Отиди на страница:
| Аз исках само да обобщя за безкултурието, включително и това от най-високото, уж културно място, нищо повече. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
Излишни вълнения за най-високото културно място. Всичко е тъй естествено! Придържам се към най-либерални възгледи за правопис, правоговор и пр. финтифлюшки, откак туй място е местоседалище на г-н Рашидов.  |
| Цитат: "С достатъчен родителски контрол нищо в училището не може да повреди децата. Нито чалга, нито лошо преподаване, нито демотивирани учители." Авторът на тази статия, Еленчето Кодинова, изобщо не е в час. Дори и в голямо междучасие не е. Тя не познава реалността и затова си живее в свой свят. Колко деца е възпитала, нямам представа, на колко е преподавала- също, но дано да са й платили добри пари за глупостите в статията, която е написала. Защото за малко пари, толкова маниерна простотия и слагачество, не си струва. Странно защо на моите колеги дори не им хрумва да направят танц на песен на Азис. Моите колеги са научили учениците ни да танцуват български хора, в знак на добросъседство са ги научили да танцуват сръбски танц, две турски хора, един румънски тънц едно гръцко хоро и задължителното сиртаки. Заедно с това ги учат да танцуват валс. Това могат нашите ученици. На това ги учат колегите по физкултура. Не сме танцово училище. Явно сме изостанали. Верно че нямаме циганчета в училището, но не си правим илюзии, че учениците ни никога не са чували Азис, че не го слушат. Но определено не считаме, че циганчетата ще се интегрират в българската държава като танцуват псевдотанци на песните на Азис. Защото в крайна сметка интеграцията задължително е съобразена с държавата, в която се опитваш да интегрираш някого. |
| Ммм дааа, Сабите са извадени , защото танца ,който танцуват децата започва да се нарича български, а не е.Българските сватби, които пресъздават тези деца ги наричат цигански.А пресъздават някаква мешавица.Така и българското и циганското става чалга. |
| Колегите над мен ме подсетиха, че преди "демокрацията" имаше много циганчета , които учеха в музикални училища (обикновенно фолклорна музика) после свиреха по заведения, сватби , даже ансамбли. При това знаеха да свирят всичко от народно, до танго , валс , rock and roll и др. Много деца от малцинствата се реализираха много добре и от спортните училища. Имаме много шампиони от малцинствата в борбата, бокса и щангите. А, сега какво? Мъжката к. Азис трябвало да им става пример за подражание. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: The Bulgarian Lion |
Еленчето Кодинова, изобщо не е в час. Дори и в голямо междучасие не е. Тя не познава реалността и затова си живее в свой свят. Единствената реалност, която подобни автори припознават като "разумна и действителна", се изразява с три думи: конюнктура, мейнстрийм, "успешност". |
| Ето тука биографията на един известен преди години талантлив хореограф , български циганин. Натисни тук За съжаление няма снимка. Натисни тук |
Войната за опростачаване на"масите" (по Маркс  ) не е българско изобретение, флагман в това отношение е Холивуд. Постепенно и неусетно протагониста във филмите стана мафиот (Кръстника), вампир, алчен сатанист. Масовото съзнание се промива от десетилетия, сегашната духовна криза пораждаща материалната е пряко следствие от този ужасен социален експеримент. Азис е само дребен щрих в цялата картина. |
| Иранец, арменец => испански чалгаджия => Натисни тук, Натисни тук, Натисни тук, Мръсник. |
СЕДЕМ ЧАСА РАЗЛИКА? АМИ,АМИ...ПО-СКОРО ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ ГОДИНИ Годината е 1985. Група политически коректни (още преди този термин да е добил всемирна популярност) съпруги на вашингтонски сенатори, начело със съпругата на небезизвестния ни Ал Гор*-Типер решават да проведат кръстоносен поход срещу изпълнителите проповядващи "нискокултурни ценности" и покваряващи невръстните американчета. За тази цел, те организират така наречиния от самите тях PMRC ( Parents Music Resource Center) чрез който да се борят срещу ценностите които "ниската култура" натрапва на невинните дечица, които (горкичките) са изложени да слушат песни със сугестивини, поругаващи и даже вулгарни текстове. За тази цел, те даже сформират списък с имена и произведения на творци ( както самите те я наричат- "Мръсната петнадесетица"  , които трябва да бъдат подложени на гонение. В списъка са включени Шийна Истън, ( за песента "Захарни стени" , Джудъс Прийст ( "Да те облека", Туистъд Систър ( "Под ножа",Синди Лопър ( Ши Боп) и разбира се ( един от любимците на Азис, с когото той обича да се сравнява - Принс ( за "Драга Ники" . В действителност, именно "Драга Ники" е тази която кара Типер да подхване тази кампания. Когато тя закупила албума "Purple Rain" за единадесет годишната си дъщеричка, тя установила, че (представете си) текстът на песента бил за маструбациите на една тинейджърка! Когато тя, възмутена се опитала да върне плочата в магазина, където е била закупена, те отказали да и върнат парите, понеже албумът е бил разпечатан вече. И като се почва една...да не ви разправям. Тя веднага влиза в контакт с други "влиятелни" вашингтонски съпруги, като Сюзън Бейкър и Стром Търмънд и посредством влиянието което техните съпрузи имат донасят тази парлива тема до вслеуслушание в американския сенат. В интерес на истината това прословуто "образование" все пак не иска държавата да определя коя музика е политически коректна, а просто музикалната индустрия да си наложи "автоцензура" и сама да определя кои произведения биха били увредили нравствената чистота на американското подрастващо поколение. При тези, станали вече исторически, сенатни дебати от страна на музкалната индустрия се изказват музикантите Джон Денвър (вече покойник),членът на групата Туистед Систър Ди Снайдер и може би най-великият представител на американската култура на ХХ век легендарният Франк Запа ( също покойник). Както се очаква, разгневените политкоректни майки се опитват да обвинят музикалната индустрия в развращаването на идното поколение, рекламирането на сексуална разюзданост, употребата на наркотици, младежки самоубийства,изнасилвания, преклоненние пред сатанински и окултни символи и ритуали и какво ли още не. Разбира се, музиканата общественност не остава длъжна и позовавайки се на прословутият First Amendment на американската конституция : Congress shall make no law respecting an establishment of religion or prohibiting the free exercise thereof, or abridging the freedom of speech or of the press or the right of the people peaceably to assemble and to petition the government for a redress of grievances. Изпъстрените с желязна логика, бистра мисъл и даже посолени с известна доза ироничен хумор отговори на Франк могат да бъдат прочетени от по-любознателните читатели тук: Натисни тук Още по-любознателните пък могат да надникнат в "тубата" и да намерят материали свързани с тези така наречени "porn wars": Натисни тук Натисни тук, Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук Когато една определена прослойка от населението са опита да наложи своите страндарти и вкусове като ОФИЦИАЛНИ,демокрацията отива на кино от 5 до 4. Не може да има универсално красиво и въздействуващо изкуство. Някои произведения могат, разбира се, да "грабнат" по-широка аудитория, но това съвсем не значи, че те трябва да бъдат определени като еталон за приемливост и с това да се дискриминират други произведения, които са популярни в "други среди". Фактът, че някой получава оргазъм само при чуването на първите акорди на "Масачузетс", съвсем не означава, че други не могат да добият подобни усещания при чуването на "Руфинка" или "Момичето от Ипамима". На този свят има толкова много музикални творци, а пък да не говорим за фактът, че любителите на музика са милиарди ( аз, лично познавам само двама човека, от хилядите които съм познавал или познавам в момента които не се вълнуват от музика и са безралични към това изкуство). Култивирането на музикален вкус е нещо което всеки човек прави сам за себе си. Когато си бях през 2009 година в България установих, че възможността на нормалния потребител да намери и закупи ( или "открадне" ) музиката която той лично люби е нараснала най-малко десетократно от онези "лимитирани" на източници дни на социалистически подем. Днес можеш да намериш в София ( не бях в провинцията и нямам наблюдения от там...но пък всеки провинциалист, който няма интернет би могъл да дойде, в края на краищата в столицата и да се снабди с онова което го интересува) огромна палитра от жанрове и изпълнители: от АББА та чак до ЗиЗиТоп, дето има една дума...можеш да намериш също и Окуджава и Митар Мирич и Клаудио Вила даже. Да не говорим, пък, че на интернет можеш да достигнеш до абсолютно ( или почти абсолютно) всичко което е било произведено на този свят. И вместо хората да се радват на онова което наистина ги очарова и завладява, те се опитват да модифицират вкусовете на "неортодоксалните" и да ги вкарат в правия път...а както казах по-горе: Ами прав път просто НЯМА. Всеки си кара по неговата пътечка и се радва на панорамата която се откирва пред него. Толкоз. __________________________________________________________________________________________________________ *Ал Гор - познатият на всички бивш вицепрезидент и "откривател" на интернета, който направи милиони долари с едно друго популярно откритие - глобалното затопляне. | |
Редактирано: 8 пъти. Последна промяна от: Грациан |
| Разбирам го Грациан напълно, когато става дума за забраните. Напатили сме се от това да ни забраняват, да ни режат косите и да ни арестуват за това, а на гаджетата да им слагат печати по бедрата за късите поли. Не сме само ние. По същото наше време Doors ги гонеха като империалисти от сцените в Кънетикът. При нас, им казвам, беше по-зле, ама го оспорват. Дано никога не се повтори тази диктатура. Това от една страна. От друга, дано падне гръм от небето и унищожи диктатурата на простаците с пари, които даже по-ефективно от мицафаите си налагат простотията в масови размери. И тук и отвъд локвата. Няма спасение от тази пасмина. А за Ал Гор, неведнъж съм писал, че той наистина е основателят (кажи го и откривателят, ако по ти отърва) на социалното явление интернет. Интернетът технологично е тривиално следствие от самата същност на компютрите. Нищо ново и интересно няма в него. Интересното е, когато стане социален феномен и Ал Гор има решаваща роля при това му превръщане. За кой ли път разказвам как едно време -- 92-93-та си го ползвахме в академията тихо и мирно. Коллежите в Масачусетс си бяха свързани един с друг, а и със ЦЕРН и какво ли не щеш. Та gopher ли не щеш, veronica ли, или www, всичко това си беше всекидневие, но само в академичния свят. Не щеш ли, под диктовката на Гор, който тогава беше вице, като запристигаха едни ми ти грантове, като взеха да заприиждат в катедрата разните му служители от компютърния център. Да си правим акаунти и да ни обучавали. Ма, чакай, кой кого да обучава? Ние това си го ползвахме и хич и не го забелязвахме даже. Но горе, от властта, идваха постоянни интифи, че повече трябвало, че трябвало да се разпространи навсякъде. Ясно е от къде идва цялата работа. Взето е решение горе, както за всичко останало в историята на страната, че това ще е добре за бизнеса (а и за разузнаването) и хайде, от едната крайност, в другата. Такова е било и решението за гражданската война -- по-добре е за бизнеса робите да са свободни, за станат консуматори и да бъдат заробени наистина ефективно чрез молове и iPad-ове от компютърни лукашенковци като Стив Джобс. Последният така е орязал и извратил технологията, че непременно трабва да минеш през противния му магазин, за всяко елементарно нещо. А и герой го изкараха. Това е цялата работа. Такава му е откривателската роля на Гор, истинска роля, не привидна, поради властта, която имаше в точния момент. |
| Хм, няма прав път!?? Обаче има едно нещо наречено култивиране. Използва се не само в селското стопанство. Задължение е на държавата да опази, съхрани националните ценности, да подпомага развиването им, да не допуска опорочаването им, да е гарант за защитата им. Държавите, които разбират това творят, създават пазар на изкуствата и помагат. Така Япония стана сила в класическата музика и още няколко несвойствени за японеца жанрове. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dart Dorvalla |
| Аналогията на Грациан не е вярна. Случаят който описва Грациан е частна инициатива, макар и политическа но частна. Ние говорим за политиките на елитите като държавни такива па макар и негласни криптополитики. В България сега е политически коректно да се насажда "ниско" изкуство. За поп и рок музиката има слухове че е насърчавана още от началото от елита, като част от стратегията за "отглеждане" на покорно население. Разбира се със спорен успех но и до сега тази политика се провежда неуморно. И какво като съпругата на Гор се е възмутила, и Гор и останалите са марионетки на финансовия елит, истинският управник на Америка с претенции за целия свят. Истината е че елитите винаги са насаждали своя вкус, така са се раждали шедьоври векове наред и се е формирал висок вкус у масите. Но културата кара хората да се еманципират а това плаши наследствения елит. |
| Бивол го е казал хубаво за интернета но е пропуснал най-важното - контрол. Контрола над народа е фиксидеята на елита по който работят от края на XIX век насам. Контрол поставен "научни" основи , защо ли се сещам за Маркс? |
| И, като следсвие на този страх, американците не учат география и изкуства. Няма нужда да знаят много. Хип-хоп и рокендрол им стигат. |
| Максимус, добре го каза за контрола, но и тук сме в съгласие. Нали споменах за разузнаването, което въпросното средство улеснява до небесата. Също така, да не се забравя държавно-частното начало. Ама Картър бил казал на Чаушеско, когато последният се оплакал от негативното отразяване на посещението му в пресата, че, видите ли, пресата била частно начинание и правителството нямало отношение. Моля? Я пак. Няма голям бизнес, който да не е оплетен вътрешно по сложен (а и не толкова) начин с официалното пресдтавителство. Той Картър си е стар хипокрит (двуличник), освен че е некадърен президент, ама и диктаторът не е по-горе, та не го е поставил на място. Събрали се двама некадърници да си хортуват. Няма частна инициатива, отделна от политиката на елитите като държавни такива. И на @Чичо Фичо бейлаутите, дето опищя форума, че било корпоративен социализъм, не е нищо повече от самата същност на т.нар. капитализъм с неговата частно-държавна инициатива и институциализирана корупция. Какво, Конгресът бил представлявал народа? Моля? Я пак. Конгресът представялява управляващите, които са го и инсталирали и поради това си естество защищава техните (на управляващите) интереси. Чрез стимулиране на подходящите му държавно-частни инициативи и узаконена корупция под формата на лобизъм. Айде тръгни с два лева в джоба да те видим каква политическа кариера ще направиш. Сега Нют Гигнрич много изненадан, че един тъпак, какъвто е Мит Ромни го надцаква, защото има пари. Какво се учудва Нют, нали е републиканец, трябва да ги знае тези работи? Нали той им е един от поддръжниците. Да, ама като му запари лично на него под д-то май забравя и принципи и десен консерватизъм. Това е положението, няма какво да се залъгваме. |
| Принципно погледнато забавната индустрия, независимо от това дали е в България, САЩ, Канада или Азърбейджан се диктува все пак от вкусът на масите. Основният принцип е: Give the people what they want. След като децата побесняват по Джъстин Бибър (който е пласиран с инвестиран в потенциалната му комерсиалност капитал) то групата която прави пачки от тази негова "продаваемост" щрака с пръсти и влага нови пари ( които както гледате имат доста добра възвръщаемост) и децата крещят ли крещят. По същия начин се лансират и другите изкуства. Холивуд бълва клишета, не поради фактът, че някакви си "гадни мизантропи искат да затъпят народа, ами поради простата причина, че именно този род клишета пълнят касите. Ако има потенциал в българската чалга на американския пазар, повярвайте ми големите играчи в бизнеса хич без и да му мислят биха инвестирали в пласмента на нашите "куклички". Телевизията и тя кара по същия тертип и на базата "най-малко общо кратно" бълва предавания задоволяващи МАСОВИЯ ВКУС. Разбира се, има и строго профилирани канали с "високо изкуство", тъй като все пак има публика и за тях. Ако хората харесват и гледат една такава варварска гладиаторщина като ultimate fight, то и телевизионните канали излъчващи този род "колизеумна забава" ще се умножават, ако разните "reality shows" (които гледам веднага се копират и от другите телевизионни компании по света) нямаха аудитория ( което значи, хора, гледащи реклами, което пък значи - мангизи от рекламодателите) то нито "Survivor", "Jersey Shore", "X Factor", "Who wants to be a millionaire" и т.н.т. нямаше да са толкова презентирани и "набутвани пред очите ти". Ако сменяш канала и ходиш на канал на който 24 часа текат предавания на опери и други милиони зрители превклюючат като теб на този канал, ще видите как мълнеоносно ще се пръкнат не само нови оперни канали, но и сума ти и млади дихатели ще тръгнат да учат оперно пеене или инструмент който би имал приложение в симфоничния оркестър. Основния двигател при капитализма е все пак правенето на пари, нали? Има, разбира се, филантропи, има и меломани, има и суетни сноби които биха инвестирали в начинания и музикални форми които не са mainstream и поради това могат да се намерят изпълнения на не чак дотам комерсиални изпълнители и на интернет, пък и на живо ( ако проявяваш интерес). Има разбира се и много изпълнители, които са влюбени в музиката която правят и аз лично познавам хора които свирят и пеят не толкова за пари и слава, колкото от любов към онова което правят. Така е и в България. Биволе, предполагам че си по-запознат от мен със сътворяването на ИНТЕРНЕТА и ти вярвам за детайлите, но все пак Ал Гор едва ли не се писа ( доколкото си спомням) за решаващия фактор, което ми се струва малко "умряла му циганката" ( ПиАр агентката - по новому) . |