Отиди на страница:
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
| "А задача на родителите е да приучат постепенно децата си, че не могат да мислят единствено за собствените си удоволствия, а трябва да се съобразяват с реалностите в обществото (примитивно обяснявам преминаването към принципа на реалността)." .................................................................... Няма друг начин за обяснение, освен примитивен, не се притеснявай, София! Пълна простотия е чрез подобни мъчения да възпитаваме детето в лишения. По-добре да му се каже- трябва да пестим, защото ще плащаме сметки, защото събираме пари за колеж или каквото е там и затове не може всеки ден да имаме бомбони, или други удоволствия. Хората така или иначе лишават децата си от доста работи. Всеки ден няма Дисниленд. Всеки ден няма нова играчка. Всеки ден няма любимите вкусотии. Та децата са в лишения още от най-ранна детска възраст. Сякаш децата ни имат всички удоволствия нон стоп, та се налага да ги приучаваме на въздържание чрез номера с бомбона! Децата са в реалния живот от раждането си. Принципът на реалността изобщо не ги подминава. И при децата, както и при възрастните, удоволствията са отвреме навреме. С бомбона ние не ги учим да отлагат удоволствията и не ги въвеждаме в реалния живот. Ние ги учим кой е босът. Че от босът зависят удоволствията. Че се слуша волята на боса. Ние просто им пречупваме волята и налагаме нашата си воля. И ние я налагаме категорично, като деспоти, а не като авторитети. Това е просто една по-висока степен на несвобода, която налагаме на децата си. Муки, може да си на възраст и за правнуци, но деца нямаш. Не съм прочел от теб и намек за семейство и деца. |
А майката като е излязла с децата на разходка, ще играе с тях. Не може да седне да бистри клюките и децата да седят мирно да не я притеснят. Гозамбо, да видим сега, занчи майката е личност и човешко същество, което има право на разговор. Но ти и преди възхваляваше арабския тип патриархат, та общо взето твоят комплексарски мисловен модел е изяснен. СЕга по същество, изненадващо приятна и полезна статия. Много полезна поне за мен, тъй като съм в процес на отглеждане и възпитание и виждам, че горе долу съм налучкала верния тон. Естествено, всеки възпитава по свой почин децата си, но ми се струва, че този така наречен френски модел е добър. Едноп дете трябва да знае къде са границите. Трябва да уважава и двамата си родители и оттук не следва да прекъсва който и да е от тях при разговор разговор. Това е въпрос на домашно възпитание ако пропусне този урок ще има доста проблеми при социализацията си. Справка - нашите родни шофьори. Всичко това са основни ценности, които ни различават от доста американци. Браво, че една американка е доловила разликите и е имала доблестта да го напише. Чест й прави. Старият български и класически налижил се модел на възпитание има много сходни черти с френския. Дано преживее период на възраждане. |
| Две неща на първо време. Първо, правилно авторката се е досетила, че проблемът на/с децата се корени в ... инфантилизма на родителите им. Второ, Gozambo бе прав да подскаже, но не и да иронизира, паралела с ... приматите. Висшите. Съседите по еволюция. В този ред от мисли, сравнете възпитанието и поведението на малките при бонобо и при шимпанзетата. Доста поучително, уверявам ви. Пък уж са тъй близо генетично и като среда на обитаване. |
| Ако си турист в трета страна (не Франция и не Германия) и пред супермаркета се появи клас ученици-екскурзиянти и децата вземат да се спускат по наклона с количките за покупки, да си наливат лимонада в гърбовете, са се ритат, да си се качват на на гърбовете и да крещят - без да си чул на какъв език говорят, може да си сигурен, че е френски. Добрите семейства са добри навсякъде. Простият ражда прости деца, простакът - простачета.Щяхме да имаме по-възпитани деца, ако ние самите бяхме по-възпитани (Гьоте) |
Едноп дете трябва да знае къде са границите.  Защото иначе то започва да определя границите. И се качва на главата на родителите си от съвсем бебе. |
В една статия на Александър Николов в последния брой на "Анамнезис" открих цитирания по-долу бисер от един ранен измервач на черепи (така го нарича самият Николов): „Физическият облик на българите е трудна и неясна тема: техният морал cъздава допълнителни затруднения. Те се различават от сърбите в някои отношения благоприятно; в повечето случаи, може би неблагоприятно и въпреки че някои от най-големите им недостатъци са без съмнение онези, които се появяват у раса, която стотици години е била подчинена на друга, не е възможно всички те да са възникнали по този начин. Героическият тип, който се явява сред сърбите, били те мюсюлмани, рая или свободни християни, и тържествува сред прекрасните варвари от Черна гора, липсва тук. Баладите и народните песни на един народ могат да бъдат обикновено взети като доказателство на идеалите му и поради това до известна степен и за характера на този народ. Робин Худ в Англия, Кухулин в или Дайармид в Ирландия, Сид Родриго в Испания, Редуан на маврите, Антар на арабите, цар Лазар в Сърбия, всички те притежават в една или друга степен рицарството в характера си и не са просто въплъщение на силата, подобно на Марко, българския герой, който е представен като свиреп грубиян, убиец на жени и предател. Тяхната религия, също така, се издига малко над фетишизма и има съвсем малка връзка с морала. Мъжественост, щедрост, вярност и уважение към жените могат рядко да се очакват от такъв народ. Но тук има индустрия, амбиция, усърдие и спестовност до степен, непозната сред сърбите, тук има и желание за знание и капацитет за учене; и въпреки насилствената намеса на Русия и огромното количество от морално и физическо зло, привнесено по този начин, те биха могли постепенно, под подобряващо се управление, да се развият към по-добри неща, от онези, които можем да се надяваме да видим в наше време.“ [Beddoe, John. “On the Bulgarians” – The Journal of the Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, vol. 8 (1879), 232-239] |
Имам гозе дъщеря на 20 години. Имам жена от 21 , не съм развеждан , не съм осъждан. Това че ни си разнасям долните гащи като вас из форума , дето всички трябва да ви знаем и децата и техните приятели , и навиците им и прочие неща ми е дълбоко антипатично.  Нещо ме бъркаш с Нела на Фичо в това отношение. Тука във форума сме не да правим комуналка , а да излагаме идеи. Това задгьолните заточеници сте архи досадни в това отношение. Хем парадирате , че сте хванали господ за пардесюто , хем по цел ден клечите в БГ форумите. Хем по типично пиндостански маниер ни демонстрирате колко сте се размножили... Сакън Светът да не остане без генотипа на умния Гонзьо  Ами това е положението. Българите в България не са стоко. Но българите зад граница още повече , а при вас - хептен. Дадох ти максимален жокер , не чакай да си разтварям шлифера по форумите за да те уверя къде живея , къде работя , колко пъти правя секс на седмица , какви са проблемите на децата ми , и т.н. Ти например ама хич не ме интересуваш , ако ще да си мормон , да ти са живи и здрави всичките деца , ротвайлерите , техните деца , и от хладилника да се не откъснете. Ай игнор...  |
| А щях да забравя нещо важно. У дома не понасяме кучета . Обожаваме котки , и тука имаме 2 даже. С гердани и звънчета. За повече подробности - Зигмунд Фройд. |
Хем по типично пиндостански маниер ни демонстрирате колко сте се размножили. Планината Пиндос е в Гърция. Из нея живеели арумъни, куцовласи, цинцари и други културологични потомци на Римската - говорещата латински - империя..."Пиндостан" оттам ли идва? И защо завършва на "стан", ако е елинска държава? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Лустриран, не фрустриран |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Преди години бяхме на сбирка на българите за Гергьовден. Спомням си главно хубавите неща от този ден, но понеже темата е за възпитанието на децата искам да ви разкажа нещо, което ми направи крайно неприятно впечатление. През цялото време едно момченце на около 7-8 години, което не изрече една българска дума, обикаляше между масите и крещеше на всеки you are fired. Попитах може ли да каже това изречение на български, при което то измуча отново you are fired. Тогава го помолих да ми каже на английски защо съм уволнен. Получих отговор, който дори от устата на възрастни хора звучи грозно и вулгарно. В този момент не издържах, хванах го за ухото и го завлекох на майка му да го превъзпитава. Съответно тя се развика до бога и заплаши, че ще ме съди, на което аз отговорих - you are fired piece of s...t. Тоест използвах речника на сина й и след това вежливо й обясних, че вместо да се занимава с мен по-добре да научи сина си да се държи добре, ако не иска някой ден наистина да тръгне по съдилища. За възпитанието на американските деца мога да кажа, че не е перфектно, но в никакъв случай не бива да се говори, че не подготвя децата за живота и за жестоките реалности, пред които някой ден ще се изправят. Тоест не ги лигавят и не ги подвеждат. |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| - верно - не си издържал - и можеше спокойно да те съдят. Трябвало е да разкажеш на родителите за поведението на сина им, без да го хващаш за ухото. Благодаря за съвета. Поемам рискове в моя живот. Непрекъснато. Надявам се, че ще възпитате или сте възпитали вече децата си в духа, в който се опитвате да възпитавате и мен, за да имат спокоен и удобен живот. |
Възпитанието на американските деца –модел за европейските.Натисни тук  |
Това за отлаганото удоволствие е вярно и трябва да се прилага не само към децата, а и към много възрастни. BTW, личен опит - ако "отложиш" пробиването на ушите на щерка си до 12-13 години почти сигурно е, че няма да си й се наложи да си пробива допълнителни дупки на тях в по-късна възраст, а също няма да й се иска вече да си пробива веждите, устните, пъпа и т.н. До 12 години може спокойно да се шегувате, че смятате пробиването на нечии уши за "mutilation" (членовредиелство, телесна повреда) и това действа безотказно. Настават образователни спорове в семейството, че "mutilation" е тежка телесна повреда, а пробиването на ушите е само лека такава. Енергията за самостоятелност на детето години наред отива в това да докаже, че е ОК да има дупки като всяка друга девойка по света  . Когато получи най-накрая така исканото нещо, "отложеното удоволствие" е проработило. Може да чуете намеци как някоя приятелка имала обеца на пъпа си или татуировка еди-къде си, но времето е изиграло своята роля и желанието за експерименти с тялото е намаляло. Детето вече е станало 20 годишна госпожица и...така.Още едно лично наблюдение: повечето американски деца притежават олимпийско спокойствие и искрена добронамереност към околните в сравнение с някои българските деца. За френските не знам, нямам опит с тях. Родителските преживявания на госпожата от статията са лични и не се покриват с моите. Нашият син дойде в САЩ на 8 години и в училището си в София, Лозенец, се славеше като спокойно и възпитано дете. Още в първите месеци в американското училище се оказа, че той се различава много от съучениците си - "спокойното софиянче" се оказа "вироглав", "твърде палав" и "откровено състезателен" според американските стандарти. Какво ли щяха да кажат, ако видеха съучениците му до 2-ри клас от у-ще "Хан Крум"? Същото се случи с наши приятели по аспирантство, които по същото време се установиха във Флорида. Техният син е приятел от малка възраст с нашия и дойде на същите години в САЩ. Нещата в тамошното училище са били още по-сериозни - имало е предупреждение за изключване защото гордото българче не приело спокойно нечия невинна закачка и май е имало размяна на удари. В момента и двамата са спокойни и приветливи млади мъже, които по нищо не се различават от спокойните си тукашни приятели, но определено се различават от неспокойните си български връстници в София, Варна и Пловдив. |
Получих отговор, който дори от устата на възрастни хора звучи грозно и вулгарно. В този момент не издържах, хванах го за ухото и го завлекох на майка му да го превъзпитава. Съответно тя се развика до бога и заплаши, че ще ме съди, Точно същата случка е и сюжет на нашумял напоследък австралийски роман по който дори направили сериал. Авторът се казва Христос Циолкас, а романът в превод на български е Плесницата. Ето и линк към оригинала. Натисни тук След като порчетох романа искрено са зарадвах, че не живея в Австралия. |
Точно същата случка е и сюжет на нашумял напоследък австралийски роман по който дори направили сериал. Не е съвсем същата, но е подобна (направих си труда да проверя за какво става дума). Между другото, подобно поведение на разлигавени деца съм виждал не само в Америка, но и когато сам аз бях дете и когато родители постъпваха по подобен начин. Сега обаче не е политически коректно да покажеш на тези деца, че са преминали всякакви граници, или казано по друг начин, че възпитанието, което техните родители са им дали е възмутително. За жалост, липсата на дисциплина и виждам при българските деца.... |