Отиди на страница:
| Cruella, уви, колкото и да задаваш въпроса за финансирането на училището в Горна Баня няма да получиш тук отговор. Ако наистина те интересува, защо не го зададеш там където му е мястото? |
| Firmin, съвсем не там където пишеш ги стяга чепикът противниците на държавното финансиране на частното училищно образование. Явно не си разбрал добре, затова ще го копирам тук. С извинение за дългите цитати: В единния разходен стандарт за общинските и държавните училища влизат всички дейности, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, заплатите на учителите, в това число и кариерното им развитие. За частните училища обаче той ще бъде само част от финансирането на този тип дейност. Ако става дума за фирми, публичното финансиране на фирми е непозволена държавна помощ. Според текста на новия закон субсидията практически се дава безусловно, а аз съм против това. В закона пише само, че тези суми са за допълнителни дейности, а не за задължителното образование, Истинският проблем за българските частни училища и за децата, които учат в тях, макар че техните родители може и да не го знаят, това е изкуствената, парниковата среда в резултат от социалното филтриране. Там попадат само определен вид деца и те реално учат изолирани от света такъв, какъвто е в действителност. всички контролни механизми са насочени към работата и разходването на средствата в държавните и общинските училища. Там формираме обществени съвети, които до голяма степен обезсмислят автономията на училищата, защото тези съвети ще се произнасят и по бюджет, и по политики, и по атестация. Пращаме Сметната палата и всички останали органи, заложили сме ангажимент на директора да не превишава предвидените бюджети при растящи цени на електроенергията, на отоплението, на всички консумативи, докато за частните училища твърдим, че ще влезе Сметната палата, но това не е записано в закона. Оказва се, че държавата няма друг механизъм да контролира работата на частните училища. Когато си оставил общинските и държавните училища да живеят на ръба, на минимума, с твърде малко пари, тогава всичко, което те могат да получат, решава проблемите на материалната база и учебната среда, а за другите решава възможността за практикуване на конен спорт. Опасявам се и това е съвсем възможно - разликата между голямата група деца и една малка група деца да се задълбочава. А от това обществото ни не става нито по-силно, нито по-солидарно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Жана22 |
| Според мен е нагло от страна на египтолога да прокарва подобни идеи, при условие, че държавното образование е на никакъв хал що се отнася до финансиране. Има някакъв резон в това, което казва Брайтмън, а именно за издръжката на материалната база на училищата. Не може да има нормално образование в една държава, в която основната грижа на директора е преди всичко дали ще стигнат парите за отопление, за ремонти и пр., ако учениците намалеят, което се дължи, особено в малките населени места, на миграцията, тогава и пари за заплати на учителите няма, следват съкращения и ..в един момент... зейнали прозорци на изоставено училище. Закриеш ли училището, закриваш селото. И при тази ситуация на крайна бедност в страната ни, в тази криза, да се лансират подобни идеи и сигурно ще се наложат, е меко казано цинично. Не сме и няма скоро да станем Швейцария /не знам дали там финансират частното образование/. |
Да се отдели обучителната дейност от материалната база за осъществяването й. Ами казал съм го, ама или не съм се изразил достатъчно ясно или не си ме разбрал. - Означава, че учителските колективи (екипи) стават относително самостоятелни нестопански сдружения, които се финансират от държавната субсидия за образование. Те могат да преподават в сгради, както държавна и общинска, така и частна собственост. Разгодите по сградите не са тяхна грижа и както си отбелязал става съвсем отделно от собственика им. Ако това е държавата и общината - по отделно перо пряко управлявано от тях за поддръжката на материалната база, ако е частна фирма - от такси. - С други думи създава се пазар за учителски екипи, а материалната база, като такава, се отделя от обучението. --- Например - един учителски екип може да почне, като използва частна материална база, а в последствие да се прехвърли в държавна. Даже общините и държавата може да са задължени всяка година да наемат най-добрите екипи, оценени спрямо показаното от учениците им . Нещо като своеобразен търг за безплатното използване на общинската и държавна учебна база. |
| Жана, намерила си да цитираш това дете на сороската природа! По-голямата част от казаното са безсмислени и неверни брътвежи. Според текста на новия закон субсидията практически се дава безусловно, а аз съм против това. В закона пише само, че тези суми са за допълнителни дейности, а не за задължителното образование, Тези суми се дават, за да покрият дейностите в изпълнение на държавните образователни изисквания (ДОИ). Що са ДОИ, вж. на сайта на МОМН. Оказва се, че държавата няма друг механизъм да контролира работата на частните училища. Държавата контролира изцяло частните училища във всичко онова, което се отнася до изпълненията на ДОИ, чрез регионалните инспекторати, и в случай, че училището не ги изпълнява, има право да го затвори. Хеле пък за конния спорт отново да си дойдем на егалитаризма и сиромахомилството! В цитатите има две верни неща: 1. Ако става дума за фирми, публичното финансиране на фирми е непозволена държавна помощ. Да, може да се окаже така, защото май (това наистина не го знам със сигурност) България е единствената държава, където е възможно лицензираните средни училища да имат за собственици юридически лица, регистрирани по търговския закон (ООД, АД, ЕТ, и т.н.). Съгласен съм, че ако ще се дава субсидия, би трябвало да се предяви изискване към собствениците на частните училища да се пререгистрират по закона за сдруженията с нестопанска цел. 2. Истинският проблем за българските частни училища и за децата, които учат в тях, макар че техните родители може и да не го знаят, това е изкуствената, парниковата среда в резултат от социалното филтриране. Това е вярно донякъде. Но този проблем стои далеч не само пред частните училища. Върхът на сладоледа при "детето на демокрацията - соросчийче" обаче е сакраменталната фраза Съгласен съм субсидията да се дава срещу условието за равен достъп, т.е. ако срещу държавната субсидия частното училище е длъжно да приеме ученика и да му осигури базисното образование.  |
да се оценявал учителският труд само по постиженията на учениците Да. Това твърдо трябва да бъде така, като може да има коригиращи коефициенти в сумата в зависимост от специфични условия - населено място, малцинства и т.н., но принципът трябва да бъде този. Иначе за какво плащаме с данъците си ? За отбиване на номера и необразовано поколение ? |
да се оценявал учителският труд само по постиженията на учениците Да. Това твърдо трябва да бъде така, като може да има коригиращи коефициенти в сумата в зависимост от специфични условия - населено място, малцинства и т.н., но принципът трябва да бъде този. Брайти, ще ми посочиш ли една страна в Европа, където това е принципът? Много моля! |
| Голяма част от европейската практика показва, че добро, с подчертано хуманен облик, образование се постига в малки училища, които, обяснимо, позволяват по-близки взаимоотношения и усещане за общност. С начина на финансиране на общинските училища в България, където само огромният брой ученици дава възможност на училището да оцелее финансово , това е губещ модел - няма как да оцелеят училища с малък прием, освен ако, разбира се, не са от т.нар "защитени училища" /в много случаи разбирай с турски етнически състав/. Този "лукс" на малката общност, съхраняваща и развиваща идентичността, безопасността, таланта и достойнството на детето могат да си позволят пар екселанс само частните училища. Общинските ще се поглъщат постепенно едно друго, докато се получи мегасуперучилището на нищото, т.е на гетото. И ако това не е дискриминация. И къде е идеята за общество в цялата картинка? |
| Туткалчев, какво толкова гинеско ти се видя ? Една група учители, която си пасва един с друг и изповядва обща философия на преподаване си прави нестопанско сдружение и се явява на "търг", чрез предни постижения от показани резултати на обучени, за ползване на материалната база. Може и обратното - собственикът на нова учебна сграда търси най добрият екип, който да му привлече ученици и приходи от ползване на материалната база. |
Голяма част от европейската практика показва, че добро, с подчертано хуманен облик, образование се постига в малки училища, Жана, това не е вярно. Огромната част от училищата в Европа са като у нас - с по около 500-600 ученици, понякога повече, понякога по-малко. Никой не може да си позволи малки училища. Такива са само училищата в по-големите села и малките градчета. Но то и у нас е същото. |
| Брайти, хал хабер си нямаш какви са закономерностите при организиране на едно училище, как се сформира учителски екип, как и защо се строи сграда и т.н. Ти чувал ли си някъде за някой, който е построил училищна сграда и си търси екип? Чул ли си някъде за такива "летящи учителски екипи"? Чисти фантазми и мечтания, нямащи нищо общо с действителността. Но продължавай да споделяш!  |
Брайти, ще ми посочиш ли една страна в Европа, където това е принципът? Много моля! Мерси за ясната демонстрация на това защо едни нации са креативни, а България е вечно догонваща. Не е важно къде и дали подковават вола, а дали това е добро. - "Така правят другите" не само, че не е никакъв аргумент за нищо, не само, че единствено издава комплексарщина, но и успешно доказа, че не работи, а дава единствено отрицателни резултати. Защото всеки модел и мярка дрехи пасва конкретно. Не можеш механично да пренесеш каквото и да било. |
закономерностите при организиране на едно училище Айде понамали кухият патос и въздухарщина. Общите заклинания нищо не доказват, а единствено показват неприятни за теб неща. |
| Туткалчев, доколкото разбирам и ти излизаш с изтъркания аргумент, че парите не се давали на училищата, а на децата. Които искат да получат образоване в съответствие с ДОИ не в едикое си, а в друго училище. Т.е чрез децата нали пак училищата получават тези пари. А за надеждността на прилагането и изпълнението на ДОИ ще повярвам, когато наистина оценяването стане изцяло независимо от преподаването като място и субект. Сигурно ще кажеш какво общо имат тук ДОИ? За сега лека нощ! |
"Така правят другите" не само, че не е никакъв аргумент за нищо, не само, че единствено издава комплексарщина, но и успешно доказа, че не работи, а дава единствено отрицателни резултати. Защото всеки модел и мярка дрехи пасва конкретно. Не можеш механично да пренесеш каквото и да било. Дебела грешка, Брайти! Хората в Европа имат вековни традиции в образованието - повечето страни по 600-700 години. Опитвали са и това, което предлагаш, и са се отказали. Видели са, че това са нефелни критерии. Защото учителят има работа с възможно най-тънката и деликатна материя - децата. А те са твърде различни, с различни качества, предварителна подготовка, мотивация. И въздействието на учителя е само частично, защото той работи някой друг час седмично с цяла група деца, а те през останалата част от седмицата са извън неговия обсег. Така че неговото въздействие много често се обезсмисля от други, по-силни въздействия. Това не е поточна линия, та накрая да видиш колко болта си изработил и колко от тях са качествени, за да имаш такива формални критерии.  |
| Туткалчев, не е така както пишеш за наличието само на големи училища в европейските градове. Поне в едно малко училище съм надниквала в Лондон /не мога да цитирам бройката, но видимо беше малко да речем 100-200 ученика максимум/. От малко по-големи скандинавски училища, но все пак по-малки от нашите, също имам впечатления. |
Айде понамали кухият патос и въздухарщина. Много точно пожелание, ама ако го насочиш към самия себе си! |
Поне в едно малко училище съм надниквала в Лондон Не казвам, че няма малки училища, а че огромната част от училищата са големи. Както у нас. И тук сигурно можеш да намериш и малки училища. |
