Отиди на страница:
| Нали това ти казвам, решаващият фактор беше. Това, че го увърта по другите въпроси и е неприятен, няма как да обезсили този факт. Жив свидетел съм. А за това, че парите следват тълпата, абсолютно. Точно както го казваш. Обаче, както винаги има едно "но". Все пак има регулации и няма да превърнат всичко в откровена порнография, защото на тълпата так й уйдисвало. Има си там и PG-13, и R рейтинги, пък и знаеш за забраната да се произнасят пет ли бяха, колко, думи. Кажи F-word-а по някой канал и тлъстата голба няма да се забави. Ше ти падне презрамката ли, да ти се види онова, дето не трябва, цялата преса гърми. Сега, верно е, че такива малоумници като Джеси Хелмс взеха мярката на National Endowment for the Arts, щото, видите ли, щом било толкова важно да се прави изкуство, нека да се финансирало частно, а не да лежи на такспейърите да му плащат масрафа. Знаеш ги историите, да не навлизам в подробности. Обаче, не всички са малоумници и накрая консенсусът се образува около това, което @Dart Dorvalla каза за култивирането. Няма да си изпуснат те децата, защото на някои им се иска безпределна свобода и диктат на мутрите, порното и дрогата. А това, в крайна сметка е и въпрос на национална сигурност. |
| Не разбирам, или се правя на луд, че не разбирам къде се разминаваме. Футболът, нормалният, световен футбол, не това, което е американски футбол, така разбирам, че не се иска от "масовия вкус" единствено в уса и Нова Зеландия, и затова няма място в неделните и съботни предавания на стандартните национални ТВ канали на уса. Обратното: гоненето на кални топки/ръгби/, поло, удивително незрелищния голф /колко от вас гледат с часове голф в щатите?/ са нещото, което взривява зрителя в Бг, Германия, и бизнесите просто си влагат парите в тези желания на масите!? По отношение на филми и музика, тези, които живеят в сащ, да кажат колко неамерикански филми се показват по НАЦИОНАЛНИТЕ КАНАЛИ / ABC, CBS, Fox, NBC/. Или песни по радиото на италиански, френски, испански пак там, в сащ? Липсва аудитория за тези песни и филми??? Или италанците не желаят да гледат италиански филми в уса. Все едно да попитам знаят ли американците кой е Ален Делон! Весел ли Ви се струва този въпрос? А Бриджит Бардо? Челентано е възтребван в Швеция, но не в Канада? Защо? И двете са северни държави. На Камчатка знаят кой е Ален Делон! Факт! А на Аляска? Защо?, пак смел въпрос. Какво "масите" искат, по "странен" начин се свързва с нещо друго, и то не е тяхното лично предпочитание. Какво е то? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dart Dorvalla |
| Дарт, първо за голфа. В щатите земя много и не личи, но създаването на голф курсове в други страни се счита като поведение на доминиони и унищожаване на туристическата им индустрия, да не говорим за природата. По-скучно от голфа е може би бейзбола, а за американския футбол изобщо да не отваряме дума. Много пъти се мъчиха някак да ме въведат в този спорт, но се оказах неподатлив. Иначе, настава национална истерия по време на супербола или там йанкийз като играят с ред сокс. А не съм никакъв критерий обаче, защото и сокерът (дето ние му викаме футбол) хич не ми е притрябвал, а ги гледам като дойда в София, групи с шалчета ще потрошат тролея, че нещо там си станало на стадиона. Много страсти, много нещо за вятър работа. Иначе, където и да влезеш по заведенията тук, екрани и бейзбол, бейзбол до припадък. Цял късиет е поне баскетбол да са пуснали. За музиката, изключено да чуеш италианска или френска такава. Абсолютно изключено. Ако някъде се е пръкнало нещо да пуска такава, то е куриоз или некфа снобска му работа. Сега, айскримът обаче навскъде стана джелато. Под път и над път джелато. Момичето, дето ти прави кафето вече е бариста, а сингъл шот еспресото вече соло, после идва гранде и не знам си кво си. Изобщо, много станахме модерни. Да не е по бълг ... пардон, американски, а да е все нещо чужбинско. Има такива промени, както, гледам, макдоналдсите около нас си сменили дизайна. На италиански кафенета и те замязали. А който, така, по от елита се чувства, ходи в едни по-така нарочно леко поизтъркани кафенета, да си пие кафето. Като гъби след дъжд поникнаха около нас. Но музиката, не. Точно определена е и се контролира строго от железен картел. Така както, да речем, бонбоните. Повечето не стават, но, това е положението. Или, да речем, саламите. Кисели едни такива. Единствено чоризото, но и то направено като че ли главно от жили. Можеш да си купиш нещо вкусно, но трябва специално да го търсиш и да си го поръчваш. В магазините наоколо трудно ще намериш, което е добре, защото си спестяваш парите. Хляб има прекрасен обаче или прясно мляко. И т.н., че се отплеснах. Не, хал хабер нямат кой е Ален Делон. Даже и познавачи на крното. Срещал съм хора, които са чували за бриджитката или за София Лорен, но и те знаят по какъв повод са я чували. Има, разбира се специализирани кина, в които можеш да гледаш чуждестранни филми, даже руски. Но в мейнстриймът е абсурд. Тотално затъмнение. Между другото точно в едно такова специализирано кино гледах "Сталкер", дето му го споменах на Сократя в другата тема. Специално ходих да го гледам и ми дойде като мехлем сред интелектуалната пустиня тук. Тъй че, ръката, която контролира кое изкуство ще се пробутва на масите тук е железна. Няма никакво съмнение, че тя формира вкусове и оформя пазара. Никакви естествени процеси. Това са илюзии. А за българин (българка) или българско нещо да пробие -- пълен абсурд. Велики нации не могат да пробият, камо ли малка като нас. Не случайно разните му фучеджиеви и какви ли не, схванаха накрая, че мястото им е в България, да си пишат книгите и да си правят филмите и, че няма да ги бъде тук. Имаше една софийска писателка с пет книги зад гърба, хайде да не й споменавам името, защото я ценя и ми е много мъчно за нея, преди десетилетия продаде апартаменти и се засели тук, за да се намери накрая на улицата. Нема милост. Най-много някой оперен певец или в най добрия случай нещо цигулар, челист да послугува, главно в оркестър. Но, това Пипков, Владигеров, концептуалното на нацията --- няма такова нещо. Не съществува. Даже като куриоз не съществува. Африкански туземства, каквото щеш друго, но абсолютно нищо свързано с България. Е, има някакво пишман-българско сирене, оня ден купих от един тибетски магазин, но това не е Димитър Талев или Цанко Лавренов. Пропастта е толкова голяма, че наистина шокира. България залята от американска култура всяко детайлче за някоя тукашна мърла се знае, а америка (щатите имам пред вид), не е и чувала даже и за големите имена на българската култура. Да не говорим за рок музиката. А чалгата владее локалните територии, където се събират българите. Дотолкова ги владее, че хич не ти се и стъпва там. Та, такива ми ти работи. Не знам доколко ти отговорих с тези разхвърляни изречения, но и по-стегнато да го бях написал, картината нямаше да стане по-розова. |
| Като съм на тая вълна, да допълня малко. Хората тук са много дисциплинирани и послушни. От наай-дребните неща, до големите екзистенциални проблеми. Те не харесват нещото, защото то им харесва, а защото им е казано, че трябва да го харесат. Изключително послушни. Те си знаят вътрешно, че са най-великата нация и следователно, нищо не може да бъде по-добро. Ама, че за да си позволиш лукса да си болен, трябва да си здрав или, че бедността ти е сравнима с тази от третия свят, това хич не е от значение. Всичко се приема безропотно, като да е самата света истина. Свикна ли са. По-бедни и от българина, ама са си свикнали и не роптаят. Ако вземеш, че харесаш нещо, дето е казано, че не струва, те гледат като че имаш три глави. Изкажи се противно на това, което са чули снощи по телевизията, ще те засипят с възражения. Всичко е в калъп -- от песните и филмите, книгите и рок енд рола, до научните и философски идеи. Пакетирано и иди го оспорвай, ако си нямаш работа, колкото и да са ти валидни аргументите. Цели армии от самоуверени дебили ще се изправят срещу теб. Изглежда това е типично за великите нации -- униформеното мислене. Вземи французите -- още на дечицата в даскалото всеки ден им се стълпява, че мисията им е да бъдат велики. Или, да речем, патологията в това оношение на руснаците, дето открили всичко що било за откриване. Имаше една книга -- Hitler's Willing Executiones, която проповядваше, че не нацитата, а самите обикновени германци били сами по себе си антисемити и искали унищожаването на евреите. Когато нацията е специално подготвена за това, всеки един неин член може да припознае като лично свое каквото и да му втълпи пропагандата. Никак не е по-различно положението днес при великите нации и щатите не правят изключение. Въпросът е, при такова стълкновение на неизбежно оформени величия, кое в крайна сметка ще от по-голяма полза за човечеството като цяло, исторически. Засега, американският модел се налага, не само политически, но и културно. Френският модел нещо доста невидим. Други ... Руският и китайският явно подведомствени. Джапан, и те. Арабите, вече окончателно ги смачкаха под исляма. ЕС като цяло -- оплел се като пате в кълчища. Така ми изглежда днес. Утре друго може да е, но не ги виждам даже и зародишите на такова ново. |
| По-нагоре го казах и пак ще го повторя: масите харесват това което им се представи за харесвано. Това е феномен на масовата психология и отдавна се използва безскрупулно в рекламата и за политическо манипулиране на масите. Особено е видимо в САЩ. |
| Точно така е. Остави, ами нещата се представят, като че ли от тях самите, от всъщност манипулираните, било излязло всичко това. Демокрация било и това било гласът на народа. Така и за чалгата -- уж народът я харесвал, затова била толкова популярна. Цинизъм на квадрат. |
| По повод дискусията която се зароди искам да приложа един мой старт текст от преди повече от две петилетки публикуван в "таткото" на настоящия форум "Скайфорум": Айде сега да започнеме Новата Година с една приказка. Приказка за Иванчо и Джони Живял на времето един сравнително млад мъж на име Иванчо. Иванчо не бил кой знае колко внушителен като фигура - плешивеещ, с очила два диоптъра, бирено шкембенце и развалящи се зъби, но за сметка на това бил доста начетен. Все пак, да не забравяме че той беше роден по времето когато нормата за удачна реализация в обществото беше оформянето на всестранната хармонична личност и физическите атрибути не бяха кой знае колко същественни за презентацията на личността, а пък и нашата цел не е да разглеждаме Иванчо като сексуален обект, а като социален феномен. Та така...нашият Иванчо бил представител на онази многобройна армия от мълчаливи индивиди тихичко щъкащи по планетата наричани от простолюдието "завряни зетьове", тоест живеел заедно със съпругата си и двете си деца в не особено просторната гарсониера на овдовената си тъща. На всичкото отгоре горепосочената гарсониера се намирала в един от най-непривлекателните райони на столицата - "Люлин Х".Може да го познавате, може и да не го познавате, но както и да е...той си е жив и здрав и можете да го срещенете ако се позагледате внимателно пред павилиона за вестници или в кварталното кафе, където той религиозно консумира своето еспресо всяка сутрин. Та така, нашият Иванчо бил (както споменах по-горе) доста добре окомплектована личност. Неговата слабост била руската литература. Много обичал Булгаков, Достоевски, Илф и Петров, братя Стругацки, а в последно време се увличал и по Пелевин, а да не говором колко проникновенно той рецитирал Маяковски и Пушкин...а бе с една дума разбирал той тънкостите на руската душа и мъката струяща неспирно от нея. Да не си помислите обаче, че Иванчо бил кон с капаци.Напротив - той не бил от онези тесногръдите, едностранчивите клакьори на русофилството дето само си знаят: бай Иван, та бай Иван. Той сърбал с две шепи и от кладенците на световната знаниехранилница: зен будизъм ли не щещ, философия ли не щещ -там Хегел, Чомски, Сократ...чел той и попивал знание и мъдрост. От където можел - попивал и в общи линии това било и основновното му занимание - дай да видим, аджеба, за к'во живеем, що тъй, що онъй...интелектуални работи с една дума - дълбоки.На всичкото отгоре той като всестранно развита личност обичал и музика и изобразително изкуство и балет и театър. Изобщо както си му требе.Една от най-големите му гордостти била пълната колекция на компакт дисковете на Пинк Флойд ( да бъдем,честни без "Умагума", ама му я били обещали) и Алън Парсънс Проджект. Ясна ви е картинката, нали? Да де, ама докато нашият главен герой се развивал като всестранна и хармонична личност, там някъде зад много планини и гори тилилейски живял неговия връстник Джони. В страната където Джони се бил родил и израстнал работническата класа не била кой знае колко осъзната...а бе пролетариат с една дума...и тоя същият - Джони, демек не бил въоръжен със съответните теоретични знания необходими за установяването на факта, че експлоататори трупали печалби на неговия гръб. Работел си Джони с пот на челото и си свиркал някакви си там кънтри мелодийки. Работел още от шестнадесетгодишна възраст и то не да кажеш в някакъв си там офис от тия в небостъргачите, ами като обикновен монтьор в гаража на чичо си. Та така докато Иванчо трупал знания Джони трупал материални блага и в момента имал триетажна къща с двоен гараж, басейнче в задния двор и там всичките му тинтири-минтири, дрънкулашки и финтифлюшки...еснафска работа с една дума. Ако го питаш: "Ей,Джони, знаеш ли кой е Мантовани" има да те гледа тъпо и да се чеше по омазнената си тиква, ама на...ей го наредил се хайванина му с хайванин. И да не мислиш много му пука, че го хранят с бълвочи по телевизията...тц, хич не му и дреме. Джони е тъп...дето има една дума...не че е лош човек де, ама нещо хич го няма в абстрактното мислене. Него му дай хокей, голи мацки, биричка и ще кротне, та дори и гласа му няма да чуеш...ън'чи колко му требе на един "промит мозък" (дето има една дума). Та за какво ставаше дума, а...нищо лошо няма в това всеки да си се занимава с к'вото си ще...всеки да се радва на персоната която е строил (или е позволил да построят от него). Трагедията започва когато Иванчо, гледа Джони и си вика: А, бе, мааму стара, гле'й го тоя капут. Тъп,тъп,тъп - кантар не го мери, а има там всичките тия благинки, които дори не може и да оцени. За какво му е тая сателитна антена...да гледа Скалата? Пфю...няма правдина на тоя свят. Аз, дето нали съм толкова хармонична личност(дето има една дума) трябва да се мъча като грешен дявол заврян в тая смрадлива гарсониера, да слушам чалгата дето се просмуква от съседния апартамент, да слушам упреците на тъпата си тъща, да нямам пари да си купя една свестен компютър, ма'а му стара, а той да дроши орехи с неговия "Пентиум 4" ...е кажи сега има ли правда в тоя свят? Та така, мили деца, каква поука си направихте от горната приказка? А? А-ха...Ясно...едни ще запретнат ръкави, други ще се позамислят за баланса между материално и "идеално" (дето му викат), а трети направо ще тръгнат да ми разправят как било време да се попреразпределят благата. Хмм...а бе дай да се намираме на приказки... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Грациан |
| ...а тук връзка към едно друго ( някъде долу на страницата ще да е): Натисни тук  |
| Благодаря Бивол по калдъръма! Изолирането на културни елементи с политическа цел е оръжие. Не е просто бизнес. Не го виждам и като поръчка на "масите". Което ме плаши е еднообразието, така необходимо за някой дейности, но убийствено за музиката. Нюорлеанският джаз "лежи" на наркотици и смесване на Европа и Африка, но поне не е единственото което се смесва. Чалгата смесва нелоши емоции, но "залива" останалите видове, т.е., така го усещам, разговорът ни е за дозите, и, ако няма достатъчно количество слушатели за другите жанрове, настъпва подмяната. Освен това внушенията на двете / джаз-чалга/ нямат нищо общо. Образите, които африканската популярна музика има в синкопите и ритмите, се смесват с образите на европейския аристократичен вкус, раждат някакъв баланс, а това липсва в чалгата.Единствената ми надежда е, че еднообразието досажда. Но това е при търсещите по-добрия вкус. Видинските циганета не са от тях. Те не вярвам да станат "търсещи" след като нямат избор, а музиката им не го съдържа. По-лошото е, както много форумци вече казаха, изтриването, подменянето на българските национални характеристики. Подбутването в тази посока няма противодействие. Противодействието няма медиен представител и форма, която да го превърне във бизнес и влияние над мозъците, не ханшовете. Ако това е вследствие на интелектуална умора на българина, той е мъртъв. Жалко за 1300-та години история. |
Грациан, интересна приказка, по скоро притча. Обаче пак не харесвам аналогията, пак не е вярна  Да Джони е избрал и материалното му богатство е за сметка на духовното, това го устройва. Но материалната бедност на Иванчо не е обусловена от неговия духовен избор, причината е извън него и няма да анализирам сега. Освен това да, в краткосрочен план отказ от духовност носи повече материално богатство но в дългосрочен духовното богатство винаги поражда и материално такова. Едно материално богатство е или плод на ограбване или на културни натрупвания. Не виждам трети вариант. |
| Грациане, начи, знам, че ти си последният човек, на когото трябва да му обяснявам, че you can't get ahead just by having a job. И Иванчо, и Джони, и двамата са несретници (лузъри по тукашному). Джони даже повече май, защото има моргиджи, medical bills to pay and has to save for his his kids' education. Другият несретник леко е ударил кьоравото щото нито моргиджи има, лечението му е безплатно, а и нема нужда да спестява, да прати децата да учат. Осигурен е cradle to grave. Е, трябва там да им дава по някой лев на децата докато учат и да им праща от село по някой буркан с печени чушки и свински бут, завит във вестник "Работническо дело", но това не натоварва бюджета кой знае колко, защото сам си коли прасето, а и чушките, дето жена му пекла на раздумка с две съседки, са от градината. Сам не знае колко е добре, нито знае колко е зле, но си е затънал в кочината, защото поне помията в копанката му осигурена, а Джони трябва да се скъса от бачкане и пак да се чуди как да свърже двата края, ако недай боже го изритат от фирмата. Ти остави, ами и на опера ходи наш Иванчо, за Алън Парсънс Проджект чул и се праи на интелектуален отворко. Това като бонус. Фани единия Удари другия. Добре го каза Дарт, културният шок не е предизвикал качествени изменения в единия, нито пък липсата му е предизвикала качествени изменения в другия. Просто Иванчо се намерил с повече време и вместо да ходи на риба, прочел книга. Безполезно занимание да промени съдбата му, но някак го праи да се чувства по-горе от Джони. Чиста психология. Пък като се случило да станат промени и министър-председател го напраили, та хептен забил Джонито в земята черната, за зла завист у последния. Кво да ти кажа, друга е плоскостта, където да търсим разликата. |
| Когато имате час и 41 минути Натисни тук. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dart Dorvalla |
Бивол,  , интересен и верен анализ.Преди 15 г. един приятел замина за САЩ и с първите пари си купи огромен телевизор, ненужна вещ според мен но необходима за задоволяване на комплекси за малоценност. Явно хората сме много различни.  |
| Според мен, ние трябва да бъдем просто по-толерантни към по-инакомислещите и нерадващите се на онова от което ние изпадаме във възторг. Да не забравяме, че на този свят има милиарди хора и всеки е достигнал до своето естетично плато по различен начин и има правото да се радва по свой си начин на онова което според него е "върха на елхата". По същия начин по който никой не може да ме принуди да започна да ям риба ( да речем) или да спра да пуша, така и никой няма правото да определя културното меню което трябва да консумирам. След като аз, ти,той, тя, ние, вие,те не желаем инвазия на "естетична полиция" в нашия живот, съвсем в реда на нещата е такав род цензуроподобни начинания да не бъдат поощрявани и въвеждани. Когато стане дума, за манипулиране на масовия вкус, аз съм доста скептичен към възприемането на това като плод на някаква сатанинска ( жидовска, масонска, трирателарнокомисионна и т.н.т.) конспирация. Виж, ако някой жанр бъде забранен и достъпа до произведения на изкуствата е отрязан за масите - да, тогава можем да говорим за "джиджи-биджи" заигравания (като рестрикциите които някои китайски и арабски правителства прилагат при интернетни сайтове), но след като всеки има достъп до произведенията под въпрос, то ние само можем да съжаляваме, че музиката ( генерално, изкуството) които ние намираме емоциоеректиращо за самите нас не е спечелило повече последователи. До тук. Можем, разбира се, да рекламираме, споделяме и поощряваме творците на изкуство които ние обичаме ( ходейки на техни концерти, закупувайки техни произведения и даже пишейки им окуражаващи думи и конструктивна критика), но да се опитваме да изкореним онова което на нас, лично не ни харесва, просто не е етично, тъй като има хора за които онова което на нас не ни харесва е извор на наслада и блаженство. Просто: Не прави на другите онова което не искаш да ти се прави на теб. Когато хитлеристите са изтрепвали евреи, когато комунистите са пращали в лагери "врагове на Родината", когато арабските терористи взривяват невинни граждани, когато подивяли американски войници избиват други невинни жени и деца, когато норвежкият изверг нападна младежкия лагер, когато атакистите обсадиха джамията...всички си милят че правят нещо ПОЛОЖИТЕЛНО и правят света по-добро място за живеене. Вярата, че унищожаването или забраняването на нещо ще направи твоя живот по-добър, много често е илюзорна и последствията от твоите действия не само че не допринасят за подобряването на твоят живот, ами напротив, много често се получава бумеранг-ефект. Радвайте се на феномена наречен ЖИВОТ, тъй като при него няма поправителен изпит. Живее се само веднъж и толкова. Слушайте музика, четете, гледайте и играйте всичко онова което ви се ще, но оставете и другите да се радват на онова което пък ги прави тях щастливи. |
| Кой говори за вяри, Грацияне? Въпрос ясен: какъв достъп имат обикновенните американците до Ален Делон /филмите му/? И това е обобщен пример. |
| Приятелю, аз съм в Канада, но предполагам в Щатите положението е същото. Ако се интересуваш от нещо, просто отиваш на Интернет и си го поръчваш, да не говорим, че има и локални магазини тук-таме продаващи дискове и касетки с "неортодоксални форми на забава" от където съм си купувал много европейско изкуство. В повечето "етнични" магазини тук можеш да намериш музика, филми и изкуство от страната на притежателя на магазина. Ако ми се дочете Пелевин, Разпутин или Чернишевски отивам в руската книжарница и си купувам книгата, ако ми се догледа филм на Вайда или Зануси - отивам в някой от полските магазини и си закупувам съответния диск, ако реша да слушам Челентано, Джиола Чинкуети или Тото Котуньо - хоп в някой от стотиците италиански магазинчета и все някъде ще намеря онова което търся, ако ми се догледа Костурица или ми се дослуша Бйело Дугме има си "екс-югославски" магазини ( някои със собственици сърби, други със собственици хървати, босаненци и т.н.т.) и мога да си купя, а мога и да взема под наем за една седмица. Ако реша пък, че съм зажаднял за твоят любимец - Ален Делон, ами ще завъртя на някой от френските канали и там с положителност ще се покаже по някое време. Ако пък съм хептен селективен ще звънна на приятел в Монтреал и той ще ми изпрати каквото ми е на сърце - кеф ти Едит Пиаф, кеф ти Мишел Полнареф, кеф ти Жан Габен, кеф ти Жерар Депардийо...само да ти се иска нещо, можеш да го получиш...проблемът е че желаещите този род забава не са кой знае колко и поради тази причина ( все пак телевизиите държат на рекламодателите и се съобразяват с техните желания) европейско кино можеш да видиш много рядко на малкия или големия екран, но не е поради някакви си политпричини, а чисто и просто поради икономически. Има една компания "Netflix" чрез която можеш да гледаш филми, чрез интернет ( срещу 8 долара на месец). Там в "европейските селекции" съм гледал и словенски и чехски и испански и кубински и руски и даже български филми (последния който гледах "Дзифт" беше пълно разочарование). Аз живея в град Брамптън, в който има много южноазиатци и именно поради тази причина в много от киносалоните наред с "хитовете на деня" текат прожекции на "хитовете на Боливуд"...и на никой не му хрумва да каже, че това е политпропаганда...напротив прожекциите са пълни и съответно джобовете на разпространителя. Толкоз. При съвременната разкрепостеност и лесен достъп до информация, аз се съмнявам, че дори и в България някой който наистина иска да види, чуе и притежава каквото и да е произведение на изкуството ( и може да си позволи да си го купи, или "просто" открадне) би имал никакъв проблем. Колкото до европейските филми, те са монтирани изключително примитивно и много от тях доскучават ( не поради слаба режисура, слаба игра или лош сценарий), а най-вече заради мудната и "прекалено интелектуализирана" монтажност на творбата...гледаш, да речем някакво си поле цели 3-4 минути и ти иде да креснеш: Go ahead...I got the point!. Да де, ама не...следва друга сцена с "подсъзнателна инжекция" и ти просто...гасиш телевизора или сменяш канала. Просто динамиката на поднасяне не е преценена доволно, за разлика от тази на някои "холивудски бози" които могат да приковават вниманието ти само с правилната дозировка на "трикове" за задържане на вниманието. |
| Имах един приятел едно време в Масачусетс, лека му пръст, професор по история -- екперт по фашизма. Та една от темите му беше колко трябва да сме толерантни днес в демокрацията към онези, които любят фашисткия тотал. Защото демокрацията е толерантна към инакомислещия, ама фашистът като дойде на власт хич и не си поплюва с несъгласния. Така и в случая, аз мога да ходя по магазинчета да си купя това или онова и да съм толерантен към едно или друго, ама Дейли Мейл, Ню Мюзикал Екпресс или Ню Йорк Таймс не са. При тях няма вариации и пропуски в диктата. Налагат ти силово каквото те решат и така формират и пазара, и вкусове, и всичко. Ето защо, моята лична толерантност е без всякакво значение за обществото, при наличие на такъв тоталитарен естетически диктат от властващата естетическа полиция. Чувството, че си свободен да избираш е измамно, особено за масовия зрител, не така добре информиран за това какво се е пръкнало по света, защото е залят от целенасочена пропаганда, до която достъпът е по-лесен, да не кажем, че е pushed down the throat. Това измамно чувство за свобода също е култивирано от естетическата диктатура, за да може последната още по-лесно да си пробутва сурогатите. Ние, тези четиримата, дето си говорим тук и дето знаем да си потърсим нещо на своя глава, извън наложената схема, сме им последна грижа на естетичеките диктатори. Изобщо даже не сме им в радарите. Онези, на които не им се занимава да губят време са им таргета и те са наистина смачкани под тежкия диктат на специално оформен за всяка етническа или възрастова група диктат. Това те залива и теб и, ако искаш да се спасиш от тази гадост, ровиш из нетфликса или се мъчиш нещо по спомен да потърсиш, та да се очистиш от пороя с неприятен дъх, който те залива отвсякъде. Борба се бориш. Не е лесно, обаче. Не е като едно време, дето Вера Ганчева ти филтрираше миязмите и изсипваше пред теб бисерите. Имахме го за цензура тогава, но се оказа, че е толкова цензура, колкото грижата на муниципалитета да ти осигури водата, която пиеш да е пречистена, а не да идва направо от канала. |
| Мдааа, споменът за Народна култура и нейните Избрани романи. Че и връзки трябваха, мама му, аз нямах познати книжари. Не можеше човек да се дореди да си купи някои неща, все под тезгяха, все под тезгяха.... Същото беше и в руските книжарници. Едни приятели на Бояджиан, все се фукаха какво купили, а аз подсмърчах. Така филтрираното ставаше два пъти по ценно, като прибавиш и труда да си го набавиш. Който е без връзки - абонамент. А руският абонамент - евтиния! И сега имам на тавана трийсе и няколко тома Зола, дванайсет - Фойхтвангер, десетина - чуждестранна фантастика,Илф и Петров, ох, сигурно има и други, ама помни ли човек... Под лев книжката струваха. За Иностранная литература пък да не говорим, там поне беше свободно. Още си спомням ужаса на раздавачите, като бях сложила на пощенската си кутия един списък от 15-на заглавия, абонаментните списания. Десетина руски и четири-пет чешки, имаше и такива времена.... А забраненото - да са живи приятелите и звукозаписната индустрия, там филтърът си беше съвсем качествен, щото с боклуци не сме дружали, я!!!! |
| Биволе, единственното в което се разминаваме е фактът, че според теб съществува някаква прослойка от естетически диктатори, които формират вкусовете и менюто за консумация за масите, а според мен - самите маси определят онова което искат да им се показва, пуска и предлага за консумация. Има хора, чието "изкуствоправене" е изключително с комерсиален тон и те се стремят да обхванат колкото се може по-широка аудитория за своите творби. Има творци които умишлено принизяват своя личен стандарт за да бъдат по-лесно смилаеми: тук можеш да сложиш и Лукас и Спилбърг и Камерън и Кис и Яни и още един самолетоносач с творци. Няма нищо лошо в това, че искат да бъдат "народни" творци и да направят по-тлъсти пачки, като в същото време радват една доста голяма фракция от населението и даже спомагат за експорта на този продукт и "зарибяването" на зрители и слушатели от целия свят. Когато една свиня, фигуративно казано, обича да се ровичка в калта, за чийхуй, дето има една дума, ще се опитваш да я къпеш, разчесваш и облагородяваш? Ами след като калта е нейната, така да се каже "интонационна среда" не само че ти ще изгубиш сума ти и време и ресурси в това начинание, но и самата свиня няма да е кой знае колко щаслива подложена на тези манипулации. Остави естестественният подбор да си свърши работата. Той никога ( айде да не се изхвърлям чак толкова...но поне много рядко) греши. Има разбира се и творци които не правят компромиси със себе си ( за едните пусти пари) и разбира се много от тях си имат своята тълпа от ценители и едни от тях дори успяват да се изхранват с любимия си занаят, а други го правят просто от любов. Да не забравяме, че много от елитарните днес творци са мизерствували, но не са правили компромис с изкуството си. Едни са били застрахователни агенти ( Кафка), други са били оптици ( Спиноза), трети са се занимавали с преподавателска дейност (Давор Йордановски), четвърти просто са свирили по заведения ( айде да не почвам да изброявам...че няма да ми стигнат и десет страници), а други са били даже и сервитьори и дори "мъжки проститутки" ( Джеймс Дийн). В края на краищата в Америка са дошли и Стравински и Джон Ленън и Джо Кокър и кой ли още не...ако не оценява потенциала на тази страна, едва ли биха го направили, нали? Да не говорим пък за хилядите стойностни изпълнители на този континент, много от които ще останат анонимни за широката публика, било поради скромност, лош ( или направо липсващ) менъджмент и ПР, неправилно подреждане на звездите или просто без комерсиален потенциал. Радвай си се на това което те радва и толкоз. Няма нищо по-приятно от това да сложиш слушалките, да притвориш очи и да се потопиш в приказния свят на музиката която те вълнува ( барем за мен е така). |