Отиди на страница:
| Щото е на Дън. По повод че не е толкова важно в какъв строй ще се работи а е важно да се нахранят измиращите от глад китайци. Майна му на каманизма , демек.  Щом не лови мишки.  |
| Казвал съм го вече много пъти, че в основата на всяко филство, стои принизяването на националното ни самочувствие в полза на някаква измислена идеалистична картина за мотивите на обекта на филството. Това говори за някакъв комплекс за малоценност. С. С. Татишчев, който пристига в България през 1890 г, за да сондира какви са българските настроения с цел възстановяването на дипломатическите отношения казва следното: “Стамболов не трябва да се взема като личност и не като представител на една известна партия, а просто като осъществител на българската политика за една, и трябва да изповядаме, твърде широка идея. За България даже тази идея за обединяването на всички българи на Балканския полуостров в едно самостоятелно царство е единствената национална, патриотическа и задължителна за всички българи идея. И Стамболов е олицетворител, и явява се като осъществител на тази идея..." Ако приемем тази идея за движеща сила не само на българския политически елит, но и на цялото ни общество по това време, би трябвало да предположим, че и българските марксисти биха имали сходно виждане. Изненадващо за днешните социалисти, В.Коларов пише в "Работнически вестник", че осъществяването на тази идея (обединяването на всички българи на Балканския полуостров в едно самостоятелно царство) било немислимо за „новообразуваната квазинезависима държава, на която Русия имаше твърдото намерение да тури ръка....Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България”. Обяснението на Коларов за този нерадостен факт е следното: „Първо, защото тогава България би изместила Русия в ролята й на християнски покровител на Балканите и второ, защото една силна и независима България би била най-голямата преграда на руските завоевателни планове на Балканите. Затова същата тая Русия, която създаде проекта за Санстефанска България, по-късно, 1886 год., се обяви против Съединението на Южна и Северна България, а в 1913 год. тласна Румъния в гърба на България, за да осуети нейните национални стремежи.” Ами чест му прави на Коларов, че е бил привърженик на идеята за национално обединена, независима и силна България. |
VOCI 08 Март 2012 01:39 Поклон пред саможертвата на доблестните воини от всички народи на Руската империя. Техният подвиг не може да бъде помрачен от факта че голяма част от жертвите на руската армия са причинени от некадърността и тъпотията на руските генерали. Особено Скобелев. Сталин би го разстрелял за некадърност. Воцьова , дрън, дрън ярина! Та намесил и Сталин, че и Гойко Митич, разбираш ли? Ей, много разбирачев много нещо, ама на компютъра. Боци, преди да пляскаш глупости провери биографиите на руските генерали в Руско-турската война. До един са високо образовани и с богат военен опит в Кавказките войни или Средна Азия, добре познаващи джагалската психика на противника. Императора да не е луд да праща зелени и неквалифицирани военни да водят такава война? Една загубена битка не прави Скобелев лош генерал, провери му биографията. Натисни тук Има много подробности в руската версия. Забелижителна военна кариера. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Kotka |
| "Михаил Скобелев Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877–1878) . Изключително популярен сред войниците си и е наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург и през 1868 г. е изпратен в Туркестан. Тук прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива (1874) и походът срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижан. Повишен във военно звание генерал-майор. Скобелев е първият руски губернатор на Фергана. Участие в Руско-турската война (1877-1878) При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската Руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч. Командва лявата колона при превземането на Ловеч. Участва в третата атака на Плевен. Генерал-лейтенант Скобелев участва с успех при зимното преминаване на Стара планина и битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877), генерал-адютант (1878), а две години по-късно генерал от пехотата (1880)." от Уикипедия |
| Понеже става дума за история и за традиционната за руската армия кадърност на офицерите и генералите: От Свищов до Плевен е 60 км, а от Видин до Плевен 160 км!(!!!!!) Ако някой въобще е разбирал смисъла и РИСКА в плана за войната е щял да заеме Плевен. За главкома Николай Николаич и не питаме даже - той е ясен като планински кристал. Но все пак е имало барем педесе генерала и хилядо полковника покрай него. "Хотели получше, а получилось как всегда" |
| Удареното орле, седнало да разсъждава и да се прави на умно и разбиращо. Вземи и прочети пак за Руско-турската война (1877-1878). Кога, как, защо и при какви условия и обстоятелста са се провеждали битките. Войната се води успешно и за 7 месеца целта е постигната. |
| Петрински - брависимо. Воцка па глупости си писал - явно толкова можеш, простено ти е. Бонго като историк (професионален или хобист незнам) би трябвало да знаеш, че трябва да си безпристратен а ти си се отдал на русофобските си страсти. За руската армия - намерете ми една която да не е била бита от нея. После почват оправданията - да ама те бяха повече, да ама "генерал зима" (ще речеш че руснаците се бият на топло) и т.н. Турскатата армия отвьд Дунава е по голяма, по добре вьорьжена (поне в началото), разполага с флот на Дунава срещу нулев руски, крепости, разполага сьс сьветници от цяла Европа вьпреки това губи войната на всички фронтове - толкова за кьдьрноста и некьдьрноста . А премьлчаването на Руския принос в освобождението /сьздаването на Бьлгария е нещо повече от нетактично - гнусно е. |
| момчета, момчета, дърляте се нафиле - не са ви ясни някои неща - а именно - това , че турците са некадърни е просто късмет за некадърните руски генерали. Скобелев е печелил войните в Туркестан с тактика от наполеоновите войни - параден строй под барабани - ама пред стоманените топове и винчестерите на турците - резултата е един- камари от трупове. И нищо не се е научил от Плевен - същата тактика прилага и при атаката на редута Шипка-Шейново. Мухите и комарите му виновни на Петрински за многото измрели клети солдати - глупости на търкалета! Петрински, ти си стар соцкадър, чел си Маркса и Енгелса - та те още пишат за безкрайно слабата санитарна част на руската армия. Това е истината - никаква грижа за ранените и болните, та затова благородни сърца като Вревская се захващат с тая работа. И въобще - прав е Седящшя Бик бате Божо Димитров - ако не бяха устискали опълченците на Шипка заедно със сборния руски отряд - Сюлейман деблокираше Осман, изтласкваха руснаците отвъд Дунава, като Сюлейман пътьом правеше още няколко Стари Загори. |
| При едно от многобройните ми посещения на Паметнка на Шипка се запознах с едни момци, чех и българин. Преподаватели по история на непомнякакво в Бърно. Чехът твърдеше,че някой от предците му е участвал в боевете при Шейново или Шипка . Те били от някакъв орден или секта "Моравски братя" и се преселили в Русия по времето на Екатерина Втора. С интерес разбрах,че "младите дружини" дето бранели Прохода са били почти само от българското опълчение, че широко рекламираните братя Прошек са подпомагали финансово и оръжейно ,атаки срещу турски продоволствени подразделения. И после са продавали добитъка и житото на руснаците. Също, че "Сюлейман Безумни" е бил евреин , това и много други неща ми разказваха тези мои нови познати.Ама по него време в България не се говореха и пишена такива работи. Учеха ни ,че Паметника на Шипка не е издигнат от признателния български народ, ами едва ли не от БКП с участието на КПСС...... |
| It was obvious that what would later be called a ‘revolution in military affairs’ was taking place, and the Russians determined to do something about it. The liberal war minister Gen Dmitry Milyutin set in train a series of military reforms between 1860 and 1870. Most remarkable was the invention of the system of Military Districts (MDs), from 1863, which survived into the Soviet period. Russia was so vast—it stretched from Poland more than halfway round the world to Alaska, which was not sold to the USA until 1867—that the only way to defend it was to make each MD able to fight a war on its own. This happened twice in the Soviet period, though in both cases a single MD was not quite up to it. The Leningrad MD fought the war with Finland in 1939-40 and the Turkestan MD was responsible for the invasion of Afghanistan in 1979. Milyutin's reforms included examination of the movement of troops by rail and water (1864) and of Russia's strategic railways (1866). Both were chaired by Gen Mikhail Ivanin, a veteran of the central Asian expedition to Khiva in 1839-40 and an expert on the Mongols. In 1874 Russia also introduced a modern system of universal short service conscription, to replace the older system where certain peasants had been called up for long periods of service. In 1877 Russia was drawn into war with Turkey in support of her Orthodox and Slavic kinsmen in Serbia and Bulgaria. Volunteers had been going to the Balkans for some years before. The Russian army, reformed by Milyutin, performed brilliantly. In the battle of Avliyar-Aladja, they used the telegraph to co-ordinate an attack on a wide front, and pushed Lt Gen Yuri Gurko's forward detachment through the little-used Khainkoi Pass through the Balkans to take the main Shipka Pass in the rear, and then to cut Turkish communications. It was the prototype of the Great Patriotic war ‘forward detachment’ and ‘mobile group’, and of the ‘operational manoeuvre group’ which caused NATO analysts such alarm in the 1980s. The Russian army stopped, in part to avoid clashing with the British who did not want them to seize Istanbul. It was also in the 1870s that the Russian army began its extraordinarily rigorous and academic exploration of the likely character of future war. More than the other great European powers, they took the lessons of the American civil war seriously, particularly with regard to cavalry ‘raids’, known as Americanskiy reyd. Четете господа на родния ви език  |
| Късмета и случайността са понятия от речника на глупаците. Умния човек знае, че има Бог и няма нищо "случайно". Именно общата християнска вяра е карала руснаци, украйнци, румънци, сърби, та дори и финландци да мрат за свободата на своите братя християни. Безбожието, демокрацията или всеобщото хулене тогава все още не са били широко приети. |
| British Field Marshal Bernard Montgomery wrote that Skobelev was the world's "ablest single commander" between 1870 and 1914 and called him a "skilful and inspiring" leader. Това за некадьрния Скобелев. |
| Интересно е, че петата колонна за пръв път признава, че не всички руски войници, преминали Дунава са изгинали. На руската църква "Ал. Невской" още седи голямата ЛЪЖА. Още по-интересно е, че българските части са дали пропорционално ПОВЕЧЕ убити и ранени. Има само едно възможно обяснение - българските части са воювали по-интензивно от руските. Т.е. благодарение на традиционно големия талант на руските офицеря, генерали и вождове голяма част от руската армия е бездействала, а друга част е гинела безмислено. И т.н. |
| StrikeEagle хора като теб са живото доказателство че има господ. Иначе няма разумно обяснение как с този акьл не те сгазва автомобил като пресичаш. |
| Поредната много слаба статия на Петрински във в.СЕГА. Заглавието няма нищо общо със съдържанието. Ярък пример за изопачаване на историята след 1944г. Какво да се прави подобни "историци" толкова могат, на това са учени. Дали ще се намери и сега някой "непрофесионален историк" като дяда ви Вазов, да напише номо издание на Епопея на забравените". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Федя |
| Предвид мащаба на армиите (350 - 375 хил. всяка) загубите от военните действия съвсем не са големи (под 10 %). Това сравнимо с ПСВ (там стигат до 15%) от общо изполваните военни сили, или пък с ВСВ (при руснаците там са към 40%, при немците 26%) са направо нищо (разликата идва от типа на войната разбира се). Предполагам, че дълго спекулираното число 200 000 жертви за Руската армия, е общото количество хора, умрели от войната. Но при най-бегли сметки изглежда занижено - общо 109 хил. загинали от руската армия, още поне 10 хил. опълченци, сърби и румънци, 30 хил. от бойни действия в турската армия. Ами умрелите от болести в турската армия? Те по-малко ли са от тези в руската? Ами избитото мирно население (само за Стара Загора се преценява на 15 хил., а общо - поне 50 хил.). И тука не включваме в сметките избитото турско население, каквото със сигурност е имало. |
Една подробност. На Цариградската конференция през 1876 година е начертана карта на народите в Османската империя. Според нея карта е подписан и Сан-Стефанския договор. Който е само пътеводна звезда в нашето национално развитие, нематериализирана мечта на много поколения. Браво, генек!  Макар че този факт в никакъв случай неможе да се нарече "подробност", още по-малко "малка" такава. |
| Монтгомери е имал едно единствено достойнство над Окинлек - не е спял с адютанта си. И както и Жуков е единственото оправдание на местната върхушка за некадърно водената война. |
Още по-интересно е, че българските части са дали пропорционално ПОВЕЧЕ убити и ранени. А още по-интересно е, че нито един китаец не е загинал (пропорционално и в абсолютно изражение). --------------------------------- Казват, че най-доброто време за написването на една книга е след като сте я завършили. Сигурно така е и с войната. |