Отиди на страница:
Книгата на Паскал Сален е важна най-малко по две причини. Първо, това е книга, която носи различие при интерпретирането на днешната глобална криза...В книгата систематично и последователно е аргументира критика на основните постулати на номенклатурните трактовки за кризата...Неговата книга според мен е най-хубавото, написано за кризата досега, и може би ще остане най-хубавото. Искам да подчертая, че докато повечето „уважавани икономисти” постоянно приспособяват своите писания и идеи, за да останат популярни и да печелят пари, Паскал Сален остана верен на себе си и на своите убеждения. Той беше единственият френски икономист, който се усъмни в ползата на изкуственото създаване на еврото, когато всички пееха дитирамби за новите пари и за новия Европейски съюз. ...Второ, това е изключително логично и изящно написана книга, книга, писана от истински икономист. Причините и механизмите на кризата са изведени от най-дълбоките основи на човешкото поведение, от индивидуалните предпочитания и механизмите на индивидуалния избор...” – отбелязва проф. Николай Неновски, в предговора към книгата, озаглавен „Защо тази книга е важна?” Проф. Николай Неновски, тук чета, Натисни тук е преподавател в университета в Орлеан, член на Управителния съвет на БНБ. |
| Кризата беше предсказана от кейнсианците още преди 1979 г. Според мен тук по-скоро става дума за системна криза, която с времето ще се задълбочава. Това е само началото. |
Кейнсианците имат фалшиви обяснения за кризата и предписват възможно най-неподходящите лекарства, които, за съжаление, се възприемат с голямо удоволствие от поддръжниците на държавните интервенции и политиците, защото това отговаря на собствените им интереси за необходимостта от тяхното съществувание и значимост. |
Кризата беше предсказана от кейнсианците още преди 1979 г. Според мен тук по-скоро става дума за системна криза, която с времето ще се задълбочава. Това е само началото. Ма разбира се, че кризата е системна и разбира се, че може да бъде предсказана - аз предсказвам отсега, че капитализмът ще има още доста кризи. При това тези кризи не са случайни явления, като лятна буря или земетресение, а са изключително човешко дело. Почти идентичното протичане на насотящата криза и на Голямата депресия отпреди 80 години издават техния умишлен характер. И сегашната, и онази отпреди осем десетилетия бяха предизвикани по един и същи начин - банките и големите корпорации "седнаха" върху парите си, което стана причина многомилиардни активи (предимно финансови) да отидат в кошчето за боклук, пък било то и вирутално (в периода между 24 и 29 октомври 1929 г. кофите за боклук около Уолстрийт са били пълни с обезценени акции и облигации). Днес е още по-лесно да се предизвика такава криза, защото все повече пари и активи са съсредоточени в ръцете на все по-малък малък брой банки и корпорации. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Пикачу29 Май 2012 08:30 Annetaz Подписвам се под всичко казано от тебе и ще добавя - стига с тия мантри за малките предприятия, изтъркаха се отдавна ! Нама по света просперираща икономика основана само на малки и средни предприятия. Няма !!! Пцолютно верно! Ама няма и такава без сътоветното количество на такива. Това го разбраха дори и червенотиквеничетата по време на соца. Пък туй, дето си го писам по-надолу, напрови кърти миФки.  |
Банкрута на Испания например ще бъде вследствие на дясната политика водена там, свързана с безконтролното раздаване на кредити и като резултат фалит на банките. Точно обратното е, създаването на парични емисии и раздаването на лесни кредити ex nihilo, които не отговарят на реалните спестявания и създават спекулативни балони; прекомерното задлъжняване на отделния човек и държавите, водещо до промяна на относителните цени и производствените структури е, според проф. Сален, една от основните причини за развихрянето на кризата, което не би се случило без разпусната американска, европейска и японска политика |
| Другари, Първо - управляват ни корпоративни психопати. Второ - Икономиката не може повече да се развива чрез растеж. Точка на растежа. Трето - Болшинството не знаят какво да правят, като няма растеж, малцина знаят, но не искат. Четвърто - ще се повъртим още кратко време в този омагьосан кръг, докато не се появи онова събитие, което да разреже гордиевия възел, стиснал ни за гушите. Пето - нема да чакаме много, не бойте се. |
| Сибила, проблемът е, че ако не се наливат пари в пазарната икономика тя загива. Започват такива работи като стагнация, стагфлация и други. Парите се наливат или чрез кредити или от фиска, други начини няма. |
| А прекомерното задлъжняване на отделния човек е свързано с това, че богатството на обществото се съсредоточава в ръцете на все по-малко хора. Другите за да си решат проблемите трябва да взимат кредити. При класическият капитализъм тези неща бяха регулирани. Идват социалистите на власт и увеличават данаците, като получените средства ги раздават на бедната част от населението. После идват десните и намаляват данъците, като увеличават богатството на капиталистите. Сега това не може да стане, защото капиталът моментално се изнася в държави с ниски данъци. По този начин болшинството от населението става все по бедно и бедно, без да може да защити доходите си. |
И след като населението не може да купува произведеното от корпорациите пазарната икономика загива. От което следва, че чичковците с големите пачки не след дълго ще кажат: "Виждате ли, че без нас не сте за никъде. Хайде сега целувайте ръка, за да развържем кесиите", при което кредитната въртележка почва наново. Най-много преди това да се мине през някоя хиперинфлация или война, която да нулира дълговете, ама може и без тях. |
И след като населението не може да купува произведеното от корпорациите пазарната икономика загива. Типично кейнсиански възглед за пазара, Кроткия. Не е така, според проф. Сален. Отдалечаването от капитализма идва от непрекъснатото увеличаване на данъчната тежест върху предприемачите, която изземва насилствено голяма част от доходите им, които те биха спестили и рефинансирали с тях инвестициите си. Така държавата разрушава подбудите за работа, конкуренция и производство на най-необходимите в нормална икономическа обстановка стоки. Кейнсианството твърди, че трябва да се произвежда каквото и да е, без оглед на това каква е полезността му. Тъй като на предприемача му се изземват спестяванията чрез данъци, то кейнсианците настояват за по-голям достъп до лесни кредити и експанзивна парична политика под претекст, че това съживява икономическата активност, създава заетост, а оттам и по-голямо търсене и потребление. Порочен кръговрат. Копаене на излишни дупки, в това с състои кейнсианството. Така започна и финансовата криза в САЩ. С раздаване на лесни жилищни кредити /subprime/ на бедни и неплатежоспособни потребители, като държавата е настоявала пред банките това да става без да се проверява тяхната благонадеждност, за да се избегнела дискриминацията. После историята с фалита на Фани Мей и Фреди Мак / компаниите на изпотечно рефинансиране/, които се явиха инструменти на държавата за политизиране на икономическата дейност и които наистина после държавата спаси с парите на всички данъкоплатци, предполагав, я знаеш. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Сибила |
Отдалечаването от капитализма идва от непрекъснатата данъчна тежест върху предприемачите, която изземва насилствено голяма част от доходите им, които те биха спестили и рефинансирали с тях инвестициите си. Е, щом нам си кой го бил казал, нема начин да не е така...а че тук намалиха данъците на предприемачите на 10%, държат заплатите повече от мизерни от 20 години и предприемачите предприеха едно рефинансиране, та чак и ракета построиха, е я на извънземна орбита се върти. |
Едно от тях, най-просто формулирано, е в джоба на гражданите и бизнеса да остава по-голяма част от доходите им. С други думи - по-малка част от БВП да се преразпределя през бюджета. Съответно по-ниска данъчно-осигурителна тежест, по-малко изгубени човекочасове заради бюрокрацията, по-малък публичен сектор, който се дотира от нашите пари. Това влиза в директен сблъсък с преобладаващите настроения, очаквания и клишета, че е необходима повече държава, за да има по-голяма заетост и по-голяма икономическа сигурност. Всъщност е точно обратното - правителството и излишната му "инициативност" могат да доведат до съществено забавяне на възстановяването. Свободният частен сектор е в основата на разкриване на повече работни места. Същевременно социалната сигурност не може да бъде гарантирана чрез дребни подаяния от страна на правителството, осигурявани от средства, които самото правителство изземва от нас.  В тази връзка проф. Сален пише: Между другото, преводът на книгата не е от най-сполучлвите, според мен/ аз я четох на блестящия й оригинален френски/, но не е и нерабираем. Да бъдеш отговорен, означава да поемеш риска от собствените си действия, добри или лоши. Само че ние сме в ситуация, при която лошите последици се поемат от този, който е действал, но който същевременно е лишен от положителните резултати. Защо тогава един предприемач ще инвестира / и наема работнци/,ако му се държи следната реч: При положение, че зле сте си напрвили сметката, ще трябва да понесете бремето, защото сте отговорен, но ако все пак получите печалба, то ще трябва да предадете по-голямата част на държавата под формата на данъци и осигуровки. В съвременния институционален контекст маржът на печалбата е много слаб и единственият начин да бъде увеличен е ако се прецени, че рискът от влагане на собствени спестявания/които са оскъдни/ е по-голям, отколкото играта с лихвата, която бихме изплатили на кредитора при вземане на заем. Ако играта от икономическата ни активност е незадоволителна и фалираме, то последствията се поемат от кредитора. Така се разрушава основната дисциплина на капитализма - тази на отговорността и дисциплината. От казаното произлиза, че ако на предприемача не бяха изземвани насилствено средствата, с които да рефинансира дейността си, то той не би прибягвал и до кредити, които, ако бъдат раздавани лесно, създават илюзията за вечност и безнаказаност и често биват влагани в производства/ имотният балон/, които после се оказват излишни. Тоест, когато работиш със своето си, си по-отговорен и по-трудно поемаш безсмислени рискове. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
а че тук намалиха данъците на предприемачите на 10%, Типичната за Кайли едностранчивост. Намалиха до 10% данъците на всички доходи. Проблемът иде от това, че премахнаха необлагаемия минимум. Освен това 10% процента не бива да те лъжат. Допълнително "предприемачите" плащат още 5%, ако решат да разпределят печалбата като дивидент. Т.е. "Третото око - Каспичан" ЕООД завършва годината със 100.- лв. печалба (след облагането от 10%). Ако "предприемачът" Кайли реши да си разпредели 100-те лв. като дивидент, т.е. тези пари да станат на предприемача, а не на предприятието, ще трябва да плати още 5 лв. (5%) данък върху получения дивидент. В случай, че "Третото око - Каспичан" е ЕТ ( а не дружество), печалбата се облага с 15%, а не с 10%. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Бонго, да не искаш да кажеш, че тук данъците са по-високи от една Норвегия например и затова там предприемаците, икономиката и обществото цъфтят, а тук съсипаха всичко? Което е и поантата на уважаемия професор Сален и уважаемата му публика, четяща го в оригинал? |
| Искам да кажа, Кайли, че има "скрити данъци", които на теб не са ти никак ясни. Да не говорим за практиката за бавно връщане на ДДС, която е форма на скрито облагодетелстване на държавата за сметка на предприемачите. Не съм запознат с икономиката на Норвегия, но подозирам, че Норвегия прави същото, което правеше Гърция, с малката разлика, че Норвегия го прави с пари от петрол, а Гърция го правеше с пари от заеми. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Натисни тук По данни на НСИ 711 хиляди лица работят в земеделието в България (това е около 20% от всички заети, поне 5-10 пъти повече отколкото в развитите страни). Ако са верни данните, толкова хора в земеделието означават изключително ниска ефективност, ниска производителност на труда и оттам нисък принос към икономиката и ниски доходи. Подобен по мащаб е и публичният сектор – 729 хиляди души през 2010. Това отново говори за загуба на потенциал. Цели 1.44 милиона заети в земеделие и публичен сектор (почти половината от всички заети) – това е силен обяснителен фактор за относителната бедност на България. (тук дори не включвам 600 хиляди безработни и обезкуражени). Само за справка, през 2001 г. заетите в публичния сектор са били 380 хиляди, според Орешарски. Та да попитам - болници и училища ли бяха отворени, драстично се увеличи населението на страната ли, що ли? По същество България се връща към социалната си структура от началото на миналия век. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Сибила, нещо не я разбираш кейнсианската теория. Барак Обама изведе САЩ от кризата като използва кейнсинството (предполагам временно), докато неолибералния модел използван от Европа я води към стагнация. Пазарната икономика има две страни - произвоство и потребление. Когато намалява потреблението настъпват икономическите кризи. Според кейнсианците, за да се избегнат тези кризи е необходимо да се увеличат държавните разходи, за да се стимулира потреблението. В период на иконически възход, обаче е необходимо намаляването на тези разходи, за да се избегне инфлацията. Кейнсианството фактически спаси капитализма от пълна катастрофа по време на Великата депресия. Сега обаче няма кой да го спаси, ситуацията е напълно променена и нито един икономически модел не работи. |