просто невероятно как може да се спекулира с комплексите на хората |
| Спокойни е антоним на нервни. В Бг всичко е нервно и търчи като шугави овце. Погледнете автомобилното движение по един френски булевард и един български и ще разберете за кво говоря. Отлагането на удоволствието и искам ,ама сега, веднага. Понякога трябва да откриваме топлата вода, отново и отново. От колко деца в БГ ще чуем "заповядай", "благодаря" , "моля" . Най-малко дебели хора съм виждала във Франция. Не си държат децата гладни. Просто не тъпчат боклуци по всяко време на денонощието. |
Френските деца в огромна си част са изключително мили и възпитани. Много от тях са направо като херувимчета. Е , виждал съм и по буйни и търчащи , но то си е до индивидуалност... Само веднъж съм виждал (в Париж , на Марсово поле) баща да си пердаши детето , явно беше прекалило , щото това е недопустима картина във Франция. Френските деца са дисциплинирани от малки , училището е целодневно. До обяд учат , следобяд играят или ходят на учебни разходки в гората , на реката и т.н. ... но никога не остават без контрол. Смисълът е да няма шляещи се по улицата деца (аналогията у нас ??  )Родителите по дефолт си посрещат децата , след обяд към 17 часа , когато свършва работния ден на родителите , пред училищата е митинг от родители и коли. Посрещат си децата ... и право в къщи. Френските деца са тихи в квартала и не създават шум и гюрултии... Ако има бандитчета в града или квартала , те се знаят от жандармерията поименно и зулумите им се разкриват за отрицателно време...Французите учат децата си на ред и дисциплина от малки. Делникът е скучен. Уикендът е за почивка. Ваканциите са за дивеене .Всяко нещо е за мястото и времето си. Импровизациите са рядкост. Френските деца не растат нито егоцентрици , нито грандомани. По скоро имат твърде много вътрешни задръжки и спирачки , чувство на отговорност и ред. (правилно отбелязано в статията) . Така обаче те са добре подготвени за Френската Администрация и обществена реалност. Която е тежка , ригидна , свързана с много чакане и дълги процедури. И която няма как да се заобиколи "по втория начин"... |
| "Не е тук проблема, а твоя проблем е, че четеш по диагоналната система. Авторката повече набляга на проблема с изграждането на родителски авторитет." ................................................................... По диагоналната система забелязах, че всички примери на авторката са за прекъсване на майката по време на разговори с друга майка. Авторитетът на родителя е необходим, за да не прекъсват майката, когато обменя клюки с друга майка. Описаните системи за възпитание на децата се препокриват със системите за обучение на кучета. Ако вземеш книга как се обучават ротвайлери /такава имам у нас/, там са описани подобни награди, като тази с двата бомбона. Но дори за кучета се препоръчва това да се използва само на първо време, докато животното разбере какво се иска от него. И после никакви подобни награди, защото се създава друг проблем- нищо не прави без награда. Същото е и с французойчетата- даваш му награда бомбонче, ако направи или не направи нещо си. Изключително вредна практика, която ще го повреди за цял живот. Аз на моето куче обяснявам като на дете, галейки го, какво не бива да прави или за кокво го поощрявам, няма да обяснявам на детето си или на внучето си. На детето, няма значение колко е малко, просто трябва да си търпелив, му се обяснява какво трябва и какво не трябва по точно определените причини. То трябва да знае, че с поведението си безпокои другите, нарушава личното им пространство, или всичко, както си е. То е човек и трябва да му се обяснява с аргументи, а не да се контролира поведението му с награди или наказания. Родителският проблем е, че не умеят да обясняват и нямат търпение да обясняват. Не може поведението на човек да се определя от това дали ще има награда или не. Научи го като дете, такъв ще си остане цял живот. А за авторитета на родителите какво да кажем! С подобна дисциплина едва ли ще се повиши. А майката като е излязла с децата на разходка, ще играе с тях. Не може да седне да бистри клюките и децата да седят мирно да не я притеснят. |
| Аз пък забелязах това: Учените установили, че американките двойно повече възприемат заниманията с децата си като нещо неприятно. В друго изследване, направено от същите учени, показва, че на работещи майки от Тексас домакинската работа им е по-приятна от това да се грижат за дете. |
Гонзик , за сетен път доказвате колко сте несведущ по каквато и да е тема. И с упоритост защитавате игнорантските си твърдения пред публиката...На детето, няма значение колко е малко, просто трябва да си търпелив, му се обяснява какво трябва и какво не трябва по точно определените причини  Това само игнорант може да го изтърси. Как да няма значение колко е голямо детето ? Всяка възраст си има съвършено различни начини на възпитание и въздействие , защото мозъкът на детето е на различно ниво на развитие !Колкото по малко е детето ,толкова по безсмислени и нелепи са дългите словесни обяснения какво да прави и какво да не прави. Напротив , удачни са по простите форми на възпитание с нагледни примери , картинки , филмчета ...Обясненията стават по сложни с възрастта , това е толкова логично . Какво общо имат ротвайлерите с децата ? Що за тъпшака аналогия да сравняваш възпитанието на едно дете с дресурата на куче? Разбира се че децата трябва да се поощряват с награди за правилните постъпки (бонбонче) и трябва да се учат да бъдат търпеливи , последователни и разумни. Това е прекрасен модел на възпитание , и късният резултат е видим. Франция е страна с несравнимо по ниска престъпност от САЩ , където 10 %от населението или е в затвора , или е лежало някога в затвора...Вижда се коя система "поврежда за цял живот" ,и коя създава едни уравновесени хора, макар и с прекалено много задръжки (по нашата балканска оценъчна скала) ... Още един път трябва да похваля американската авторка на статията и да призова всички внимателно да препрочетат текста, той е достатъчно подробен и с хубави примери... Очевидно има разумни американци, склонни да видят по доброто в други общества , тъй както и има много европейци , заимстващи от водещите американски достижения (примерно в медицината) |
Родителският проблем е, че не умеят да обясняват и нямат търпение да обясняват. Gozambo, много добре обобщено! Ако позволиш да добавя, че родителите нямат търпението и да изслушват децата си, а те разчитат на тяхната подкрепа. Имате право да им се възхищавате на французите, така както ние , които не сме съгласни с френската система на възпитание да я критикуваме и изразим несъгласието и резервите си относно резултатите й. Това е наше право-нали? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mura |
| "Гонзик , за сетен път доказвате колко сте несведущ по каквато и да е тема. И с упоритост защитавате игнорантските си твърдения пред публиката...На детето, няма значение колко е малко, просто трябва да си търпелив, му се обяснява какво трябва и какво не трябва по точно определените причини Това само игнорант може да го изтърси. Как да няма значение колко е голямо детето " ......................................................................................... Муки, ти първо създай и отгледай свои деца и тогава ми обяснявай как се гледат деца. Твоят опит с деца е от наблюденията на чуждите, когато вървят по улицата. Извинявай, но ние ако отворим темата как се правят деца, ти пак ще седнеш да ме поучаваш. В същия постинг по-долу съм писал- "Родителският проблем е, че не умеят да обясняват и нямат търпение да обясняват. ". А неумението се изразява именно в това, че каквото имаме да кажем, не можем да го обясним на малките деца. Ние имаме същия проблем и с големите, но въпросът е, че ние малките не ги броим за нищо и не се чувстваме длъжни да им обясняваме нищо. Не може и толкоз. Не може, защото родителят е казал. Децата са много по-интелигентни, отколкото ние ги възприемаме. И колкото и да са малки, винаги може да се намерят думи и аргументи, с които да им обясним защо не бива да се прави това. Но тук изниква и друг въпрос. Как да обясним на детето, че бомбонът за деня трябва да се изяде в четири часа следобед, а не два часа по-рано? Това вече не можеш да му го обясниш, защото е простотия. И ти не знаеш защо. Някой си измислил, че трябва да отлагаме удоволствията на децата. Как да му кажеш на детето истината, след като това прилича на мъчение. Прочети Българи от старо време и ще видиш същите методики при Хаджи Генчо. Ще ви кажа, но първо ще ви помъча. И като порастне детето и стане мъж, пак не можеш да му обясниш защо си го правил някога това. Децата винаги се сещат като големи, натякват го на родителите си и последните предпочитат да не се споменават тези неща. Аз не сравнявам децата с ротвайлери, напротив. Казвам, че не може децата да се възпитават по кучешки методики. А ти, Муки, когато имаш дете, възпитавай го с бомбончета! Твърдението ти, че децата като били много малки, трябвало само да им се забранява, без да им се обяснява, защото още не разбирали, също не влиза в пътя. Бебетата като се родят не разбират и дума от това, каквото им говорим, но ние им говорим непрекъснато, защото така се учат да разбират езика. По същия начин трябва да им обясняваме и порядките- какво трябва да бъде тяхното поведение и защо, преди те да разбират всичко. Така ги учим. Не може детето да порастне с идеята, че това не е редно, защото тате не разрешава. И затова, като порастнат и се откъснат от родителски контрол, стават башибозуци. |
| Мура, аз съм с абсолютни резерви спрямо изложената френска система за възпитание. С нея се възпитават послушковци. Аз не съм съгласен и с обобщенията на авторката, как в Америка си гледали децата. Америка е един свят и тук ще срещнеш всякакви системи за възпитание. Не може да се правят подобни паралели и да се наслагват измислени модели върху реалния живот. ............................................................................ От статията-"Учените установили, че американките двойно повече възприемат заниманията с децата си като нещо неприятно. В друго изследване, направено от същите учени, показва, че на работещи майки от Тексас домакинската работа им е по-приятна от това да се грижат за дете. " Край на цитата. Първо- двойно в сравнение с кого? Да приемем, че е с французойките. Ами как няма двойно повече да възприемат заниманията с деца като нещо неприятно, като двойно повече се занимават с тях, отколкото французойките. Французойките са научили децата си да не закачат майките докато последните пият кафе, бъбрят с приятелки или се хранят. Дори и когато две майки са извели децата си на детската площадка, децата им не смеят да им прекъснат разговора. Докато американките постоянно се занимават с децата си. Авторката просто си е написала една книга и си търси пазар. Аз не бих я купил. |
| Муки, ако не си заспал, я сподели как ги правят децата във Франция! Да не се окаже, че и тука сме я объркали. |
| Ето друг, съвременен подход към възпитанието, този път отвъд голямата локва: Натисни тук Не си оправя леглото тинейджърката, не ще да прави кафе, защото не им била слугиня и трябвало да й плащат, като я карат да позабърше пода и да измие чиниите. На всичкото отгоре взела, че се оплакала в социалната мрежа от гОрката си съдба в къщи -- от лаптопа, дето тати й купил и предния ден два часа й инсталирал програми, за които се охарчил със стотина долара. Така ли? На ти сега един лаптоп -- пуф, пуф няколко куршума (и от майката един; поръчала го била), на полянката, всред тревата. Да ходи да бачка и да си купи сама лаптоп, да види как се изкарват пари, а и приятелите й от мрежата да видели за какво иде реч, щом нямала респект нито към родителите си, нито даже към сама себе си. Татко Песталоци на 21-я век. Малко минал покрай него, ама, кой ли е съвършен. |
| Мога да се съглася в голяма степен с наблюденията на авторката по отношение на американските деца. Т.н. Anxiety се среща доста често сред американските малчугани. Тук, в САЩ, системата на възпитание основно се базира на убеждаването,не толкова на родителския авторитет и свързаната с това строгост. Иначе току-виж те подгонили за прояви на Мental Аbuse и разни други форми на "родителско насилие". Много често дори деца под 7 год. трябва да бъдат убеждавани, за да направят нещо елементарно. |
Някой си измислил, че трябва да отлагаме удоволствията на децата Тцъ, не е "някой си". Казва се доктор Зигмунд Фройд. Та този именно някой си твърди, че порастването означава преминаване от принципа на удоволствието към принципа на реалността. Бонбонките са елементарни примери за американски главици. А задача на родителите е да приучат постепенно децата си, че не могат да мислят единствено за собствените си удоволствия, а трябва да се съобразяват с реалностите в обществото (примитивно обяснявам преминаването към принципа на реалността). Половината детски приказки туй внушават - "Трите прасенца", "Червената шапчица" например. Щото е важно. Представлява съществен елемент от социализацията на личността. (Липсата му, гозамбич, ни се демонстрира у нас - мутренските дворци с кулички, безсмислен и показен лукс и пр. всъщност са инфантилни прояви, сочещи липса на отговорност към обществото - важното е да изям колкото може повече бонбони сега и тук, останалото е без значение  ) |
Гозе позна ,бях заспал Във Франция обикновено през нощта се спи , а не се фрустрира в мрежата... Ше взема да ти дам малко игнор по всякакви дискусии , че нещо хептен си се екзацербирал напоследък.Вземаш опонентите твърде емоционално и лично... Впрочем аз съм във възраст ,когато вече почваш да мислиш за внуци , щото децата ти са отдавна порастнали,каквото си възпитал , отдавна си го възпитал.Та ти не си някаква изключителност в ролата си на родител във Форума ... Но с риск да се повторя още веднъж. Статията поставя един фундаментален въпрос - дали децата трябва да се оставят на течението на Желанието , Искането , Хладилника по всяко време , отприщването на енергията във всякакви условия... или да се слагат внимателно граници, условия , поощрения и дори забрани. Няма безусловен отговор. "Истината" очевидно е в дозировката.Аз мога да сравнявам България и Франция. За Америка нямам системни наблюдения. За Америка е писала авторката... Та между българският модел и френския не виждам някаква пропаст. Може би социалното неравенство в БГ направи да има едновременно деца с добро възпитание и заложена социализация , както и асоциални такива с пълно отсъствие на задръжни процеси. Докато във Франция по голямата социална хомогенност на обществото и стремежа да се тушира неравенството дават една по еднородна картина на децата като цяло ... не зная. Това не ми е специалността ...Във всеки случай примерите на авторката американка са много точни , и това ми хареса в статията . Жив и здрав Гонзе , и да ти са живи и здрави ротвайлерите.  |
| четох до някъде статията, надолу няма какво да я чета, защото всичко това звучи познато - и мен са ме отглеждали както френските деца, нямаше глезотии, нямаше нищо, чужд език от съвсем малък, записване от първи клас в руско училище, където се учеше сериозно, шоколади и бамбони и без това нямаше (родопчетата не се броят), родителите си говореха с гостите или помежду си за някакви безинтересни неща, а децата трябваше да се забавляват сами и да са тихи, защото иначе идваше бойчо огнянов. децата на приятелите на родителите ми бяха възпитавани по същия начин - това беше нормалното за нас. после се оказа, че и сегашните ми приятели са възпитавани по същия начин. сега всички сме в чужбина, защото в българия мнозинството и тези отгоре не са възпитавани по същия начин и им личи (филии с мас и по цел ден след топката). |