Отиди на страница:
| Аранита, между другото живял съм и в Австралия, възпитанието на децата е много "по-здравословно" отколкото на българските деца. Казвам това със съжаление. |
| Да прав си, че не е буквално същата случка, но идеята е същата. Изобщо май се налага да сме много критични към всичко внесено отвън, за да не се окаже, че жертваме читав наш модел за нещо кухо. |
Аранита, между другото живял съм и в Австралия, възпитанието на децата е много "по-здравословно" отколкото на българските деца. Казвам това със съжаление. Като че ли се е поразвалил и българският модел. Едно време децата си лягаха след лека нощ деца и глезотиите бяха сведени до минимум. Сега виждам много малки деца будни по заведенията до 12 и повече часа. Дано тази тенденция се обърне. Не знам как е в Австралия, просто от конкретната книга ми се зави свят, но естествено една книга изразява нечие субективно виждане за нещата. |
| Аранита, говорейки за българските деца в чужбина трябва да се има предвид, че те са много по-уязвими от тези в България - културен шок, сблъсък на две култури, различия в образователните системи, амбициите на родителите да се приспособят и успеят в кратки срокове, което се отразява директно и на техните деца, и най-вече много тънкия баланс между запазването на всичко хубаво от българските традиции и култура, човешки отношения и светоглед, и новата среда. Въобще задачата на българските родители става многократно по-трудна, но това не означава, че те трябва да вдигнат ръце и да тръгнат по пътя на най-малкото съпротивление за сметка на възпитанието на децата си. Това исках да кажа с разказания от мен случай. |
Като че ли се е поразвалил и българският модел. Едно време децата си лягаха след лека нощ деца и глезотиите бяха сведени до минимум. Сега виждам много малки деца будни по заведенията до 12 и повече часа. Дано тази тенденция се обърне. Казват, че най-трудната работа на света е отглеждането на децата. Мисля,че наистина е най-трудната и...най-отговорната, за децата ни и след това и за обществото. Права си, че на времето беше много различно, но и времената бяха различни. Всичко се мени, и всичко е толкова взимосвързано, че дори не можем да си представим всички отклонения от "нормата", които всяка следваща година нанася върху общата картина. Ако говорим за децата в България, те се оказаха най-потърпевши от загубата на ценностни ориентири в българското общество. Сега наистина почти всичко зависи от родителите, за да опазят децата си от тази почти тотална морална деградация в обществото ни - като почнем от арогантността между хората, липсата на човещина и обич към родината си, и стигнем до чалгаджийската ни култура, наркотиците и упадъка на българското образование. |
| Green eyes, ти в България или в чужбина си уседнал? Т.е. - пребиваваш "продължително" (до използвам термин от българското законодателство)? Питам, щото от една страна пишеш, че българите сте се събрали за Гергьовден, а от друга - преживяваш "тази почти тотална морална деградация в обществото ни "(подчертано от мен - ЛунеФру) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Лустриран, не фрустриран |
Green eyes, ти в България или в чужбина си уседнал? Т.е. - пребиваваш "продължително" (до използвам термин от българското законодателство)? Питам, щото от една страна пишеш, че българите сте се събрали за Гергьовден, а от друга - преживяваш "тази почти тотална морална деградация в обществото ни "(подчертано от мен - ЛунеФру) Какво по-точно искаш да знаеш? Географското ми положение, статуса ми в чужбина, ако съм там, защо наричам българското общество "обществото ни", защо се вълнувам от България и защо се считам за част от българското общество, или нещо друго? Ако искаш да попиташ за моята позиция за възпитанието на децата ни, аз мисля, че съм се изразил що-годе разбираемо. Не искам да обиждам никого в този форум, но не смятам, че е приемливо да питам за детайли от личния живот на хората в този форум, освен ако те самите не разказват за него и искат да им се бъркаме в живота. Също така не смятам за редно да поставям въпросителни за подбудите на форумците, които пишат от различни краища на света. Защото всеки има право да се чувства за част от което си иска общество, че даже от 2, 3 и повече, и най-вече защото всеки има право да обича Родината си, независимо от това къде се намира. Винаги съм бил убеден, че човек, който е живял на много места на този свят, има доста солидна основа, когато оценява събитията в Родината си, още повече ако редовно я посещава. Убеден съм също, че българите в чужбина, въпреки че българските правителства показват, че не ги интересува много съдбата им, са не по-малко патриоти отколкото българите в България. Моето мнение за живота в България, за политиците ни, за обществото ни, за това накъде вървиМ, си е мое лично мнение и не го натрапвам на никого. Но имам право на него и имам право да го изразя. |
Какво по-точно искаш да знаеш? ми да повторя - Green eyes, ти в България или в чужбина си уседнал? Т.е. - пребиваваш "продължително" (до използвам термин от българското законодателство)?" - това е, нищо друго... Впр. още нещо - предварително прощавай - много е лично, съвсем личен детайл - няма да се засегна, ако откажеш да отговориш - никой не е длъжен да разкрива такива лични неща по форумите - какъв ти е цветът на очите? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Лустриран, не фрустриран |
Питам, щото от една страна пишеш, че българите сте се събрали за Гергьовден, а от друга - преживяваш "тази почти тотална морална деградация в обществото ни "(подчертано от мен - ЛунеФру) Този път си пропуснал пояснението към въпроса ти. Между другото защо се интересуваш от моята скромна особа? За един бивш (или настоящ) дипломат от "кариерата" този интерес е обясним, ама тук сме си едни обикновени форумци. А и днес съм наистина страшно зает, много малко време ми остава да отговарям на лични въпроси. Поздрави. |
То тази статия повече подхожда за бг.мама, мен ако питате.  Аз съм отгледала две големи дъщери, щастлива съм да имам две чудесни внучета и се опитвам на базата на не "старило, а патило" да помагам на дъщерята да избягва моите родителски грешки. Най-важното е не какво казал тоя или оня, а да обичаме и уважаваме тези малки човечета, които господ ни е пратил. Както често обичам, ще цитирам пак Халил Джубран: Вашите деца не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. |
| "как да се отложи момента на удоволствие" Удоволствието не просто се отлага, научаваш се да преодоляваш себе си, да определяш цели и приоритети, да правиш избор, да се отказваш и да продължаваш. Това (преодоляването) е основен принцип първо на самовъзпитанието, след това и на възпитанието. Имам пред вид възпитание повече с личен пример и поведение. Няма как да постигнеш каквото и да е значително: например да си професиналист в нещо или просто да караш ски - без прилагането на значителна доза мазохизъм и преодоляване на себе си. |
Аз съм отгледала две големи дъщери, щастлива съм да имам две чудесни внучета и се опитвам на базата на не "старило, а патило" да помагам на дъщерята да избягва моите родителски грешки. Най-важното е не какво казал тоя или оня, а да обичаме и уважаваме тези малки човечета, които господ ни е пратил. Обичта е най-важното, следват останалите, по-тежките стъпала към изграждане на бъдещето на тези човечета, които трябва хем да са щастливи, хем подготвени за живота. Много трудна работа, включително и как да показваш обичта си. Но важното е да обичаме и те да го почувстват. Както се пее в една песен на Джош Гробан... Натисни тук |
| Каква интересна тема за разсъждение и изводи. Тази авторка е наивна в намерението си да отрази едно наблюдение и в това е постижението и. Ако беше малко по-образована щеше да знае, че детският свят е отражение на света на възрастните - тоест подобна фигура на обществото. Американското общество е общество на насилие и безкруполност в името на печалбата и ценности, които нямат нищо общо с морала. Това е ядрото.Обвивката е точно обратната - навсякъде се афишират и теоритизират морал и възвишеност, идеали и взаимопомощ. А всъщност това общество се движи от наглост и избутване с лакти, безмилостност дори към собствените си деца, скрит расизъм и безпощаден егоизъм. Е това е американскто общество. Малкото дете е попивателна за всички тези явления от ядрото, защото обвивката е предназначена за възрастните - зад лъскавината се крие мирис на гнило. А детето усеща този мирис най-лесно. И затова в щатите има убийци на 11 години, изключителни престъпници формирани от това общество, които понякога си разкриват истинските размери на идиотския характер много по-късно. Ами тази ограничена авторка ако отиде във Германия, Финландия, другите скандинавски страни тогава какво ще напише? Ама за обществото което споменах то върви, важното е долари да падат, хората не струват нищо. Виж ако ги слушаш само, без да ги познаваш ще излязат най-големите хуманисти. |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |