Отиди на страница:
а според мен - самите маси определят онова което искат да им се показва, пуска и предлага за консумация Тъй, тъй...И да попитам  На каква база масите си формират вкуса? И как си определят вкуса? Всъщност думата консумация е доста точно използвана. А не трябва ли да бъде показано на тези маси, че има и неща, които не се консумират |
а според мен - самите маси определят онова което искат да им се показва, пуска и предлага за консумация Няма да се уморя да повтарям че това клише е масова заблуда и плод на пропагандата че "пазарът диктува" . Масата харесва това което и се представя за харесвано! |
| Искренно съжалявам всички които очакват някой ( индивид, институция или държавата, направо) да се грижи за повишаването на нивото на културата на индивидите. Ако ти сам не търсиш, опипваш, прослушваш и не можеш да се оправиш в тази джунгла на хиперпродукция, не очаквай някой друг да ти "храносмели" шедьови и да шкартира субстандартните продукти. Всички знаете в чии ръце е съдбата на давещия се, нали? Ако ви устройва презумцията, че "тъмни сили" манипулират и модифицират продукцията за забава, ами вярвайте си, разбира се...щом това ви прави щастливи. В края на краищата кой съм аз та да се съобразявате с моята позиция по въпроса. Аз съм си прав за себе си, вие сте си прави за себе си и туй то. Мирно и съвместно съжителство, дето беше модерно да се казва на времето.  |
| Грациане, има прослойка, която управлява вкуса. Трябваше да си тук, да видиш как Саачи и Саачи подбъзикнаха Джулиани да се прави на художествен критик, когато направиха десант в бруклинския музей, дето иначе никой не посещава, за да пробутат такива като Демиан Хърст, ползвайки като гид Дейвид Боуи. Опашката тръгна от входа на парка, когато Джулиани взе да се изказва против изложеното. Стари кучета манипулатори са Саачи и Саачи, щом те имат главната роля при избирането на Маргарет Тачер за министър-председател. Що да ходим в ония години. Виж днес една Лана дел Рей. Някой много яко плаща да я пробутват във всеки брой на Дейли Мейл. И в науката е така. Мислиш, седнали там някакви и открили нещо и хоп, то си намерило място в учебниците, защото само по себе си става. Нищо подобно. Тайни сбирки на солвееви конгреси, за които Солвей (и заводите в Девня са собственост на компанията, основана от него), събира когото трябва, за да уточнят империите една с друга какво ще им е изгодно да наложат върху света. Наложат ли го, няма аргумент, няма сила, която да го отхвърли. Така вече цял век мърсуват и пилеят пари за мастодонти на безумието като монстера ЦЕРН, да речем, основани на изгодна им тъпота. И дребни риби като нашият БАН с гордост прибавят тухлички и слугуват (къде ще ходят) на тази глупост безподобна. Разбира се ще я продуцират в щатите глупостта или там каквото ще им донесе печалба. Може ли с нещо да се сравнява хомогенният, платежоспособен пазар на щатите, обработен така, че да купува по заповед? Не че хората го харесали, та го купуват. Не. Научени са да им се каже какво да купуват и това ги кара да се тълпят пред магазините. Манипулацията е зловеща и онова за ежедневна консумация (не науката, където си пробутват каквото им хрумне) все пак го правят и да е привлекателно по една или друга причина. Като им кажеш, ма чакай, това е с орязани възможности, които всъщност технологията позволява и сте го направили единствено да ви върви бизнесът, ти се казва, че било за сегменти от населението, за които тези възможности не били нужни. Имат си обяснение за всичко, но най-вече се възползват от the relative depravation на неспециалистите, които, поради незнание, няма как и да схванат, че тези възможности са им всъщност нужни, но са ощетени. Като туземецът от "Боговете са полудели", дето призна за Господ празната бутилка от Кока Кола. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бивол по калдъръма |
| Ти мислиш, че по комунизма било тотал, пък сега дошла свободата. Тези същите, които инсталираха комунизма, пък после сами си го махнаха, намериха още по-ефективен начин на диктат. Как ще му излезеш на някой, който вложил три милиарда да си пробута нещото и цялата империя зад гърба му? Единствено с качествата на това, което си сътворил в къщи на бюрото ли? Не ми казвай, че такъв бил успешният път. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бивол по калдъръма |
На каква база масите си формират вкуса? И как си определят вкуса? Всъщност думата консумация е доста точно използвана. А не трябва ли да бъде показано на тези маси, че има и неща, които не се консумират Великолепно формулиране! Да, това, от което се опитва да избяга Грациан /и не само той/, е този точно въпрос. Базата обаче съществува! Не е под формата на единен център, физически център, /тук му е мястото на следващия цитат/ Биволе, единственното в което се разминаваме е фактът, че според теб съществува някаква прослойка от естетически диктатори, които формират вкусовете и менюто за консумация за масите, а според мен - самите маси определят онова което искат да им се показва, пуска и предлага за консумация. и се нарича Hollywood stereotypes + oligopoly. Оттук нататък следват имената на този медиен oligopolist /естетически диктатор/, които следят тези стереотипи да бъдат неопетнени: Time Warner, Disney, Murdoch's News Corporation, Bertelsmann of Germany, and Viacom (formerly CBS) -- контролират, разпределят, отсяват в УСА. "Народните творци"  на General Electric - NBC са близо да станат шести номер. Според класическата капиталистическа догма те трябва да имат шест уникални и неповторими продукти. Вместо това те инвестират и делят печалбите от .....едни и същи продукти.За книгата The New Media Monopoly на Ben H. Bagdikian: "A groundbreaking work that charts a historical shift in the orientation of the majority of America's communications media-further away from the needs of the individual and closer to those of big business." -Bruce Manuel, Christian Science Monitor Тук е Първа глава "No book on the media has proved as influential to our understanding of the dangers of corporate consolidation to democracy and the marketplace of ideas; this new edition builds on those works and surpasses them." -Eric Alterman, author of What Liberal Media? Интересите и пристрастията на тези "творци" не могат да бъдат сравнявани /от средностатистичния американец/ с нищо, тъй като сравненията са далеч от горепосочените тясни, частни, интереси на част от процента. Техните /на частта от процента/ предразположения, интереси, предубеждения, пристрастия, пропуски, изкривявания, изопачавания, неточности и извращения са с цел контрол, не обективност, не информираност, но пропаганда на идеологически /и не само/ терор. Горните "Народни творци" знаят, че медийния контрол и въздействие е решаващ и съдбоносен. Та, Приятелю Грациане, чалгата е важна високоестетична "демократична" придобивка, ведно с изчезващите театри и история, например. Просто нужда на "масите". А, ако свинете решат че имат нужда да се къпят с балет, Стравински и други скумрии, ще могат да си ги търсят в Netflix или други приятели. Добре си го казал! | |
Редактирано: 9 пъти. Последна промяна от: Dart Dorvalla |
| МАЛКО МИСЛИ ЗА РАЗНИ РАБОТИ СВЪРЗАНИ С ИЗБОРИ ( АМА НЕ ОНЕЗИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ), ПРИМЕСЕНИ С НОСТАЛГИЧНИ СПОМЕНИ Всеки който позволява вкусът му да бъде модифициран от средствата за масова информация, напълно си го заслужава. В края на краищата това не е нещо необичайно или пък фатално. Функцията на средствата за масова информация е не само информиране ( както името и подсказва ) но и за формиране на общественно мнение. Забелязал съм, обаче, че почти винаги тези индивиди "форматирани" от пропагандната машина на "шоу бизнеса" са доволни и щастливи, че са част от "тълпата" и реагират на същите "стимули" както онези от "тяхната кръвна група". Желанието за съпринадлежност е много силно и индивидите сами избират своите поведенчески патерни. Говорейки от личен опит, аз мога да гарантирам, че изборите за това какво аз лично слушам, гледам и творя ги правя само АЗ. Мисля си, че паралелно това би трябвало да е и с другите. Съвсем в реда на нещата е индивидът да се стреми към съпричастност и когато в моята младост пристрастено слушах "упадъчния" рок на Запада, аз не се различавах кой знае колко много от повечето мои връстници ( разбира имаше и такива които с комсомолски плам се дистанцираха от тази музика, но да си кажа честно, те бяха малцинство, барем в средите в които аз се движех). Колкото и да звучи пресилено, според мен именно музиката, джинсите, дългите коси и "хипарското" светоусещане изиграха главна роля в оформянето на светогледа на моето поколение в България. Свободомислието, презрението към фалшивите ценности на "новия социалистически човек" и желанието за един по-красив живот се роди и разви именно при сравняването на продуктите за забава предоставяни на нашето поколение от двете (тогава хванати в антагонистична хватка) системи. От една страна - Хорът на съвестската армия, Дан и Кора, Лев Лешченко и Песняри, от друга Битълс, Кинкс, Ролинг Стоунс и Крийм. От една страна - "Балада за войника", "Селянинът с колело" и "Матриархат", от друга "Полет над кукувиче гнездо", "Кръстникът" и "О,Щастливецо". От една страна "Зеленото чудовище", "Седемнадесет мига от пролетта", "На всеки километър" и "Петимата танкисти и кучето", от друга "Робин Худ", "Вилхелм Тел", "Форсайтови" и "Фюри". От една страна "Овчарчето Калитко", "Земя" и "На живот и смърт", от друга "Параграф 22", "Чужденецът" и "Абаносовата кула". Никой не ме е форсирал да харесвам повече западните ценности и произведения, напротив - много от тях (предимно музиката ) бяха апокрифни и се предаваха от ръка на ръка между "посветените". По същия начин, днешната младеж търси някаква индентификация и "role models". Какво и се предлага посредством средствата за масова информация(които както казахме по-горе играят съществена роля за оформянето на естетическите критерии не само на подрастващите, но и на "узрелите" ? От една страна имаме импортирани идоли (Анджелина Джоли, Джей-зи, Пинк, Оазис), от друга локални ( Азис, Бербатов, Мария, Ъпсурд)...десени всякакви и разбира се послания с различни окраски. Едни решават, че е много "cool" да подражават на хеви метал идолите и изнашарват тялото си с татуировки с готичен привкус, навличат тесни джини и кожени якета и се снимат показващи самодоволно сатанински поздрави.  Други пък се чувствуват като родни гетоиди и смъкват панталоните си до безобразни низини, нахлупват качулката и се движат като котараци с бъбречна криза под звуците на ЕмЕнЕм или някоя гангста-рапър група. Трети ще се надупчат и окачат като коледна елха с разни дрънкулки от "неръждавейка", ще боядисат косата си зелена и ще се опитват да се държат като истински пънкари. Много от девойките (най-вече) са запленени по ценностите пък които турбофолклорната индустрия предоставя за консумация - заголени кълки, силиконови бюстове, ботоксни устни и вулгарен магистрален сексапил лъхащ от погледа, та чак и до разголените пъпчета. Искат, значи, младите да се приобщят към нещо което "върви", което ще "събере погледите" на членовете от срещуположния пол, ще повдигне самочувствието им и ще ги направи с една дума щастливи и реализирани. Разни хора-разни идеали. Дали от айподът или от сидиплейъра ти дъни Адел или Поли Паскова е без значение - ти се чуствуваш добре и животът е пред теб за покоряване. Всяко поколение си има своите "диктатори на модерното" и винаги е имало и ще има флагмани на онова което "върви" и моделира не само вкусовете, но и поведенческите патерни на народонаселението. Дали това ще са бръснатата глава, черната ти-шърт и коженото яке на мутрата, дали ще бъдат "Армани" костюмите и вратовръзките с "консервативни мотиви" на неоюпитата, дали ще са потурообразните каки панталони и шалчето вързано на врата на привържениците на Анонимус зависи от много фактори - семейство, приятели, училище, улица, пропаганда, дискотека и т.н.т. Ти си този който трябва да прави своите изводи и да взима решение накъде да тръгне и какво да харесва. Ти моделираш своето си АЗ и ти си ковачът на собственното щастие ( или паралелно - нещастие). Слуховете за някаква си световна конспирация целяща твоето оглупяване според мен са доста пресилени. Ако решиш да оглупееш, разбира се - никой не те спира. Go ahead, дето викат тук. Стига това да те прави щастлив и да не пречиш на другите да са щастливи, на мен, лично не ми дреме. Аз си правя моите избори, ти си прави твоите и дай да не си разменяме шапките. |
| Малко факти: An estimated 6 million to 14 million children have a lesbian or gay parent. Youth As many as 7.2 million Americans under age 20 are lesbian or gay. According to Kinsey, 28% of boys and 17% of girls have one or more same-sex experiences before age 20. The word "homosexual" did not appear in any translation of the Christian Bible until 1946. There are words in Greek for same-sex sexual activities, yet they never appear in the original text of the New Testament. НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПЕДОФИЛИЯТА How many gay people are there in Britain? How many gay people are there in the United States? Изборът на Родените в бордеите Личен избор, казваш. |
| Аз не виждам никаква връзка между формиране на естетически мироглед и сексуална ориентация, ама ти щом го виждаш... Колкото до "безперспективността" струяща от бордеите, мога да ти кажа, че всичко зависи от индивида. Той е онзи който извайва своята собственна съдба. Историята е пълна с примери на хора които независимо от тежките условия в които са израснали са се реализирали в живота много по-успешно отколкото някои други родени със сребърна лъжичка в устата. Примери в световната и родната история с лопата да ги ринеш. Погледни само успешните и просперирали в България и ще забележиш, че болшинството са селяни (или барем с провинциален произход) идващи в големия град и "надбягващи" много от "локалните жители". Радио, телевизия, министерства, правителство, футболни отбори, чалга, естрадни, джазови, класически и фолклорни изпълнители...погледни само родословните дърва на най-успелите и ще видиш, че много рядко са "потомственните" величия. Аз лично нямам нищо против провинциалистите, но просто констатирам фактите. По същия начин и ние-имигрантите, често сме по-успешни и се реализираме по-удачно от някои от "аборигените". Въпрос на характер, желание, късмет и не на последно място много, много труд. Извинения винаги могат да се намерят, но те в общи линии не помагат с абсолютно нищо на родените в мизерия. Ако продължават да се придържат към мантрата: ами видите ли...родени сме в нищета и това ще ни е съдбата во веки веков, наистина така и ще си живеят, но не всички са такива, както забелязваш. |
| Това, което виждам дотук е, че има проблем с основни знания. Като за начало: употребяваш термин естетически мироглед /ще го оставя в този вид/ - той не е вроден, ти споменаваш че се формира. Когато видя реклами на педераси че те могат да възпитават нормални деца, се питам - откъде те ще вземат това? Нормално за тях, или нормално за мен? Понятието красиво се крепи на ценности, култивирани от човечеството. Някой от тези ценности отразяват сексуалното възпитание свързано с норми за млади и стари, черти, с разрушаването на които се разрушава основната градивна единица - коя е тя? Разрушавайки я човеците се превръщат в мишки щъкащи насам натам, ам-ам, аху-ихи, а култивираните ценности, изведнъж или не, се оказва че трябва да се уточняват като, например: вече е необходимо и за успешните, и не толкова успелите имигранти да уточняват - женени са за какъв пол и фауна! Понятието брак, създадено с напълно определена цел, някой усилено се старае да открадне от нас, и вече го откраднаха от нормалните в правозащитния урод. Няма да те питам теб това част ли е от естетическия мироглед. Нормалните вече приемат мерки. Разрушаването на "тази" /все още разбираш коя, нали?/ единица превръща човеците в прашинки, свързани с властта без репродуктивни ценности, например. "Свинете" ще се къпят с каквото им кажат. Колкото до "безперспективността" струяща от бордеите, мога да ти кажа, че всичко зависи от индивида. Той е онзи който извайва своята собственна съдба. В последната препратка /"Родени в бордеите"/ НЯМА УЧИЛИЩЕ, КОЕТО ДА ГИ ПРИЕМЕ! Гледай го докрая. Имам достатъчно основания да те нарека арогантен, но ти давам шанс да споделиш чия е отговорността тези деца да се образоват, някои' само ще се "извайват" до минимално образование, или всичките. Какъв ти е естетическия мироглед за това? Сами ли ще го правят, или имат нужда от учители? Майката /или лелята/ на едно от децата от "Родени в бордеите" иска от детето да спечели 200 рупии за да го изхранва, пък то, индивида, само няколко рупии печелело. Други от децата майките или роднините им ги вземат от единственото училище, което тази саможертвена жена успя да им осигури. "Родени в бордеите" не е Холивуд! Ако тяхната съдба /на децата/ не те интересува............погледни по-горните редове. Не ме напуска усещането, че никога не си изучавал нещо, което изисква градивност в акумулирането и анализирането на познание. Натисни тук | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Dart Dorvalla |
Грациан Ще се опитам да ти го обясня простичко. Ако не си виждал диамант, ще се радваш и на стъкълцето и ще го браниш, защото ще си убеден, че е най-ценното. Та точно тази тактика това се пробутва на масите. Все едно да кажеш, че Европа е жадувала за шоколад 2000 години преди да донесат какаото. При това шоколадът не е чалга. Или не всичкият шоколод, де. |
Това, което виждам дотук е, че има проблем с основни знания. Окей,, дай да се съглася с теб. Определено не мога да знам абсолютно всичко (признавам си) Като за начало: употребяваш термин естетически мироглед /ще го оставя в този вид/ - той не е вроден, ти споменаваш че се формира. Когато видя реклами на педераси че те могат да възпитават нормални деца, се питам - откъде те ще вземат това? Нормално за тях, или нормално за мен?[/qoute] Ако имаме дилема: Деца да бъдат оставени на улицата или да бъдат отглеждани от педераси, според мен - второто е за предпочитане (предполагам и от самите деца) Понятието красиво се крепи на ценности, култивирани от човечеството. Някой от тези ценности отразяват сексуалното възпитание свързано с норми за млади и стари, черти, с разрушаването на които се разрушава основната градивна единица - коя е тя? Разрушавайки я човеците се превръщат в мишки щъкащи насам натам, ам-ам, аху-ихи, а култивираните ценности, изведнъж или не, се оказва че трябва да се уточняват като, например: вече е необходимо и за успешните, и не толкова успелите имигранти да уточняват - женени са за какъв пол и фауна! Понятието брак, създадено с напълно определена цел, някой усилено се старае да открадне от нас, и вече го откраднаха от нормалните в правозащитния урод. Няма да те питам теб това част ли е от естетическия мироглед. Нормалните вече приемат мерки. Разрушаването на "тази" /все още разбираш коя, нали?/ единица превръща човеците в прашинки, свързани с властта без репродуктивни ценности, например. "Свинете" ще се къпят с каквото им кажат. Аз също намирам разрешаването на легитимирано съжителство като нещо нередно и тук ще изложа само две от десетките причини които според мен правят един такъв легален съюз неособенно приемлив: 1. Това е акт на дискриминация срещу другите сексуални девианти. След като хомосексуалистите могат да встъпят в брак с индивид от същия пол, то това грубо потъпква правата на другите сексуални девианти. Защо да речем скотоложецът тогава да не може да встъпи в брак с любимата си козичка или пък некрофилът с любимия си труп? Не може едно сексуално отклонение да бъде толерирано, а друго - не. Ако ще е гарга, нека да е рошава! Нали така? 2. Много от хомосексуалните бракове биха били "фиктивни" и хора с нормална сексуална ориентировка биха встъпили във "фалшив брачен съюз" само заради данъчни облаги и бенефити, нараняващи по този начин общото благо. В последната препратка /"Родени в бордеите"/ НЯМА УЧИЛИЩЕ, КОЕТО ДА ГИ ПРИЕМЕ! Гледай го докрая. Имам достатъчно основания да те нарека арогантен, но ти давам шанс да споделиш чия е отговорността тези деца да се образоват, някои' само ще се "извайват" до минимално образование, или всичките. Какъв ти е естетическия мироглед за това? Сами ли ще го правят, или имат нужда от учители? Майката /или лелята/ на едно от децата от "Родени в бордеите" иска от детето да спечели 200 рупии за да го изхранва, пък то, индивида, само няколко рупии печелело. Други от децата майките или роднините им ги вземат от единственото училище, което тази саможертвена жена успя да им осигури. "Родени в бордеите" не е Холивуд! Ако тяхната съдба /на децата/ не те интересува............погледни по-горните редове. Не ме напуска усещането, че никога не си изучавал нещо, което изисква градивност в акумулирането и анализирането на познание. Тъй като съм писал трудове на тази тема, за да не се повтарям ще ти пратия само уводните две части които можеш да намериш тук: (ако си по-любознателен можеш да се поровиш из нета и да намериш и останалите: Натисни тук до  isi MisiЩе се опитам да ти го обясня простичко. Ако не си виждал диамант, ще се радваш и на стъкълцето и ще го браниш, защото ще си убеден, че е най-ценното. Та точно тази тактика това се пробутва на масите. Все едно да кажеш, че Европа е жадувала за шоколад 2000 години преди да донесат какаото. При това шоколадът не е чалга. Или не всичкият шоколод, де. [/qote] Дай сега и на теб да ти отговоря простичко. Диамантът е просто въглерод, също като графита. Нищо особенно, химичен елемент, един вид. Има същите естетични стойности на стъкълцето. Разбира се, много лесно може да ти бъде пробутана идеята (та не онази за която ти говориш, а точно тази тактика вече е пробутана на масите), че е нещо за което си заслужава да дадеш хиляди долари. (именно вложените пари ще те направят щастлива...а не диамантът като такъв. Ясно ли ти е? Фактът, че можеш да си позволиш да си купиш диамант те прави да се чувствуваш "нещо повече от украсявашите се със стъкълца". Нищо повече. Добро направено украшение от стъкло понякога изглежда по-красиво от естествен диамант. И повярвай ми, диамантите не правят хора по-красиви или по-умни. Факт. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Грациан |
| Pisi Misi, Натисни тук |
Dart Dorvalla Благодаря А на Грациан мога само да кажа, че ако наистина си вярва, че между стъклото и диаманта няма разлика - наистина лошо. Най-малкото диамантът не се използва само в бижутерията. Както и стъклото, де. |
| Pisi Misi, Тук. Бягам... |
| Точно това имах предвид: Който иска да носи диаманти, ами да си носи. Който иска да се кичи със стъкло, да си се кичи и туй то. Аз не мога да разбера с какво им пречат стъклоносците на диамантоносците? Просто е изключително неадекватно да се фукаш (не че не можеш, ама е просто смешно): Ей, вижте ме, аз нося диаманти...ами носи си, никой не ти пречи. Въпросът, в случая е, че ти поощряваш забраната на онези които не могат да си позволят "диаманти" да се красят със стъкълца. Разбираш ли тънката разлика? |
| Единственото, което разбирам е, че ти от метафори нищо не разбираш. Сега ако ти дам пример със злато и тенеке, пак няма да ме разбириш Ако ти дам пример с автентичен фолклор и чалга, също няма да ме разбереш. За теб понятието кич явно е силно положително и трябва да се овладява от "масите". Да си жив и здрав, не мога да ти клекна на нивото. |
| И аз имам много добри спомени от учителките си по пеене, особено Маргарита Димитрова в прогимназията - "Захари Стоянов" в кв. Чайка, може би най-изключителната учителка от по-старото поколение, която някога съм имал, но също и Кармелина Бояджиева в същото училище и Ваня Тодорова в английската. При последната изпитването включваше и живо слушане на музика (класическа) и казване от ученика - това е експозицията, първа тема, втора тема, това е разработката, репризата, кодата. Имам чудесни впечатления и от колежките учителки по музика в нашето бълг. детско хорче и училище в Ню Йорк. В САЩ университетите създават средна класа, която харесва (от снобизъм или наистина) "сериозната" музика и поддържа с билети и дарения професионалните музикални трупи независимо от кризи, войни и десни правителства. Склонен съм и аз да одобря, че децата от Видин празнуват Осми март (хубав празник, харесван от бълг. и другите източноевропейски жени в САЩ) с музика, каквато харесват. Не бива да се забранява никаква музика, разбира се. Но жалко, че музиката, която децата харесват, не е истинска циганска музика, нито пък изразява уважение към жените, нито пък има нещо общо със съдбата на циганите и бедните у нас в условията на криза на търсенето и изобщо в условията на "преход". И в САЩ негрите обичат негърската музика, но тя не е "ескейпистка", "позитивистка" и "апологетична" като чалгата, а "реалистична", критична, "протестна". Въпреки, че съдържа и порнография, и лош вкус. Проблемът на чалгата е, че не е "народна", а е комерсиален "прокат", опиум на народа. Проблем на чалгата е също, че изтрива междата между поколенията - дъщерите и майките се кълчат под същите звуци. Проблем на чалгата е, че е вулгарна - много повече от нормалното за простонародната музика по света, вкл. в Африка. Проблем на чалгата е също, че е постосманска градско-лумпенска музика, която възпитава "ценности", до голяма степен несъвместими със съвременния цивилизован живот, производителност, доходи и стил на живот, както и със съвременното цивилизовано общежитие. По въпроса за долницата и горницата не се уморявам да цитирам Е. Дайнов - въпреки огромното ми разочарование от него по повод примата. Бедата ни наистина не е в наличието на долница, а в липсата или в слабостта на горницата. Нашата култура като че се одолнени напълно, израз на което е и все още харесваният от много хора примат (каризма, харизма, гений и пр.). Премиерството на примата е есенцията на чалгата. Преди изборите 2009 г. обяснявахме, че да изберем примата е да като да кусаме лай*ното, преди да решим дали да го настъпим. Е, кусаме го вече три години ката ден, постоянно анализираме дълбокоумно доматените люспи, сламките, влакната от зелен боб, семките от чушки, грозде и любеници, които съдържа, но още се колебаем разсъдително дали да го настъпим. Може би ще спрем да се колебаем като спрат пенсиите и държавните заплати и като фалират почти всичките фирми, което явно няма да закъснее много. Ролята на интелигенцията (не става дума за търговците на развлечения, а за интелигенцията) е да бъде thought leader. Не да се подмазва на долницата и народа богоносец, а да го критикува и ръководи, в т.ч. и с пример. Изниква и въпросът за населението на северозапада, явно е все по-циганско. Тамошните цигани наистина са влашки, по-цивилизовани от софийските, камо ли пловдивските (румънските претенции за тяхно малцинство у нас визират власите и влашките цигани). При соца живееха добре. Помня похода от ШЗО по стъпките на Ботевата чета. Минахме през целия Козлодуй - селската му част според мене беше heavily влашко-циганска, но хората бяха много прилични, в двукатните си къщи по булеварда, с много деца из дворовете, радваха се на войничетата, хвърляха ни цветя. Представям си сега как са, и как българите са всичките по София и по Европата. Наскоро пак се бях разразил за турското робство и Дунавския вилает, тогава най-развитата част от цялата империя, разпростряна от Босна до Йемен и Персийския залив. В началото на 20 в. хората бягали от западащите старопланински градове, някогашни занаятчийски и търговски boom towns, към дунавските градове, които им обещавали светли бъднини. Например разорен обущар от Тетевен отива в Орехово и с останалото купува лозе, с което издържа дом и три деца до завършване на университета. След 1989 г. съдбата на северозапада е ужасяваща. Круела, Хугин само бълват огин и жупел срещу комунизъма, но не разбирам защо, съдейки по региона "имги". Било е време, Видин е бил от най-важните градове на Балканите, векове наред, в римско време, в българско, в османско, бил е център на независима или полунезависима държава. Последен пада под турско, сега се смята в 1422 г. Това е вратата ни към Европата, Дунавът е артерия към Европата. Ние сме в ЕС. Румъния в ЕС. Сърбия и тя се стяга за ЕС. Накъде гледаме, защо пак гледаме само към Цариград и солунската митница? Цариград отива към Техеран. Солунската митница фалира и няма да се върне. 62-те хиляди солунски евреи (повече от в цяла България) отидоха в Треблинка. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| ДИКТАТУРА НА ПОЛУИНТИЛИГЕНЦИЯТА Благодарение на грижата за Човека в годинитие на "развиващ се социализъм" Родината се напълни и сега изобилствува с хора които са (както тогава беше модерно да се казва) развити и хармонични личности. По времето на този (тогава наричан) строй, образованието играеше съществена роля във формирането и "заоблянето" на народонаселението, а нуждата от знаещи беше критична за предначертаните планове за петилетки на икономически, стопански и интелектуален възход. Според видните кормчии на социализма онова което Западът беше постигнал с векове, ние би трябвало да го изпраскаме на "акорд" за две-три петилетки и не само да ги достигнем, ами и да ги задминем даже. Пусковият срок за настъпването на развит социализъм беше определен първоначално за 1980 година( лека-полека датата на стартирането му се замъгли и пропагандната машина поизтласка този така жадуван от масите ден на по-заден план), а за това бяха нужни можещи и знаещи. Желанието за придобиване на колкото се може повече знание и облагородяване на Човекът беше една от най-важните задачи на Партия и правителство. Културата беше издигната на пиадестал и постоянно се поощряваха начинания които да издигнат този ми ти нов-човек до невиждани висоти. Организираха се масови посещения до културни институции с култов статут ( опера, балет, симфоничен концерт, хорови капели, фолклорни ансамбли, кинопрожекции). Изникваха фестивали за масовизирането и пропагандирането на новото социалистическо изкуство - "Златен Орфей" ли не щеш, "Ален Мак", "Песни за морето и неговите трудови хора", "едик'ви си музикални дни" ( почти всеки град с мерак за културен център си имаше такива). Професионални и самодейни театри изнасяха спектакли в почти пълни салони с билети на символистични цени. Книжарниците бяха място в което можеш да намериш на съвсем достъпни цени доста "сива" литература, а ако имаш връзки или късмет, можеше да се докопаш и до нещо "по-така" за четене. На "големия екран" можеше да се видят всички премиери на родното кино, както, разбира се и леко претоплени "вносни" филми. В интерес на истината тази цензура филтрираше боклука от зад желязната и на екраните се появяваха предимно шедьоврите на онова което "твоят връстник на Запад" консумираше. Галериите бяха изпълнени със соцреализъм и творби на "флагманите на новият морал" растяха като гъби из страната. Изникнаха и дворците на новия строй. Първо онзи на пионерите ( който се намести в ненужната за новия дух семинария), а после и грандиозният Дворец на културата, баш на пъпа на София. Уреждаха се ансамблеи на мира, камбани от цял свят огласяха "Младост 4" с медните си гласове, пионерчетата заучаваха масовите химни на просперитета, звездите на тогавашната естрада постоянно слизаха до масите, като организираха концерти и забави даже и в най-отдалечените кътчета на Родината. Поетите възхваляваха новия живот, прозаиците пишеха за борбата на новото със старото, художниците рисуваха комбайни с весели комбайнери, гигантски юзини издигнали гордо снага, щастлива лагеруваща младеж пееща бойки маршове и рапортуваща"Винаги готов". Издигаше се нивото, един вид на народните маси. Субкултура почти не съществуваше, като изключим някои епизодични случаи на промъкнала се случайно и недогледана от бдителните очи на нравственната цензура, като да речем Каньо Бедров и неговите мозаични програми които включваха по някой африкански студент представян като западен продукт, скечове на популярни хумористи, имитатори на птици и животни, естрадни и народни изпълнители и даже разни актове с "цирков привкус". Някъде по заваденията можеха да се чуят и музиканти свирещи "вносен кич" - гръцка и сръбска музика ( която носеше извънредно тлъсти бакшиши на изпълнителите) и по забави и терени народа си пееше разни "нискостеблени" творения на неизвестни автори които третираха битовите проблеми на народа, без да им придават някаква политокраска. Пееше са за разни "малки арди", "пиратски кораби", "сушене на дамаджани", "вино каращо воденица" и разни ей такива битовизми във възможно най-наивистични и непрофесионални форми. Когато се събираше работническата класа да отпразнува нещо по-неформално, когато вдигаше сватби, когато изпращаше сина в казармата, да си признаем честно всичкото това ставаше на фона не на Белини, Мусоргски или Петко Стайнов даже...ами, ами...хората си караха на "Градил Илия килия", "Брала мома къпини", "Драгиева чешма", "Никола" и разни вносни трапезни песни като "Чаше ломим", "Рикса ме заря кали" и "Рамо, Рамо". Онези които пък бяха попивали култура в братския Съветски съюз и се смятаха за прогресивни неосоциални елементи дрънкаха на семиструнките Висоцки и Окуджава оросявайки между другото своите социални мероприятие с промишлени количества "Столичная" и "Московская" и безкраен поток от цитати от "Дванадесетте стола", "Храбрият войник Швейк" и "Майсторът и Маргарита". Ние, пък, "второкласните" слушахме Ottis Redding, Cream, Jethro Tull и разни такива "морално вредни изпълнители" и си мислехме, че сме "нещо по-така" (детска му работа, в общи линии). Така си живееше народа весело и дружно. Всички бяхме еднакво бедни и почти нямаше на кого да завиждаме. Равенство, един вид, в най-изчистен вид. Е, някой можеше да се изфука с нови дънки от "Кореком" или нещо по-така донесено му от Запад, но толкоз. Разговаряхме си "възвишено" и дисектирахме какви ли не теми, уголеймяваки своя "културен багаж". Както казах и преди: Беше престижно да си накултурен, колкото се може повече. Даже и гаджетата си падаха повече по по-открехнатите младежи които не само стискаха циците им, а им говореха и за разни интелектуалщини покрай това. В края на краищата съвсем по друго си е там някой да те бъзика, ама и да ти говори за Киркегор и Булгаков, отколкото само да ти се лигави и да те обсипва с баналности. Нали? Учението беше поставено на подобаващо вискоко ниво и всеки имаше не само достъп, но и беше задължен да се учи. "Учи, мама, за да не работиш" беше мантрата която всеки е слушал от загрижените за бъдещето ти родители. Учението, според марксизма беше задължително, за да може новият строй да е проспериращ и при завъртането на колелото на историята само обрзования пролетариат може да катурне разгниващия се капитализъм. Дори и самите партийни ръководители поощряваха учението и изпращаха своите наследници по разни престижни учебни заведения ( тия на по-високите стъпала даже в западни университети, а тези на по-ниските до университети или при големия брат или в някоя друга братска страна). Тъй като почти целият ръководен апарат на партията беше комплектован от амбициозни, но комплексирани селяндури, техният страмеж да образоват своите наследници беше разбираем. За най-голямо съжаление, този бум на културизиране на масите принуди хора които имаха ограничено количество от необходимия "хардуер" за възприемане и абсорбиране на тази културинвазия, както и хора които просто нямаха интерес към акумулиране на културна "храна" да се втурнат в "окулторитерните мероприятия". Кьораво и сакато (нищо против нямам нито против незрящите и инвалидите...просто такава е думата тръгна да става КУЛТУРНО и ОБРАЗОВАНО. На пръв поглед: ами че к'во лошо има в това? Всичките да са колкото се може по-образовани и по-информирани. Да де, ама се получи, че една доста солидна част тази огромна маса от културогладни дихатели започна да си мисли че е върхът на сладоледа и започна да гледа "от високо" над плебеите които демокрацията народи. "Как може, вика, този тъпунгер да не е чувал за Мария Нейкова? А?" От къде на къде тези ми ти мизерабли ще се кълчат на тази неприсъща за тяхната етнична принадлежност ритмика? Как може да се омайват от звуците на такъв примитивен инструмент като акордеона? И тук не става дума за мнението на шепа от изшлайфани и снобеещи музиковеди. Не, бе...най-лошото в случая е че всеки (айде, да сме честни - почти всеки) се пише че разбира от музика повече от другите и че неговото мнение е онова с което всички би трябвало да се съобразяват. Един се прехласва по Верди и Росини, друг по Пако де Лусия и Джанго Рейнхард, трети по цял ден бичи Motorhead, Guns and Roses и Dio, четвърти пък немее пред творчеството на Стравински и Булез...нормално е да има многообразие и разлика във вкуса. Всички хора сме различни възприемаме различните жанрове и стилове по различен начин. НЯМА УНИВЕРСАЛНО ХУБАВА МУЗИКА. Няма такова животно, в общи линии. Не може всичките да бъдем на същото културно, интелектуално и морално ниво, колкото и да ни се ще. Всеки човек би трябвало да може да се възхищава на онова което той смята за красиво и възвишено, дори и за 99.999% от останалите онова което той харесва да е "пълен боклук". Да де, ама тези достигнали до някакво си "свое плато" на ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ( каквото и да значи това понятие) поругават всичките онези непросветени и немолещи се в тяхната музикална църквичка лумпени. Слушащи модерен джаз смятат другите за "uncool", почитатели на барок и предкласика пък отричат цялата онази мърлявщина произведена след Вивалди, щракащите пръсти на ритмите на "Джипси кингс" и Горан Брегович смятат пък цялата онази цигумигувщина за преструвки и снобарщина...достигат нашите до някакво си ПОЛУИНТЕЛИГЕНТНО НИВО и започват да искат да диктуват на другите какво да слушат, какво да четат и изобщо какво поведение да имат за да бъдат и те ИНТЕЛИГЕНТНИ като тях самите. Едни го правят тихо и тактично, други с известна доза хумор и сатира, трети ще те блъснат с лакти, а четвърти направо искат да ти забранят да слушаш твоята си музика. Какво да правиш, в края на краищата. Музикалните еничари са по-настървени и досадни даже и от "бившите пушачи". Честна дума. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Грациан |