Отиди на страница:
Христос Воскресе! Честито Воскресение! Първият ми подтик, като на Зе Мария, беше да напиша колко неуютно и несъвместимо отдавна, а особено вече и след Петрински и отчасти след Денков ми е станало тук, колко обидно, тъжно и безнадеждно от това, че навръх Великден, провокирани от тези два неуместни и ненавремени материала/ да, именно материала/, са се развихрили тягостни и безвусни словесни форумни битки. Но щях да сгреша. Колко мъничко и дребно ми се видя моето желание да обсипя с тежки думи нечия липса на такт и възпитание и да изисквам порицание и наказание. Толкова тържествуващо кротък и благ е този празник в душата ми, че нищо не е е в състояние да помрачи светлината му. Неуместни четива, да. Но какво друго мога да направя аз, освен да им отвърна с други - различни, както казва Калин Янакиев - "лишени от сложност, претенциозност и умност" разкази на Деян Енев за тихите Божии чудеса в нашия объркан живот. Тях ги има. Да, има ги. Бог е заложил в нас ясна представа за добро и зло. Мястото, където усещаме кога вършим добро и кога — зло, се нарича душа. Тя е тук, където е диафрагмата. Когато вършиш добро, на душата ти е спокойно и много лесно можеш да повикаш Бог. Мнозина искат откровения и чудеса, за да повярват. А Бог ни е дал съвсем ясен сигнал за себе си, и той е тук, в душата ни. Той ни е дал тази спасителна възможност да го усещаме постоянно, без да прибягваме до чудо Човешката душа е като огромна магнитна лента. На нея се записва всяко наше преживяване, но и всяка наша мисъл, всяко наше желание. Затова се казва, че човек не е само това, което е извършил, но и това, което не е извършил, но си е помислил, било то зло или добро. След смъртта тази магнитна лента отлита при Бог. Ако тя е пълна с доброта, с добри деяния и добри помисли, тази душа ще намери спасение. Това спасение се изразява във факта, че тази душа продължава съществуването си сред други, подобни на нея души, окъпани в същата златиста доброта. Ако си бил злодей или развратен в помислите си, душата ти ще продължи живота си сред страшните вибрации на други зли и долни души. Разбира се, между крайните състояния има много преходни нива — но едно е сигурно: твоята душа ще попадне точно на онова ниво, което заслужава. Великата доброта на Бог се изразява в това, че предварително той никого не осъжда и ти винаги имаш възможност, колкото и грешен да си бил преди това, да избереш от един миг нататък доброто. Ти можеш да направиш твоя избор във всеки един миг от живота си, чак до сетния си дъх. Любовта на Бог към нас се изразява в даването на този постоянен шанс за правилния избор. |
Вярата в Бог, съзнанието, че го има, не е озарение, не е гръм от ясно небе. Това е състояние, сладка тегоба, която ти позволява да изживееш един пълноценен, смислен и пронизан от достойнство живот. Бог не иска от нас велики дела. Бог иска от нас само едно — постоянно да питаме душата си дали това, което вършим или си мислим, е добро или зло. Само това. От сборника "Господи помилуй" на Деян Енев Натисни тук Особено много ме трогнаха Поручик Галицин Натисни тук и Господи, помилуй Натисни тук и ако дори двама-трима ги прочетат и се размислят - туй ще е една от наградите ми, и немалка, за моето десетгодишно участие тук. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
| Някой зададе ли си въпроса какъв е смисълът на всичко това - живот, цивилизация и прочие...салати? А онези, които все пак са се запитали, имат ли отговор, какъв е той? Я да задам няколко въпроса тук и аз. За удобство нека да говорим за "микро" и "макро" космос - микрото е надолу(строеж на атома и надолу), макрото е нагоре (строеж на Слънчевата Система, планети, звезди, съзвездия - Вселената). Е, хайде и въпросите - Не си ли приличат като две капки вода микро и макро космоса - едни електрони(планети) обикалят в различни орбити около едни ядра(звезди). Микро космоса го познаваме по-добре, всеки ден се правят нови открития, материята бива разделяна на все нови и нови частици. Макрокосмосът познаваме много по-малко поради ограничения във времето и пространството - ТЕ ИМАТ други измерения! Продължаваме с въпросите: защо да не допуснем, ползвайки метода на екстраполацията, че Слънчевата Система представлява атом на макро ниво и заедно с всички, познати нам части на Вселената, участва в състава на някакъв вид макроматерия? Ето го и макросветът, в чиято материя познатите нам звезди и техните планети са атоми! И какво..., все пак, е животът и има ли Бог? Да продължим с екстраполирането като допуснем, че макроматерията, от която сме част, участва в някакъв вид химическа или друга реакция, за осъществяването на която електронът(Планетата Земя) трябва да промени орбитата си, както това става в познатите нам химически реакции. Как да стане това, обаче - какво трябва да се случи, за да промени Земята своята орбита? Катаклизъм - катаклизъм трябва - нещо като масивен ядрен взрив или друг вид изкуствено предизвикан природен катаклизъм, който да доведе до промени в оста на въртене и промени траекторията на Планетата Земя. Следващият въпрос - не може ли ТОВА да бъде крайната цел на съществуването на живота на Земята - тази внесена отвън плесен(катализатор), която, благодарение на всичките си технологични достижения по време на съществуването си да доведе до желания катаклизъм? Може! В такъв случай Бог има - това е този, който е внесъл в системата катализаторът-живот(тази плесен) и който очаква съответния резултат! Както казах - времето има други измерения - съпоставете броя на обиколките на електроните около ядрата за секунда с броя на обиколките на Земята около Слънцето и ще получите разликата в измеренията на времето. Задавайте си въпроси, господа вярващи и невярващи - на незададените въпроси отговори няма!... Христос Воскресе!... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Т_Живков |
Колцина от вас познават "вярващи", които са повярвали в Бог в момент, в който НЕ СА БИЛИ НА ЗОР? Веднъж в градския транспорт сутрин зад мен седяха двама цигани - мургави, чисти, спретнати, отиваха на работа. Разговаряха за посланията на Апостолите и за поуките от тях в днешния живот. Очевидно евангелисти. Звучи абсолютно невероятно, но ей Богу, на Великден ви уверявам, че е истина. |
Не сте ли разбрали, че сър Айзък Нютон е опровергал разбиранията на Аристотел относно движението. Сега се счита, че изначалната причина е Големия взрив, а не Бог. И сле 100 години като опровергаят и Нютон, ко правим? Ти вярваш на фактите, които са хлъзгави като бананова кора и непрекъснато се разместват и преподреждат, оттук и вярата ти се сменя кажи речи всяко столетие. Ние вярваме в извечната сила отвъд фактите, която стои непоклатима откак човек съществува. При нас и преди 2000 години, и сега, вярата е една и съща, а ти въртиш задните си части наспоред научния вятър, който брули ушите ти.  |
| България - Полша, разликата е ясна, обяснява я Ботев - (по памет; Ботев другарувал с поляци в Одеса) "Полякът люби и лее кръв за всичко, що е полско, за магнати, за шляхта, за йезуити... а българинът..." Защо българинът е отчужден от православието и служителите му също е ясно - няколко пъти напоследътк цитирах бай Иречека: История на българите Константин Иречек ГЛАВА XXIX. Фанариотски епископи и гърцизмът в България Състоянието на българския народ в началото на сегашния XIX в. Сведенията за българите на Запад. — Продължение на елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на ръкописи В началото на сегашния (XIX) в. българският народ, лишен от всякакъв политически и църковен живот, до такава степен се изгубил изпред очите на Европа, че трябвало отново да се открива... Значителен по броя си и нищожен по образоваността си, без водачи и център, влачейки съществованието си под физическия гнет на турците и под духовния на гърците, българският народ с изключение на няколко само лица забравил, че е било някога време, когато и той под властта на свои царе и патриарси е живял свободен политически и културен живот... При растящата мощ на фанариотите, която била твърде силна от... XVIII в., а именно след унищожението на Охридската църква, важността на гръцкия език се увeличавала от година на година... Гражданите слушали как върховният им пастир хвали всичко гръцко и се подиграва с всичко българско и в религиозната си простота безпрекословно тръгвали по пътя, който той им сочил... В началото на сегашния (XIX) век погърчването достига до най-големия си разцвет. Който не знаел да говори гръцки или поне да кичи речта си с гръцки фрази и изречения, такъв не е принадлежал към числото на образованите; изглеждало дори, че искали да отъждествят понятието човек с понятието грък... Ако запитали някой гражданин за неговата народност, той отговарял нерядко, дори в Търново, че е грък. Мнозина дори се чувствували обидени, ако ги наричали българи... Погърчването било толкова силно, че познаването на кирилското писмо изчезнало. В чисто български градове като Сливен учениците се учели само на гръцко писмо, макар самият гръцки език да им оставал чужд. В 1845 г. Григорович не намерил в Охрид нито един човек, който да знае да чете славянски; напротив, срещнал мнозина, които доста бързо четели средновековното гръцко писмо, което, както е знайно, е доста мъчно. И досега (1878 г.) още не само в Македония, но и в Родопа и край Дунав живеят стари хора, които могат да пишат по български само с гръцки букви... Какъв е бил духовният живот на селяните под настойничеството на чуждоезични фанариоти и на необразовани попове, можем лесно да си представим. Имало е области, в които народът не знаел дори и молитвите; суеверието и даже езичеството пак се сродили с него. На вроденото си недоверие и на своята недостъпност българското население дължи запазването на народността си. Градските псевдогърци наричали селяните χονδροκέϕαλοι (дебелоглавци), ξύλα ἀπελέκετα (пънове недодялани) и с други още презрителни прозвища. Селяните от своя страна наричали всеки облечен по градски човек грък, израз, който за тях имал подигравателен отсенък, личащ много ясно в много пословици. Парите царели над всичко в Цариградската църква. Ученост, житейска опитност и нравствено достойнство не били нужни за духовна кариера; трябвало да се плаща и да се плаща много. Цената на патриаршеския сан, която в 1573 г. достигала само 6000 дуката, с течение на времето се увеличила 25 пъти. За да може да си набави тази грамадна откупна сума, всеки нов глава на източното християнство оценявал отделните епископства едно на друго по 4000 дуката. Епископите пък знаели да изискват тази сума и освен това да намерят средства не само за да се обзаведат разкошно, с което те се отличавали от строгата бедност на мохамеданските имами, но и чрез подкуп на чиновниците да хвърлят в затвора или да изпратят на заточение в Азия всекиго, който не им се понрави. Изворът на техните приходи съвсем не били църковните имоти, а изключително тегобите на народа под разни форми. Фанариотските епископи били твърде изкусни да изтръгват пари от хората. Веднага след като пристигнат в своята резиденция, те разпращали на по-видните семейства във вид на подаръци разни дреболии, за които гражданите трябвало да ги възнаградят с подаръци, струващи 30 пъти по-скъпо. От време на време епископът обикалял епархията си и „грабил по селата като кърджалия”, макар в неговата „буйрулдия”, която съдържала позволение от пашата за тая обиколка, да се предоставяло всекиму да дава толкова, колкото поиска. По такъв начин се събирали βοήϑεια за патриарха, έμβρατήκιον за посвещение на попове, παρρηςία за молитви, ψυχομερίδιον за упокой, ἁγίασμα за водосвет и много други такси и налози. Понякога „фенер-владиката” изпращал свои свещеници да събират пари за постройка на някоя черква; събраната сума обаче често отивала за издигане на разкошни владишки конаци. Особено богат извор на приходи били бракоразводните дела. Поради това най-дребните разпри между съпрузи фанариотите раздували чрез интриги. А това пък повлякло след себе си нравствен упадък. За каноническото право там малко се грижили: всичко можело да се получи с пари. Такива кожодерства разорявали не само отделни семейства, но и цели села. Ако някои бедни многострадални селяни нямали средства да задоволят ненаситното користолюбие на духовните си пастири, при тях отивали епископски служители, анатемосвали селото, запечатвали черквата и заграбвали от къщите всичко, което можело да се изнесе. За протест не можело и да се помисли. Отчаян, селянинът понасял духовното иго; децата му растели некръстени, а когато той умре, спускали го в черната земя без свещеник и без молитва. Положението на свещеника било още по-тежко, отколкото на селянина. Подчинен непосредствено на епископа, той нигде не е могъл да се укрие. За неговата просвета никой не се грижел. Често той не е умеел да чете, произнасял молитвите наизуст, сметките си водил с рабуш и със собствени ръце обработвал нивите си; от селянина той се отличавал само с калимавката и брадата. За посвещаване той трябвало да плати на фанариота 1000—1500 гроша; а епископите, за да увеличат приходите си, обикновено увеличавали без необходимост броя на посвещаванията в свещенически сан, затова много такива безполезни попове се скитали по страната без работа и хляб. Обноската на епископите със свещениците била извънредно недостойна. Нерядко епископите биели свещениците в олтара. Много епископи обикновено държали при себе си попове за услуги, като ги карали да им работят в техните дворове, яхъри или по градините. Става дума за времето, когато се възражда нашата народност и реално се формира нашата нация, времето на бълг. възраждане. Както се съгласихме много пъти, славното бълг. средновековие е твърде отдалечено, не е оставило осезаеми следи в бълг. душевност. А не е оставило и поради прекъсването на писмената ни културна традиция и градска традиция и затварянето на културата ни само в устното, локалното и селското. Важна причина за културния ни хиатус е и безмилостното унищожение на бълг. ръкописи от фанариотите: За да заличат българите от списъка на европейските народи, действували не само косвено, чрез въвеждане на гръцкия език, но и пряко, чрез преследване на българския. Славянският език, който по тяхно мнение в основата си е език варварски, звучал неприятно сам по себе си за фанариотите. Но и това било малко. Историята на фанариотския клир в България е запетнена с дела, достойни само за вандали. Български ръкописи, оцелели с векове от войни, пожари, мишки, молци и гниене, били навсякъде изгаряни и унищожавани от гърците също така, както чешките книги били унищожавани от йезуитите след Белогорската битка. Българите не трябвало да узнаят, че те имат славно минало, стара литература и че техният език е имал някога собствено писмо. Григорович (1845 г.) ни дава много примери за това варварство. В Зограф немного преди да пристигне той там, бил изгорен цял куп ръкописи. Очевидци му разправяли как в Ксеноф (гърците) хвърлили в морето славянски кодекси. Във Ватопед палили фурните със старославянски пергаментни ръкописи, на които гледали като на ἄχρηστα πράγματα. Същите сцени ставали и в славянските по своя произход Симопетровски и Филотейски манастир. Григорович, търсейки славянски паметници, узнал, че същото това се вършело не само в Атонските гори, но и вътре в страната. В манастира „Св. Наум” предшественикът на тогавашния игумен, анадолски грък на име Дионисий, изгорил всички книги. В Меникейския манастир при Серес показали на нашия пътешественик богатата гръцка библиотека; но когато той запитал има ли в нея славянски ръкописи, отговорили му, че те вече са изгорени. В 1823 г. софийският митрополит Йоаким се научил, че в с. Церовене при Берковица се намират сборници и икони. Той заповядал на селяните да натрупат тия неща в една кола и да ги изгорят отвън селото или да ги закопаят, в противен случай той няма да стъпи в селото им. Селяните точно изпълнили заповедта и заровили старините; запазени били само три ръкописа, скрити от свещеника. За награда селото получило в дар гръцки църковни книги и икони с гръцки надписи. През време на църковния въпрос епископ Доротей в 1864 г. заповядал да разровят онова място, но намерени били само рамките от иконите и купища изгнили пергаменти. През четиридесетте години шуменският епископ, когато освещавал новата черква в с. Тича, заповядал да хвърлят ръкописните книги в една яма на гробищата. По същото време един фанариот в Стара Загора заповядал да изгорят или да заровят куп старобългарски църковни книги под предлог, че върху тях се били разлели светите тайни. Около 1853 г. влашкият протопоп в Пещера Христодул изгорил ръкописите на „Св. Петка”. Най-прочутото фанариотско autodafé е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. Споменатият митрополит Иларион около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо закъм двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла колà, заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. Споменатите гръцки пергаменти отдавна вече са пръснати. От старата библиотека останала само една желязна решетка. |
Колцина от вас познават "вярващи", които са повярвали в Бог в момент, в който НЕ СА БИЛИ НА ЗОР? Аз И аз. Просто срещнах един човек с когото работех заедно в един период и когото аз винаги съм харесвал като професионалист и интелект. Той беше вярващ. И от дума на дума.... Това е като лавина. Трябва само да се стартира.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: E6 |
| Българската църква и до ден днешен не се е отърсила от страшните опустошения на духовността и културата, нанесени от фанариотството. Тя не разви своя модерна, хуманистична теология като на запад и дори като в Русия от края на 19 и началото на 20 в. За това писах повече в съседната тема. Наистина, фарисейството ни е too much, както справедливо отбеляза моят съгражданин, претоплената псевдорелигиозна манджа с грозде за партийни секретари и милиционери. |
Колцина от вас познават "вярващи", които са повярвали в Бог в момент, в който НЕ СА БИЛИ НА ЗОР? Въпрос на избор. Дали ще разбереш, че има Бог, когато си щастлив или ще го потърсиш, когато си нещастен, е въпрос на шанс, на интелигентност, на възпитание, на лично търсене, на просветление. Мога да изброя още много неща. Факт е, че вярващият човек запалва свещица за благодарност, от смирение, от копнение по Божията любов. Ако вярваш, имаш нужда да общуваш с Бог и го правиш - като влизаш в храма Му, като се молиш и Му благодариш вечер, когато търсиш Неговите правила, когато ти се наложи да вземаш важни за теб решения. Общението с Бог е потребност. И тя не се появява само по празници или когато си в беда. Друг въпрос е, че поради мнооого причини, хората масово приемат бот като "вълшебник", който е длъжен да им изпълнява желанията. Така че ако търсиш Вярващи, ще откриеш Вярващи. Ако търсиш "вярващи", такива ще откриеш. Весел празник! |
| Избирането на Бог обаче е интимен процес, за който според мене не се тръби по форумите. Но обществената роля на религията и църквата, културологическата критика на религиозния канон са неща, за които нормално се говори по форумите. |
Избирането на Бог обаче е интимен процес, за който според мене не се тръби по форумите. Кой според теб от тук пишещите си "избира Бог по форумите? И защо не предположиш, че дори и това е възможно във времето на интернет? Понеже професионално общувам ежедневно с деца, те са ме научили, че онова, което е абсурдно за нес, често е нормалро за тях. Това, което е логично за нас, е неразбираемо за тях. Така че...не се знае чичо Фичо Не ние определяме за какво е форумът. За едни е едно, за други е друго. |
| Прочетох разказите на Енев. Благодаря! Преди много години едни пътуващи пилигрими ми подариха една малка иконка с формат на календарче. На едната страна бе изобразена икона на св Богородица и малко парче плат. На другата беше точно тази молитва, поместена в разказа, само че на черковно-славянски. От всички подобни икони, кото ми бяха подарили си запазих само тази и я държа винаги с мен. Чел съм тази молитва няколко пъти, когато съм бил в ужасни беди. Няма нищо по-силно и истинско от нея. |
| Предполагам и други колеги като мене са изумени от изблика на псевдорелигиозно фарисейство и мракобесие в нашия форум от няколко дни насам. Такова нещо, ей Богу, не си спомням откак пиша активно, вече над 11 години (първият пост на моя сегашен ник номер 493 е от 7 февруари 2001 г., преди това пишех активно и в други форуми). За мене няма съмнение, че това се дължи на отчаянието на хората от катастрофата, предизвикана напълно предизвестено от герберството. И понеже в скоро време няма да има подобрение, а обратното, ще се засилва и псевдорелигиозно фарисейство и мракобесие. И понеже БПЦ няма да оглави в някакъв съдържателен смисъл този порив, последният ще добие уродливи и случайни чалга форми. Колегите могат да се убедят как се ражда и засилва и ислямизмът - обедняване, особено относително обедняване, спрямо ТВ образите, търсене на психотерапия - сърце на един безсърдечен свят, опиум на народа, на достойнство и смисъл. Но пътят към ада е постлан с добри намерения. Свидетел съм на три вълни на ирационалност в бълг. колективна душевност, "царщината", "сидеровщината" и "боковщината". Понеже е ясно, че нов политически месия не се задава (изработването на месии е дълъг и скъп процес), отчаянието и сънят на разума може да родят сега напълно спонтанно нова чалга вълна на религиозна основа. |
| Писи Миси, Много ми харесват постовете ти. Аз също съм учител в нашето неделно бълг. училище, по бълг. език и литература, история и география. |
| Фичо, ние просто си празнуваме. А вие просто не ни оставяте на мира да си празнуваме. Като зли деца, които виждат, че някой си прави пясъчен замък на брега на морето и нарочно минават и му го развалят. А ти имаш нахалството и да ни кажеш, че ние сме виновни, задето ти ни влизаш и стъпкваш куличките. |
тук имаше един баба Яга дето разбираше физиката само до Лангранж и Хамилтон. Марксе, как смяташ, ти дали разбираш физиката колкото Бабавияга? Щото аз нямам такова мнение за теб. Иначе на теб и всички от форума - честито Възкресение Христово! |
по бълг. език и литература, история и география. E, аз само по български език и литература преподавам. Скромно работа спрямо това, което ти си изброил, но го правя с любов, желание и от сърце Откакто в 9-и клас преподаваме Библията като митологичен текст, много по-свободно децата разсъждават върху идеята за Бог, върху еволюционната теория и т.н Просто е важно да ги провокираш и да им даваш свободата да избират. Но и да си носят последствията. |
Зе Мария, Деян Енев е един от основателите на страниците на "Антология" на вестник "Сега". Не мога да си спомня през коя година напусна, но много жалко. Сборникът " Господи, помилуй" излезе от печат още по времето, когато беше журналист на "Сега". А ако беше останал, ех, сигурно на страниците на вестника, с който толкова отдавна сме свързани, щяхме да прочетем "На Великден всичко е зелено и златно" Натисни тук Навръх Великден сам Бог отмества тежкия камък на всекидневието от сърцата ни и ние можем да разберем кое е прах и пепел и кое - бисер. Дай Боже, амин! Не го четем в "Сега", уви, но хубавото е, че все пак има къде да го прочетем. Светли празници пожелавам на теб и на всички. |