Отиди на страница:
| Трагичната картина, която младежът рисува е типична при управление на олигархията, която поддържа хаоса, за да е мътна водата. И какво предлага лицето - още повече отдръпване на държавата, да им е още по-хлабаво около врата на дерибеите. |
| нищо ново в неразвитието на човек, егото притежател недоживяно в себе си съзнание, и после, с изборите си възложил някому общите пари да управлява, честно е да ги отчита както левский, общите пари сме сбрали като егоизма си сме надделяли и съединени в общата идея отдаваме за нуждите на обществото, дяцата да не порастват необразовани и непотребни, здравето да е за всеки, насъщния достъпен .... тъй обичайно едната трета от дохода заделяш за общественото благо, доходът зависи и на колко си години, праг за оживяване е също изчислен |
| Да, до сега се надуваше кредитния балон, но той вече се спука и затова няма икономически растеж. Растежа може да се постигне по два начина. Десните партии ограничават държавните харчове и развързват кредитната система, като безконтролно започват да се раздават кредити. Това естествено води до фалит на банките. Левите партии стимулират растежа като раздават пари от държавната хазна, това обаче води до банкрут на държавата. И двата подхода са порочни и опасни за икономиката. Каквото и да се прави системата не може да бъде спасена. |
Повече работни места, по-голяма сигурност, по-малко държава трябва да са приоритети за страната ни Че то накъде вече по-малко държава? Следващата крачка е разпад. В Сомалия почти няма държава и да не би да са добре? |
| Банкрута на Испания например ще бъде вследствие на дясната политика водена там, свързана с безконтролното раздаване на кредити и като резултат фалит на банките. L'Espagne essaie de rassurer l'Europe L'Espagne explore toutes les pistes pour financer la recapitalisation de ses banques. La priorité est une intervention nationale, qui permettrait à Madrid de conserver le contrôle de son secteur financier. Interrogé ce lundi sur la possibilité de faire appel au Fonds de stabilité européen, le chef de l'exécutif a écarté «tout sauvetage des banques espagnoles». Mariano Rajoy démentait ainsi une hypothèse posée par le journal El Mundo . Selon le quotidien, qui cite une source gouvernementale anonyme, Madrid serait prêt à solliciter l'aide de l'Europe, voire du FMI, pour soutenir ses banques. Натисни тук |
Банкрута на Испания например ще бъде вследствие на дясната политика водена там, свързана с безконтролното раздаване на кредити и като резултат фалит на банките. Ми те и левите сега искат да се раздават кредити (държавни) - къде е разликата тогава? | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Rakita |
| Е да, обаче закъсалите частни банки в Испания отново трябва да бъдат спасявани с държавни пари. Автора на статията не си е казал мнението, дали държавата трябва да спасява частните банки? За един привърженик на неолиберализма това изглежда съвсем естествено, по-малко държава, но повече държавни пари в бездънната яма на очевидно неефективния частен сектор. Spanish Bank Bailout Hits Nation's Bonds Натисни тук |
............ очевидно неефективния частен сектор Не е ли възможно частният сектор да е неефективен? Защо има банкрути и фалити тогава, при това на институции с многовековна история? Всичко сътворено от човека е подложено на риск: държавата, пазарът, банките, компаниите и т.н. - било поради глупост, било поради алчност.Тоя кротко изби рибата | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
| Ами частния сектор след като не си връща кредитите взети от банките и те банкрутират, очевидно е неефективен. |
| Прочетох всичко, но не ми стана ясно какво конкретно предлага човекът. Разбирам го, че се мъчи да изглежда и говори интелигентно, но да вземе да предложи как точно да стане цялата работа. Как да се намали безработицата, увеличат заплатите, стабилизират фирмите и чуждите инвестиции. Не само да отчита колко е зле. Много малко хора, обаче, имат знанията и възможностите да променят каквото и да било. Особено, както на нашата малка държава непрекъснато и се диктува какво да прави. |
| Еха, на някой пак са му свършили парите за яхти и хеликоптъри и започва пак да надува вувузелата. Белки сме забравили. Колок по-малко държава? По-малко от това, значи съвсем без държава. И без това сме на ръба да имаме държава. Некакви недообрани тикви и картуни от некакъв бустан си "правят" пътища на територията на страната, като представят това за велика икономическа стратегия с ясно бъдеще и бля, бля, бля ... Всичко друго се разпада стремеглаво, но на кой му пука. Ние вече за три години обръгнахме. А тия там на запад имат развит частен, общински, държавен и какъвто щеш бизнес, защото имат МНОГОООО ДЪРЖАВА. А най-голамата от тях си е направила и допълнително плуваща държава по сички морета и океани. Така осигурява изконните интереси на съответните бизнеси и всичките им там ниши, фуги и тем подобни в държавата си. Вече знам, че когато се започне с анализи от този род, ни чакат нови беди. Някой е загубил доста пари на хазарт по Ревиерата и му трябват нови. И се започва обработката. |
Много се палите, но като погледнеш от горе излгежда как две страни дърпат чергата в две посоки и не признават другата, но чергата си остава мръсна черга независмо кой надделява. Нима топ мениджър като Бойко прави държавата една успешна корпорация, която заслужава повече доверие от дребния бизнес? Също така нима големите корпорации са с нещо по-добре от натежалите на шиите ни като камък държави? С държавите поне горе-долу знаем какво плащаме и можем да видим колко сме прости като дойде време за избор, корпорациите са уж частни, но май са най-вече ничии със съответните редки изключения, при тях скритото и откритото са обърнати - там пък е ясно, че всеки докопал се до челна позиция открито, без да се крие търси лична печалба, а при държавата това все се приема публично (и от децата в 3-ти клас  ), че ако е така е някакво изкривяване.Ок, не съм съгласен, нито автора, нито повечето коментатори не дръзват да се изправят срещу основния проблем на цялата Западна култура днес (и ние сме част от нея, макар ипериферна). Е, как какъв е, не е ли очевидно - делегираме властта да се използва чужд труд за лични печалби (думат "лични", а не "частни" е важна!) без никаква, абсолютно никаква законова уредба. А сега де, ще кажете, че говоря глупости, но помислете: "частно" еднакво ли е с "лично", кога е и кога не е. Мениджър в М-тел например ръководи частна дейност, но гони лични печалби, какво гарантира, че неговите лични интереси ще съвпаднат с частните? В някой конкретен пример, за да го оценим ще трябва да огледаме, какво би станало, ако закопаването на частния интерес му донесе лични облаги, които в личен план са от гигантски мащаб, но в частен са малки (но достатъчни, за да сринат корпорацията). Да де това се случи в М-тел, един австрийски мениджър разказа играта на фирмата, заради комисионна. Това обаче са пример, които дори и като категория са само много малка част от картинката - картина, която тярбва внимателно да разучим вместо да играем на думи и да ги обезсмиляме. Извинете ама каква е ползата от осирането (с извинение) на думата "либерализъм" чрез постоянното и свързване с пороците на нещо наречено от авторите му "нео-либерализъм"? Дали те самите не са били достатъчно хитри да излъжат словоблудците сами да унищожат идеята за либерализъм наричайки так нещо, което е всъщност точно обратното? Хора, ако продължавате така лековато да твърдите като окончателни разни неща, които били видиш ли признати, общоприети и прочие ... нищо добро няма да ни се случи. Сигурен съм много неща са били общоприети и стандартни за динозаврите, но техния стандарт е отдавна изчезнал заедно със самите тях. Може би пък е време да търсим непризнати пътища, защото общопризнатите очевидно ни обричат на упадък. Аз не мисля, че има начин да се ревитализира Западния свят без дълбока промяна в порядките ни и то не в посока като Китайската - именно китайщината (разбурай конфуцианството) обрече Китай на упадък за векове и ние трябва да сме последни глупази, за да наричаме с погрешни имена онова, което става тук и да виждаме избавление в точно туй, което ни създава проблема. Западът губи свободата си, свободния си пазар, гъвкавостта си, инициативата и се оплита все повече в порядки, които все повече наподобяват необятните сборници от правила породени някога от конфуцианството. В същото време масово се твърди (и от хора в тоя форум къде пряко, къде непряко), че именно либерализма ни бил вкарал в тая беля. Прекаления порядък, задължителните стандарти, разрешителния подход, забраните - всичко това са начини да се запази като кастово разделение преимуществото на тия, които вече са го добили и няма значение как се наричат - мандарини, мениджъри, политици. Тъй и обезсмилянето на либерализма, чрез публичното му свързване с интересите на корпорации и едри тарикати е сигурен начин да накараш имащия нужда от спасение да се страхува най-много от точно онова, което може да му даде шанс. Аман вече! Съгласен съм - прекалено много държава има вече, но и прекалено много корпорация и разликата между двете в съвремената им форма е все по-малка и все по-малка, тъй че свобода тябва и пазара да решава, но тая свобода трябва тъй да се наложи, че от държавен хомота да не стане корпоративен. Може би просто корпоративната форма трябва да се унищожи, въпреки и редицата й положителни черти, поне докато някой не измисли начин за предпазване от израждането на иначе полезното в болест. |
annetaz  .автора ли.нищо ново не казва. и той завалията не знае изхода от батака в който сме вече толкова години... |
| Хайде преди да казваме повече или по-малко държава да си погледнем държавата и тогава да решим кое как. При това което е в моментаи е от 15-20 години идеята за по-малко държава е добре дошла, но чисто теоритично идеята за повече държава (но не нашата) винаги ще е по-доброто нещо. |
| Това за частното и личното е интересно. Отдавна се пише, че мениджърите управляват частните компании в свои личен интерес и прибират огромни печалби. Тук отново се изправяме пред старата теза на Маркс за обществения характер на произвоството и частното присвояване на печалбата. Капитализма вече не е този, който е бил по негово време. Една модерна корпорация не може да съществува, ако не бъде управлявана от високообразовани и надарени хора. А собствениците, които притежават капитала не са такива, това просто не им е необходимо. Поради тази причина те наемат мениджъри, които управляват тяхната собственост. Почти няма големи съвременни компании, които да се управляват от собственика. Като добавим и акционерния характер на съвременните корпорации нещата стават още по-сложни. Всички тези промени в съвременния капитализъм неизбежно водят до обществото, което е предрекъл Маркс, защото капиталиста фактически става излишен. Единствената негова функция е да притежава собствеността, докато всичко останало се върши от наемни работници. И когато те имат голяма власт естествено ще гледат техните интереси, а не тези на капиталиста. Интересна книга за тези въпроси е написал Питър Дракър - "Посткапиталистическото общество". |
Тъй и обезсмилянето на либерализма, чрез публичното му свързване с интересите на корпорации и едри тарикати е сигурен начин да накараш имащия нужда от спасение да се страхува най-много от точно онова, което може да му даде шанс. Михаел, Много малко хора, микроскопично количество, осъзнават, че намесата на държавата е точно тази, която предизвика кризите и винаги ще ги предизвиква, защото разрушава основната добродетел на капитализма - тази на отговорността и на капиталистическата дисциплина. Затова е жалко и подло да се твърди, че финансовата криза е провал на капитализма ина либерализма. Да лекуваш с държавата злото, това значава да сипваш в огъня още масло. За съжаление в обществото битуват различни клишета и мантри, създавани от приложението на мъгляви и неясни теории като кейнсианската, а не се четат книги, написани със здрав икономически разум, най-вече австрийската школа икономисти, които са предрекли настоящата криза много отдавна. Наскоро излезе книгата на проф. Паскал Сален " Revenir au capitalisme / pour éviter les crises/", - Да се завърнем в капитализма /за да избегне кризите/, преведена на български със заглавие " Назад към капитализма, за да избегнем кризите", която е един от най-интересните и блестящо написани анализи както причините за голямата депресия, така и за настоящата - също толкова тежка, които е възможно някога да бъдат прочетени. Ясно, точно, безапелационно дава отговор на въпроси, които тук непрекъснато си задаваме, както и изказва това, което смътно усещаме, но не можем да формулираме. Професорът гостува и в България и понякога дава интервюта и по българска телевизия. Аз съм гледала и диспута му с Франсоа Оланд, в който професорът беше безпощадно прав. Повече от горещо препоръчвам. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Сибила |