Отиди на страница:
Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как губят нещо много по-важно, от което зависи самото им съществуване - основното си човешко право на информация. Миии - не, според скромното ми мнение. Няма нищо общо. Хората, или поне част от тях, си искат безплатното развлечение - търсят си го, набавят си го и протестират, ако им се пречи да си го набавят. Обаче печатни медии не искат толкова силно. Интернет издания на същите печатни медии - също. Ако са евтинки вестниците, купуват се криво-ляво - може да дадеш малко стотинки, за да си купиш вестник - хем да почетеш нещо в трамвая, хем после можеш да си постелеш вестника под нещо или да си увиеш нещо в него. Обаче за малко стотинки, за толкова ги оценява публиката. За повече хем ще спре да ги купува, хем и никой няма да пуска торенти с вестници, както се прави с филми, книги и музика. Аз на времето си купувах понякога вестник, за да прочета нещо, а после да белим картофи в къщи върху тях. Откакто пускат в пощенските кутии безплатни рекламни вестничета, те са ни достатъчни вкъщи за белене на картофи. Та да повторим - печатните медии и интернет изданията им ще загинат, защото хората не ги ценят толкова високо, че да дават прилична цена за тях, не за друго. Пък за информиране ще му намерим начина някак си, да не се притеснява авторът.  |
| Трудно ми е да се съглася с автора. По специално с намека, че ако го нямаше безлатният достъп до информяцията, то медиите биха били по-богати и респективно по-независими. Не смятам, че е възможно да има независими медии. Също така не смятам, че някой трябва да пресява новините, за да ги предостави на обществото в "сдъвкан вид". Пресяването на информацията всеки трябва да го прави индивидуално. И последно - лично за мен, коментарите на форумниците са ми по-интересни от самата новина. |
 Филми и музика . Хайде , Светльо мили ... Знаеш , че те обичам , а повече от песа , "въртиш опашка".За пиар ли го гласиш ???...  |
Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини". eee!!!  eдин доктор по журналистика не може да не е чувал за "черен пиар" (negative public relations, also called dark public relations) . всъщност достатъчно е да прочете статии на някои свои колеги, за да открие явлението "черен пиар". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: softwind |
Чини ми се, че този път авторът е попрекалил с плача си по журнавистическата задруга.  Един колега, по горе, му напомня за "черния PR", но напразно се хаби, той си го владее доста добре и ние, от форума често му вдигаме прастче. |
| Технологичното развитие постави под въпрос съществуването на журналистиката. Не бях обърнал внимание на този надпис под симката, но не мога вече да не отбележа, че ми звучи, хем глупаво, хем противно. |
| А има много просто решение което се прилага от много научни журнали. За да получиш достъп до някоя статия (в интернет) трябва да си платиш. Това е по-евтино от колкото да си купиш хартиено издание. Ако вестникът или даден автор работи като "цедка" за информацията, няма да си дам стотинките. Ние, читателите, ще показваме всеки ден "рейтинга" на всеки журналист и вестник. |
В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и бе заменена от корпоративна журналистика, при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии Светльо, то бива, бива самокритика, ама така направо да го изплескаш това изречение на страниците на вестник... |
В книгата на Майкъл Конъли "Плашилото", журналистът Джак Макавой споделя подобни мисли за журналиситиката и сигурно е така. Ето и Светослав Терзиев е сложил еполетите и се представя като доктор, което преди не е правил, а може би е доктор от скоро. Светът се променя, какво да се прави и за съжаление нуждата от умни хора, какъвто безспорно е Терзиев, намалява в корпоративните партньори (така да ги наречем).  |
| @Неверния Тома А има много просто решение което се прилага от много научни журнали. За да получиш достъп до някоя статия (в интернет) трябва да си платиш. Това е по-евтино от колкото да си купиш хартиено издание. Я пак колега? 10 прочетени статии Х 20 стотинки = 2 лв. А колко струва целия вестник? А колкото до това с платените научни статии -- един вид ограничение върху знанието. |
| Изключително тъпи изводи. Авторът казва, че медиите са като динозаври, но сам разсъждава като такъв. А дефиницията му на ПР-професията като "съвременното название на платена пропаганда" показва, че е поредния глупав журналист, на който само залповете на Аврора му кънтят в главата. И развитието му е спряло там някъде. Няма си и понятие от социални мрежи, лайф-стриймове, споделяне и т.н. И няма и как да има, като не полага усилие да се научи... |
| "В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами." Това са пълни глупости. Първо, защото абсолютно нищо не им пречи да публикуват реклами и в електронните си издания. Дори така разширяват собствената си аудитория, а оттук и аудиторията, която ще се "радва" на тези реклами. Второ, защото единственото, което губят са преките приходи от продажби. В замяна на това обаче си спестяват огромна част от разходите за отпечатване и разпространение. Така че журналята, вместо да мрънкат, да вземат да се пренесат в 21-ви век и да се нагодят към новите реалности, както би направил всеки един разумен човек. |
| Гадно, деба ... Едни лоши хора изкупили вестниците и те взели да подкрепят правителството, пиарите му недни. Добре, че авторът работи в истински независимо издание, характерно със своя професионализъм, обективност и политически неутралитет. |
| в бг /софия/ да си джърналист означава да си п*т*ка.. никаква съвест никаква позиция. малцината които се четат не с ажурналисти.. |
В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Ако заменим второто "реклами" с общото "фирмено финансиране", то можем да попитаме - а имало ли е някога в България вестници, които да се издържат само от продажби ? Може би с изключение на 1990-1991 г. - не. - Независимо дали фирменото финансиране е пряко или под формата на реклама, то е едно и също и защото винаги всеки вестник е имал един или няколко основни рекламодатели, които са пускали реклами в него не щото много имат нужда да се рекламират, а за да го финансират. - Изходите са два: 1. Собствен - реклама - евтина, много, но информативна, а не лъжлива и нахална. Поне за разлика от хартиеното издание или от телевизия обемът на сайта не е ограничен. 2. Публично финансиране на публичната информация, което може да стане ако се въведе електронна дистанционна система с електронен подпис за гласуване по Интернет. Тази система може да се използва, както за разпределение на местата в Парламента, така и за разпределение на определена държавна субсидия. Просто всеки гласува кой е любимият му вестник, медия, журналист, режисьор, артист, филм и т.н. и на базата на резултата се разпределя субсидията. |
| Смешен плач. Хората, които имат какво да кажат, винаги ще има кой да ги слуша. Дори и платено. Хората, които нямат какво да кажат, в корпоративните издания ще описват фикуса. |
| И аз ще се хвана за репликата В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Не е вярно. Има доста издания - предимно жълти и най-вече ориентирани към третата възраст - които се самоиздържат. Но иначе в статията има доста верни неща. |
А колкото до това с платените научни статии -- един вид ограничение върху знанието. Така си е. Досъпът до една статия, често струва колкото годишния абонамент за печатното издание. И точно тук, тезата за това колко безплатният достъп до материали ощетявал творците се пропуква най-сериозно. Най-често авторите на статии в научни списания получват за труда си няколко бройки от списанието в което са отпечатли и няколко отпечатъка. Да оставим настрана, че скоро един автор отказа да ми изпрати копие на публикуван от него материал, защото "нямал право без разрешение на издателя". Друг автор, когото познавам лично, пък трябваше да плати за електронен достъп до собствената си статия, чийто текст затрил. |