Отиди на страница:
| Титлите се девалвират и обезсмислят. Напълно логично. Никаква драма няма тук. 1. Голяма част от титлите при социализма си бяха идеологически, т.е. невалидни. 2. Голяма част от съвременната наука НЕ се прави в академии и университети, а в корпорации. Титлите в науката имат също таково нищожно значение, каквото заслужил артист и народен артист в изкуството. ИМЕТО е важно! Името прави книгата, името привлича студентите, името носи пари в проектите. Особено в България титлите са много често индекс на това къде се намираш в структурата на партийно-приятелските отношения. |
„Истинският университет, каза Федър, няма точно определено местоположение. Той не притежава имущество, не изплаща заплати и не получава материални такси. Истинският университет е състояние на духа. Той е онова огромно наследство на рационалната мисъл, което е донесено до нас през вековете от група хора, по традиция имащи професорска титла, но дори и тази титла не е част от истинския университет. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум. В добавка към това състояние на духа, наречено разум, съществува и една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Това е една нестопанска организация, специализирана, каза Федър, институция с точно определени компетенции. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари и да се поддава на законодателен натиск. Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще. Това е просто храмова постройка, мизансцен, местоположение, в което са създадени подходящи условия за съществуването на истински храм. У хората, които не могат да разберат тази разлика, непрекъснато съществува объркване… и те си мислят, че контролът върху сградите на храма означава контрол над самия храм. Те гледат на професорите като на чиновници от втория университет, които трябва да изневеряват на разума, когато им се нареди, без възражения, също както правят чиновниците в останалите организации. Те виждат втория университет, но не могат да съзрат първия.” |
| Явният стремеж да се оплюе всичко - и минало и настояще, плод на неосъществени и неосъществими амбиции на хората у нас, личи в повечето от мненията в този форум. Още повече, че повечето автори с писанията си показват колко далеч са от проблемите на науката. Вината не е само в тях - години наред се насажда дянковщината за феодалните старци и ето, че сега тя дава плодовете си. Наложеният жалък закон ЗРАС принизи до нула всички нормални изисквания за научно израстване и облагодетелства армия от некадърни, но много нагли индивиди, желаещи да се накичат с научно звание. Илюстрация - И(г)натов! |
| Много точно си го казал Монтен. А некои другарки и другари от БАН станаа чиляци с титли покрай зельони, желти и пимбяни партии. |
| Величко Адамов от Свищов и професор, и академик да стане, все чалгаджия ще си остане. И няма нормален студент, който да му отиде в "академията". - Виж ако Стив Джобс или Уорън Бъфет бяха обявили, че ще преподават един семестър в Свищов, планини от студенти щяха да чакат на опашка по пътя от гарата до аулата. Името, името и пак името, а не титлите. |
| Прав си Монтен 1.Името е голяма работа,но човекът прави името.Спомням си една лекция на професор Андрей Пантев във ВИНС "Д.Благоев" през 1989 г.. Лекцията я изнесе като гостуващ лектор.Грамадната аудитория беше пълна и почти всички зяпаххме с отворена уста.Спомням си и лекциите на професор Цветан Коцев,сухи,стегнати,но съдържателни.От него научихме много. Но... спомням си и лекциите на г-н Петър Димитров.Мъка. |
| Sv. Sophia, ... Особено от 1990 до приемането на "рамковия" ЗРАСРБ, т.е. почти две десетилетия. Поне имаше ясни правила и единни критерии за съответните науки. .. Мн правилна забележка от Ваша страна! Правила и критерии, които бяха невероятно точни и ясни!!!  Особено за по-равните. И назначените elegantiae arbiter си правеха (и сега правят) професори и доценти по свой образ и подобие. А не забравяйте, че това си е подсигуряване за черни дни - пенсия, придобивки, реноме  Ами да се назначават асистенти, бе! Ама никой не иска асистентска заплата, щото трябва да води практическите занятия на "доцента" и "професора". И каква е асистентската заплата, перспектива? След Х десетилетия - евентуално "доц." Голем праз  ... |
| Защо ли като чуя или прочета нещо за БАН се сещам за това - Натисни тук |
Монтен 1  напоследък слушахме как титуловани геолози от бан *съкращение, което умишлено пиша с малки букви* се изказват в подкрепа на геноцидни тенденции като намерениетo да се добива шистов газ в РБ. Абсурд подобни мнения да идват от експерти. Къде са имената на тези личности по престижни научни конференции.. по публикации, проекти, програми.. бегло проверих- АМИ НЯМА ГИ ЕСТЕСТВЕНО! Ето затова аз гледам името, преди да се позова на определен източник. Невероятно но факт- допряхме дотам да рапонизират и академичните среди. Тежко и горко на унитата оттук нататък. За степента на игнорация относно проекти на ниво ЕС за в бъдеще от страна на все още партниращи университети от запад не ми се и мисли. |
| ***** Редактирано от мен | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: intel_inside |
| Хм, името. Да припомним как именити депутати създаваха филиали и университети за собствено преподаване  Некои по малко именити. Всмисъл с по-малко възможности след преподаване в пресата се преместиха в НБУ-то Та затуй сме щампиони отсекъде. От друга страна един неизвестен никому служител в патентно ведомство публикува страничка текст в цайтщрифт ...ли аннален ...ли беше, забравил съм вече, пък после като свръизвестен, общо взето нищо не е направил ..... Не бъркайте един двама свързани с определени компънии, поне в миналото с институцията БАН. Аз затова предлагам всеки преди да се пъчи по медиите да декларира липса на интереси. Или да си каже чесно. Работил съм толкова за тази сомпания, като .... Зел съм толкова .... |
2. Голяма част от съвременната наука НЕ се прави в академии и университети, а в корпорации. Има наука и наука - фундаментална, приложна. Някои приемат, че проектирането и на един пирон е наука. Лукасовият професор Стивън Хокинг не работи в корпорация, примерно. А пък не съм чувал студенти да получават образованието си в корпорации. |
| А hamel-e какво му обясняваш Tова е резултата от дянковските игнатовки, че наука се прави най-вече в унитата, а не в центрове. И двамцата са добри ученици на Гьобелс. Поне във физиката голямата наука се прави в научни центрове, после в унитата и много малко корпорации могат да си позволят сериозни инвестиции. Като пример се чака наготово и не се инвестира в управлението на големи потоци и масиви данни, което се прави за експериментите в ЦЕРН. |
За 15-те месеца от действието на новите правила в най-големия университет са назначени 19 главни асистенти, но само един докторант е успял да защити научния си труд. Това за единия докторант просто не е вярно. Списъкът на защитилите и тези, на които им предстои защита, може да се види тук, както е изискването по закон: Натисни тук |
| За периода от 30 май 2011 до 10 април 2012 аз лично преброих 133 защити на докторанти в СУ. Така че или справката в парламента е пълен боклук, или от любимата газета ще имат за нещо да се извиняват. |
| Въпрос към всички. Някой може ли да каже, какво съществено и наистина стойностно правят лингвистите с нАучни титли в България? Ами секцията по Океанология в БАН? Изключаем кьорсофрите по повод и без повод, и безидейното шляене по симпозиуми по чужбина. Благодаря. |
| С ВАК или без нея, българската академична общност е трагична. Има професори, минали през ВАК, които нямат нито една свястна публикация. Така че, проблемът не е в тока как се раздават доцентури и професури, а в изключително ниското ниво на научната дейност. Преди да ме е налазил дедото с двата плюса, ще се съглася, по негово време, преди 20-30 години, нещата действително са били малко по-добре. Брайти е прав, че в по-голямата част от цивилизования свят професор не е титла, а длъжност. Освен това никой нормален човек не се представя като професор. За сметка на това тук някакви индивиди се гордеят, че тейко им бил професор |
Бобърче:На западняците като им кажеш за БАН и се усмихват загадъчно. ами ето какво мислят "западняците" за БАН Натисни тук Натисни тук и т.н. надявам се, че и "бобърчетата", които разбират от всичко - като се почне от лингвистиката, та се стигне до океанологията, поне знаят английски - освен ако не са НБУ-уманитарчета - за тях има на страницата и български превод Натисни тук жури от седем хабилитирани лица, най-малко трима от които професори. Най-малко четирима от членовете на научното жури са външни лица за съответното висше училище или научна организация Какво означава това на практика в повечето случаи: например, 3 лукови глави от Свищовския ВУЗ, 3 титуловани лукови глави от УНСС и 1 лукова глава от печатницата на дипломи ЮЗУ… В родината има 50 ВУЗа, та удобни за местния феодал комбинации на игнат-журита - безброй. Защото ЗРАЗ (както и всички папагалски "риформи" прес последните 20 години в отечеството), е една имитация на чуждата практика, заимствала външните белези и термини, но не и същината. Няма уважаващ се университет в Европа, който да не включва в журитата си наистина "външни" лица, най-често от чужди за страната университети или изследователски институции, задължително възможно най-силните в областта учени. Е, съответно имат и финансовите възможности да поканят външни оценители. Това - за докторските степени, колкото за професорите - в много от европейските страни произвеждането им е централизирано, и конкурсите и оценяващите комисии са национални (да не говорим, че в страни като Германия броят на професорските места е фиксиран). Не за друго, а защото това дава възможност да се засили състава и на по-глухи, провинциални университети. Това може и да е временно задължение - получаваш титлата със задължението да проработиш няколко години в един такъв университет, след което ти осигуряват място (ако си на ниво, естествено), в друг. Една от поразиите, които сега ще натвори законът, изготвен от сороската шайка, е че за години ще блокира всички позиции със слаби, удобни на ректорите, кадри, и даже и да почнат да се връщат след време млади хора, за тях няма да има места. ВАК имаше много трески за дялане, дейността на институцията се нуждаеше от осъвременяване с разумни и постепенни промени. Един пример за лоши практики е самият развихрил се египтолог, който, уви, има степен голям доктор, присъдена му от съответната комисия на ВАК, тъй че нищо не му пречеше да си стане и ВАК-овски професор със същите смехотворни постижения - е, вероятно не мигом, насред министерски мандат... Голям доктор - за 1 публикация в реферирано списание, в която на 5 страници е изложена кандидатската му дисертация отпреди 15 и кусур години, плюс няколко популярни книжки. Обяснението е елементарно, въпросният субект, като ректор на частно учебно заведение, беше желан работодател за маса уманитари. Не е тайна, че много хора от хуманитарните институти на БАН, а и от СУ, се прехранват от хонорари в НБУ, и няма как да ги виним, след като заплатите им в държавните институции не стигат за физическото им оцеляване, а и те имат по-ограничени възможности за изява в чужбина от колегите си в природоматематичните области. |